Халцаро бобур фонди

Қ арору аҳд бо вр и вч ун и п набуд маро,
Газид ҳаж ру маро ка р д беҳарор охир.
Ба иш ваҳои замоиа чи чора созад яас,
Бажавр* кард жудо ёрро зи ёр охир.
( М а з м у н и : 
М енинг ёр билан царору
аҳдим бундай эмас эди. Охири ҳажри чациб,
мени беқарор цилди. Замона ишваларига
киши нима чора қилади? Охирда Бажавр ёрни
ёрдан жудо қилди.)
Ч о р ш ан б а к у н и , м у ҳ ар рам о йининг 
ўн еттинчисида Султон Вайс Саводийнинг
чопари — Султон А лоуддин Саводий ке- 
либ, м у л оэам ат қ и л д и . П ай ш ан ба к у ни , 
о й н и н г ўн с а к к и з и н ч и с и д а Б а ж а в р би- 
лан 
Гандовал орасидаги тогда ов қил- 
д ик. Бу тоғнинг буғу, м ар ал и қоп-қора 
б ў л ад и . Қ у й р у ғ и я н а ў з г а ч а р а н г л и к . 
А фтидан бундан қ у й и р о қ д аг и Ҳиндустон 
буғу м а р а л л а р и н и н г ҳ ам м аси қоп-қора 
бўлади. Ушбу к у н и я н а бир сар и қ қуш
ту т и л д и , у ҳам қора эди. К ў зл ар и ҳам 
қора эди. Ў ша кун бургут бир к и й и к н и
олди.
Л а ш к а р э л и д а дон к а м р о қ қ о л г а н
эд и. К а ҳ р о ж д а р а с и г а бориб, дон-дун 
олиб, С аво д га, Ю су ф зай а ф г о н и й н и н г
у сти га ю р и ш н и я т и б ил ан ж у м а к у н и
к ўч и б , Ч андовал дарёси билан Б а ж а в р
дарёси қ ў ш и л и ш и д а г и П а н ж к у р а дарё- 
си ор ал и ғи га т у ш и л д и .
Ш о ҳ М а н с у р ю с у ф з а й
б и р н е ч а
хуш хўр ва серкайф камоли мевасини кел- 
тирган эди. Бир камолини уч бўлиб, бир 
ҳиссани мен едим, бирини Гадойи тагойи, 
я н а би р и н и А бдулло китобдор ед илар. 
Ж у д а я х ш и кай ф берди. Ш у дараж адаки, 
шом намози чоғи беклар йиғилганда, кен- 
гаш га ч и қ а олм адим . Ҳ айрон қоламан! 
Эндилар ўша турдаги камолидан биттаси 
я х ш и лаб ейилса, унинг ярм ича кайф қил- 
майди.
У ердан кўчиб, К аҳ р ож ва Пешгром 
д аралари нин г оғзига я қ и н П ан ж ку р а н и н г 
о л д и д а т у ш д и к . У ш б у ю р т д а э к а н д а
тў п и қ қ а ч а қор ёғди. Бу орада аҳён-аҳён- 
да қор ёғар экан. Эл т ааж ж у б қилд илар.
Султон Вайс Саводий билан кел и ш и б
л а ш к а р м а с л а ҳ а т и учун К а ҳ р о ж эл ига 
тўрт м и н г қоп дон солиги солинди. Бу 
о ш л и қ н и у н д и р и ш г а С у л т о н В а й с н и
юбордик. Қ и ш л о қ и то ғл ик эл ҳеч қачон 
бундай солиқ топ ш и р ган эм аслар. Бун- 
ча донни беролмай, қ и й н ал д и л ар .
Сешанба куни, ойнинг йигирма учин- 
чисида л аш к арн и Ҳ индубекка бошлатиб, 
П а н ж к у р а г а х уж ум га юборилди. П анж- 
кура тоғнинг ўртасидан юқорироқда жой- 
лаш ган. Б ир курўҳга я қ и н довонга чиқ- 
моқ кер ак бўлади: П ан ж к ур ан и н г кент- 
л арига одам ларим из етиб боргунча, ерли 
х а л қ қочиб чиқиб к ет и ш и п т и . Б ир қисм 
м ол-ҳолларини ва у йларидаги кўп дон-
* 
Б у м и с р а д а сўз у й и н и қ и л и н г а н , я ъ н и „ Б а ж а в р “ сўзи „р;алъа“ номи си ф а т и д а ва „зулм б и л а н “ 
м а ъ н о л а р и д а қ ў л л а н и л г а н .
