Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

1
^илиш ахло- 
1
угй поклнкка э р и ш и ш н и яг 
м у хи м
воситасидир, деб 
з^исоблайди. Инсон ф а ц а т ги н а «кулохи ж а н д а » нн кн- 
йиб « га р и б л а р н и гариби» б^либ, уз нафсини тийиши, оз 
н а р с а л а р г а к а н о а т к;илиши мумкин. Б у н д а й одам бой- 
л и к к а интилмаслиги, уз з(алол мехнати э в а з и г а кун ке- 
чириши лозим. М а ш р а б бировларн и нг берган хайр-эх- 
сонини о л м а с л и к к а ун даб, сенинг олдинга «гиллойи 
ахм ар» ту кс а з^ам ол м а, «амирнинг ц ан д и д ан гадонинг 
ёвгон оши яхш иро^ди р», дейди. Унингча, бойларнинг 
б ерган ошу нони хеч качон беминнат ва сидциднлдан 
булмайди:
I\ ;i,4ii и г бпрла Оаропар х ,i.i ц агар лл р тукса хам олма, 
Коипш п .'I м от этиГ) лирпор-пк
1
кар туке;! >;ам олма,
Сани пззат цилиб тиллои а.\мар тукса ^ам олма,
Бу кухни чарх агар инъом берар тукса ^ам олма,
Ампрннмг кандидин авло гадонинг оши явгони.
М а ш р а б ки ш и ларн и б ойл и кка хирс ^ у н м ае л н к к а, уз- 
г а л а р г а я хш и л и к цилиш га, с а х и й л и к к а чац иради . У и н ­
сон ва унинг тар б и яси х а с и д а суз юритар экан, киши 
ки чикли ги дан тугри й улдан бориши, узи га муносиб ус- 
тоз т а п л а ш и лозимлпгини у^ти рад и . Айшщс а, у инсон 
учун илм э га лл а шн ии г
аф за л л н г и н и
айтиб 
шундай 
дейди:
Сахлсдур агар биле а киши илми нужуми,
■ Аллома эрур зо^прнда булса улуми.
Тахсил эмас ул булмаса гар зар р а )(умумн,
Яъинкп «Ш итоб айла» дедп м авлавн Румий,
Султонп тари кат шах.п мардонанн курди.
М а ш р а б бошца 
Шарк; 
м у т а ф а к к и р л а р и
сингари 
дустликни ул углайди.
М а ш р а б хул!уодоб м а с а л а л а р и г а к а т т а эъти бор бе- 
рнб, о д а м л а р н и я р а м а с х а т т и -х а р а к а т л а р д а н , ёмон 
1
\и- 
л и к л а р д а н , хусусан, т а к а б б у р л и к д а н , ёлгон су зл а ш д а н
са к л а н н ш г а ундайди. Унингча, киши з^еч ^ач он узининг 
келиб чицишн, н асл -н ас аб и г а ишониб, м а гр у р л а н м ас-
197

---

лиги, вацтинк бе^уд а у тка зм ас ли ги , имонини сотмаслиги 
лозим. У С ан д б у л а д и м и , Х у ж а б ула ди м и к а м та р л ы к н я
к ^ л д а н бермаслиги, б е а д а б булм аслиги, яхши билан 
ём ош ш а ж р а т а билиши, ширинсухан булиши д ар ко р . 
М а ш р а б
Уз
ш е ъ р л а р и д а нокас, бахил ва яхши одам- 
л ар н и сузига ки рм а й д и ган , 
б о о щ а л а р
б и л ан
масла- 
^ а т л а ш м а й д и га н
ки м с а л а р н и т а н ^ и д
остига олади, 
д оимо ^а^ик>ат томон иитилишга, 
олнй хи м м атли бу- 
л и ш г а д а ъ в а т ^и л ад и .
М а ш р а б д у н ё ^ а р а ш и д а , ота-онани х у р м а т цилиш, 
у л ар н и ю к с а к л и к л а р г а к у та р и ш роялари муз^им урин- 
ни эгал лайд и . Хусусан, у б о ла д а н отанинг рози булиш и 
лозимлиги, акс хрл д а бу ёмон о ц ц б а т л а р г а олиб кели- 
ши х а с и д а ш еър ^ам ёзади.
М а ш р а б д е к м у р а к к а б шахснииг д у п ё к а р а ш и l^apa- 
м а -к а р ш и л и к ва н о и зч и лн кл а р д а н и борат б улганлиги 
у ш а д ав ри и н г иж тимоий-и^тисодий шароити, м а м л а- 
к а т д а узаро к у р а ш л а р , синфий зи д д и ятл ар н и н г кескин- 
л аш увп , халцнинг турм уш и
ёмонлаш уви, ж а б р -зу л м , 
з у р ав о н л и к ва ад ол атс и зл и кн н н г кучайиш и билан чам- 
б а р ч а с боглицдир. Б и р т а р а ф д а н у ад о л а т л и ж а м и я т
^ а ^ и д а хаёл 
1
\ил ади , инсон ва унинг 
энг яхши 
фази- 
л а т л а р и н и куйлайди. Иккинчи т а р а ф д а н , ^ а ц н к а т ва 
а д о л а т г а эриш иш муш куллигиии туш унган шоир pv- 
хин туш кунлик ва ум и д си зли кк а туш ади, тас ав ву р ва 
т ар к и д у н ёч и л и к роялари 
бил ан
сурорилган ш е ъ р л а р
битади, узи яш аётга н зам оидам зо р л ан ад и , ки ш и ларн и
бу ж а ф о к а ш ва фоний д ун ё да н юз ^гириш га, охират 
ум и д и д а я ш а ш г а д а ъ в а т ^и л ад и . Б у л а р д а н ц атъи на- 
зар, ум ум ан К араганд а, унинг и ж тимоий ^ а р а ш л а р и
чук;ур и н с о н п ар в ар л и к ва умуминсоний го я л а р билан 
сурорилган эди. М аш р а б н и н г исёнкорлик ру^н билан 
сурорилган роялари хозир ^ а м уз ^и м м атин и йу^отга- 
ни йуц.
С уфи Оллоёр. М а н б а л а р д а келтирилиш ича, Суфи О л ­
лоёр С а м а р к а н д ви л о я ти д аги М и нглар ^иш лорида дунё- 
га келган. Л енин уни тав ал л уд . топган ва в аф от этган 
йили ан и ^ эмас. Суфи Оллоёр XVII асрнинг охирлари- 
д а турилган д еб тахм ин ки линади. Ш оирн и нг отаси Те- 
мурёр Н угой уруги дан булиб, уз дав ри н и н г ф озил ки- 
ш и л а р и д а н булиб, зо^ирий ва ботиний и л м л ар н и пухта 
э г а л л а г а н эди. Суфи О ллоёр уз ^иш л ори да мактаб н и
б и ти рган д ан сунг, 12 ёш ида Б у х о р о д аг и м а д р а с а л а р д а н
б и рп д а тахсил ола бош лайди. У 1 2 й и л д ав о м и д а Ш ай х
198

---

Х^абибуллокга м ури д ли к к и л ад и ва тас ав ву ф га бариш- 
л а н г а к
« М а^зан-ул-митони» 
(М утелар 
хази н аси ), 
« М ае л и к ул -мутта^ин», «М урод-ул-орифин» (О ри ф лар 
муроди), «Сабоий ул-ож и зи » (О ж и зл а р саботи) каби 
ри с о л ал ар ни ёзади. Б у рисол ал арн и нг ак сар и я ти форс- 
т о ж и к т и л ид а ёзилган. Суфи ОлЛоёр форс-'тожик тилида 
ёзи л ган ш е ъ р л ар и н и у з б е к ти л ига угириб, « О ж и зл а р с а ­
боти» ко ми б ил ан эъл он ^илган. Унинг а с а р л а р и асосан 
ислом дини ва тасав вуф ни н г цонуи-к.оидалари ва маро- 
с и м л ар и г а б аги ш л ан ган д и р . У бу дуиё 
а з о б - у ^ у б а т л а р и -
га чидаш, ц ий и нч и ли кл арга куиикиш, ж а н н а т ва дузах, 
сирот — !\ил куприк ва б о ш ^ а л а р т ^ р и с и д а ёзади, М а ­
с а л а н , « М а с л а к ул-м ута^и н» (« Т а ^в о л и л ар м аслаги ») ри- 
со ласида О л л о ^ таолонинг ф а з и л а т л а р и , авлиёларнинг 
к а ро ма т л а р и , ыамоз у^иш ва азон айтиш, т а ^ о р а т ^и- 
лиш ftfл-йуршухари, и м ом ли к к;илиш й ^ллари, Р а м а зо н
ва ^урбон 
хайитини 
у тк а зи ш ^ои д ал ари , 
мар^умни 
д а ф н цилиш маросими, руза тутиш, з ак о т бериш са- 
б а б л а р » ^ а ц н д а суз юрптилади.
Б у л а р д а в таш ц а р и , Суфи Оллоёрнииг ушбу китоби- 
д а мусулм онлариинг ю цорндаги м ароси м л ари ни баж а- 
ришда хулц-одоб ц о и д а л а р и га ам ал ^ и л и ш л а р и >;а^ида 
к у р с а т м а л а р берилган. Б у л а р г а ахлоций 
поклик, ба- 
д ан ни тоза тутиш, кийим-бош, уй-жойни озод а са ^ л а ш , 
л и б о ; киниш, 
йирткич 
^ай в он ла рн и
овлаш , ж онзот 
суйиш к о и д а л а р и г а а м а л ^и л и ш ва ^ о к а з о л а р киради.
Умуман ол ган да, Суфи О ллоёрн и иг бош ца ас арл а- 
рида инсон ва унинг хулций ф а з и л а т л а р и ва 
у м у м и н со - 
иин к а д р и я т л а р н и тарриб ^илувчи роялар, ижтимоий- 
а х 'Mva.i мазм ун га бой ф и к р л а р к у п л аб учрайди. У лар 
т ас а в в у ф м а з^ аб и ну^таи н а з а р и д а н Таллин цилинади. 
Ф икримизнинг д а л и л и с и ф ати д а Суфи О ллоёрн и иг у з ­
бек т и л и д а ёзи л ган « О ж и з л а р исботн» р и соласи д а баён 
цилинган б а ъ зи бир ахло^ий ф и к р л ар н и келти ри ш мум- 
кин. Хусусан, ун д а зо^и д ларни н г хулц-атвори ,^ юриш- 
т у ри ши туррисида гаи ке тар экан, шоир ул арн и ахло- 
ь;ай поклик в а ру^ий к а м о л а т г а ч а^ и р ад и . Зо^ид, Суфи 
О лл оёрн и иг фикрича, сахий, очи^ юзли, м урув в атл и ва 
экг му.\ нм [г, ш иринсухан ва х у ш м у о м а л а л и булиши 
лозим. Ш оир ш и ри нсухаи ли к ва м улойим ликни хай рл и
и ш л арн ин г асоси деб ^исоблайди. Зеро, б ундай хис- 
л а т г а эга булган одам а ж д а р ^ о н и еигиши, уруш -ж ан - 
ж а л с и з бировни ^ у л г а олиши, гу м р о ^л ар н и турри йулга 
б ош лаш и , ^ар о м -х ар и ш и ш л а р д а н узини тийиши мумкин.
199

