If. •f с ж ж Салимов КимёВий технодогиянинг асосий караёнАари Во урилмоАпри I зл' Пз



Download 10,86 Mb.
Pdf ko'rish
bet154/275
Sana07.04.2022
Hajmi10,86 Mb.
#535152
1   ...   150   151   152   153   154   155   156   157   ...   275
Bog'liq
Kimyoviy texnologiyaning asosiy jarayonlari va qurilmalari. Z.Salimov. 1994

(
8
.
2
)
194


г и дра вл и к к а р ши л и к к а т т а л а ш а д и , чангли г а з л а р д а г и ка тт и к
з а р р а ч а л а р н и н г нормал чукиши бузилади ва г аз л ар н и т о за л аш 
к и йин л а ша ди . Ци к л он л ар н ии г радиуси ки ч ик ла шти рил с а, улар- 
нинг унумдорлиги к а ма я ди . Шунинг учун куп м и в дорд а г и чангли 
г а з ла р н и т о з а л а ш ва а ж р а т и ш тезлигини ошириш учун п а р а л л е л
ишл ай д и г ан ц иклонлар гурухи ёки б ат а р е ял и цик лон л ар ишлати- 
лади.
С ан оа т д а тегишли иш унумдорлигини т а ъ м и н л а ш учун п а ­
ра л л е л р еж им да ишл ай ди г ан ц иклонлар гурухи к у л л а н ил а ди ,
бундай ша р ои т да ц иклонлар умумий чанг йигадиган бункерга,
чангли 
газ бери ла ди ган
ва т о за л а н г а н газ юб ориладиг ан 
к о л ле к т ор л а р г а эга булади. Битта катта циклон урнига бир неча 
кичик диа метрл и ц иклонлардан фойда ланиш бир ка тор а фз а лл и к-
л а р г а эга: 
1
) газнинг чизикли тезлиги бир хил булган шароитда 
кичик д иа м е т р л и циклоида кучли м а р к а з д а н кочма куч ла р пайдо 
булади, н а т и ж а д а чанг у ш л а н и ш д а р а ж а с и юкори булади;
2
) катта д иа ме т р л и цик лонл арнинг б ал а н дл и г и хам катта 
булганлиги сабабли уларни жойлаштириш кийин, кичик диаметрли 
ц иклонларни ж о йл ашт и ри ш эса анча енгил.
8 .5 -раем.
Ци к л о н л а р н и
ж о й л а ш т и р и ш н и н г
в а р и а н т л а р и :
а
— ж у ф т к.илиб; 
б —
а й л а н а бу й ич а.
8.5- 
р ае мд а циклонларни жой л ашт и ри шн ин г в а р и а н т л а р и кур- 
сатилг ан. Ци к л он ла р н и икки усул билан ж о й л а шт и р и ш мумкин: 
ж у ф т - ж у ф т килиб (
8
. 5- раем, 
а)
ва ай л ан а узунлиги буйича 
(8.5- раем, б). Ж у ф т - ж у ф т килиб ж о й л а ш т и р и л г а н да ц и к л о н л а р ­
нинг сони 
2
та, ай ла н а б уйл аб ж о й л а ш т и р и л г а н да циклонларнинг 
сони 10— 14 та булиши мумкин. Бунда х а м м а ц ик лон л а р газ 
б ер и ла д и г а н в ертикал труба атрофида ж о й л а шт и ри ла д и. Би ро к
ц иклонлар гурухининг т о за л а ш д а р а ж а с и бу гурухга кирган битта 
циклоннинг т о з а л а ш д а р а ж а с и г а тенг булади.
Чангли газ 
а
195


Кичик диаметрли циклонлар (ёки мультициклонлар) нинг 
афзаллиги б атаре ял и циклонларда яхши н'амоён булган Бата рея -
ли циклонлар днаметри 100— 300 мм булган куп Сондаги (айрим 
найтда бир неча юз) пар ал л ел ишлайднган циклон э ле мен тл ари да н
тарк иб топган булади. Саноатнинг айрим соха ла рид а и шл ати л ад и-
ган б а т а р е я л и циклоида 792 та э лемент булиб, газ буйича 
650000 м3/ с о а т иш унумдорлигига эга.
8
.
6