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

166
БОБУРНОМА
дунларини к елтирдилар. Эртаси эрталаб 
л а ш к а р н и Қўчбекка бошлатиб ҳу ж у м га 
юбордик.
П ай ш ан б а куни, о йнинг й и гир м а бе- 
ш и н ч и с и д а лапткар эл и г а дон 
т о п и ш
м асл аҳ ати юзасидан, К аҳ р о ж дарасининг 
и чига — М ондиш ке н тл а р и га т у ш и л д и .
Ҳ у м о ю н д а н с у н г р а Ҳ у м о ю н б и л а н
т у г и ш г а н бир н еча ф а р з а н д л а р булди, 
турм ади. Ҳ индол ҳануз т у ги л м ага н эди. 
Б у е р л а р д а э к а н и м д а , М о ҳ и м д а н х а т
келди. „Я қ и н д а т у г и л а ж а к гўдак хоҳи 
ўгул бўлсин, хоҳи қ и з, менинг бахту то- 
леи м — м ен г а берин г. Мен у н и асраб 
олиб, т а р б и я л а й “ , деб ёзибди.
Ж у м а к у ни , о й н и н г й и ги р м а олтин- 
чисида уш бу юртда экан д а, Ҳ индол ту- 
гилса, М оҳимга берилсин, деган мазмун- 
да х ат л ар битиб, Юсуф А ли рикобдорни 
Кобулга ж ў н а т д и к . Ҳ ануз Ҳ индол тугил- 
м аган эди. Ушбу юртда эк ан д а, Мондиш 
ви ло я ти д а д ар ан и н г ўртаси да бир тепа- 
л и к устида к ат т а супа тош билан ясал- 
д и к и , оқ уй (чодир) олди — қабу л х онаси 
билан унга сиғди.
Б у супа т о ш л а р и н и н г ҳ ам м аси н и хос 
ва си по ҳ ий ам ал д о р л ар т а ш и д и л а р . Бу 
сўзн инг таф си лоти буки: у билан бирга 
т у ғи л ган л ар д ан у п айтгача ундан к и ч и к
бир ўғил бор эди, ўэга ҳам м аси дан кат- 
та яна уч қиз: бири М еҳрж он, я н а и к ки - 
си к и ч и к л и к д а ту р м адилар. Ў ғил тугил- 
са унга ж ў р а бўлсайди, деган ҳавасл ар
бор эди. У п а й т л ар и Дилдор о ғач ан инг 
бўйида бор эди. Мен бу ўғи лга бир ту- 
ғиш ган бўлса, қандай я х ш и бўларди-я!“ 
дер эдим. Ҳазрат волида дедиларки: „Агар 
Дилдор огача ўғил туғса, олиб асрасам 
қандай бўлади?“ Мен: „Кўп я х ш и “ , дедим.
А ёл л а р орасида расм бўлган бир фол 
к ў р и ш усули бор: ўғил бўладим и ё қ и з 
бў л ар м и к ан , деб и к к и қоғозда — бирида 
А ли ё Ҳ асан ёяиб, я н а бирида Ф отим а 
битиб, и к к и ю м ал о қ лой и ч и г а қўйиб, у 
ло й л ар н и бир коса сув ичига соладилар. 
Ҳар қайси олдин очилса, ўш андан д алил 
ку затад и л ар : эр келса, ўғил бўлур, қ и з 
келса, қ и з бўлур дерлар. Ф ол қ и л д и л ар : 
эр келди. К аром атли х у ш х аб ар булгани 
у ч у н
ш у н и н г ю э и д а н о қ м а к т у б ёзиб 
ю бордик.
*Бир неча ку н д ан сўнг Т ан гр и к ар ам
қил и б, ўгил ф ар зан д берди. Хабар юбо- 
ри ш д ан бурун т у ғи л г ан и га уч кун бўлга- 
нида онаси олдидан уни нг хоҳиш -ирода- 
сига қ ар ам а й , у й и м и зга олиб келиб ас- 
рабдилар. Т у ғи л га н л и г и н и эш и т га н и м и з
ҳ а қ и д а юборган х аб ар и м и з Б ҳ и р а н и ол- 
ган п а й т и етиб б о р ад и . Қ у т л у г б ил иб
ҳам д а я х ш и л и к к а йўйиб отини Ҳ индол 
қ ў й д и л а р . Б у ж и ҳ а т л а р д а н м ен г а ҳам 
у к а , ҳам ф ар зан д д и р . Ю суфзай афгон- 
дан М алик С у л ай м он ш о ҳ н и н г ўгли Ма- 
л и к ш о ҳ М ансур к ел ган эди. Б и з г а хай- 
р и х о ҳ л и к м ақ о м и д а эди. Ю суфзай эли 
б и л а н м у н о с а б а т л а р и м и з н и я х ш и л а ш
м ақсади д а ун и н г қ и з и сў р ал га н эди. Ш у 
қ ў н и м ж о й д а э к а н л и г и м и з д а Ш оҳ Ман- 
с у р н и н г қ и з и б ил ан ю с у ф з а й л а р моли 
к е л а ё т г а н л и г и т ў ғ р и с и д а х аб ар олд ик. 
