21 — Бобурнома
www.ziyouz.com kutubxonasi
162
БОБУРНОМА
бир афғон паст тар аф и м дан ёнлаб қочиб
боряпти. Қ ў л и н и м ў л ж ал л аб отдим. Бу
ўқ т е к к а н афғонни, я н а бир неча афғон-
ни тутиб к ел т и р д и л ар . Сиёсат учун баъ-
зиси си х ға ў ти р ғи зи л д и .
Н и н г н а ҳ о р т у м а н и г а — О д и н а п у р
қ ў р ғо н и н и н г олдига т у ш и л д и . Аввалроқ-
дан й и р о қ н и кўзлаб, тўхтаса буладиган
бирор ю рт т а ш в и ш и н и қ и л м а д и к . На
б о р м о қ қ а бирор а н и қ ер, на т у р м о қ қ а
бирор юрт м у ай я н , ю қо р и -қ у й и бориб,
я н а бир хабар к ел гу н ч а ю ртни янгил аб
к ў ч а р д и к . Кеч к у з эди. Т ек и сл и к л ар д а-
ги ш о ли д е я р л и й и ғиб о л и н г а н д и . Ер
биладиган к и ш и л а р : „А л и ш ан г тум ани
со й и н и н г ю қори қ и с м и д а ш о л и н и кў п
э к ад и л а р , л а ш к а р г а қ и ш л и к о ш л и қ эҳ-
тимол, ўш а ердан топилар, деб айтиш -
ди. Н и н г н а ҳ о р ў тл о ғид ан о тлани б, ил-
д ам к е л и б , С о й г и л д а н ў ти б , П у р о й и н
д а р а с и г а ч а б о р д и к . Л а ш к а р э л и к ў п
ш о л и о л д и л а р . Ш о л и з о р л а р и т о ғ н и н г
тубида эди. Эли қочиб кетди. Б и р неча
коф ир қ ат л қ и л и н д и . П уройин дараси-
нинг тум ш у ғи д ан бир неча йи ги т куза-
тувга ч и қ а р и л г а н эди. Қ а й ти ш в ақ т и д а
к о ф и р л а р тоғ у с т и г а и л д а м к е л и б ў қ
қ ў й д и л а р . Қ о с и м б е к н и н г к у ёв и Пуро-
й и нга етиб олиб, уни болта билан чопиб
олар м а ҳ а л и , б о ш қ а й и г и т л а р қай ти б ,
з у р л и к қил и б қочириб, П у р ойин ни аж-
р ати б о л д и л а р . К о ф и р л а р тиолизорида
бир кеч а қў ни б , кўп ш оли олиб ўрдага
келинди.
Ушбу к у н л ар д а М андировар тумани
ерлари да ҳозирги вақтда Ш оҳ Ҳ асан нин г
н и к о ҳ и д а г и М у қ и м н и н г қ и зи М оҳчучук
Қосим к ў к а л д о ш г а н и коҳлаб берилди.
Ҳиндустон томонга бориш масаласи-
да бир т ў х т а м г а к е л о л м а д и к . Ш у н и н ғ
учун Мулло Бобойи П аш о ғар и й бир неча
й и ги т л ар билан Кобулга юборилди. Ман-
дировар тупроғи дан кўчиб, А тар ва Се
вага к е л д и к . Б и р н еча к у н у н о ҳ и я д а
ўтир и лд и . А тардан бориб К унар ва Нур-
ги л н и са й р қ и л д и к . К у н а р д а н ж о л а г а
(ёғоч лик солга) ўтириб ў рдага к ел д и м .
Ундан бурун бундай қ а й и қ қ а ўтирм аган-
дим. Х ийл а хуш ёқди. Ш ундан сўнг жо-
л ад а ў ти р и ш расм бўлди.
Ушбу ай ём да Мулло М и р ак Ф арка-
ти й Носир мирзо қо ш и д ан келди. Шай-
боқхон Қ ан д аҳ о р н и н г т а ш қ и қ ў р го н ини
олиб, а р к и н и ололмай қ а й т г а н и , Шай-
боқхон қ ай тган и д а н сўнг баъ зи сабаблар-
га к ў р а Носир м ирзо Қ ан д аҳ о рн и таш-
лаб, Ғазнига келган ин инг хабарини шарҳ-
лаб арз қ и л д и . Б и р н еча к у н д а н сунг
Ш ай б о қх о н Қ ан д аҳ о р у сти га эл ғофил-
л и ги д а к ел ад и. Т а ш қ и қў р ғо н ни берки-
та о л м ай д и л а р , о л д и р ад и р л ар . У збаклар
а р к н и н г атроф ида бир неча ердан лахм
қ а з и й д и л а р , бир н е ч а м а р о т а б а у р у ш
қ и л а д и л а р . Н осир м и р зо н и н г бўйн ига ўқ
тегади, а р к н и о л и ш л а р и г а бир бах я қол-
ган экан.
А н а ш у н д а й м у ш к у л бир ҳ о л а т д а
Х о ж а М уҳам м ад А м ин, Х о ж а Дўст Хо-
в а н д , М у х а м м а д А л и п и ё д а , Ш о м и й
қў р ғо н дан ў з л а р и н и таш лаб ч и қ а д и л а р .
Қўрғон эли умидсизланиб, энди енгилаёз-
ган п а й т д а Ш а й б о қ х о н с у л ҳ т у з и ш н и
сўрайди. Сўнг Қ ан д аҳ о р устидан қ ай ти б
к етад и . Қ а й т м о г и н и н г сабаби бу бўла-
д и к и , Қ ан д аҳ о р устига к ел аёт га н и д а хо-
надони а ҳ л и н и Н ер ату га юборган эк ан .
Нератуда бир к и ш и бош кўтариб, қўргон-
ни э гал л аи ди . Ш у сабабли Қ ан д аҳ о р д ан
ен гил -ел пи сулҳ тузиб қ ай та д и .
Б и р неча к у н д а н сўнг қ и ш ў р т аси
б ў л и ш и га қ а р а м а й , Б одипеч й ўли билан
Кобулга к е л д и к . Бодипеч йули устидаги
бир тош га бу к е л и ш ва к ет и ш т а р и х и н и
ўйиб ёзиб қ у й и ш л а р и н и буюрдим. Ҳофиз
М и р а к б и т и д и . Устод Ш о ҳ М у ҳ а м м а д
т о ш й ў н а р л и к қ и л д и . Ш о ш и л а ё т га н и м и з
сабабли ёзув к ў н г и л д а г и д е к бўлмади.
Ғ азнини Носир м ирзога ин оят қил-
д им . А бдураззоқ м ирзога Н и н г н а ҳ о р ту-
м ани , М андировар, Д ар а й и Н ур, К унар
ва Н у рги л берилди. Ушбу па й т гач а Те-
м у р б екни нг авл о д и н и сал т ан ат ю засидан
м и р з о д ер э д и л а р . У ш б у н а в б а т м ен,
мени подш оҳ десинлар, деб буюрдим.
Ш у й и л н и н г о х и р и , сеш анба кечаси ,
з у л қ а ъ д а о й и н и н г тўр ти н ч и си д а, офтоб
Ҳ у т б у р ж и д а э д и , К о б у л н и н г а р к и д а
Ҳумоюн тавал л у д топди. Тавал лу д шеъ-
рий т а р и х и сан аси н и Мавлоно С ай йиди й
ш о и р „С ултон Ҳ у м о ю н х о н “ с ў з л а р и д а
топган эди. Кобул ш о и р ч а л а р и д а н биров
„Ш оҳи Феруэ қадр*' сўзлари дан топди,
Уч-тўрт ку н д ан сўнг Ҳ умоюн исми би-
л а н н о м л а н д и . Ҳ у м о ю н т у ғ и л г а н и д а н
б еш -о лти к у н ў т г а ч , Ч о р б о қ қ а ч и қ и б ,
Ҳумоюн т ав а л л у д и н и н г тўйи бўлди. Кат-
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
163
т а - к и ч и к б е к л а р к а т т а - к и ч и к с о ч қ и
рор ерда к ў р и л м а г а н эди. Ж у д а я х ш и
к е л т и р д и л а р . К ў п о қ т а н г а т ў к и л д и .
тўй булди.
Ундан бурун бунча кўп оқ танга пул би-
Do'stlaringiz bilan baham: |