Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

3 - 6 0 8
за

---

р а ж а -ю 35 минут деб, б о ш ц а л а р г а ц а р а г а н д а ( м а с а ­
лан, П тр л ем ей д а — 23° 511) ан и ^роц ул ча ш и булди.
П тол ем ей да 1\уёш ва Ой билан Ер орас и д аги масо- 
ф а ^ а ^ и д а м а ъ л у м о т бери лганли ги ал -Ф ар го н и й га м а ъ ­
лум эди. А л -Ф аргоний с а й ё р а л а р ва голдузлар м асоф а- 
лари н и у л а р г а ь$ш ди, Ой 
в а К,уёш тути л и ш ла ри н и
таджик; ^илиб, в о ^ е а л а р в а ^ т орал и гин и ан и ц ла б берди. 
Ш ун д ан кейин астроном ия ф ан и келгусида содир бу- 
л а д и г а н в о ^ е а л а р н лм ига а й л а н а бош лади.
^ а л и гелиоцентризм ш а рп а си й у^ з а м о н д а ал-Ф ар- 
FOHHf t ,
Ер энг кичик ю л д у зд а н ^ а м кичикдир, д еган
ф икр билан м айдон га чи^ди ва унга асос цилиб. Ер 
радиуси Осмон р ад и у сл ар и д ан ж у д а озлигини айтди. 
Ер ш ари гуё бир ну^та булиб, унинг катта-кичиклиги- 
ни билиш учун ернинг д иаметрини, бинобарин, унинг 
меридиан узунлигини ул ча ш н и^ оятд а м у р а к к а б н а з а ­
рий ва а м ал и й м а с а л а э кан л и ги аниц эди. А л-Ф аргони й
Ер ёйининг ^ай си узунлиги 1° га тугри келишини улчаб, 
бу мицдорни аниь^лади ва уни 360 га купайтириб, 40 
минг 800 км ни ^осил цилди. Ер меридианининг у зу н л и ­
ги, д ем ак, айтиш мумкин, Ер ш ари белбоги ^озирги 
за м о н илмий ас б о б л а р и ёр д а м и д а у л ч а г а н д а 40 минг 
8 км ч ам аси келади, Ал-Ф аргонийнинг бу ишига Б е р у ­
ний ^ а м юцори б а^ о берган эди.
Г ап шу р а ^ а м н и н г у зи д а ги н а эмас, чунки Ер гумба- 
зи б и лан самовий ж и с м л а р ^ а р а к а т л а р и м у н о са б а тл а - 
ри ?^ам о л а м м а н за р аси н и я н а д а бойитади.
А л -Ф аргони й мохнр педагог ^ а м булган. У Е р эк- 
в а то р и д а К*уёш икки м а р т а (ба^орги ва кузги тенг кун- 
л н к л а р и д а ) зен и тда булишини, осмон ^утблари* го р и ­
зонт 
тек ислигнда 
ётишини, ц у т б л а р д а
кеча 
циш га, 
кундуз ёзга (олти ойдан) тенг булишини осонгина ту- 
ш унтириб бера олган.
Ер ю зидаги икки н у^та ор ал и ги ёйдан иборатлиги 
гояси денгиз с а т^и га ^ а м т атб и ц цилиниб, ги д р о гр а ф и к 
м а с а л а л а р геодезик м а с а л а л а р г а олиб келинган. Ал- 
Ф аргоний шу йусинда К опира я ^ и н и д а ги Р а у з а ороли- 
д а улчов и ш лари ни олиб борди. Н и л д арёси гидроме- 
теорол оги к 
таб и ати ни
ан и цл аб
берувчи 
нилметрни 
ясади. М а т е м а т и к астроном ия т а д ц н ^ о т л а р и илмий э к с ­
педиция 
ва асбо б л ар яр а ти ш б и л ан ч а м б а р ч а с олиб 
борилди.
Ер ш ар ш а к л и д а экан, од ам унинг ^ а м м а ж о й и д а
яш ай ди м и ? Б у с а в о л га д а с т л а б ж а в о б б е р г а н л а р д а н би-