Н ам озш ом да шароб ичиб, суҳбат қ у р д и к . 
С уҳбатга Султон А л о в у д д и н н и чорлаб, 
ёним га ў тқ ази б , хос сарупо бериб илти- 
фот к у рсати лд и .
О й н и н г й и г и р м а с а к к и з и н ч и с и д а ,
я к ш а н б а ку н и й ў л га ту ш и б Қ а ҳ р о ж да- 
расидан ч и қи б т ў х т ад и к . Ш оҳ Мансур- 
ни н г ин иси Товусхон ю суфзай з и к р эт- 
ган и м и з ж и я н и н и ш у ж о й г а олиб кел- 
ди. Б и с у т э л и н и н г Б а ж а в р қ ў р ғ о н и г а
д ах л и б ў л ганл и ги боис уш бу м анаилдан 
Юсуф А ли б а к о в у л н и у л а р н и к ў ч и р и б
Б а ж а в р қ ўрғон ига олиб келтиритп учун 
юбордик. Кобулда қолган аскарларга етиб 
келиш ҳақида фармонлар битиб юборилди.
С аф ар о й и н и н г у ч и н ч и с и д а , ж у м а
к у н и П а н ж к у р а ва Б а ж а в р д а р ё л а р и
қ ў ш и л г а н ж о йг а келиб тў х т ад и к .
О йнинг б еш ин чи сид а, яктианба к у н и
бу қ ар о р го ҳ д ан Б а ж а в р г а бориб, Х о ж а 
К ал о н н и н г уйи д а чогир суҳбати қ у р д и к .
О йнинг етти н чи си д а, сеш анба к у н и
бекл ар ва д и л азо к ** аф ғ о н л ар н и н г улуғ- 
л а р и н и ч о р л а б , к е н г а ш д и к : й и л тугаб 
қ о л д и , ҳ у т н и н г б и р -и к к и к у н и қ олибди, 
д а л а л а р д а г и ғ а л л а й и ғи б о л и н г а н ; ш у
фурсатда Саводга борсак а с к а р л а р и м и з
о э и қ т о п о л м а й , қ и й н а л и б қ о л а д и л а р .
А нбаҳир ва П а н и й а л и й йўли билан юриб, 
Ҳ аш анғарнинг юқорисидан Савод дарёси- 
ни кечиб, ю суфзайлар кўтарган тўсиқ — 
М оҳура тў гр и си д аги д ал ал ар д а ў тирган
* К а р о м а т М у л л а х ў ж а е в а қ и с м и .
** Д и л а з о к — аф гон у р у ғ л а р и д я н б и р и н и н г номи.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМА
167
ю суфзай ва м у ҳ ам м ад зай аф ғон лари ус- 
тига тўсатдан х у ж у м қ и л м о қ к е р а к , де- 
ган ф и к р г а к е л д и к .
Я н а ги й и л эр тар о қ — ҳосил йи ғиш
пайтид а к елиб, бу аф ғо н л ар масаласини 
б и р ё қ л и к қ и л и ш к е р а к . Ш у қар о р га кел- 
гач , эр т а с и — ч о р ш а н б а к у н и Султон 
Вайс б ил ан Султон А ло ву дд и нга отлар 
ва сар уп олар и н о я т қил и б, бизга хайри- 
хоҳ этад иган ч а қ и р и қ л а р билан рухсат 
бериб, ў зи м и з ҳ ам кўчиб, Б а ж а в р рупа- 
расида т ў х т ад и к . Шоҳ М ансурнинг қи зи
қ ў ш и н қай ти б к ел гу н и ч а Б а ж а в р қўрғо- 
нида қо л д и р и л д и .
Эртасига ж ў н а б , Х о ж а Х изр д ан ўтиб 
т ў х т а д и к . Х о ж а К алонга ш у ердан қай- 
т и ш учун рухсат берилди. У руқ (бутун 
ҳ арб и й а с л а ҳ а л а р ва оғир кўч-кўрон)ни 
қ у ш и м ч а о тлар, а с к а р л а р , а с л а ҳ а л а р ва 
огир партол (сафарда олиб ю риладиган 
к ў р п а -т ў ш а к ва б ош қа асбоб-ускуналар) 
ни К унар йўли о р қ ал и Л ам ғон га ж ўнат- 
дик.
Эртаси й ў л га туш и б , оғир партол ва 
т у я л а р н и Х о ж а М ирм ирон ет ак ч и л и ги - 
да Ж а р г о т у ва Д арвоза йўли билан Қаро 
Кўба д о во н и о р қ а л и ж ў н а т и б , ў з и м и з
ф а қ а т отл иқ гуруҳ билан тезда А нбаҳир 
до в о н и д ан ва я н а у ндан ҳам к а т т а р о қ
бир довондан ош иб, намоз- ш омдан би- 
роэ авв ал П а н и й а л и й г а т у ш д и к . Ўғон- 
бердини бир неча к и ш и б илан „ т и л “ ту- 
тиб к е л и ш учун олдинга юбордик. Аф- 
ғонлар билан ў р т ам и зд аги масофа я қ и н
б ў л ган л и ги боис эрталабдан ж ўнаб кет- 
м а д и к . Т у ш г а я қ и н Ў ғонберди к е л д и . 
Б и р аф ғонни у ш лаб бош ини кесибди, ке- 
лаёт ган и д а эса у бош ни т у ш и р и б қўйиб- 
ди, к ў н г л и м и з истаган бирор и ш о н ч л и
хаб ар к е л т и р м а д и .
Тушга я қ и н жўнаб кетдик. Савод дарё- 
сидан ўтиб, ш ом намоэи п а й т и д ан сал 
олдин т ў х т ад и к . Х уфтон намози чогида 
отлани б, я н а олд инга қараб ю рдик. Оф- 
тоб н а й з а бўйи к ў т а р и л г а н д а қаровул- 
л и к к а ю б о р и л ган Р у с т а м т у р к м а н аф- 
ғон лар хабар топиб қ ў э ғ а л и ш и б д и , де- 
ган х абарн и олиб к ел д и . А ф ғо н л ар н и н г 
бир қисм и тоғ йўли билан кетаётган экан. 
Б у н и э ш и т г а ч , тезроқ юриб, ҳ у ж у м ч и - 
л арн и аж р а т и б , олдинга юбордик. У лар 
бир неча аф ғонни ўлдириб, б о ш лар и н и
кесиб, бир тўда асир ҳам да қ ў й -ҳ ў к и з-
л а р и н и ҳ а й д а б к е л т и р д и л а р . Д и л а з о к
аф ғо н л ар ҳам бир нечта бош кесиб олиб 
к ел д и л а р .
Ортга қайтиб, К о тл анг атроф ларид а 
т ў х т а д и к . М а қ о м д а к е л и б б и з л а р г а
қ ў ш и л с и н , деб Х о ж а М ирм ирон бошлаб 
кел аётган у р у қн и кутиб о л и ш га йўлбош- 
ловчи юборилди.
Эртасига у ердан кўчиб К о тл анг ва 
М ақом ни нг ўртасига т у ш д и к . Шоҳ Ман- 
су рдан одам к е л д и . Х и ср ав к ў к а л д о ш
б ил ан А ҳ м а д и й п а р в о н а ч и н и бир тўда 
к и ш и л а р б и л а н у р у қ н и
к у т и б о л и ш
учун юбордик.
О й н и н г ўн т ў р т и н ч и с и д а , се ш а н б а
к у н и М ақом да тўх таган п а й т и м и з уруқ 
келиб қ ў ш и л д и . Бу ерларда ў т т и з-қ и р қ
йил Ш аҳбоэ қ а л а н д а р деган бир м улҳид 
(даҳрий) я ш аб ўтган экан . Ю суф зайнинг 
б и р ж а м о а с и н и ва д и л а з о к н и н г бир 
гуруҳ од ам л ар ин и тўғри йўлдан чиқар - 
ган бузуқи м ана шу қ а л а н д а р экан.
М ақ о м тоги т у м ш у ғ и д а бир б ў л а к
пастроқ тоғ ж о й л а ш г а н . Ў бутун дашт- 
га ту т аш г ан ж у д а кен г ва к ўзн и ўзига 
тортадиган ю к сак л и к д и р . Ш аҳбоз қалан- 
д а р н и н г қабри ў ш а ерда эди. Сайр қилиб 
к елиб, ўйлаб қ ол д и м . К ў н гли м дан бун- 
дай боҳаво ж о й г а йўлдан оэган қалан- 
д а р н и н г қабри муносиб эмас, деган ўй 
кечди. Уни бузиб ер билан текис қи л и ш - 
л а р и н и бую рдим. Ж у д а тоза ва боҳаво 
ер эди, м а ъ ж у н еб, бир муддат ў ш а ерда 
ўтири лди .