р а с мд а кур с ат и лга н б а т а р е я л и циклон ( Б Ц У ) юпка 
деворли к,обикдан иборат булиб, чангли ва т оз а л ан г ар г аз л ар учуй 
к а м е р а л а р (
1
), (
2
) ва чанг йигувчи бункер (3) дан т а р ки б топган. 
Циклон э ле м е нт л а ри тегишли т у с и к л а р г а шундай килиб жой- 
л ашт ири л г ан ки , бунда э ле ме н т л а рн нн г тан г ен ц иа л п а т р у б к а л а р и
чангли газ к а м е р а с и билан, м а р к а з и й ч икариш т р у б ал а р и
т о з ал ан г ан газ к а мера си билан, чанг чикарувчи т е ш и к ла ри эса 
чанг йиггич бункер билан богланган.
Циклон э л е м е н т л ар и да газ окимиг а а й л а н м а х а р а к а т берувчи 
та н г ен ц иа л ёки у р и уюрма хосил к и л у вч и ла р и шл ат и ла д и.
Тангенциал уюрма \ ое и л килувчилар каторига киска ва тораювчи 
патруб кал ар ва спиралсимон т р у б ка л а р киради. Укли уюрма хосил 
к и лув чи л а р и ш л а т и л г ан да циклон э ле мен тл ари ни н г копкоги 
булмайди ва чангли газ кобик ва т о з а л а н г а н газ ч икадиг ан труб а 
орал и гиг а бери ла ди , ушбу о р а л и к д а «винт» (8.7- раем, 
а)
ёки 
«розетка» типи д аг и (8.7- раем, б) уюрма хосил ки л ув чи ла р
урнатилган булади. «Винт» типидаги у ю р ма хосил ки л у в чи да чанг 
кам д а р а ж а д а т и к и ла д и ва унинг г и др а вл и к ка рши ли ги нис ба тан 
кам.
8.6- раем.
Б а т а р е я л и циклон:
/ — ч а н г л и г а з к а м е р а с и ; 2 — т о з а л а н г а н г а з к а м е р а с и ;
3
— ч а н г й и г а д и г а н б у нк е р .
196


<
С ан о ат д а купинча д иа ме т ри
1
м гача б у л г ан ц ик лон л а р ишла- 
тилади. Аг ар к а тт а х а ж м д а г и
г а з л а р н и (140 м3/ с гач а) тоза- 
л а ш з а р у р булса, цик лон л ар гу- 
рухи ёки б а т а р е я л и ц ик лон л а р 
и шл ат ил ад и.
Ц и кл он ла р ни н г с а но а тд а куп 
и шл а т и ши д а н ка тъи н а з ар , улар- 
да юз б е р а д иг ан турли жин сл и
с и ст е ма л а р н и а ж р а т и ш ж а р а ё н и
тула т а д к и ко т ки л ин ма г ан , чунки 
к у р и л м а д а г и г идродинамик холат 
анча му р ак к а б. Шу с а б а б д а н цик- 
л о нл а р ни т а н л а ш асосан э мпирик 
йул б ил ан олинган н а т и ж а л а р г а
ас осл ан ад и. Г идра вл и ка нуктаи 
н а з а р и д а н циклон к а нд а й д ир ма- 
х ал ли й ка рши ли к, деб олиниши 
мумкин. Бу н да й хо л ат да циклон- 
нинг г и д р а вл ик ка рши ли ги газ 
ок,имининг тезлик босимига тенг 
булади:
р
^
ф
Тозопангон га з
А 
Р = Ъ
(8.3)
бу ерда £ —• циклоннинг к а р ши ли к 
к о э ффи ци е н т а ;
р — ц ик лон д ан
у т аё тг ан газнинг зичлиги, к г / м 3; 
даф — циклон цилиндрсимон кис- 
мининг тула к ун д ал ан г кесимига 
н ис ба т ан олинган газнинг фиктив 
тезлиги, м / с (шф- 2,5 — 4 м / с )
Циклоннинг г идравлик к а рши ли г и курилманинг типига боглик 
булади. М а с а л а н , Н И И О Г А З конструкцияли ц ик лон л а р учун: 
Ц Н — 24 £ = 60; Ц Н — 15 £ = 1 6 0 ; Ц Н — Щ = 250
Газнинг фиктив тезлиги куйидаги тен г ла ма о рк а ли а н и кл ан а-
*•'
8.7- раем.
Батареяли циклонлар­
нинг элементлари:
а
— « в ин т» т и п и д а г и й у и а л т и р у в ч и п а р р а к л и ;
б
— « р о з е т к а »
т и п и д а г и
й у и а л т и р у в ч и
п а р ­
р а к л и .
ди:
да,
' “
V
2Д 
Р

