Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

1
р : л н
1
и ч о р а л а р и турли босцнчда турлича булди.
а) 
М а ъ р и ф а т п а р в а р л и к н и н г
илк 
н а м о я н д ал ар и . 
AVi |.рк(1)атиарварлик м аф кураси н и н г илк н а м о я н д а л а р и
У]) га Оспёпи Росси яга т а в д о с л а ш н а т и ж а с и д а улкан и
ni^i и 'чд и й
на маданий с о ^ а д а
о р ц а д а ^олганлигини
214

---

я о д о л к^риш имкониятига э га б ^ л д и л ар ва шу асосда 
ф еод ал -хон л и к тузумини, цолокликни та н ^ и д ^ и л д и л ар . 
У ла р доно, м а ъ р и ф а т и а р в а р подшо^ м а ъ р и ф а т тарца-' 
т и ш га к ^ м а к л а ш и ш и орц али м а м л а к а т н и к ° л о ^ л и к д а н
олиб чициши мумкин д сган ф и крга а м а л цилдилар, рус 
м а да н и яти , и лм -ф анини 
узл аш ти р и ш
зарурл н ги ь и у<^- 
ти рди лар.
Б ухоро хонлик т узум ш п ш г бприичн танцидчисм A v
м а д Д он и ш (1827— 1897) эди. Бухоро хонлигини Россия 
б и л ан т ак д о с л а б , Д они ш уз в атанинн иктисодий ва и з ­
д аний ж и х а т д а н о р ц а д а кдлганлигини курсати б берди. 
Б у ах.волнннг асосий сабаби н и у Б ухоро ам и рлари н и н г 
нодонлиги ва у з б о ш и м ч а л и к л а р и д а деб билди.
А х м а д Д о н и ш уз хал ки н и зу л м ва ночорликдан к(ут- 
1
^азиш ч о р ал ар и н и излади. Унингча, Бухоро д а в л а т ту- 
зум и яслох г^илинса, д а в л а т ^укм дорн одил в а дониш- 
манд б улса халцни ^ а ш ш о ц л и к д а н ц у т^ар и ш мумкин 
б улади . 
М а м л а к а т н и б ош ка ри ш
та р т и б л а р и н и исло^ 
1
уилиш зарурл и гнн н уцтнрнш максадмда Д они ш и с лох, 
лойн ^аси билап ам ирга м у р о ж а а т ^илади.
Д о н и ш д а в л а т
бир гурух к п ш п л арга 
эмас, б ал ки
х а л ^ м а н ф а а т л а р и г а х и зм а т ^илиш и керак, деган гоя- 
ни асослайди. Бунинг учун .\укмдор билимдон, одил ва 
д о н и ш м аи д булмоги шарт. У Уз ф у ц а р о л а р н г а оид ма- 
с а л а л а р н и хал ^ и л и ш д а узини у л а р урн ида, уларни' 
эса 
$з
урн и д а та с а в в у р цилиши керак. М а м л а к а т н и
и д о р а цили ш д а, дей ди Д ониш , хукмдор му^им д а з л а т
иш л ари ни £з атр о ф и д аги д а в л а т а р б о б л а р и билан мас- 
л а х а т л а ш и б >^ал килнш и лозим. Б у л а р хам д о н и ш м аи д
ва одил б у л м о ^ л а р и ш арт. Хукмдор буларни н г масла- 
д а т л а р и г а
1
^улок солнши ва ^и соб л аш и ш и керак, чунки 
купчиликнинг а1\ли бир киш ининг а к л и г а н исбатан куп- 
рокдир. Д они ш ф икрича, 
бу 
х и с л а т л а р ф а ^ а т д а в л а т
бошлмригагина 
хос булм ай, унинг 
атр о ф и д аги б ар ч а
д а в л а т а м а л д о р и г а лам хос булмоБИ ш арт. М а м л а к а т ­
ни м а н а ш ун д ай ки ш и л ар бошк;аргандагина ж а м и л т д а
т ар т и б в а интизом ур н ати л ад и , д а в л а т т а р а в д и й ^и- 
лади.
К ей ин чалик А ^ м ад Д он и ш хаётий т а ж р и б а т аъ си р и
ости д а «д они ш м ан д ва одил хукмдор» га ум и д б о гл а ш
ф и к р и д а н цайтди, биро^ м а в ж у д ам ир ^оки м и яти н и ин- 
кор цилиш д а р а ж а с и г а к у т а р и л а олм ади . Адолатсиз- 
л и к к а асосланган, уз ф у ц а р о л а р и хакид а гам еы аган
д а в л а т узоц я ш а й олм ай д и, чунки золим амир в а жо~
215

---

\itji у л а м о л а р з у л м ш а узок; чидаб туриш мумкин эм ас, 
ал б а т т а , 
узгари ш
булиш н 
керак, 
д еган 
х у л о сага 
келди.
/ Ц м а д Д ониш нинг к^арашларини б а ^ о л а ш д а унинг 
хаёлий соц и ал и зм го я л а р и г а б улган
муносабатини ди- 
собга о л м ас д а н б ^лм ай д и. Б у н а з а р и я г а к^ра, дейдн 
Д они ш , ер ю зидаги б а р ч а б о й л и к л ар о д а м л а р в а х ал к- 
л а р
у р тас и д а 
тенг 
та ^ с и м л а и а д и . 
О д а м л а р ц адим 
за м о н л а р д а тенг булиш ган, кейи н чали к куч л ил ар куч- 
си зл арн и нг м ул кл а ри н и тортиб олиши н а т и ж а с и д а тенг- 
си зл и к келиб ч ш д а н . Агар ад о л а т н у^таи н а з а р и д а н ^й- 
л а б [^аралса, дар ким уз ери б и л ан ^ а н о а т л а н и ш и
керак. К у ч л и л а р тортиб олинган ер л ар н и уз э га л а р и га
к;айтиб б ери ш лари , агар ки м д а-к и м цайтиб беришни и с­
та м аса о д а м л а р и тти ф оад а б и р л аш и б н о чорл арга те- 
гишли б о йл и кл арн и к у ч л и л а р д а н тортиб о л и ш л а р и к е ­
рак. У ш ан д а о д а м л а р
ур т а с и д а келиш м овчмликлар, 
п одш одлар 
у р т а с и д а уруш ва 
а д о в а т л а р ту гати л ад и , 
^ои т у к и ш л ар тухтайди. О ^ и б а т н а т и ж а д а х а л ц л а р у р г 
т а с и д а тинчлик ва х о т и р ж а м л и к урн ати л ад и .
А д м ад Д он и ш бу н а за р и я н и а м а л г а ош ириш мум- 
кинлигига ш уб д а б ил д и рад и, чунки, дейди у, деч ким 
уз молу мулки д ан осонлик билан воз кечмайди. Б у н д а й
тарти б ни урн ати ш учун кун г^он туки ли ш и к е р а к ва 
уш а п д з хам унинг а м а л г а ошиши н ом аъл ум ди р. Киши- 
лик тари хн да бундай т а р т н б л а р д ал и булган эмас, 
лекип. 
улар урп атн лса, ер 
юзида булиб утган э н г 
ханрли и ш л ар дам унинг 
о л ди д а кузга куринмай ке- 
тади.
Э зи л г а н м е д н а т к а ш л а р оммасининг ф ео д ал -х о н л и к 
тузум и га царш и норозилиги ва га за б и н и ^ о р а ц а л п о к
хал^и н и н г бую к шоири в а м у т а ф а к к и р и Б ерд и м урод
Б е р д а ц (1827— 1900) д ам уз а с а р л а р и д а и ф одал ад и.
Бердак; зам о н а си д а г и ж а м и я т н и н г и ж тим оий т а р т и б ­
л ар и н и , унинг сиёсий 
тузумини ^аттш^ т а н ^ и д т^илди. 
Уз т а н ^ и д и д а у и н с он п арв арл и к ^ о и д а л а р и г а , меднат- 
к а ш ом м ани н г ахлоь^ий т у ш у н ч ал ар и га асосланди.
Б е р д а д н и и г фикрича, инсон учун энг олий б ахт бу 
уз В атан и га, 
х а л ^ и га д ал ол ва б е г а р а з х и з м а т цилиш- 
Дир.
Ишни ишла, турилган эл учун,
Ж окингни аям а, элда эр учун.
216

---

К индик К<>ни томган азиз ер учун, 
Улиб кетганингча хизм ат яхширок.-
Бердак; х а л к ^ а х и зм а т ^илиш га ч ац ирар экан. у, 
д а с т а в в а л , тутрилик, ^а^и^атгад олат, инсон 
ц а д р -^ и м м а т и г а ^ у р м а т б и лан ц араш , эзи л ган ва 
\ у -
1
^у^сизларни з^имоя ^илиш ни кузд а тутади. Б у н д а й хис- 
л а т л а р г а э га б ^ л м а г а н кишини инсон деб б$лмайди. 
Ш унииг учун унинг а с а р л а р и м а р к а з и д а х а л ^ омма- 
сишшг, 
а зо б -у ^у б ат га , д а ^ ш а т л и
э зи л и ш г а м а \ к у м
э ти л г ан д е э д о н л ар н и н г огир а^в ол и турарди .
Б е р д а ц уз а с а р л а р н д а хал к; оммасининг о ш р а^во- 
лини ёритиш, ф е о д а л л а р ва рухонийларни фош ^илиш
б и л ан ч екл ан и б цолм ай, б а л к и т е в а р а к -а т р о ф д а г и иж- 
ти м эи й а д о л а т с и з л и к л а р ^ а ^ и д а у м ум л а ш ти рувч и иж- 
т иг/о и и
хул о сал а р ч и^ариш д а р а ж а с и г а к у т а р и л а олди 
д а м д а Хива хонлигининг бутун м аъм урн й
ва сиёснй 
идора усулини фош ^илди. Л ек н н Б ер д а^ н и н г 
^укмрон 
ижтимоии тулумга н исбатан ^арш илнги, ^а т ъ и й
норо- 
зилнги, исёпчилигн стнхиялн 
характерда 
эдн.
Б с р д а ^ б ахгли ва ад о л а т л и ж а м и я т, одил 
на 
дш ю
дукмдор пайдо булиш ига богли^, деган тушунчапи ол- 
га суради. У м а м л а к а т н и виж донли, одил, хал ц м анфа- 
атл а р и н и
биринчи 
ури нга 
цуювчи 
ки ш и л ар 
и дора 
ц к л г а н д а г и н а зулм ва з^р а во н л и к , 
1
\а ш ш о к л и к ва эрк- 
сн зл и кд ан
цутулиш мумкин, 
деган 
хаёлий 
орзу iyi- 
лади.
Б ер д а^ н и н г гоял арн к;ора^алпок; хал ^и н и н г м а ъ н а - 
иий ^ аёти да к а т т а р о л ь у й н а д и .
И л гор го я л а р
у зб е к м а ъ р и ф а т п а р в а р л а р и Саттор- 
хон (1843— 1902) ва Фурк;ат (1858— 1909) а с а р л а р н д а
^ а м ифодасини топган.
У ла р м а м л а к а т ^оло^лигининг асосий са б а б и фео- 
д ал -х о н л и к и ж тимоий т а р т и б л а р и д а деб билиб, уни тан- 
^и д остига о л ган л ар .
С атторхон хонлик тузумини узб о ш и м ч а л и к д а , ^о- 
н унсизл и к в а п о рахурл и кд а , м а м л а к а т ф аровон лигн , 
илм -ф ан р и вож и ^ а ^ и д а ^еч ц ан д а й г а м х у р л и к ц-илмас- 
лиЕода 
а й б л а д и . Унинг курсати ш и ча, м а м л а к а т >^амма 
жих;атдан кулгили д а р а ж а д а ^ о л о ^ б улса-д а, хон, бек 
ва х>окимлар 
у з
м а и ш ати н и к у зл а й д и л а р . Хоннинг бек 
ва х,окимларга муносабати, у л ар н и н г иш и га эмас, олиб 
к е л а д и г а н у л уш и га {^араб б ел ги л а и а рди , м актаб , илм- 
фан, у |\ и ш - ^ и т и ш
устидан 
н а з о р а т д еяр л и йуц эди.
217

---