Б а ж а в р д а н қ а й т и б ч и қ қ а н и м и з д а
Б ҳ и р а н и э г а л л а ш н и к ў з л а г а н эд ик. То 
Кобулга к ел г у н и м и з ч а ҳар доим Ҳиндис- 
тонга ю риш хаёлида эд ик, баъзи моне- 
л и к л а р т у ф а й л и бунга м у яс сар бўлол- 
м асдик. Б а ж а в р устига қ ў ш и н тортиб уч- 
тўрт ой м обайнида аск а р л а р и м и з қўли- 
га 
бирор а р з и г у л и к нарса туш м ади .
Ҳ и н д у с т о н ч е г а р а с и Б ҳ и р а я қ и н
б ў л г а н л и г и боис, у ерга д ар ҳ о л ф а қ а т
ў з и м и з о з г и н а л а ш к а р б и л ан к и р с а к , 
а с к а р л а р бирор н и м ан и қ ў л г а киритса- 
л ар , деган ўй к ў н г и л д ан кечди. Ш у хаёл 
б илан ортга қ ай ти б аф ғо н л арга ҳ у ж у м
к и л д и к . М ақом га т у ш г а н и м и з д а баъзи 
х ай р и х о ҳ л а р : „ Л а ш к а р н и н г бир қисм и 
К о б у л д а қ о л г а н , Ҳ и н д и с т о н г а к и р и ш
учун ж и д д и й т а й ё р га р л и к к ў р и ш к ер ак; 
сара й и г и т л а р н и н г бир гуруҳи Б аж авр -
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

168
БОБУРНОМА
да қ о л д и , о тлари ч ар ча ган д ан л а ш к а р - 
нинг к ат т а қисм и Л ам го нга қай тд и ; бу 
ерга к е л га н л а р н и н г отлари ш у қ ад ар ха- 
робки, бир ку н ю р иш га ҳам м аж о л и ет- 
м а й д и “ , деб арз қ и л д и л ар .
Гарчанд ушбу сузлар тўғри булса-да, 
ю риш бош лаш га қ арор қ и л и н г а н эди. Бу 
м у л о ҳ а з а л а р г а қ а р а м а й , э р т а б и л а н
йўлга туш иб Синд дарёси ни нг к еч и ги га 
қараб й ў н ал д и к . К еч и к н и кўриб к ел и ш
учун Мир М уҳам м ад жолабон (солчи)ни 
а к а - у к а л а р и , я н а
бир н еча й и г и т л а р
б ил ан к е ч и к н и н г ю қори на п а с т к и та- 
р аф л а р и г а юборилди.
Л а ш к а р н и дарё сари й ў л л аб , ў зи м
Савоти тар аф га — у ерни К ар к х о н а ҳам 
д ей д и лар — к а р к онлагани бордим. Бир 
н е ч а к а р к к ў р и н д и . Б и р о қ к а р к л а р
қ а л и н ч ан галзор д ан ч и қ м ад и . Б и р к а р к
боласи билан далага ч иқиб қочди , унга 
қ ар аб ж у д а кўп ў қ отилди. Ч а н г а л з о р
я қ и н эди, ў зин и ўш а ёқ қ а урди. Ч ангал - 
зорга ўт қў й д и л а р , аммо ў ш а к а р к то- 
пилм ади. Яна бир к а р к боласи ўтда ку- 
йиб, ти п и р ч и л аб ётарди, уни бўгиэлаб, 
ҳар ким ўз улуш ини олди. Савотидан қай- 
тиб, кў п саргардон бўлиб, хуфтон намо- 
зи чоғи ў р дага к ел д и к . К еч и к н и к ўр и ш - 
га б о р ган лар к е ч и к ж о й и н и кў р и б ке- 
л иб д ил ар .
Эртаси, о йнинг ўн олтинч исид а, пай- 
ш анба к у н и от, туя ва партол билан ке- 
ч и к д ан ўтилд и. Л а ш к а р н и н г кўч-кўро- 
ни , п и ё д а л а р , э ш а к л а р н и ж о л а б о н л а р
олиб ў т д и л ар . Ш у к у н и к е ч и к бош ида 
э к а н и м и з д а ни л о би йл ар т ў қ қ и з т а от ва 
уч юз ш о ҳ р у хи й н и то р тиқ қил и б келтир- 
д и л ар .
Одамлар сувдан ўтиб бўлгач, пеш ин 
намози в а қ т и га ч а ё қ й ў л га туш иб, кеча- 
н и н г б и р и н ч и п о с и гач а юриб К а ч а к о т
суви я қи н и д а тўхтадик. У ердан эрта тонг- 
да жўнаб, К ачакот сувидан кечиб ўтиб, 
т у ш ч о ғ и С а н г д а к и д о в о н и д а н о ш и б
тў х тад ик. Саййид Қосим эш и ко ға чоғдо- 
в у л л и к * қ и л а р д и . О р қ а м и з д а л а ш к а р
о р т и д а н к е л а ё т г а н г у ж у р л а р н и қ ў л г а
олиб, бир неча бош кесиб келтирди.
С ан гдакидан тонг саҳ ар да кўчиб, пе- 
ш ин намози пайтидан ўтганда Суҳон су- 
видан ўтиб ту ш и л д и . Л а ш к а р н и н г охи-
ри я р и м к ечада етиб к е л д и , ж у д а узоқ 
к ў ч и ш б ў л д и . О тл ар б е м а ж о л л и г и ва 
ҳолдан то й ган л и ги боис ю р иш ж у д а қи- 
йин кечди. Кўп о тлар қолиб кетди.
Б ҳ и р ад ан етти к у р ў ҳ ш и м о л тараф 
да бир тоғ бор. Бу тоғни „ З а ф а р н о м а “да 
ва я н а б аъ з и к и т о б л ар д а „ К ў ҳ и Ж у д “ 
деб ёзганл ар . У нинг бундай н о м л ан и ш и
сабаби м ен г а м а ъ л у м эм ас. К е й и н р о қ
м а ъ л у м б ў л ди ки , бу тогда бир ота нас- 
лидан и к к и х а л қ т а р қ а га н э к ан . Б ири- 
ни — ж уд деб, и к к и н ч и с и н и — ж а н ж у ҳ а
деб ат ар э к а н л а р . У л а р бу т о ғд аги ва 
Нилоб билан Б ҳ и р а орасидаги эл-улусга 
қ ад и м д ан ҳ о к и м л и к қ и л и б , ул ар ни бош- 
қари б к е л г а н л а р . А м мо дўстона ва би- 
р о д а р л а р ч а ҳ у к м ю р и т а д и л а р . К ў н г л и
н и м ан и ти л аса, ш у ни о л авер м ай д и л ар . 
Қ ади м дан н и м а и к и белгилаб қ ў й и л г а н
б ў л са, б у л а р н и н г о л и ш и ва у л а р н и н г
б ериш и ш у нд ан о р тиқ ёк и кам бўлмай- 
ди. Б е л г и л а н г а н м еъёр ш у к и , қ ў ш бо- 
ш идан бир ш о ҳ р у х и й , ҳ ар бир х ў ж а л и к - 
дан етти ш о ҳ р у х и й берадилар. Я на, ас- 
к а р л и к к а х и з м а т г а борадилар. Ж у д ҳам , 
ж а н ж у ҳ а ҳам бир неча у р у қ қ а бўлинган.
Б у тоғ Б ҳ и р а д а н етти к у р ў ҳ нарида. 
У Ҳ и н д у к у ш т о ғл ар и га туташ иб кетган 
К а ш м и р то ғларига мансуб бўлиб, айри- 
либ, ж ан уби-ғарб томонга ч ў зи л а бориб 
Д и н к от пойида Синд дарёсига етиб ту- 
га й д и . У ш бу т о ғн и н г я р м и д а ж у д л а р , 
я р м и д а ж а н ж у ҳ а л а р я ш а й д и . Бу тоғни 
ж у д қ а в м и г а м ансуб б ў л г а н л и г и боис 
К ў ҳ и Ж у д деб н о м л а г а н л а р . У л а р н и н г 
бир м ў ъ т а б а р у л у ғ к и ш и с и н и рой деб 
у л у ғ л а й д и л а р , у н и н г у к а ва ф азан д л а - 
р ини м а л и к д ейди лар. Б у ж а н ж у ҳ а л а р
Л а н гар х о н га тоға б ў ладилар. Суҳон суви 
а т р о ф и д а г и эл -у л у с ҳ о к и м и н и н г исм и 
М алик Ҳ аст эди. У нинг асли оти Асад- 
дир. Ҳ и н д и с т о н л и к л а р сў зл ард аги ҳара- 
к а т л а р н и ( қ и с қ а у н л и л а р н и ) г о ҳ и д а
таш лаб ў қ и й д и л а р , ж у м л а д а н , „ х а б а р “ - 
ни „х а б р “ , „ а с а д “ни „ а с д “ деб ай тади - 
л ар ва бу бора-бора „ ҳ а с т “ га ай лан ган .