1
Г '
(8.4)
£ ва А
Р / г
нинг к и й м а т л ар и турли конструкцияли ц ик лон л а р учун 
с п р а в о ч н и к л а р д а б ерилг а н булади. Циклон цилиндр кисмининг 
д и а м е т р и с а р ф т е н г ла ма си ё р д а м и д а топилади:
о =
V
<».785 Иф •
(8.5)
бу е р д а 
V
— циклондан у таё тган газнинг х а ж м и й с а рфи, м
3
/ с.
Циклоннинг колган х а м м а у л ча м л ар и О га нисбатан с та н­
д а р т а а шти рил га н.
197


Тазагш нган га з
Т озаланган га з
Шалакган газ
\
8.8- раем.
Ци ли ндрс имон у юр м а л и чанг тутгич:
а — юк о ри г и г а з о к и м и н и с о п л о ё р д а м и д а к и р и т и ш ;
б
— ю к о р и г и ва п а с т к и г а з о к и м л а р и п и
н а р р а к е р д а м и д а к и р и т и ш ; в — юк о ри г и ва п а с т к и г а з о к и м л а р и п и т а н г е н ц и а л й у н а л и ш д а
к ир и ти ш .
198


8.4- §. У Ю Р М А Л И Ч А Н Г У Ш Л А Г И Ч Л А Р
У юрм а л и чанг у ш л а г и ч л а р ц ик лон л а рг а н ис ба та н анча 
кейинрок, т а к л и ф этилган. Бу нд а й к у ри л ма н и нг ук, й уна лиши д а
пастки ( би рла мч и) ва юкориги (икк ил амчи) у юрма ли о ки мл ар-
нинг бир- бирига к а р а м а - к а р ш и х а р а к а т и мавжуд.
У юрм а л и чанг ушлаг ичнинг сх е ма л ар и
8
.
8
-ва 8.9- р а с м л а р д а
курсатилган.
Юкориг и оким билан кирг ан чанг з а р р а ч а л а р и м а р к а з д а н
кочма куч таъсирида девор юзаси томон улоктирилади, юза буйлаб 
пастг а к а р а б спиралсимон х а р а к а т килиб, чанг йиг иладиг а н 
б ункерга тушади. Па ст ки оким билан к у р и л м а г а к и р г ан чанг 
з а р р а ч а л а р и д а с т л а б газ окими билан бирга спиралсимон 
х а р а к а т л а н и б юкорига кÿт ap ил aд и , кейинчалик м а р к а з д а н кочма 
куч ё р д а м и д а девор томон ул ок т ир ил а ди ва юкориги оким билан 
бирга пастг а к а р а б х а р а к а т л а н и б чанг йиг и л ад иг а н бункерга 
т ушади.
Ча нг ли газнинг к у р и л м а г а кириш усулига 

Download 10,86 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   150   151   152   153   154   155   156   157   ...   275




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish