Халцаро бобур фонди

Шаби гам гирдбоди оҳам аз жо
бурд га р д ув р о ,
Ф урў бурд аждаҳои сели ат кам
р у б ъ и маскуиро.
(М азмуни:
Г а м туни о ҳ и м қ у ю н и ф а л а к н и у р н и -
д а н с у р и б ю борди. К у з ё ш и м с е л и н и н г
аж даҳоси ер к у р р а с и н и ютиб ю б орди.)
Ш у воқеа м а ш ҳ у р д и р к и , бир маро- 
таба ш оир бу байтни Мавлоно Абдураҳ- 
мон Ж о м и й х и з м а т и д а ў қиб д и. Мавло- 
но ай ти б ди ки: „М ирзо, сиз ш еъ р айта- 
си зм и ёк и одам қ ў р қ и т а с и з м и ? “ .
А дабий д аҳ о н и н г танбеҳли саволида 
и к к и х ил эъ ти ро з бор: бири — ифодали 
ў қ и ш д а г и н у қ с о н к и , м у а л л и ф б ай т н и
ў қ и ш д а расм ий м еъ ёр га ам ал қ и л м аг а н ; 
и к к и н ч и си , байт иж одкори муболаганинг 
ч ў қ қ и с и бўлган гу л у вни ҳ ам суиистеъ- 
мол қ и л г а н . Зотан , ҳар қ а н д а й мубола- 
гада ҳам м еъёрни с а қ л а ш ж о и зд и р .
Б у н д ан Б обурнинг ҳ ам адабиёт наза- 
р и я с и , ҳ ам б а д и и я т я р а т у в ч и о м и л л а р
— ш еъ р с а н ъ а т л а р и д а н м о ҳ и р о н а фой- 
д а л а н и ш к е р а к л и г и г а ал оҳ ид а а ҳ а м и я т
бер ган л иги м аъ л у м бўлади.
3. 
„ Б о б у р н о м а “ н и т и л ш у н о с л и к
асар и деб ҳам қ а р а ш м у м ки н . „ В а қ о е ъ “ 
м у ал л и ф и тил и л м и н и н г энг қ и з и қ а р л и
со ҳ ал ар и — эт и м о л о ги я , ф о н е ти к а хусу- 
сида ўта ж о зи б ал и ва теран и л м и й куза- 
т и ш л а р и н и баён қ и л ад и .
„Бобурнома11 ёэилматанида Қашқадарё 
ви л о я т и н и н г м а р к а з и Қ ар ш и ш а ҳ р и н и н г 
н и м а м уносабат б ил ан бундай номлан- 
ган и н и б и л м аган б ў л ар д и к . Ч у н к и „қар- 
ш и “ су зи к ў п л а б т у р к и й д о стонлар ва 
т а р и х и й аса р л а р д а асосан 
зи д , р ўп а р а ,
сарой, қ а с р
си н гар и м а ъ н о л а р д а у чрар 
эди, холос.
Бобур ш аҳяр номи сиф атида қўйил- 
ган „ қ а р ш и “ сўзининг мўгулча экан и, бу 
сўз „қ абри стон“ м аъносини ифодалаши- 
ни изоҳлаб, асослаш га навбат к елган ида 
ш а ҳ а р н и н г м ў г у л и с т и л о с и қ у р б о н и
бўлганлиги билан д ал и л л ай д и (матн таб- 
дили): „Я на Қ арш и ви ло я ти д и р ки , Н асаф 
ва Н ахш аб ҳам дерлар. Қ ар ш и мўгулча 
отдир. Гўрхонани мўғул тили билан „қар- 
ш и “ дерлар. А фтидан, бу от Ч и нги зх о н 
истилосидан сўнг бўл ганд и р “ .
Ш аҳ ар ва ж о й но м л ари н и н г бундай 
ф о ж е и й н о м л ан и ш и Х ў ж ан д ва Конибо- 
дом ўр таси даги Ҳ одарвеш ч ў л и д аги бир
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМЛ
21
воқеа б илан я н а бир к ар р а д алилланга- 
ни д и қ қ а т г а сазовордир (матн табдили): 
„Х ў ж ан д билан Кандибодом орасида бир 
д аш т бор. Н оми — Ҳ одарвеш дир. Ҳами- 
ш а бу д аш т д а ш ам о л эсади. М арғинон 
у н и н г ш а р қ и д а д и р , ҳ а м и ш а бундан ша- 
мол боради. Х ў ж а н д ғарб и дади р , доим 
ундан ш ам о л кел ад и . Қ а т т и қ ш ам олла- 
ри бор. Д е р л а р к и , бир неча дар веш бу 
д аш т д а қ и ш д а қ а т т и қ ш ам о л га й ў л и қи б , 
бир-бирларини топо л м ай, „Ҳо, дарвеш !“ , 
„Ҳ о, дарнеш !“ , дея-дея ҳ а л о к бўлибди- 
л ар. Ў ш анд ан бери бу д аш тн и Ҳ одарвеш
д е р л а р “ .
[ Б о б у р б и р и н ч и м а р о т а б а „ а д а б и й
т и л “ туш ун часин и „ қ а л а м “ сўзида ифо 
далаган тилш уносдир. У А нд иж о н вило- 
я ти х а л қ и н и н г т и л и ту р кий (ўзбек) ада- 
бий т и л га м увоф иқ эк ан л и ги н и қуйи да 
г и ч а т а л қ и н этад и : „Э ли т у р к д и р (ўз- 
бекдир). Ш а ҳ а р ва бозорларида ту р кий 
б и л м а с к и ш и й ў қ д и р . Э л и н и н г л а ф з и
(т и л и , сўзи) қ а л а м б и л а ростдир. А ни 
у ч у н к и , Мир А ли ш ер Н авоийнинг асар- 
л ар и Ҳиротда яратил иб ш у ҳ р ат қозонган 
бўлса-да, бу тил билан ё з и л г а н “ . -
Б о бур исм ва л а қ а б л а р н и н г к е л и б
ч и қ и ш и г а до ир а ж о й и б ф и к р л а р баён 
қ и л ад и . Ш улардан бири ўзи н и н г к и ч и к
т о г а с и С у л т о н А ҳ м а д х о н н и н г л а қ а б и
ҳ ақи дад и р (матн табдили): „Султон Маҳ- 
мудхондан к и ч и ги Султон А ҳм адхон эди. 
У О л а ч а х о н н о м и б и л а н м а ш ҳ у р д и р .
„ О л ач а“ и с м и н и н г қ ў й и л и ш и сабабида 
д ей д и лар ки , қал м о қ ва мўғул тилларида 
„ў л д и р у вч и “ ни „о л ач и“ дерлар. Қалмоқ- 
л арни бир неча маротаба босиб, кўп ки- 
ш исини қ и р г ан и учун Олачи деб кўп ай- 
тил авер ганл игид ан Олача бўлиб к ет г ан “ .
А й р и м к и ш и л а р г а л ақ аб ў з л ар и н и н г 
ёки о т а л а р и н и н г касб-кори б илан боғлиқ 
ҳ олда қ ў й и л и ш и „ Б о б у р н о м а“да кўплаб
м исолларда д ал и л л а н а д и . Чунончи (матн 
табдили): „Я на бири Қанбар А ли мўғул 
эди, ах тач и эди. Отаси в и л о я т г а кириб 
бир қ а н ч а в а қ т с а л л о х л и к (қассобли к) 
қ и л г а н и у ч у н Қ а н б а р А л и с ал л о х дер 
э д и л а р “ .
„ П о л в о н “ , „ к у р а ш ч и п а ҳ л а в о н “ 
сўзлари ўзбек т и л и н и н г ту р л и л а ҳ ж ал а- 
рида тур л и ч а и ф одаланади. „Б о б у р но м а“ 
м у а л л и ф и н и н г х и з м а т и т у ф а й л и бу 
сўзн инг „ з ў р “ ва „ б ў к а “ т ар зи д аг и ифо- 
дасига ҳам дуч келам и з: „Ўзбак зўр ки-
ш и н и бўка дер эм иш . Ж о н и б ек дерки: 
„Бўкам усен7 Б ў к а бўлсанг, кел, к у р аш
т у ш а й л и к “ .
Сўз э т и м о л о ги я си ж о й ном ига нис- 
б а т а н т е к ш и р и л г а н д а Б о б у р ў ш а
с ў з н и н г я с а л и ш и ва ном қ ў й и л и ш и г а
т а р и х а н ён даш ади (матн табдили): „Я н а 
бу м а д р а с а н и н г ж а н у б и д а бир м асж и д
солибди: „М асж иди м у қ а т т а ъ “ дейдилар. 
Б у б о и с д а н „ м у қ а т т а ъ “ д е й д и л а р к и ,
қ и т ъ а -қ и т ъ а (парча-парча, бўлак-бўлак) 
ёғочларни тар аш л аб , исли м и й ва хитойи 
н а қ ш л а р солган лар. Деворлари ва ш и ф
ти батамом ушбу й ў с и н л и к д и р “ .
Т о п о н и м и к ага бундай м а с ъ у л и я тл и , 
и л м и й муносабатда бўлиш намуналари- 
га „Б о б ур но м а" ан ча бойдир. „Ш аҳри- 
сабз“ ш а ҳ р и ном и нин г келиб ч и қ и ш и н и
ҳам м у ал л и ф ш у йўсинда т а л қ и н этади: 
„Б аҳ о р л ар саҳроси ва ш аҳ р и ва боми ва 
томи хўб сабз бўлур учун Ш аҳрисабз ҳам 
д е р л а р “ .
Б о б у р С а м а р қ а н д ш а ҳ р и д а г и Л а қ - 
л а қ а масж иди атам асини ҳам қуйидаги- 
ча ж о з и б а л и и л м и й д а л и л л а й д и (матн 
табдили): „Самарқанд қал ъ аси н и н г ичи- 
да я н а бир қ ад и м и й иморат бор: масжи- 
ди Л а қ л а қ а дерлар. У гунбазнинг ўрта- 
сида туриб ерни тепсалар гунбазнинг ҳам- 
м а ё г и д а н „ л а қ - л а қ “ т о в у ш и ч и қ а д и .
Ғаройиб ҳолдир. Ҳеч к и м бунинг сирини 
б и л м а с “ .
Бобур т и л н и н г товуш ж и ҳ а т и г а ҳам 
а л о ҳ и д а э ъ т и б о р б е р а д и . А й н и қ с а , у 
х а л қ н и н г турли ж ойд а я ш а ш и натижа- 
сида, сўзга қ ў ш и м ч ал ар қ ў ш илган да ҳар- 
ф ий ва ай ни пайтда товуш ў згар и ш и га 
у ч р аш ини қай д этади. Бобур тоғаси Сул- 
тон М аҳмудхонга ўз аҳволи ва истагини 
ифодаловчи қ у й и д аги рубоийни м анзур 
этар эк ан , қ о ф и я л а р д а г и ўрин-пайт ке- 
л и ш и г и қ ў ш и м ч а л а р и д а ги „д“ товуши- 
н инг „ т “ товуш ига а й л а н и ш и г а д иққат- 
ни қ ар атад и : „ Б у рубоийни хонга ўтка- 
риб, тар ад д у д им ни арз қ и л д и м ...