---

Суфи О л л оёр уз р и с о л а л а р и д а ширин суз ва муло- 
йим ки ш и л а р га тили з а ^ а р , «сузи совурлар» ни к;ара- 
ма-ц арш и куяди. Сову^ сузли, м а х м а д а н а киш иларнинг 
г апидан и ш л а р
ч ап на си г а 
кетади,
имон 
йу^олади, 
у л а р д а н
з а р а р
етади, киши хор 
булади. Унингча, 
ёмок тил у дуиё-ю бу д унё да х ав фу х а т а р келтиряди,
мус улмонларни нмондан аииради.
Б у л а р д а н таи щ а р и , С уфи О ллоёр одил подш о^лар- 
нинг уз ф у ^ а р о л а р и г а муносабати, м а м л а к а т д а тинч- 
л ик ва осоп и ш тали к 
ур н ати ш
ту гр и си д а 
ким м атли
ф и к р л а р н и келтирадн.
Суфи Оллоёрнинг р и со л ал ар и
кейинги 
ас рла рда , 
хусусаи, XIX— XX а с р л а р д а Тошкент, К,озон, Б оку ва 
бош ка ш а х а р л а р д а
к а п т а -^ а п т а чоп ^илинган, 
унинг 
номи х а л ц орасида маш хур булган. Шуми айтиш ке- 
ракки, унинг илмнй ва ад аб и й мероси ^ а л и м ук ам м ал
у р ган и л га н эмас. Ш оирнинг ижодини чуцур т а д ^ и ^ к,и- 
л иш унинг д у н ё ^ а р а ш и д а г н
тас ав ву ф роялари, ижти- 
м ои й -ф ал саф и й ва ахло^ий ]<арашларининг му^им ху- 
сусиятл ари ни очиш га имкон берад и д еган ум и д дам из.
5. Н О Д И РА , УВ А Й СИ Й , Д И Л Ш О Д
XIX асрнинг биринчи я р м и д а У рта Осиё ижтимоий- 
ф ал с аф и и фикри т а р а э д и ё т и д а Цуцон хонлиги д а в р и д а
я ш аган
ш о и р а л а р — Н о д и р а 
(1792— 1843), 
Увайсий 
(1789— 1850), Д и л ш о д Б а р н о (1800— 1906) ва бошк^а- 
л ар н и н г узига хос урни бор. Ш о и р а л а р бадиий ижод- 
дан, асосан ш е ъ ри ят ж а н р и д а н узл ари н и н г илгор 
р с я - 
ларини, ф ал с аф и й -и ж ти м о и й ^ а р а ш л а р и н и и ф о д а л а ш
учун ф о й дал ан иб , му^им ижтимоий-сиёсий в а ахло^ий 
м а с а л а л а р н и к у т а р г а н л а р . 
У ларн и н г 
^ а р бири ^аёт 
тарзи , ф аол и яти , айрим м а с а л а л а р г а ту р л и ч а ёндоши- 
ши б и л ан б и р -б и р л ар и д а н ф а р ц ^ и л а д и л а р . Ш у билан 
бирга у л ар н и н г б ар ч аси га хос умумий хусусият м а в ж у д
булиб, бу умуминсоний ц а д р и я т л а р н и улурлаш , уларни 
р и в о ж л а н т и р и ш г а х и зм а т ^и лиш ди р. Б у н д а й фидойи- 
л а р ^ а т о р и д а ш оира Н од и ран и н г а л о ^ и д а урни бор.
Асл исми М о.\ларойим 
б улган
ш ои ра 
Андижон 
^окими Р а^м о н -^у л и б и й н и н г о и ласи д а 
тугилган, 
Но-
д и р а -К о м и л а -М а к н у н а
т а х а л л у с л а р и
бил ан узбек ва 
то ж и к т и л л а р и д а и ж о д этган, 1807 йили унп М аррилон 
хони Куконга келти ради .
Н о д и р а узининг ам ал и й ф аоли яти , и ж оди билан 
XIX асрнпнг биринчи ярм ид агн K J ^
oh
ад аб и й хаётида
200

