Халцаро бобур фонди

Б уд чанде мацоми Чандерий,
П ур зи куф ф ору дорулҳарбию зарб.
Фатҳ кардам ба ҳа р б цалъаи ў,
Гашт таърих: „Фатҳи д о р ул ҳ а р б
(М азмуни:
Чандерий кўп вақтлардан буён кофирлар-
га тўлган „дорулҳарб“ эди. Унинг қалъаси-
ни уруш иб қўлга киритдим, „ фатҳи дорулҳ-
арб" бунга таърих бўлди.
(Бу таърих абжад 
ҳисобида ҳижрий 934-, милодий 1527 йилга 
тўгри келади.)
Ч ан д ер и й — ж у д а гўзал ж о й . Тева- 
р ак -ат р о ф и д а о қ а р су в л ар и к ў п . А р к и
т о гн и н г т еп а си д а ж о й л а ш г а н , то г н и н г 
ў р таси да тош дан к ат т а ҳовуз ў й и л ган . 
Я на бир к ат т а ҳовуз биз ҳ у ж у м қилиб 
олган дутаҳида (сув ў т к ази л ган усти ёпиқ 
йўл ёнида) эди. Оддий к и ш и л а р н и н г ҳам, 
м а р т а б а л и л а р и н и н г ҳам у й л а р и там ом
тош дан қ у р и л га н . Ф а қ а т к а т т а л а р и н и н г
им о р атл ари т а к а л л у ф билан, тарош лан- 
ган т о ш л а р д а н , к и ч и к л а р и н и н г (п а ст
т а б а қ а д а г и л а р н и н г ) уйи эса т а р о ш л а н
маган тош дан қ у р и л г а н . Т о м л ар и ни ҳам 
сопол ў р ни га тах та, то ш л ар билан ёпиш- 
ган. Қ ўргон нин г олдида учта к ат т а ҳовуэ 
бор. Б у ру нги ҳ у к м д о р л ар бутун атрофи- 
га тўғонлар солиб, ҳовузлар қу рган экан- 
л ар . Е р л а р и б а л а н д л и к д а ж о й л а ш г а н . 
Ч а н д е р и й д а н уч к у р ў ҳ берида Б е т в и й
деган бир дарёчаси бор. Б етвий Ҳиндус- 
тонда су ви н и н г я х ш и ва х у ш т а ъ м л и г и
б илан м аш ҳу р бўлган аж о й иб дарёчадир. 
У нинг ўртасида бўлак-бўлак иморатбоп 
қ о я л а р бор. Ч а н д е р и й га ч а Оградан жа- 
нуб сари тўқсон к у р ў ҳ йўлд ир. Чанде- 
рийда Қутб ю л д у зи н и н г б ал ан д л и г и йи- 
гирма беш д а р а ж а га тенг.
Эртаси, пайш анба к у н и қўрғон че- 
т идан кўчиб, М ал л у х он н и н г ҳовузи ёқа- 
сига ж о й л а ш д и к . Б из бу ерл ар га Чанде- 
р и й н и э г а л л а г а н д а н сўнг 
С ал о ҳ ид д и н 
к о ф и р г а т е г и ш л и к о ф и р л а р ў л к а с и — 
Р аай Синг, Б ҳ и л сан ва Сарангпур усти- 
га ю р иш н и я т и д а кел ган эдик. Б у л а р н и
қ ў л г а олгач, Ч и т ў р га С ан гаан инг усти- 
га ю р и ш қ и л а м и з . Т у р л и т у т у р у қ с и з , 
х аво ти р га соладиган х аб ар л ар келган ли- 
ги боис б екларни чорлаб, к ен гаш ўтка-
зиб, бу ф и т н ач и л ар ва д у ш м а н л а р н и н г
гавғо-тўполонларини даф қ и л и ш г а кири- 
ш иш энг тўгри ва я х ш и иш деб топилди.
Ч а н д ер и й аввал з и к р этиб ў т ган и м и з 
С у л т о н Н о с и р и д д и н н и н г н а б и р а с и
А ҳ м ад ш о ҳ га берилди. Ч а н д ер и й д ан ха- 
зи н а д ар о м ад и га э л л и к л а к белгиланиб, 
со л и қд ор л и ги н и М улла Опоқга ю к л ад и к . 
Уни икки -уч м ин г т у р к ва ҳ и н д у сто н л и к 
б ил ан А ҳ м а д ш о ҳ г а к ў м а к л а ш и ш учун 
қ о л д и р д и к .