Ж о й л а ш г а н и м и з заҳоти Л ангар хо н - 
ни Ж а н ж у ҳ а ҳ у к м д о р и М а л и к Ҳ астн и
олиб к е л и ш г а ю б о р д и к . Л а н г а р х о н от 
қў йи б бориб, и н о ят ва ш а ф қ а т и м и з д а н
у м ид вор қ и л и б , хуф тон н ам ози чоғида
* Ч ордовул — к е ч а с и қ ў ш и н ат р о ф и н и қ ў р и қ л о в ч и а с к а р туд аси.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

БОБУРНОМА
169
уни олиб к ел д и . Б и т т а к е ж и м к и й д и р и л - 
ган (уруш в ақ т и д а отга к и й д и р и л а д и г а н
ў қ ў т м а с м ахсус ё п и н ч и қ ) отни т о р т и қ
қ и л и б к ел ти р и б , х и з м а т и м г а к и р и ш и н и
б и л д и рд и . У й и ги р м а и к к и - й и г и р м а уч 
ё ш л а р д а эди. У л а р н и н г к ў п л а б сурув- 
под ал ар и қ ў н и м ж о й н и н г гир-атроф лари- 
да б о қ и л ард и . Ҳ индустонни қ ў л г а ки р и
т и ш н и я т и д а э к а н и м и з боис бир қ ан ч а 
в а қ т т у р к и й л а р т а с а р р у ф и д а б ў л г а н
Б ҳ и р а , Х ушоб, Чаноб, Ч а н у т
си нгар и 
в и л о я т л а р н и худди ўа м у л к и м и з д е к та- 
саввур қ и л а р д и к . К уч билан бўлса ҳам, 
т и н ч л и к й ў л и б и л а н бўлса ҳ ам қ ў л г а
к и р и т и ш и м и з г а а н и қ и ш о н а р д и к . Ш у 
сабабли бу т о ғл и к х а л қ билан я х ш и муо- 
м ал ад а б ў л и ш и м и з зарур ва л о зи м эди. 
Ҳ еч к и м б у л а р н и н г с у р у в - п о д а л а р и г а
т егм аси н, улар и п и н и н г учи ҳ ам узил- 
м асин, игнаси си нм аси н, атроф ж ойлар- 
д а г и л а р г а з а р а р ва нуқсон е т к а з и л м а -
син, деб ф арм он берилди.
Тонгда у ердан ж ў н аб пеш ин намози 
чоғи К а л д а к а ҳ о р га келиб т у ш д и к . Бутун 
атр о ф х ав и д зо р (ҳ ал и бош ч и қ а р м а г а н
арпа-буғдойзор) билан қо пл ан ган ди . Кал- 
д а к а ҳ о р ж у д а аж о й и б ж о й э кан . Б ҳ и р а 
дан ўн к у р ў ҳ нари, Ж у д тоғин инг ораси- 
да — текис ерда ж о й л а ш г а н бу т е к и с л и к
ўртасида к а т т а к ў л бор; атроф даги тог- 
л ард ан ём ғир сувлари йиғилиб ш у к ў л
ҳосил бўлган. У нинг ай л а н аси уч курўҳ- 
га я қ и н . Ш и м о л и д а гўзал м айсазор, ғар- 
бида — тоғ этагида ч аш м а бор. Б у чаш - 
ма суви к ў л га т е п а л и к д ан оқиб ту ш ад и. 
Ж о й қ и л и ш г а ж у д а м а ъ қ у л ер эди, боғ 
с о л д и м . Б о ғи Сафо деб а т а л д и . Ж у д а
х у ш ҳ а в о ва тоза ер экан . Ш ар ҳ и н и ке- 
й и н р о қ батаф сил битам из.
К а л д а к а ҳ о р д а н с а ҳ а р д а о т л а н д и к .
Ҳ а м т о т у д о в о н и т е п а с и д а т у р л и е р л и
х а л қ а р з и м а с т о р т и қ л а р б ил ан к ел и б , 
м у л о з а м а т қ и л д и л а р . А б д у р р а ҳ и м ши- 
ғ о в у л г а к е л г а н л а р н и қ ў ш и б , Б ҳ и р а г а
ю бордик. У Б ҳ и р а х а л қ и н и биз томонга 
оғдириб, бу ер л ар қ ад и м д ан т у р к л а р г а
т е г и ш л и булиб к е л г а н , зи н ҳ о р в аҳ и м а 
ва қ ў р қ у в г а туш и б элни па р о к ан д а қил- 
м ан глар , биз бу ерлардан ва бу х ал қ д ан
узоқ эм асм и з, тал о н -то ро ж га йўл қўйи л- 
м айд и , деб айтади.
Ч о ш т довонининг пастига тушиб Қур- 
бон Ч а р х и й , А б д у л м а л и к Х остий бош-
ч и л и ги д а е т т и -сак к и з к и ш и н и хабар ол- 
гани олдинга юбордик. И л г ар и борган- 
лар д ан Мир М уҳам м ад М аҳ д и й х о ж а бир 
к и ш и н и к ел т и р д и . Ш у пайт афгонлар- 
ни нг у л у ғл ар и д ан бир неча к и ш и совға- 
салом билан к елиб, х и з м ат и м г а кирм оқ- 
ч и л и к л а р и н и билдирди. У ларни Л ангар- 
хонга қуш иб , б ҳ и р а л и к л а р н и биз томон- 
га оғд и р и ш г а уриниб кўрига учун юбор- 
д и к . Довондан ошиб, ч ан галзо р д ан чи- 
қиб ўнг қанот, чап қан от, м а р к аз қу ш ин- 
л а р саф тортиб Б ҳ и р а то м о н га йун ал- 
д и к . Б ҳ и р а г а я қ и н л а ш г а н м а ҳ а л и м и з
Д а в л а т х о н , Д эва ҳ и н д у ва С е к т у н и н г
ўғли Б ҳ и р а арбоблари билан к елиб, бит- 
тадан от тортиқ қ и л и б и лтиф от кўрсат- 
д и л ар . П еш ин нам ози дан кей и н Б ҳ и р а 
элига зи ё н -заҳ м ат ет к азм ай , Б ҳ и р а шар- 
қ и д а ж о й л а ш г а н Б а ҳ а т дарёси ёқасида- 
ги сабзазорда т ў х тад и к.
Т е м у р б е к Ҳ и н д и с т о н н и э г а л л а б ,
сўнгра у ердан ч и қ и б к е т г а н и д а н буён 
Б ҳ и р а , Хушоб, Чаноб ва Ч и н и в а т каби 
бир неча в и л о я т л а р Тем у рб ек авлоди- 
ни нг я қ и н л а р и ва у л ар г а т е г и ш л и ки- 
ш и л а р т а с ар р у ф и д а эди. Ш о ҳ р у х мир- 
эонинг набираси С ую рғатм иш м ирзонинг 
ў ғ л и С у л т о н М а с ъ у д м и р з о н и К о б у л
ҳам д а Зобул в и л о я т л а р и ва ҳ у к у м ат и га 
э г а л и к қ и л г а н и у ч у н С у л т о н М асъ у д
Кобулий деб ай ти ш а р д и . Султон Масъ- 
уднинг қ ў л и д а тарбия топганлардан Мир 
А л и б е к н и н г ў ғи л л а р и — Бобойи Кобу- 
л и й , Д арёхон ва О поқхон, к е й и н ч а л и к
у ни Ғ о зи хо н д е й и ш а р эд и л а р , Султон 
М асъуд м ирзо ва ўғли А л и А сғар мирзо- 
дан сўнг з ў р л и к билан Кобул ва Зобул- 
ни ҳамда Ҳ индустон нин г з и к р этилган 
тум ан ва в и л о я т л а р и н и қ ў л га к и р и т ган
эдилар. Султон Абусаид мирзо замони- 
да Кобул ва Ғазни б у л ар н и н г тасарру- 
фидан ч иқд и. Ҳ индустондаги ви л о я т л а р
эса у л ар н и н г тасар р у ф и д а қолганди.
К о б у л г а б и р и н ч и м а р т а к е л г а н
т ў қ қ и з юз ў н и н ч и й и л и Ҳ и н д у с т о н г а
к и р и ш и стагида Х айбардан ўтиб Паршо- 
в а р г а к е л г а н д а Б о қ и Ч а ғ о н и ё н и й н и н г
саъй ҳ а р а к а т и билан қ у й и Б ан гаш сари, 
я ъ н и К у ҳ а т г а қар аб юриб А фғонистон 
е р л а р и н и н г к а т т а қ и с м и н и я к со н қил- 
д и к , од ам л ар ин и қириб, Б ан н у ва Дашт- 
ни тал он-торож қ ил и б, Д у к и о р қ ал и орт- 
га қ ай тд и к .