Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в


I V б о б Т УРКИСТ ОННИНГ РОССИЯ ТО МО НИ Д АН



Download 8,71 Mb.
Pdf ko'rish
bet115/130
Sana03.07.2022
Hajmi8,71 Mb.
#736396
1   ...   111   112   113   114   115   116   117   118   ...   130
Bog'liq
Ўзбекистонда ижтимоий-фалсафий фикрлар тарихидан лавхалар. Хайруллаев М.М

I V б о б
Т УРКИСТ ОННИНГ РОССИЯ ТО МО НИ Д АН
БОСИБ О Л И Н И Ш И
ВА 
XIX АСР ОХИРИ
XX А СР Н И НГ Б ОШ ИД А И ЖТИМОИЙ- ФА ЛСА ФИЙ
Ф И К Р Л А Р
1. ТА Р И Х И Й Ш А РОН Т
Х(Х асрнинг иккинчи я р м и д а У рта Оснё т а р и х и д а
янги д а в р бош ланди, у рус чоризми том он и дан цурол
ва авёсиз у р у ш л а р ё р д а м и д а босиб олинди. 60— 70-йил- 
л а р д а в о м и д а ерли х ал ^н и н г ^арш ил и ги , хонликлар- 
нинг н орозилн к к у р а ш и г а ц а р а м а й рус а с к а р л а р н Тур- 
кистон ш а ^ а р л а р и н и бирин-кетин шафк;атсиз у р у ш л а р
олиб бориб ц онхурлик билан босиб о л д и л ар . Туркистон 
Р оссия т а р к и б и д а м у с т а м л а к а
1
^илиб цушиб о л ин ган д ан
супе, бу ер д а ^арб и й б ю р о к р а т и я м асосл ан ган мус- 
т а м л а к а ч и л и к реж ими ва т а р т и б л а р и
урн ати л ди . Т у р ­
ли \ а р б и н г ар н и зо н л ар барпо этилди, у л к а н и м а р к а з д а н
б ош ц ари б гуришга ^ а р а т и л г а н турли д а в л а т о р ган л ар и ’ 
таъ си с этилд и ва о р г а н л а р д а и ш л аш учун м а р к а з д а н
турли рус чин овни кл ари с а ф а р б а р этилди.
Бухоро ва Хива (Х оразм ) хон ли кл арн рус чориз- 
мининг м у с т а м л а к а ч и л и к сиёсати т аъ си р и га уч раган
б у л с а д а XX аср бош ига к;адар узининг яри м муста^и л- 
лнгини с а ц л а б ^олди.
Р у с чоризмц Туркистоннн босиб олиб м у с т а м л а к а г а
ай л ан ти р и ш д а н икки т о м о н л а м а м а н ф а а т д о р эди. Би- 
ринчидан, бу ер д аги хом аш ё м олл ари н и текинга олиб 
кетиш, у л а р н и аёвсиз эзиш, уз сан оати учун к е р а к л и
б улган м а те р и а л л а р н и арзон н а р х д а у л к а б ойл и кл ари
^исобига т а ъ м и н л а ш имкони турнлган эди. И ккинчидан, 
р и в о ж л а н а ё т г а н рус б у р ж у а саноати и ш л а б ч и ^ а р ган
м а.^сул от л ар ни сотиш учун Урта Осиё янги бозор б у ­
либ хи зм ат цилар эди.
Ш у билан бирга рус чоризми м а р к а з д а г и с а н о а т
ко рхон ал арн н и
кенгайтириш
м а ^ с а д и д а
Туркистонда
212


енгил саноатни н г м а й д а корхон ал арн н и оча бош л ад и
ва унга м а р к а з д а н рус иш чиларини с а ф а р б а р ^илди.
Туркистон ш а.^арларл да аста-секин рус м а ,\а л л а л а - 
ри в уж уд га ке ла бош лади. Б у чоризмнинг м у с там л ак а- 
чил и к сиёсатига, б о ш ^ ар и ш в а саноатнинг асосий тар- 
моцларини 
р усл аш тири ш
сиёсатига х и зм ат ^илиш и 
к е р ак эди.
Е р л и ф ео д ал бойл ар янги саноат, савдо-соти^, бо- 
зор м ун оса ба тла ри н и н г р и во ж и д ан
м а н ф а а т д о р эди-' 
л а р , шунинг учун рус б у р ж а з и я в а к и л л а р и билан бойлар 
у з а р о ти л топдилар — бу м е ^н а ткаш х а л ^ н и н г икки то- 
м о н л а м а эзнлишининг куч ай и ш и га олиб келди.
Чор ^ у к у м ати босиб олинган ^ л к а л а р х а л ^ и н и икди- 
содий ва сиёсий ц оло^ ли кд а, ^ а р а м л и к в а нодонликда 
с а ц л а б ту р и ш д ан у т а м а н ф а а т д о р эди.
Чор ^у ку м ати уз м у с т а м л а к а с и д а н т;ули^ в а ^ а р то- 
м о н л а м а ф ой да л ан н ш , хом а ш ё л а р г а хар то м о н л ам а 
э га булиш, ул ка х ал ц л ар и н и
итоатда са ц л а ш , унинг 
а^п оли дап хаб ар д о р булиб турнш м а ^ с а д л а р и д а Тур- 
кистопга с а н о а т на м а д а н и я т в о си тал ари н и олиб кела 
бош лади. Б у в о с и та л а р м у с т а м л а к а ч и л и к зул м и ва сиё- 
сатини м у с т а х к а м л а ш
учун 
х и зм ат 
килиш и н а з а р д а
тути лган эди ва у л а р об ъек тив р а в и ш д а Туркистоннинг 
Е в р о п а м а д а н и й ^ о д и с а л а р и билан а л о ^ а д а булишига, 
бу ерд а узгач а, янги ш а ^ а р
м а д а н и я ти ю туц ларин и н г 
кириб келиши ва т а р ^ а л и ш и г а олиб келди. Т урки стон ­
нинг айрим ш а х а р л а р и д а кичик с а н о а т к о р х о н ал ар и очи- 
л а бош лади, янги бинолар, телефон, электр, почта, те л е ­
г р а ф пайдо була бошлади, темир йул цурилди, тиббиёт, 
янги савдо-сотик; к о р х о н ал ар и ьа б а и к л а р очилди. Л и ­
тограф и я, ти пография, газета, ж у р н а л л а р пайдо булди.
Янги 
м а д а н и я т
м е в а л а р и
ерли 
х ал ^н и н г 
илгор 
в а к и л л а р и ор а с и д а м аориф, м а ъ р и ф а т г а б улган цизи- 
^ишнинг кучайиш ига, бу эса 

н ав б ти д а Т уркистон­
д а м а ъ р и ф а т п а р в а р л и к ,\а рака ти н и н г в у ж у д г а келиш и 
в а ри в о ж топиш ига олиб келди.
Б у ^ а р а к а т в а к и л л а р и асосан янги м а д а н и я т
хрди-
с а л а р и г а уз м у н о са б а тл а р и н и билдириш, х а л ^ н и м а ъ ­
р и ф а т га ча^и риш , уни м а д а н и ятн и э г а л л а ш г а ундаш , 
х о н л и к л а р д а м у с т а м л а к а ч и л и к сиёсатининг 
айрим то- 
м он л ари ни т а н ^ и д ^и лиш б и л ан ш у гу л л ан г ан , сунгрок; 
бу м а ъ р и ф а т п а р в а р л а р ор ас и д ан д е м о к р а т л а р , ж а д и д - 
л а р етишиб чикиб, д а в л а т тузилиш и, уни бонщ ариш , 
ту за ти ш каби сиёсий 
м а с а л а л а р
билан
,\ам 
т^изица
213


нишм.щ илар. XIX acpiiiuiv охнри 
ua XX асрнннг бошн- 
л 
. 1 1
u к ж п и к ш и -ф а л с а ф и й фикр 
асоса» 
шу м а ъ р к ф а т - 
n.i|in;i|>;i;i|) п ж п 'ш л а , уларн и нг 
а с а р л а р н д а
р и в а ж л а к -
I ПрНЛДН.
2. 
ТУ Р К И С Т О Н Д А М А Ъ Р И Ф А Т П А Р В А Р Л И К ^А РА К А ТИ
Ма ь р и ф а т п а р в а р л н к
ка п и тал и стп к м ун осабатлари- 
к п in' 
нужудга келпш д а в р и г а хос 
т а р н х и н ,
аник, м у а й я к
сиифлар м а н ф а а т л а р и б и л ан боглик ан ти ф еод ал гоя- 
«иit-маданий х а р а к а т эди. Б у х а р а к а т г а хос б улган
у м у м и и
белги ф е о д а л тузу.мига к а р ш и ^ а р а тм л ган бул- 
сада, 
у н и н г
ичида уз х усуси я тл арп бнлан бир-бнридан 
а ж р а л н б
турад и ган
оц и м ла р м а в ж у д
булган. Б и р о к
у л а р н и н г
б арч аси об ъектив ра в и ш д а ж а м п я т н и н г к а ­
п и т а л и с т и к
йуналиш томон р и во ж л а н и ш э х тн ё ж л ар и н н
ифодал аган .
М а ъ р и ф а т п а р в а р л и к н и н г ф е о д а л и з м а ! к а р ш и i-^apa- 
тилган 
fohbhii
^ а р а к а т сн ф ати д а в у ж у д г а келиш и уму- 
мий цонуниятдир. Л екин бу цонуният турли х а л ^ д а р д а
турлича ва хар хил тарихий д а в р д а намоён булади..
Урта Ос.иё м а ъ р и ф а т п а р в а р л и г и
хам
ф еод ал
тар- 
ти б л а р и га карш и, м а м л а к а т н и ф еод ал
коло^лигидам 
чицариш учун кураш увчи илгор к уч л арн ин г м аиф аат- 
л а р к н и и фодаловчи гоявий х а р а к а т эди. Бирок;, Урта 
Осиё м а ъ р и ф а т п а р в а р л а р и н и н г ф ао л и яти XIX аср охирн 
ка XX аср б о ш л ар и Е в р о п а д а к а п и тал и зм н и н г тул а 
uiiti'ana килганлиги, ул кан и пг Росеиянинг м ус там лак а- 
си си ф ати д а кескин сиёсий 
кураш д оираси га тортил- 
ганлиги д а в р и г а тугри келади . Б у хол Урта Осиё маъ- 
р и ф а т п а р в а р л и г и д а из ц олдирмай и лож и йук; эди,
М а ъ р и ф а т п а р в а р л и к м а ф к у р ас и к а п и тал и стп к муно- 
с а б а т л а р ш ш г Урта О сиёга кириб келиш и н а т и ж а с и д а
юз бора б о ш л а г а н нж тимоий-иктисодий ва м а д а н и й уз- 
гар п ш л ар н и узи да акс эггп рд и ва р и в о ж л а н д и , м аъна- 
пип мазмупини боиитиб борди. Унинг о л д и д а турган
нл.шфа ф ео д ал колоцлигидан чикиш, ^л к а н и н г илгор 
т а р а |\^ к ё т и учун ч о р а л а р
топ иш дан и борат булс.ада, 
\.м;т та^ озоси бил ан цуйилган м а с а л а л а р
ва у л ар н и
\ а л

Download 8,71 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   111   112   113   114   115   116   117   118   ...   130




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish