Халцаро бобур фонди

ТЎҚҚИЗ ЮЗ ЎТТИЗ БЕШИНЧИ(1528-1529) ЙИЛ ВОҚЕАЛАРИ
М уҳаррам о й и н и н г учинчисид а, жу- 
ма к у н и Ч а н д ер и й га ю риш дан бурунроқ 
М ўлтон м асаласид аги и ш л а р учун Аска- 
р и й н и ч а қ и р т и р г а н эд им , к ел д и . Хил- 
ватхонада эдим, илтиф от кўрсатд и. Эр- 
т аси к у н и т о н г д а Х о н д а м и р м у а р р и х
(т а р и х ч и ), М авлоно Ш иҳоб м у ам м о й и ,
Юнус А л и н и н г қ ар и н д о ш и Мир И броҳим 
қ о н у н и й х и з м ат и м г а к и р и ш н и я т и д а Ҳи- 
ротдан ч и қ қ а н л а р и г а ан ча ва қ т бўлган- 
ди, етиб келиб, х и з м а т и м г а к и р д и л а р .
О йнинг б еш ин чи сид а, я к ш а н б а к у н и
аср нам ози чоғи Г в ал и й а р н и сайр қ и л и ш
н и я т и д а , уни кито б л ар д а „ Г а л и й у р “ деб
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМЛ
251
б и т а д и л а р , Ж у у н д а н кечиб ўтиб, Огра 
қ а л ъ а с и г а к и рд и м . И кки-уч к у нд ан кей- 
ин Кобулга қай ти б к е т и ш и л о зи м бўлган 
Ф а х р и ж а ҳ о н б е г и м ҳ а м д а Х а д и ч а Сул- 
тонбегим б ил ан х а й р л а ш и б , Г валийар- 
га 
о т л ан д и м . М у ҳ ам м ад Зам о н м ирзо 
р у х сат сўраб, Ограда қолд и. Ў ша кеча- 
си уч-тўрт к у р ў ҳ йўл юриб, к а т т а бир 
к ў л ёқ ас и д а тўхтаб, у й қ у л а д и к . Намоз- 
ни эртар о қ адо этиб, о т л а н д и к . Гамбийр 
дарёси қи р го ги д а т у ш л ан и б , пеш ин на- 
мози чоги у ердан ж ў н аб к е т д и к . Йўлда 
к а й ф и я т н и к ў т а р и ш учун Мулло Р а ф и ъ
т а й ё р л а г а н т а л қ о н д о р и н и ( с а ф у ф н и )
и ч д и к . Ж у д а бадхўр ва бемаза экан.
К еч ки пайт аср намози чоги, Дўлпур- 
дан бир к у р ў ҳ ғарб томонга боғ ва имо- 
р а т с о л и ш л а р и бую риб қ ў й и л г а н эди, 
ўш а ерга к ел и б т у ш д и м . Мен бую рган 
бу боғ ва им орат тоғни нг тугаш ж о йи д а 
ж о й л а ш и б д и . Б у тоғ т у м ш у ғ и н и н г учи 
я х л и т қ и з и л им орат тош и дан эди. Мен 
бу т о ғн и е р г а ч а қ а з и б т у ш и ш л а р и н и ,
агар бу я х л и т тош дан им орат тарош лаб 
бўлса, им орат қ у р и ш л а р и н и , агар у ба- 
ланд бўлм аса, то ш н и н г устин и текислаб, 
ҳовуз ў й и ш л а р и н и буюрган эдим. Тог як- 
пора тош дан им орат қ у р ад и г ан даража- 
да баланд эмас экан . Устод Ш оҳ Муҳам- 
м ад с а н г т а р о ш г а
с а ҳ н и т е к и с л а н г а н
уш бу то ш н и н г у стига с а к к и з б у рчак ли
ў л чам да ҳовуз қ у р и ш н и р е ж а л а ш т и р и ш
т а й и н л а н д и . С а н г т а р о ш л а р н и н г и ш г а
қ а т т и қ к и р и ш и ш л а р и ҳ у км қ и л и н д и .
Б у я х л и т тош дан ҳовуз ўйи ш бую- 
рилган ернинг ш им олида анба, ж а м ъ у н
ва б ош қа ҳар хил д ар ах тл ар ж уда кўп. 
Б у д ар ах тл арн и н г орасидан ўнга-ўн қари 
ҳ а ж м д а қу д у қ қ а з и ш буюрилган эди, у 
ҳам я к у н и г а етай деб қолибди. Бу қудуқ- 
ни нг суви ў ш а ҳовузга бориб қуйи лади. 
Б у ҳовузнинг ғарби-шимолий томонида 
Султон И скандар тўгон солган. Тўғоннинг 
устига им о р атл ар қ урибди. Тўғон тепа- 
сида п а ш а к аал д а сув й и ғи л и б , к а т т а к ў л
ҳ осил б ў л ад и . Б у к ў л н и н г ш а р қ и й та- 
р а ф л ар и богдир. К ў л н и н г ш а р қ томони- 
га ҳам я х л и т тош дан супага ў х ш а ш жой- 
л а р т а р о ш л а ш л а р и н и б у ю р д и м . Ғарб 
томонга м а с ж и д со л и ш т ай и н л ан д и . Се- 
ш а н б а ва ч о р ш а н б а к у н л а р и м а н а ш у 
и ш л а р учун Д ў л пу р д а ту р д ик.
П а й ш а н б а к у н и о т л а н и б , Ч а н б а л
дарёсидан ўтд и к , пеш ин намозини дарё 
ёқасида ўқиб, и к к и намоз орасидаги вақт 
да Ч анб ал қирг о ғи д ан қ ў зғал и б , шом ва 
хуфтон н а м о зл ар и ўртасида К ав а р и й да- 
рёсидан ўтиб т у ш д и к . Ё ғи н га р ч и л и к ту- 
ф ай л и дарё суви к ў т ар и л га н эди, отлар- 
ни суздириб ў т к а э д и к , ў зи м и з эса кем а 
б илан ўтд ик.
Эртаси — ж у м а куни аш ур ойи эди, 
у ер д ан о т л ан и б й ў л д а бир қ и ш л о қ д а
т у ш л ан и б , хуфтон намози чоғи Гвалий- 
ардан бир к у рўҳ ш и м о л томонга ўтган 
й и л и қ у р и ш л а р и н и б у ю р гани м — чор- 
б о қ қ а келиб туш ди м .
Эртаси, пеш и н нам ози дан 
сўнг от- 
ланиб Гв ал и й ар ш и м о л и д аги т еп а л и к л а р
ва Н ам оэгоҳни сайр қилиб к ел гач , Гва- 
л и й ар д аг и Р а а ж а Ман Сингнинг имора- 
ти туташиб кетган Ҳ аатий Пўл деган дар- 
возадан кириб Раҳимдод ўтирган Р а а ж а
Б и к р а м а ж и т н и н г и м о р а т л а р и г а к е ч г а
я қ и н — аср намози чоғи келиб тушдим.
Ш у к еча қу л о ғим огри гани учун, ке- 
ч ан и н г ойд и н л и ги ҳам сабаб бўлганди, 
қ о р а д о р и (а ф ю н ) е д и м . Э р т а с и к у н и
аф ю н нин г хумори кўп азоб берди. Анча 
қ а й т қ и л д и м . Ш унга қ а р а м а й , Ман Синг 
ва Б и к р а м а ж и т и м о р а т л а р и н и там о м
юриб, сайр қ и л д и м . Гарчи бўлак-бўлак 
ва тартибсиз қ у р и л га н бўлса ҳам , ж у д а 
а ж о й и б и м о р а т л а р д и р . Б у и м о р ат л ар - 
н и н г ҳ ам м аси т а р о ш л а н ган тошлардан- 
дир. Б арча р ож ал ар н и н г им оратларидан 
Ман С ингнинг им ор атл ар и я х ш и р о қ ва 
баландроқдир. Ман Синг қасрининг бир 
тараф девори ш а р қ қ а қараган. Бу тараф- 
даги деворлар бош қа деворларга қараган- 
да кў пр о қ ҳ аш ам ат л и р о қ бўлиб, баланд- 
л иги т ах м и н ан қи рқ-эллик қари келади, 
тамоман тар о ш ланган тошдан қурилган, 
с и р т и н и г а н ч б и л а н о қ а р т и р и б д и л а р . 
Б аъ зи ж о й л ар д а тўрт қаватл и иморатлар 
бор. У ларнинг пастки и к к и қавати жуда 
қоронғи. Озгина ёругли к у ерда бирпас 
ўтиргандан кейин сезилади. Бу жойлар- 
ни ш а м б и л ан юриб, то м о ш а қ и л д и к . 
Ушбу им оратнинг ҳар бир тараф и да беш- 
тадан гунбаз бор. Бу гунбазлар орасига 
ҳиндустонча усулда қ у р и л г а н тўрт қир- 
рали к и ч и к - к и ч и к гун базчалар туш ган. 
У ш б у б е ш т а к а т т а г у н б а з т е п а с и зар
ю гу р т и р и л га н мис тан га ла р б илан қоп- 
л анган. Бу д еворларн инг т а ш қ и тарафи
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

252
БОБУРНОМЛ
я ш и л к о ш и н билан безатилган. Бутун 
атрофидаги деворларга я ш и л кош ин би 
лан кейла (банан) дарахтларининг тасви- 
ри туш ирилган. Қ ал ъ ан и н г ш ар қ
тара- 
фида девори бурж и остида Ҳ аатий пул 
ж о й л а ш га н . Ҳ индлар Ф и л н и „ ҳ а а т и й 14, 
дарвозани „п у л “ деб атайдилар. Дарвоза- 
дан ч иқиш д а бир филнинг суратини ўйиб 
тасвирлабдилар, устида и к к и филбони ҳам 
бор. Худди филнинг ўзи, жуда яхш и ўхша- 
тишибди. ПТу боис „Ҳаатий пўл “ деб ай- 
т ад и л ар . Тўрт қ а в а т л и и м о ратн и н г энг 
пастки қаватида бу фил ҳай кал ига қара- 
тилган туйнук бор, ундан фил жуда я қ ин 
кўринади. Юқори қаватида зикр этилган 
гунбаалар юксалиб туради. И ккинчи қава- 
тида я ш а ш хоналари ж ойлаш ган. Бу уй- 
л ар ҳам анча ч у қ ур да . Гарчи у й л ар н и
ҳиндча йўсинда безаган бўлсалар-да, аммо 
бу ж ойлар беҳавороқ ерлардир.
Ман Сингнинг ўғли Б и к р а м а ж и т н и н г
и м о р атл ар и қў р ғо н н и н г ш им ол тарафи- 
да — ўр тар о қ д а ж о й л а ш г а н . Ў гл и н и н г 
им о р атл ар и отаси нин г и м о р ати ча эмас. 