Бу и ш л а р н и тар тиб га солиб, ж ум од
ул-аввал о й и н и н г ўн б и р и н ч и си д а , як- 
ш анба к у н и қ ай ти б к е л и ш н и я т и д а Мал- 
л ухон ҳовузидан кўчиб, Б у р ҳ о н п у р да- 
рёси ни нг қи р ғо ги га т у ш д и к .
Я кш анб а куни ни нг ўзида Б андийрдан 
Я к к а х о ж а б и л ан Ж а ъ ф а р х о ж а н и Кал- 
пий к е м а л а р и н и К у нар кеч и ги га келти- 
р и ш л а р и учун юбордим.
О йнинг й и г и р м а т ў р т и н ч и с и д а , як- 
шанба куни К унар к еч и ги олдида тўхтаб, 
л а ш к а р г а кечиб ў т и ш учун б у й р у қ бе- 
рилди. У ша к у н л а р и олдинда ж ў н а б кет- 
ган лар Қ а н н ў ж н и ҳам таш лаб, Раприй- 
га к ел и ш и б д и , А б улм у ҳ ам м ад найзабоз 
Шамсобод қўргонини қ а м а л қ и л га н экан, 
бир о қ 
д у ш м а н н и н г к ў п о д ам и к ел и б , 
Шамсобод қ ў р ғо н и н и ҳ у ж у м билан эгал- 
лабди, деган хабар к ел д и. Уч-тўрт кун 
л а ш к а р дарёдан кечиб ўтгунича, гоҳ дарё- 
нинг у юзида, гоҳ бу юзида туриб қол- 
д и к . Д а р ё д а н ў т и б , м а н з и л м а - м а н з и л
тўхтаб, Қ а н н ў ж сари юриб, қ а з о қ йигит- 
л а р н и д у ш м а н д ан хабар олиб кел и ш л а- 
ри учун ил гар и юбордик. Қ а н н ў ж г а ети- 
ш и м и з г а икки-уч м а н з и л қо л г а н и д а ха- 
бар к е л т и р д и л а р к и , бу „ т и л “ т у т и ш га 
бор ган лар нин г қо р аси ни кўриб , Қ ан нўж - 
дан М а ъ р у ф н и н г ў ғ л и қочиб к ет и б д и . 
Б и б ан , Б о я з и д ва М аъ р у ф б и з н и н г ха- 
б а р и м и з н и топиб, Г ан гд ан ўтиб, Ганг- 
нинг Қ а н н ў ж тўғриси даги ш а р қ и й қирг- 
огидан ўтад иган к е ч и к н и ўраб о л и ш ха- 
ёли билан ў тирган э м и ш л ар .
Ж у м о д ул-охир ойи н и н г олтинчиси- 
да, п а й ш а н б а к у н и Қ а н н ў ж д а н ў ти б , 
Ганг д ар ёси ни нг ғарбий қ и р ғ о ги га туш- 
д и к . Б и з н и н г й и г и т л а р и м и з бориб, душ- 
м ан н и н г бир нечта кем ас и н и ҳ у ж у м би- 
л ан ол д ил ар . Ю қори ва қ у й и д ан катта- 
к и ч и к ў т т и з -қ и р қ т а к ем а н и к ел ти р и ш -
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМЛ
249
ди. Мир М уҳ ам м ад ж о л аб о н н и к ў п р и к
қ у р и ш г а я р а й д и г а н ж о й танлаб, к ў п р и к
қ у р и ш д а к е р а к б ў л а д и г а н асб о б л ар н и
ҳ о з и р л аш учун ж ў н а т д и к . Урду туш ган 
ж о й д а н бир к у р ў ҳ ч а қ у й и р о қ д а н ж ой 
кў р иб к ел д и . Ч а қ қ о н н а зо р ат ч и л а р тай- 
и н л а н д и . К ў п р и к с о л и н а д и г а н е р н и н г
я қ и н и д а н Устод А л и қ у л и тўп ўрнатиб, 
тош отиш учун ж ой танлаб , тош отиш 
билан м аш ғу л бўлди. 
К ў п р и к тушади- 
ган е р д ан қ у й и р о қ д а М устаф о Р у м и й
зар б зан * а р а в а л а р н и
бир оролга олиб 
ўтиб, ў ш а о ро л д ан зар б зан ота бошла- 
ди. 
К ў п р и к д а н ю қ о р и ро қ д а м ў л ж ар * *
к ў т а р и л д и . Т у ф а к а н д о з л а р м ў л ж а р ус- 
тида м и л т и қ н и я х ш и отдилар. М алик Қо- 
сим мўгул ва я н а баъзи й и ги т л а р дарё- 
дан ке м а д а б ир-икки м ар та кечиб ўтиб, 
о з ч и л и к б ў л са ҳ а м , ж у д а я х ш и ж а н г
қ и л д и л а р .
Бобо С ултон ва Д а р в е ш ўн-ўн беш 
к и ш и н и ёнига олиб ш и ж о а т б илан, орқа- 
олдига қ а р а м а й , бир к у н и ш ом да кем а 
билан дарёни кечиб ўтиб, уруш ҳам бош- 
л а м а й , б о ш қ а бирор нарса ҳ ам қ и л м ай
қ ай ти б к е л и ш д и . Бу и ш л а р и учун улар- 
ни қ а т т и қ к о й и д и к . Охир-оқибат, М алик 
Қосим ж ас о р ат кўрсати б, о згин а одами 
б и л а н д у ш м а н ҳ а л қ а с и н и ёриб к и р и б , 
уни си қиб қў й д и . Д уш м ан ж у д а кўп ода- 
ми ва б итта ф и л б илан ҳ у ж у м қ и л д и . 
Б у л а р н и о р қ ага су рдилар. К ем ага туши- 
б, к ем ан и ю р ги з гу н л а р и га ч а , фил етиб 
келиб к ем ан и ч у к ти р и б юборди. М алик 
Қ о си м ў ш а у р у ш д а ҳ а л о к б ўлди . Б ир 
неча ку н — то к ў п р и к қ у р и л г у н и ч а , ус- 
тод А л и қ у л и тўпдан я х ш и то ш л ар отди. 
Б и р и н ч и к у н с а к к и з м а р т а т ў п о тд и , 
и к к и н ч и к у н ўн олти м ар т а отди. Уч- 
тўрт ку н м ана ш унд ай тўп отди. Б у тош- 
л ар н и „ғозий т ў п “ билан отди. Б у — Сан- 
г а а й и к о ф и р н и н г у р у ш и д а т о ш о т ган
ўш а тўп эди. Ш у боис уни „ ғ о з и й “ деб 
н о м л ад и лар. Я на бир к ат т а р о қ тўп ҳам 
қ у й г а н д и , бир м а р т а т о ш о т г а н и д а ё қ
п а р ч а л а н и б к е т д и . М и л т и қ л и л а р ҳ ам
ж у д а кў п ў қ отдилар. Ж у д а кўп киш и- 
л а р ва о тл ар ни м и л т и қ ўқи б илан қулат- 
д и л ар . Қочган қ у л л а р , х и з м а т ч и л а р ва 
й ў л о в ч и л ар н и о тлари билан отдилар.
К ў п р и к қ у р и ш и ш л а р и охирлаб қол- 
г а н и д а , ж у м о д у л - о х и р о й и н и н г ўн 
т ў қ қ и з и н ч и с и д а , чорш анба к у н и кўчиб, 
к ў п р и к устига кел д и к. А ф ғонлар к ў п р и к
қ у р и ш и м и з г а и ш о н ги л ар и
кел м ай , ус- 
т и м и з д а н к у л г а н э к а н л а р . П а й ш а н б а
ку н и к ў п р и к тайёр бўлди. Озгина пиёда 
ва л а ҳ ў р л и к к ў п р и к д а н ў т д и , бир оз 
УРУШ б ў л д и .
Ж у м а ку н и м ар к азд ан махсус аскар 
тўдаси, ўнг қўл ва чап қ ўл й и ги т л ар и
ҳамда м и л т и қ л и л а р пиёда ў тдилар. Аф- 
гонлар тўла қ у р ол л ан и б, от ва ф и л л ар и
билан келиб ҳ у ж у м қ и л д и л а р . У лар чап 
қ а н о т д а г и л а р н и си қиб қ у й д и л а р . Мар- 
к аз ва ўнг қ ў л д а г и л а р қ а р ш и л и к кўрса- 
тиб, д уш м ан н и ч е к и н и ш га маж бур этиш- 
ди. И к к и ж а н г ч и м и з к ў п ч и л и к д а н аж- 
ралиб ч иқиб , олдинга от сурдилар. Би- 
р ин и ў ш а д ам н и н г ў зидаёқ отдан туши- 
риб, олиб қ о л д и л ар . Я на бири нин г оти- 
ни ва ў з и н и роса к а л т а к л а д и л а р . Оти 
о р қа о ёқ л ар и н и кўтариб т и к турди, ор- 
қ аси га қ ай тд и ва ў з и м и з н и н г к и ш и л а р
орасига кир и б й и қ и л д и . Ўша ку н и етти- 
с а к к и з т а бош к ел ти р д и л ар . Д у ш м ан н и н г 
к ў п к и ш и с и ёй ва м и л т и қ ў қ л а р и д а н
я р а л а н д и . У руш аср н ам о зи гач а давом 
этди.
К е ч қ у р у н к ў п р и к д а н ў т г а н л а р н и н г
барчасини ортга қ а й т а р д и к . А гар мана 
ш у ш анба кечаси к и ш и л а р и м и з нариги 
т о м о н га ў т к а з и л с а , э ҳ т и м о л , д у ш м ан - 
нинг кат т а қисм и қ ў л га туш арди. Аммо 
ш у нарса эсимга т у ш д и к и , ўтган й и л и 
сеш а н б а д а — Н а в р ў з к у н и С е к р и й д а н
Сангаага қ ар ш и ур уш га отланганим из- 
да, ш анба к у н и д у ш м а н н и яксон қилган- 
д ик. Б у йил чорш анбада — Н аврўз куни 
бу д у ш м а н га қ а р ш и о т л ан д и к . Я к ш ан б а 
ку н и д у ш м ан устидан ғалаба қозонсак, 
а ж о й и б иш бўларди. Ш у боис одамлари- 
м изн и у т ар аф га ў т к а з м а д и к .
Ш анба к у н и душ м ан ур у ш га чиқма- 
ди, узоқда саф тортиб турди. Ш у куни 
к ў п р и к д а н а р ав ал ар ў т к а з и л д и . Эртаси 
саҳ а р д а о д а м л а р н и н г ў т и ш и учун фар- 
мон бўлди. Н оғора ч ал и н ган пайт қаро 
вулдан душ м ан к и ш и л а р и қочиб к етди, 
деган хабар келди.
* З а р б а а н — т ў п ў р н и д а и ш л а т и л а д и г а н ур у ш қ у р о л и .
** М ў л ж а р — д у ш м а н ў қ л а р и д а н с а қ л а н и ш учун я с а л г а н т уп роқ ую м и; пврапет. 
32 — Б о б у р н о м а 
'
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

250
БОБУРНОМД
Ч и н Темур Султонга л а ш к а р г а бош 
булиб д у ш м а н ортид ан қу ви б б о р и ш га 
буйруқ бердик. Муҳаммал Али жанг-жанг, 
Ҳисомиддин Али халифа, Муҳиб Али ха- 
л иф а, К ў ки й Бобо қ а ш қ а , Дуст Муҳам- 
мад Бобо қ аш қ а, Боқи Тош кандий, Вали 
қизил бошчилигида қувгинчи тайинладик. 
Уларга Султон билан бирга булиб, унинг 
сўаидан ч и қ м а с л и к б у ю р и л д и . Бомдод 
намози чоги мен ҳам дарёдан ўтдим. Туя- 
ларни қуйироқдаги, кўриб келган кечик- 
дан олиб ўтиш лари ҳақида ҳукм бўлди.
Ў ша я к ш а н б а к у н и Б ангар м аву д ан 
бир к у р ў ҳ берида Қ о р асув 
қ и р ғ о ғ и г а
т у ш д и к . Д у ш м ан н и к у з а т и ш учун юбо- 
р и л г а н к и ш и л а р я х ш и ҳ а р а к а т қилм а- 
г а н д и л а р . У л а р Б а н г а р м а в у д а т у р г а н
эк ан л ар . У ердан у ш а к у н и пеш ин намо- 
зи чоғи қ у згал и б д и л а р . Эртаси к у н и са- 
ҳ а р д а Б а н г а р м а в у н и н г о л д и д а г и к ў л
ёқасида тў х т ад и к .
Ш у к у н и к и ч и к хон д о д ам н и н г уғли 
Т ўхта Б у ғ а Султон к ел и б , х и з м а т и м г а
к ир д и .