---

му.^им роль уйнаган. И ж о д и ш ш г гоявий йуналнш и б и ­
л а н илгор дем ократи и а д аб и ёт в ак и л л а р и ш е ърп яти га 
HiyiH турган шоира узининг 
салохияти, 
ицтидори б и ­
л ан K
j i
^
oh
адабий 
м актаб и ни н г 
устози 
д а р а ж а с и г а
кутарилган.
Хозирги кунда Н од и ран и н г узб ек ва то ж и к ти л ла- 
р ида ёзилган ун минг м н срадан о р тн к р о ^ р а за л л а р и
тупланган. Ш оира узининг бутун и ж оди д ав о м и д а ин- 
сонпарварликни, адолатни, хаццонийликни, м у^а бб ат- 
ни улуглади, узбек аёлининг орзу-ум идлари ни куйлади. 
Н о д и р а инсоннинг дунёга келган и д ан кеш ш ги м а^са- 
ди, вази ф ас и хацида фикр ю ри тар экан унга: « М а
1
\с а д
на эди жа.\она келдннг? К ай ф и яти н г баён этиб кет»— 
деб м у р о ж а а т зтади . Ш о и р а уз г а з а л л а р ид а ишк-му- 
хаб б ат, ваф одор ёр ^ а ^ и д а суз ю ри тган да, зо^и д лар- 
д ан ф а р ^ л и у л а р о ^ ер кизининг ф а з л у камолнни, мод- 
дий ол ам л ато ф а тш ш , ^увонч, а з о б л а р ш ш куйлайдн. 
Н о д и р а учун м ухаббат кепг пжтпмонй м аънога эга бу- 
лпб, ипсошшлпкиппг асоспй о м и л л а р н д а п бпрнднр. У:
« М у ^ а б б а т с п з киши о д а м э м а с д у р ,
Гар о д а м са и , м у х а б б а т нхтнёр э т » 1.
— деб д а ъ в а т этади.
Сарой мухитида я ш а г а н Н о д и ран ин г д у н ё ц а р аш и
м а ъ л у м д а р а ж а д а ч екл ан ган эди, у уз д ав рин и нг ил- 
гор н а м о я и д а л а р и сингари инсофли, ад о л а т л и ш о^ бу- 
лиш ини орзу килиб, 
ж а м и я т д а г и
^ а р а м а - ^ а р ш и л и к
ижтпмонй тенгсизлнк т у ф ай л и э к а и л и г ш ш ан гл аб ет- 
маган. Зеро, ш оира э г а л л а б турган м а вк еи ва яш аган
д а в р и иуцтаи н а з а р и д а н бунинг акси булишн хам мум- 
кин э м ас эди. Л ек ин унинг уз д ав р и учун илгор а^а- 
ми ятга эга булган гоял ари , ф н к р л а р н ш уб хасиз эъти- 
борга сазовордир.
«Клайда д а р д эли булса ошнолиги» х а с и д а куйла- 
ган, бутун инсоният д ард и н н узи ни ки дек ^ис этган шо- 
и р а л а р д а н ян а бири — Ж а ^ о н отин Увайсий М аргилон- 
нинг Ч и л д ухтарон мах.алласида тугилган. У отасидан 
бад и и ят си рл арш ш , а р а б , форс ти л ла р и н и у р ган и ш га 
.^аракат цилади, акаси — м аш хур О хунж ои хоф издан 
дутор, тан бур чалиш ни 
урган ад и . 
О тасн 
в аф оти д ан
сунг м уста^и л ра в и ш д а
м у то л аа 
к и л ад и, ш а р ц шеъ-