Ф а қ а т б и тта к а т т а гу н б а эи бор, ж у д а
қо р онғи, у ерда бир м уддат т у р ган д ан
сўнггина к ў з л а р р ав ш а н л а ш а д и . Бу кат- 
т а г у н б а з о с т и д а б и р к и ч и к и м о р а т
қу р и л га н бўлиб, унга ҳеч тарафдан ёруғ- 
л и к туш м айд и.
У ш бу к а т т а гу н б а з н и н г у сти д а Ра- 
ҳимдод к и ч и к р о қ бир тах тасу п а (толор) 
с о л и б д и . Р а ҳ и м д о д Б и к р а м а ж и т н и н г
уш бу и м о р атл ар и га ж о й л а ш г а ч , Б икра- 
м а ж и т н и н г и м о р атл ар и дан уни нг отаси- 
н и н г и м о р а т л а р и г а ч а ол иб б о р а д и г а н
бир йўл солибди. Т аш қ ар и д ан у билин- 
м айди ҳам, и ч к ар и д а н ҳам ҳеч ер кўрин- 
м айди, унга ф а қ а т баъзи ерл ард ан ёруғ- 
л и к к и р а д и , ж у д а аж ой иб йўл туш ган.
Бу им оратларни сайр қили б, отланиб, 
Р а ҳ и м д о д с о л г а н м а д р а с а н и к е з и б ,
қ ў р ғо н н и н г жануб тар аф и д а ги к ат т а бир 
ҳовуз ч етида Р аҳ им д о д солган богчани 
то м о ш а қ и л и б , к е ч қ у р у н ў рд у т у ш г а н
чорбоққа к ел д и к .
Б у боққа ж у д а кў п гу л л ар экилиб- 
ди. Х у ш р а н г қ и з и л к ан ей р гу л л ари ҳам 
ж у д а к ў п . Б у е р л а р н и н г к а н е й р гули 
ш а ф т о л и г у л и д е к . Г в а л и й а р к а н е й р и
қ и п -қи зи л х у ш р ан г кан ей р л ар д и р . Б ир 
бў л ак қ и з и л кан ей р н и Гвал ийар дан Огра 
боғларига к ел тир и б эк ти р д и м .
Бу боғ ж ан у б и д а к ат т а бир кўл бор. 
П а ш а к а а л сувлари шу кў л д а й и ғи л ад и . 
Б у к ў л н и н г ғарбида бир баланд бутхона 
ж о й л а ш г а н . С ултон Ш а м с и д д и н Элта- 
м и ш бу б у т х о н а н и н г ё н и д а бир ж о м е
м асж и д и солдирибди. Б у бутхона ж у д а 
б аланд б утхона эк а н . Қ ў р ғо н да бундан 
б аланд рок им орат йуқ. Д ўлпур тоғидан 
Г в ал и й а р қўрғон и ва бутхона ан и қ кўри- 
ниб туради. А й т и ш л а р и ч а , ушбу бутхо- 
н а н и н г ҳам м а т о ш л а р и н и м ана ш у кат- 
та к ўл д ан қазиб о л и ш ган экан . Б у боғда 
п а с т г и н а , б е у х ш о в р о қ , усти ё п и қ бир 
т а х т а с у п а қ у р и б д и л а р . Б о ғ н и н г эш и ги
олдига ҳ и н дустонча б ичим да х у ну к ай- 
вонлар қу р и ш и б д и .
Эртаси к у н и пеш и н намози чоғи Гва- 
л и й а р д а г и к ў р м а г а н е р л а р н и т о м о ш а
қ и л и ш н и я т и д а отланиб, Ман Синг қур- 
г о н и д а н т а ш қ а р и д а г и Б а ъ д а л г а р деб 
н о м л ан ган и м оратн и кўриб, Ҳ аати й Пўл 
дарвозасидан кир и б , Удва деган ж о й г а
б о р д и к . Б у У два деган ер қ ў р ғ о н н и н г
ғарб т а р а ф и д а г и бир тоғаро й ў л д а во- 
дийда ж о й л а ш г а н . Гарчи бу тоғаро йўл 
тоғни нг тепасида қ у р и л га н қ ў р ғо н н и н г 
деворидан т а ш қ а р и д а бўлса ҳам , бу то 
ғаро й ў л н и н г к и р и ш ж о й и д а я н а и к к и
қ ат о р б аланд дево р л ар қ у р и ш и б д и . Б у
д е в о р л а р н и н г б а л а н д л и г и ў т т и з - қ и р қ
қарига я қ и н келади. И чкариги девор узун- 
роқ ва б ал а н д р о қ д и р . Б у т а ш қ и девор 
тоғаро й у л н инг у тарафидан ҳам , бу та- 
рафидан ҳам қўрғонга ту таш ган. Б у де- 
ворни орқа томонидан биринчи девордан 
пастроқ яна бир девор билан иҳота қилиб- 
дилар (ўрабдилар). Бу девор бошдан-оёқ 
к а т т а деворга т у т а ш м а г а н . Уни 
к ат т а
ар и қ қ у р и ш учун ана ш ундай иҳота қил- 
ганлар. Бу деворнинг ичида сув олиш учун 
вайн (қудуқ) қазганл ар . Ўн-ўн беш зина 
тушиб сув олиш м у м кин . Бу кат т а девор- 
нинг вайн ж о й л аш г а н деворга ў ти ш жой- 
идаги эш и к устига Султон Ш ам си дд и н
Э л там и ш н и н г исм и ни тош га ўйиб ёзган- 
лар, т а ъ р и х и : олти юз ў тт и зи н ч и (мило- 
дий — 1 2 3 2 /1 2 3 3 ) йи л ди р .
У ш б у т а ш қ и девор ту б и д а, қ ў р ғ о н
т а ш қ а р и с и д а бир к а т т а к ў л бор, кўри- 
н и ш и д ан уни нг суви к а м а й м а й д и , к ат т а
а р и қ қ а шу к ў л н и н г суви боради. Удва- 
н и н г и ч и д а я н а и к к и к а т т а к ў л бор. 
Қўрғон х а л қ и бу к ў л л а р н и н г сувини ўзга
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМЛ
253
сувлардан аф зал биладилар. У дванинг уч 
т а р а ф и батам ом то гл ар билан ў р ал ган . 
Т о ш и н и н г р а н г и Б а й а н а т о ш л а р и д е к
қ и з и л эмас, бир оз р ан гсизр о қ.
У днанинг атроф идаги я х л и т қоялар- 
ни қ а з и б , к а т т а - к и ч и к б у т л а р тар ош - 
л аб д и л ар . Ж а н у б т а р аф и д а б ал анд л иги 
й и г и р м а қ а р и к е л а д и г а н к а т т а бут ту- 
р иб д и. Б у б у т л а р н и б у т у н л ай я л а н го ч
— к и й и м с и з тасви р л аб ди л ар .
У два и ч и д а г и и к к и к а т т а к ў л н и н г
атроф ига йи ги р м а-й и ги р м а беш та қу д у қ 
қ а з и ш и б д и . Б у қ у д у қ л а р д а н сув тортиб, 
эк и н ет и ш т и р и б , гул ва д ар а х т л а р ўтқа- 
зибдилар. Удва ёмон ер эмас, ак си н ч а, 
ж у д а аж о й и б ж о й . У нинг битта айби — 
атр о ф и д аги бутлардир. Б у тл ар н и бузиб 
т а ш л а ш л а р и н и б ую рдим . У д вад ан я н а
қ у р г о н г а ч и қ и б , к о ф и р л а р з а м о н и д а н
бери д ар во зас и
ёпиб қ ў й и л г а н Султо- 
ний П ў лн и н г у зин и томош а қ и л и б , шом 
намози чоги Р аҳим дод солган боғчага ке- 
либ ту ш д и м . Ў ш а кеч а шу ер н инг ўзида 
қолд им .
О й н и н г ўн т ў р т и н ч и с и д а , се ш а н б а
к у н и Р аан а С ан гаан инг Р антан б ў р қалъ- 
аси д а уз онаси П ад м ав ат и й б илан тур- 
ган Б и к р а м а ж и т исм ли и к к и н ч и уғли- 
дан о д а м л а р к е л д и . Г и а л и й а р с а й р и га
ж ўн аб к е т и ш и м и з д а н бурун ҳам Б икра- 
м а ж и т н и н г б аланд обрўли А сўк исмли 
ҳ и н д у си д ан о д а м л а р к ел и б , қ у л л и к ва 
х и з м а т к о р л и г и н и изҳор қ и л г а н эдилар. 
А сўк т и р и к ч и л и к яроғи учун ўзи га ет- 
м иш л а к л и к даромад берадиган ер сўра- 
ганди. А гар Р антан б у р ни топш ирса, унга 
и с таган и д ек в и л о я т л а р бериш қ ар о ри га 
к ел и б , о д а м л а р и г а р у х сат бериб юбор- 
д ик. Г в а л и й а р сай рига ж ў наётгани м из- 
д а у н и н г о д а м л а р и б и л а н Г в а л и й а р д а
у ч р а ш и ш и м и з н и в а ъ д а л а ш и б о л д и к .
У л а р в а ъ д а л а ш г а н в а қ т и м и з д а н б и р
неча кун к е й и н р о қ к е л и ш д и . Бу А сўк 
ҳ ин д у , а й т и ш л а р и ч а , Б и к р а м а ж и т н и н г
о н а с и П а д м а в а т и й г а я қ и н қ а р и н д о ш
б ў л а р э к а н . У а ҳ в о л н и она ва ў ғи л г а 
баён қ и л и б д и . Б у л а р ҳ ам А сў к б и л ан
и т т и ф о қ бўлиб, менга х ай р и х о ҳ ва хиз- 
м атко р б ў л и ш н и қабул қ и л и б д и л а р .
Сангаа Султон М аҳм удни енгиб, Сул- 
тон М аҳм уд к о ф и р л ар г а асир туш гани- 
да, Сангаа ун и н г т о ж ва к у л о ҳ и н и ҳам да 
зар к а м а р и н и олиб, ў зи н и қў йи б юбор-
ганди. Ў ша тож , кулоҳ ва зар к а м а р Бик- 
р а м а ж и т д а э к а н . Ҳ о з и р отаси ў р н и д а 
раан а бўлиб, Ч и тўр н и б о ш қар аётган ака- 
си Р атан с и н тож , к у лоҳ ва зар к ам ар н и
укаси д ан сўратибди. Б у эса бермабди. Бу 
кел ган к и ш и л а р и д а н менга тож , кулоҳ 
ва з а р к а м а р ҳ ақ и д а гап очтирибди. Ран- 
т а н б ў р н и н г ў р н и га Б а й а н а н и сўрабди. 
Б а й а н а ҳ а қ и д а г и сўзни б о ш қа томонга 
б уриб, у нга Ш ам со б о д н и Р а н т а н б ў р г а
а л м а ш и ш г а ваъда бердик. Ў ш а ку н н и н г 
ў зи д аёқ бу келган к и ш и л а р г а сарполар 
к и й д и ри б , т ў қ қ и з ку нд ан сўнг Б ай ан ага 
бориш ваъдаси билан рухсат бериб юбор- 
дик.
Б у — Р аҳ им д о д солган богдан отла- 
ниб, Гв ал и й ар б у тх о нал ар и ни сайр қил- 
дик. Б а ъ з и б утхоналар и к к и қ ават, уч 
қ а в а т л и . Қ а в а т л а р н и н г б ў й и п а с т р о қ
(х о н а л а р и паст-паст). Эскича к ўрин иш - 
да, пастки қисм и тош дан ў й и л ган ҳай- 
к а л л а р б ил ан т ў л а. Б а ъ з и б у т х о н а л а р
м а д р а с а к ў р и н и ш и д а қ у р и л г а н . Бино- 
ни нг олд томонида кен г ва баланд гун- 
бази, м ад р аса ҳ у ж р а л а р и д е к ҳ у ж р ал а- 
ри бор. Ҳ ар бир ҳ у ж р а н и н г устида тош- 
д ан к и ч и к - к и ч и к г у н б а з л а р т а р о ш л а б
ў р н а т и л га н . Қ уйи ҳ у ж р а л а р д а тошлар- 
дан бут ҳ а й к а л л а р тар о ш л а н ган . Бу имо- 
ратл ар ни том ош а қил и б, Г в ал и й ар н и н г 
ғарб т а р а ф и д а г и д а р в о з а с и д а н ч и қ и б , 
Г валийар қ ў р ғо н и н и н г ж ан у б тарафидан 
ай ланиб ўтиб, сайр қили б, Ҳ аати й пўл 
о лдидаги Р аҳ и м д о д солган ч о рбоққа ке- 
либ туш ди м . Р аҳим дод бу чорбоғда кат- 
та байрам ҳ о зирлаб қў й г ан эди. Я х ш и
о ш л а р т о р т и б , к ў п с о в ғ а л а р у л а ш д и . 
Совга қ и л га н нарса ва п у л л ар и тўрт л ак
к ел ар д и. Бу чорбоғдан ж ўнаб, кеч қу ру н 
ўз чорбоғимга қ ай ти б к елдим .
О йнинг ўн б еш и н ч и си д а, чорш анба 
к у н и Г в ал и й а р н и н г ш ар қ и -ж а н у б и й та- 
р аф и да, олти к у р ў ҳ л и к ерда ж о й л а ш га н
ш а р ш а р а н и томош а қ и л и ш учун жўна- 
дим. Й ўлга кеч отланган эк ан м и з, шар- 
ш а р а г а п е ш и н н а м о з и д а н к е й и н етиб 
бордик. Б и р ар қо н бўйи б ал ан д л и к д аги
қ о я д а н бир тегирмон сув оқиб туш ади. 
Бу сув ту ш аётган ердан пастроқда кат- 
та к ў л ҳ о с и л б ў л и б д и . Ш а р ш а р а г а ч а
ю қ о р и д а г и сув я х л и т қ о я т о ш б ў й л аб
оқиб к елади. Б у сувнинг туби я х л и т тош- 
д ан и б о р а т . Ҳ а р ж о й - ҳ а р ж о й д а сув
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

254
БОБУ РНОМА
т ў п л а н и б , к ў л ҳосил бўлибди. Б у сув- 
н и н г қ и р ғ о қ л а р и д а ў т и р с а б ў л а д и г а н
бўлак бўлак я х л и т то ш л ар сочилиб ётиб- 
д и. А м м о а й т и ш л а р и ч а , бу сув 
доим 
оқм ас эк а н . Ш а р ш а р а бош ида ўтириб, 
м а ъ ж у н едик. К ейин сув бўйлаб юқори- 
га кў тар и л и б , сувнинг б о ш ланиш жойи- 
гача бордик. Қ а й ти ш д а бир баланд жой- 
га ч иқиб , бир муддат ў т и р д и к . Созанда- 
л ар соз ч а л д и л ар , қ ў ш и қ ч и л а р бир ни- 
м ал ар н и ай тд и лар . Ҳ инд эли „т и н д у “ деб 
а т ай д и г ан обнус 
д а р а х т и н и кў р м аган - 
л ар га кўр сатд и к.
О ртга қ а й т и ш учун т о ғд ан т у ш и б , 
шом ва хуфтон нам о зл ар и ўртаси да от- 
л а р г а м и н д и к . Т у н г и и к к и н ч и по сга 
я қ и н бир ерга келиб у й қ у л ад и к . К уннинг 
б иринчи паҳар ид а чорбоққа келиб туш- 
дик.
О йнинг ўн еттинчисида, ж у м а куни 
С алоҳидди нин г ватани — С у ҳ ж ан а деган 
қ и ш л о қ н и ва қ и ш л о қ д а н ю қорида — тоғ 
орасидаги ва ун и н г и ч к ар и си д а ж ойл аш - 
ган лим у(лим он) ва садаф ил богини сайр 
қ ил и б, ку н н и н г биринчи п а ҳ ари д а чор- 
б оққа келиб туш ди м .
О йнинг ўн т ў қ қ и з и н ч и с и д а , якш ан- 
ба к у н и т о н г о т м а с и д а н о қ ч о р б о ғ д а н
ж ўнаб, К авар ий дарёсидан ўтиб, туш лан- 
д и к . П еш и н намози чоғи у ердан ж ўнаб, 
к у н ботай д е га н и д а Ч а н б а л д ар ёси д ан
ўтиб, шом ва хуфтон н ам озл ар и ораси- 
да Д ў л пу р қўрғон ига кир и б келиб, Абул- 
фатҳ солган ҳам м ом ни чирог билан то- 
мош а қ и л и б , у ердан ж ў н аб к е т д и к ва 
тў го н т е п а с и д а г и я н г и с о л и н г а н чор- 
боққа к ел и б т у ш д и к .
Э р та си т о н г д а ў з и м т у р л и и ш л а р
қ и л и ш бую рилган ерларн и ай ланиб чиқ- 
дим. Я х л и т то ш га ў й и ш бую рилган (кай- 
ладор) соябонли ҳову зни нг ю зини ҳали 
бирор м арта ҳам т ек и слай олм аган эди- 
лар. К ўпроқ сан гтар о ш лар келиб, ҳовуз 
тубини сув қуйиб ц и р го қ л а р и н и текис- 
л а ш м ум кин бўлган д ар а ж а д а , бир мар- 
та я х ш и л а б ўйиб о л и ш л а р и бую рилди. 
К е ч к и п айт — аср намози в а қ т и г а ке- 
либ, ҳовуз туби ю засини биринчи марта 
т ў л и қ т е к и с л а д и л ар . Ҳ овузга сув тўлди- 
р и ш л а р и н и буюрдим. Қ и р г о қ л а р и н и сув 
с а т ҳ и б и л а н т е н г л а ш т и р и б , т е к и с л а ш
билан м аш гу л бўлдилар. Бу саф ар ҳам
ери ни я х л и т тош дан тарош лаб, ичидаги
к и ч и к ҳонузни ҳам я х л и т тош дан ўйиб 
бир обхона (таҳоратхона) қ у р и ш л а р и н и
буюрдим. Д уш анба ку н и м а ъ ж у н суҳба- 
ти бўлди. Сеш анба кун и ҳам ўш а ернинг 
ўзид а эдим.
Ч о р ш ан б а к у н и к е ч қ у р у н оғиз очиб, 
о згина нарса еб, С екрига бориш нияти- 
да о т л а н д и к . В а қ т и к к и н ч и п а ҳ а р г а
я қ и н л а ш г а н д а , бир ерда тў х т аб , уйқу- 
л а д и к . Қ улоғим га, билм адим , сову қн ин г 
таъ си р и бўлдим и, бу кеча ж у д а қ а т т и қ
огриди, у х л ай олм адим . Тонг саҳарда бу 
ердан қ ў з ғ а л и б , б и р и н ч и п а ҳ а р д а Сек- 
рийда солган б о қ қ а етиб т ў х т а д и к . Боғ- 
н и н г девори ва қ у д у қ н и н г им о р ат л ар и
менинг к ў н г л и м д а ги д е к б ў л м аган и учун 
бу и ш л а р н и н а з о р а т қ и л а ё т г а н к и ш и - 
лар га дўқ-пўписа ва сиёсат қ и л д и м . Сек- 
рий д ан аср ва шом н а м о зл ар и оралиғи- 
да ж ўнаб, М ад ҳ ак у р д ан ўтиб, бир ерда 
тўхтаб у х л ад и к . У ердан отланиб, бирин- 
чи п аҳ ар д а Ограга к е л д и к . Қ ал ъ ад а Ха- 
д и ч а С у л т о н б еги м , Ф а х р и ж а ҳ о н б е г и м -
ни, б аъ зи иш -куч учун қ о л га н эд ил ар , 
бориб к ў р д и м . У ларни кўриб, Ж у у н д а н
ўтиб, „ Ҳ аш т б и ҳ и ш т “ боғига к ел д и м .
Сафар о й и н и н г у ч и н ч и с и д а , ш анб а 
ку н и к ат т а ам м а беги м лардан уч бегим: 
Г а в ҳ а р ш о д б е г и м , Б а д и у л ж а м о л б е г и м ,
Оқбегим; к и ч и к бегим лардан: Хонзода- 
бегим, Султон Масъуд м и р зо н и н г қ и з и , 
я н а С у л т о н б а х т б е г и м н и н г қ и з и ҳ а м д а
З а й н а б С ултонб еги м деган я нга-чечам - 
н и н г н а б и р а с и к е л и б , Т у ъ т а д а н ў тиб, 
ш а ҳ а р т а ш қ а р и с и д а
д а р ё қ и р ғ о ғ и д а
тў х таган эд ил ар , аср ва шом нам о зл ар и 
орасида бориб, у л ар н и к ў рд и м . У ердан 
кем ад а қай ти б к елдим .
Сафар о й и н и н г б еш ин чи сид а, душан- 
ба к у н и Р ан тан б ў р н и т о п ш и р и ш ва Бик- 
р а м а ж и т н и н г у ер х и з м а т и н и қабул қи- 
либ о л и ш д а ўз й ў л -й ў р и қ л ар и б илан аҳд 
ва ш ар т т у з и ш л а р и н и т и л аб б ҳ и р а л и к
ҳин д у л а р д а н Д евани нг ўғли Х ам у сий ни 
Б и к р а м а ж и т н и н г аввал ги ва кей и н кел- 
ган э л ч и л ар и га қ ў ш и б ж ў н а т д и к . Биз- 
нинг томондан борган одам бул ар ни нг 
ҳ ам м аси н и кўриб, иш они б қ а й т и ш и ло- 
зим эди. Мен ҳам агар Б и к р а м а ж и т ав- 
вал
а й т г а н с ў з л а р и д а т у р с а , Т а н г р и
и ш и м и з н и ў н г л а с а , о т а с и н и н г ў р н и г а
раан а қ и л и б , Ч и т ў р га ў т и р г аза м ан , деб 
ваъда бердим.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМА
255
Б у п ай тга келиб Д еҳ л и ва Оградаги 
И с к а н д а р ва И б р о ҳ и м н и н г х а з и н а л а р и
т у гад и . Л а ш к а р н и т а ъ м и н л а ш , туп ва 
м и л т и қ л и л а р ўқ-дориси ҳ ам д а 
меҳна- 
т и г а ҳ а қ т ў л а ш учун б ар ч а х и зм ат ч и - 
л а р м а о ш и н и н г ю зд ан ў т т и з қ и с м и н и
сафар о й и н и н г с а к к и з и н ч и с и д а , ч о р т а н -
ба ку н и девонга туш ириб, уни қурол-ярог 
учун сарф э т и ш л ар и ҳ а қ и д а ф арм он бе- 
рилди.
О й н и н г ў н и н ч и с и д а , ш ан б а к у н и
Х уросонга а в в а л ҳ ам бир бор ч а қ и р и қ
(и сти м о лат) ф ар м о н и олиб борган Сул- 
тон М у ҳ ам м ад б а х ш и н и н г Ш оҳ Қосим 
исм ли пиёдаси (теаюрари) я н а Ҳ иротга 
ю борилди. У олиб кетган фармон: „Танг- 
ри к ў м аг и б илан Ҳ и н д у сто н н и н г ш а р қ
ва 
ғарби даги д у ш м а н ва к о ф и р л ар д а н
к ў н г и л л а р ти н ч и д и . Худо х о ҳ л аса, шу 
й и л и ёзда 
н и м а қи л и б бўлса ҳ ам сиз- 
л арн и к ў р и ш га б о р ам и з“ , деган мазмун- 
да э д и . А ҳ м а д А ф ш о р г а ҳам ф а р м о н
ю б о р и л д и . Ф а р м о н н и н г ҳ о ш и я с и г а ўз 
х а т и м б и л а н Ф а р и д у н Қ ў б у з и й н и чор- 
лаб , бир неча сўз ёздим . Ш у к у н и пе- 
ш и н д а симоб е й и ш н и бош ладим .
О й н и н г й и г и р м а б и р и н ч и си д а , чор- 
ш анба куни ҳиндустонлик пиёда Комрон 
ва Х о ж а Дўст Хованддан хабар келтир- 
ди. Х ожа Дўст Хованд з у л ҳ и ж ж а ойининг 
ўни нчиси да Кобулга бориб, Ҳ умоюннинг 
олдига ж ў н аган экан. Хубёнда унинг ол- 
д и га К о м р о н н и н г одами к елиб, м ени нг 
ф арм он им ни К ом роннинг олдига бориб, 
уни нг ўзига сўзма-сўэ ет к ази ш и н и илти- 
мос қилибди. Комрон з у л ҳ и ж ж а ойининг 
ўн е т т и н ч и с и д а К о б у л га к е л г а н э к а н . 
Х о ж а билан сўзлаш иб, ушбу з у л ҳ и ж ж а
о й и н и н г й и г и р м а с а к к и з и н ч и с и д а уни 
Қ а л ъ а й и З аф а р га куаятади.
Б и з г а кел ган хаб ар л ар д а я х ш и ян- 
г и л и к л а р бор эди: Ш а ҳ з о д а Т а ҳ м о с п
ў зб акн и ҳ а й д а ш н и я т и д а Р ен и ш ўзбак- 
ни Дом ғонда уш лаб ўлдириб, эл и н и қат- 
лиом қи л и б д и . Убайдхон қ и з и л б о ш л ар
ҳ а р а к а т и д а н хабар топгач, Ҳ ирот атро- 
ф идан ж ў н аб к етиб, М арвга бориб, Са- 
м ар қ ан д ва ўш а в и ло я тла р д аги султон- 
л ар н и М арвга ч ақ и р а д и . Мовароуннаҳр- 
д а г и с у л т о н л а р н и н г ҳ а м м а с и М а р в г а
к ў м а к к а к ел а д и л а р .
Ҳ ум ою ннинг Ёдгор тогани нг қизи дан 
ўғил к ў р г а н л и г и ва К ом ронн инг Кобул- 
да тоғаси Султон А ли м ирзон инг қи зи га 
у й л а н а ё т г а н л и г и ҳ а қ и д а г и х аб ар л ар н и
ҳам ш у хабарчи келтирд и. У ш а к у н и мен 
С а й й и д Д а к н и й Ш е р о з и й ж и б а г а р г а *
сарпо кий д ир иб , ф авв орали қудуқ қури- 
л и ш и н и ўз билган ича я к у н л а ш и н и буюр- 
дим.
Ойнинг й и ги р м а у ч инч исид а, ж у м а 
к у н и т а н а м н и н г ҳ а р о р а т и к ў т а р и л д и .
