Корхоналарда бошкарув фаолияти

5. 
Ахборот ва техник воситалар.
Р а х б а р ф а о л и я т и ­
нинг асосини одамлар б ил ан и шл аш т ашки л к илади. Аммо 
у б а р ч а х у ж ж а т л а р д а н ва техник в о с и т а л ар да н с а ма р а ли
ф ой да ла н иш и зарур. Корхонаг а келиб тушувчи ва ундан 
чикувчи хужж а т ла р н ин г а н и к руйхати булиши керак. Ко- 
тиба х у ж ж а т л а р руйхатини а н и к йулга к уй г ан булса хеч 
к а чон хеч нарса йуколмайди, хамма ж а в о б ва е ч имтал аб
х у ж ж а т л а р уз вактида б а ж а р и л а д и . Яна шуни эслатиб 
утиш керакки, тезда б а ж а р и л и ш и зар ур б у лг ан х у ж ж а т ­
л а р ал охида руйхатда булиши керак.
Техник воситалар орасида телефон ва бошка турдаги ало- 
ка воситалари катта ахамиятга эга. Шунинг учун бундай во- 
сита билан ишлаш усулини аник тахлил килиш зарур.
Телефон оркали г а пл а ш и ш усулини хам та к оми л л ашт и -
р и ш т а л а б килинади. Агар р а х б а р г а ф а в к у л о д д а к унгирок 
к и л ин г ан д а сузл а шув в акти уч минутдан ортмаслиги 
керак, олдиндан келишилган т а к д и р д а хам телефон оркали 
с у з л а ш у в даври узайиб кетмаслиги лозим. А м а л д а икки 
к у н г и р о к тизими тез-тез кул л анила ди. Биринчи кунги- 
р о к д а с уз ла шув вакти мавзуси ва д ав р и келишилади,
иккинчисида эса тез-тез ва ан ик г ап ла ши ла д и. Агар 
телефон оркали с у зл ашу в чузилиб кетадиган булс а, унда 
у ч р а шу в ташкил килиш м а к с а дг а мув офи к була ди.
Р а х б а р ишини селектор ва циркуляр а л о к а тизими 
биро з енгиллаштиради, чунки бунда бир неча ходим билан 
бир в а к т д а г аплашиш мумкин булади.
2- §. Р А Х Б А Р Н И Н Г
ш а х с и и
и ш и н и
р е ж а л а ш т и р и ш
Р а х б а р ишининг са ма р а до р ли г и унинг уз мехнатини 
т а ш к и л килишига куп ж и х а т д а н богликдир. М а л а к ас и
юкори рахб арл арн и н г иш т аж р и б а с и шуни курс атадики,
ул ар фаолиятидаги ют укл ар в а з и ф ал а р н и м у в а ф ф а к и я т
б ил ан ад о килиш ва ход имла р кунимсизлигини б а р т а р а ф
эта билиш билан бевосита боглик. Шахсий в а зи ф а л а р и н и
а н и к билиш ва уз в акол ат ла р ин и нг бир кисмини кул ости- 
даг и ходимларга топшириб куйиш р а х б а р м а х о р ат и да н
д а р а к беради.
В актн и реж а л ашт и ри ш, кул остидага к и ш и л а р билан 
з а р у р мулокотни ташкил килиш, ахб орот ва х у ж ж а т л а р

---

б ил а н и шл а й билиш р а х б а р ходим фаолият ини аник 
та ш к и л этилишининг мухим сохасидир.
Йиллик, чораклик, ойлик ва хафталик иш р е ж а л ар ин и
тугри и ш л а б чикиш рахбарнинг иш вактини ма кс а дг а 
м у в о ф и к т а к с и м л а ш имконини яратади. Турли д а р а ж а д а -
ги 
р а х б ар л ар н и н г иш 
р еж а л ар и
олдиндан 
келишиб 
олинган холда тузилган булиши лозим. Б ун да , биринчи 
н а в ба т да , энг юкори лав о зимл и рахбарларнинг иш режаси 
и шл аб чикилиши зарур.
Р а х б а р н и н г иш вакти кандай м а кс а дл ар г а с а рф л ан а-
ётганини 
вакти - в ак ти
билан 
тахлил 
килиб турилса 
уз 
с а м а р а си ни
курсатади.
Шундай 
т ахлил 
асосида 
и шл ар н ин г мавзул ар и и шл а б чикилади х а м д а уларни 
б а ж а р и ш г а с а р ф л а н ад и г а н вактнинг тахминий меъёрлари 
б е лг ила на ди.
Р а х б а р н и н г йиллик иш режаси. Бу р е ж а бир йил 
д а в о м и д а б а ж а р и л и ш и лозим булган ишларни уз ичига 
олади. Улар таркибига куйида г илар киради.
— йиллик хисобот х уж ж а т и ;
— йиллик б уюр тмал ар;
— келгуси йил режаси;
йил мобайнида б а ж а р и л а д и г а н ишл ар муддати;
— йил д ав ом и да утка зил а ди г ан ма жл ис ва йигилиш- 
л а р муддати;
— корхона жа мо а с ин ин г анъа на ла р ин и у т ка з иш муд­
дати ва хоказо.
Бу и ш л а р г а а ж р а т и л г а н в а к т б аъ з и д а
тахминий 
б улиши хам мумкин. Шунинг учун ул арг а йил д авомида 
а н и к л и к киритиб турилади.
Р а х б а р н и н г ойлик иш режаси. Бу режа ой д авомида 
б а ж а р и л а д и г а н и ш л а р д а н иборат булиб, унга куй и да ги ­
л а р киради:
— д а в л а т ва т а р м о к х ажми да ги хисобот и ш л ар и ва 
б у ю р т м а л а р б а ж а р и л и ш и н и н г назорати;
—корхона микёсида ма ъмурият ва ж а м о а т ташки- 
л о т л ар и томонидан ка бу л килинган ка ро рла рнинг б а ж а р и ­
л ишин и т ек шир иб бориш.
— уз кул остидаги булимларнинг иш н ат и жа л ар и н и
т а х л и л ки л иш ва хулоса чикариш.
Б у е р д а ойнинг туртта хафта сида иш б илан б андлик 
бир хилми ёки хар хиллигига ахамият бериш зарур. Рахбар 
ходимнинг асосий в аз и ф а с и ойлик иш х а ж м и х а ф т а л а р
у р та с ид а тугри т а к си мл ан иш и г а эришишдан иборатдир.
Р а х б а р н и н г х а ф т а л и к иш режаси. Бу энг мураккаб

---

р е ж а хисобланади. Бу р е ж ад а з а р у р м а с а л а л а р яхши 
уйлаб, ф и кр л аб курилади. Ха фта д ав ом и да б а ж а р и л а д и -
ган ииитар микдори жуда куп, ж у м л а д а н : вази рл нк ва 
и ж р о к о м л а р чакиригидан тортиб то ходимларни шахсий 
м а с а л а л а р буйича кабул килиш ва х у ж ж а т л а р билан 
и ш л а ш . Бунда й хажми катта и шд а гартиб ва интизом 
урн ат иш учун рахбарнинг иш вактини иккита асосий 
гурухга булиш мумкин:
а ) иш билан банд вакти;
б) ишдан буш вакти.
Р а х б а р н и н г иш билан банд в а кт и уз н а в ба тид а яна 
нкки турга булинади:иш