Ж у м о д у л -о х и р о й и н и н г й и г и р м а
т ў қ қ и з и н ч и с и д а , ш анба куни Л а к н а в н и
сайр қил и б келиб, Гўйи дарёсидан ўтиб 
тўхтадик. Ш у куни Гўйи дарёсида чўмил- 
дим. Б и л м а д и м , қ у л о ғ и м г а сув кирди- 
ми ёк и ҳаво т а ъ с и р и д а н м и , унг қу л о ғим
битиб қолд и, л ек и н бу бир неча к у н г и н а 
давом этди, қ а т т и қ огри қ бўлмади.
А вадга б ир-и кки м ан з и л қ о л га н и д а
Ч и н Т е м у р С у л т о н н и н г о д а м и к е л и б , 
д у ш м ан Сару д арёсининг нариги ю зида 
ўтирибди, к ў м а к юборсинлар, деган ха- 
б ар и н и берди. Қ азо қ (Қ аро ч ах о н) бош- 
ч и л и ги д а ги м ин гга я қ и н й и ги т н и мар- 
к а зд аги л ар д ан к ў м а к учун а ж р а т д и к .
Р а ж а б ойи н и н г еттин чи сида, ш анба 
к ун и А ваддан икки-уч к у р ў ҳ юқорироқ- 
да Гагар билан Сарунинг қ ў ш и л и ш жойи- 
да тў х т ад и к .
Ш у к у н г а ч а Сару д а р ё с и н и н г А вад 
р ў п а р а с и д а г и н а р и г и қ и р ғ о ғ и д а Ш а й х
Б о язи д ўр н а ш га н э кан . Х ат юбориб Сул- 
тон б и л а н м у з о к а р а о л и б б о р а р к а н ,
ун и н г ҳ и й л а л а р и н и Султон сезиб қолиб, 
пеш ин намози чоғи Қ ар о ч ага одам юбо- 
риб, д ар ёд ан кеч и б ў т и ш г а т ай ё р л а н а- 
ди. Қ ар о ч а Султонга қ ў ш и л г а ч , тўхта- 
масдан дарёдан кечиб ў т ад и л ар . Эллик- 
тача отлиғи ва уч-тўрт ф или бўлган душ- 
ман дош беролмасдан қ о ч и ш га туш ади. 
Б и р неча к и ш и н и отдан й и қ и т и б , боши- 
ни кесиб, менга ю бордилар. Беҳуб Сул- 
тон, Турдибек, Бобо ч у ҳ р а, Қ учбек, Боқи 
Ш иғовул Султондан к ей и н кечиб ўтади- 
лар. У лардан авв ал р о қ ў т ган л ар Ш айх
Б о я з и д н и н а м о з ш о м г ач а қувиб боради- 
л а р . Ш а й х Б о я з и д ў з и н и ч а н г а л з о р г а
уриб қ у т у л ад и . Ч и н Темур Султон кеча- 
си Қорасув ёқ аси д а тўхтаб, я р и м кечаси 
отланиб, д у ш м а н н и н г ортидан қувиб бо- 
ради. Қ и р қ ку р ў ҳ ч а йўл босиб, Султон 
Б о я з и д н и н г оила ва я қ и н л а р и яш айд и- 
ган ерга етадилар. А ммо у лар қочиб ке- 
т и ш ган экан . Ш у ерда т а ъ қ и б қилувчи- 
лар ҳар т ар аф га т а р қ а л и ш а д и . Б о қ и ши- 
ғовул 
бир неча й и г и т б ил ан душ м ан- 
н инг к ети д ан қувиб, Ш а й х Б о я з и д н и н г
о ил а а ъ з о л а р и ва ц а р и н д о ш л а р и га етиб 
олади, бир неча афғонни асир қилиб олиб 
к ел и ш ад и .
Б и р неча к у н А вадни ва ушбу ерлар- 
ни э гал л аш ҳам да тартибга солиш учун 
шу ж о й д а туриб қ о л д и к . А ваддан етти- 
с а к к и з к у р ў ҳ ю қ о р и д а г и С ару д ар ёси
қ и р ғ о қ л а р и н и ов қ и л и ш учун я х ш и ер- 
л ар деб м а қ т а д и л а р . У ерга Мир Муҳам- 
мад ж о л а б о н н и ю б о р д ик . Г а гар ҳ ам д а 
Сару д ар ё л а р и н и н г к е ч и к л а р и н и кўриб 
келди. Ойнинг ўн и к к и н ч и си д а, пайшан- 
ба к у н и ов қ и л и ш н и я т и билан отлан- 
дим.