Ж у м а н а м о з и н и м а с ж и д д а қ и й н а л и б
ў қ и д и м . К ей и н ги куни пептин нам озини 
э ҳ т и ё т к о р л и к б ил ан к и т о б х о н а д а анча 
вақт ў т к ази б ў қи д и м . И нд ин и — якш ан- 
ба к у н и иситм ам ч и қ и б , озроқ титр о қ 
т у т д и .
Сафар о й и н и н г й и ги р м а еттинчиси- 
да, сеш анба кечаси ҳ азрат Х о ж а Убай- 
д у л л о ҳ н и н г „ В о л и д и я “ р и с о ла си н и на- 
зм д а битиш к ў н г л и м д а н ўтди. Ҳ азрат- 
нинг руҳига и л т и ж о қили б, к ў н г ли м дан
ў т к а з д и м к и , агар бу м аняум а ҳ азр атга 
м ақбул бўлса, „Қ асид аи Б у р д а “ соҳиби- 
га худди у зотнинг қасидаси м ақбул ту- 
ш иб , ф а л а ж к а с а л и д а н х ал о с б ў л ган и
каби мен ҳам бу х а с т ал и к д а н қутулгай- 
ман ва бу н а зм и м н и н г қ абулига далил 
бўлгай. ТПу н и я т билан рисолани „рама- 
ли м усаддаси 
м ахбуни м а ҳ з у ф “ вазни- 
да назм этиш ни бош ладим. Мавлоно Аб- 
д ураҳм он Ж о м и й н и н г „Субҳат ул-абро- 
р “и ҳам ш у вазнда битилган. Уша кеча 
ўн уч байт яйтилди. Мен ҳар куни ўн байт- 
дан к ам ёзм аслик м аж б у ри яти н и олдим, 
а д аш м асам , ф а қ а т бир кун ёзолм адим . 
Ўтган й и л и ва, ум у м ан, ҳар саф ар шу 
х а с т а л и к б о ш л а н с а , у к а м и д а бир ой- 
қ и р қ кун давом этарди. Тангри инояти 
билан, ҳ а з р а т н и н г ҳ и м м а т и д а н о йнинг 
йигирма тўққизинчисида, пайшанба куни 
бир оз руҳсизландим ва тпу билан бу ка- 
салдан халос бўлдим. Раби ул-аввал ой- 
ин ин г са к к и з и н ч и с и д а , ш анба куни ри- 
сола су зл ар и н и назм га солиб тугатдим. 
Б и р к у н и э л л и к и к к и байт ёзилди.
О й н и н г й и г и р м а с а к к и з и н ч и с и д а ,
чорш анба куни шу атрофдаги ва бошқа 
ж о й л а р л а р д а ги а с к а р л а р г а я қ и н кунлар- 
да, Т ангри х о ҳ л аса, л а ш к а р то р ти ш и м и з 
ҳ а қ и д а ф арм он юборилди. Л а ш к а р и н и н г
* Ж и б а г а р — ч у р о л и ш л о в ч и .
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

256
БОБУ РНОМА
бор қурол-яроғи билан теэда етиб кел и ш
л ар и бую рилди.
Раби ул-аввал о й и н и н г тў қ қ и зи н ч и - 
сида, я к ш а н б а к у н и Б е к М уҳам м ад таъ 
л и қ ч и (хаттот) келди. Ўтган й и л и му- 
ҳ ар р ам ойи ни нг охири д а Ҳ ум ою нга сар 
по ва от олиб борган эди.
О йнинг ў н и н ч и си д а, д у ш ан б а к у н и
Ҳумоюннинг олдидан Б ек к и н а Вайс Ло- 
ғарий ва Б аён ш ай х исмли Ҳ умоюннинг 
бир навк ар и кел д ил ар . Б е к к и н а Ҳумоюн 
ў г л и н и н г севинч исига кел иб д и. Б о л а га 
А л ъ а м о н деб исм қ ў й и б д и л а р . Ш а й х
А б у л в а ж д у н и н г т у г и л и ш и т а ъ р и х и н и
„Ш аҳи саодатманд" сўзларидан топибди. 
Б аён ш ай х Б екк и н ад ан анча кей ин йўлга 
ч и қ қ а н экан. Ҳумоюндан сафар ойининг 
тў қ қизи нч иси да, ж ум а куни К и ш и м н и н г 
пастида, Душ анба деган ерда аж р али ш и б , 
ж ў н а ш г а н эк а н л а р . Раби ул-аввал ойи- 
нинг ўнинчисида, душ анба куни Ограга 
келди. Ж у д а тез етиб келди. Б ир сафар 
мана ш у Б аёнш ай х қ а л ъ а и Зафардан Қан 
даҳорга ўн бир кунда етиб борганди. Таҳ- 
моспнинг келгани ва ўзбакнинг ш икаст 
топгани ҳ ақи даги хабарни шу Б аёнш ай х
келтирди.
Б у н и н г таф силоти ш ундай : Ш аҳзода 
Таҳмосп қ и р қ м ин г к и ш и л и к л а ш к а р и
билан м и л т и қ ва а р ав ал ар и н и Р ум усу 
л и д а сафлаб И р о қ д ан к ат т а т е з л и к би 
л ан келиб, Бистом ва Домғонда Р е н и т
ўзбакни енгиб, уни эли билан қир и б таш- 
лаб, т е зл и к билан олдинга қар аб юради. 
К еп ак б и й н и н г ўғли Қанбар А ли ни ҳам 
қ и з и л б о ш н и н г од ам л ар и я ксо н