---

ри ал-Ф аргони й ди р. Ж а в о б илмий а с о сл ар га таянган. 
Ж а п у б и й к е и г л ам аси 16°дан, шимолий к енгл ам аси 63° 
гача ^ а м д а рарбий узунлиги 90°, шарк;ий узунлиги 90° 
гача с а т ^ д а г и н а о д ам я ш а ш и ва ай кум ен а деб ном о л ­
ган бу майдон х ац и д а ал-Ф аргони й куп м у л о х а з а л а р
юритгаи. Бу майдониииг етти ицлимга булиниши ал- 
Х оразм и йга х а м м а ъ л у м зди. Х а м м а в а ^ т бир м а с а л а
ю засид ан икки буюк олимнинг ф и к р л ар и цайси ж и ха- 
т и данд и р ф а р ^ цилганидек, ал-Х оразм и й Бухоро, С а ­
м а ркан д , 
Х ; у ж а н д ,
М ар в н и бешинчи и ^л им га, Хоразмн'и 
олтиичи ицлимга киритган булса, ал -Ф аргони й Бухоро, 
С а м а р к а н д , Х ^ж ан д, М ар в , Ф аргон ан и туртинчи иклим- 
га, Х оразм , Тошкентни бешинчи и ^л и м га киритган. Б у
эса о л и м лари м и зн и н г фикр ю ри тиш лари бир хил бул- 
м а га н л и ги д а н д а л о л а т беради. Би р и^лим иккинчиси- 
дан , а в в а л о муайян географ ик ке н гл и кл ар бил ан чега- 
рал аи ган л и ги д аи , ж ой хароратин и иф одалай ди . Б у н д а н
таии^ари ал-Ф аргопп й хар бир нклимда кундуз узунли- 
I I I ,
унинг учгариш ^оиунпятп на осмон ^утбиипнг ба- 
л а п д л и п и ш аншулаб бсрдн.
Л л-Ф аргоний т а д к н ^ цилган ш\лим 
тушумчаси ва 
ш у ш м л а р
гурухи 
Кврона о л и м л ар и
томонидан тан 
олинди в а ф а н д а анча вац т хи зм ат килиб келди, лекин 
кейинги а с р л а р д а етти иклим у р н и г а т р о п и к ,с у б т р о п и к , 
экв атори я, арк тик а, ан тар к ти д а, ку тб л ар , магнит цутб- 
лари , совуцлик кутби каби ту ш у н ч ал ар пайдо б^лди. 
И к л и м л а р таснифи у зга р га н б у л с ад а, лекин ал-Ф ар- 
ронийнииг уш а асос килиб олган цоидаси янгича ш а к л ­
д а намоён булм о^д а. Хозирги в а к т д а м а ^ ал л и й , миита- 
цавий 
зоиал, гл обал 
экология 
м у ам м олари н и, озон 
уп^онинйнг географ ик к е н гл а м а таб и ати ни т а д ^ и ^ ци- 
л и ш д а уш а коидани э ъ ти б о р д ан четда ц олд и рм ас л и к 
т а к о з о этилади.
А л-Ф аргони й ш урулланган к а л е н д а р ь муам м оси ^а- 
нуз ечилгаиича йуц. Йилнинг турт ф а с л д а н иборатлиги, 
у л а р орасид аги муносабатнинг географ ик кенгл и кка 
боглицлиги (м а с а л а н , шимолий яри м ш а р д а ёз бул- 
ган д а ж ан уб и й ярим ш а р д а р ш булиши, ёхуд Узбе- 
кистоида бахор ва куз б у лг а н и д а Э к в а т о р д а икки м а р ­
т а ёз булишлиги, б изда ёз ва киш б у л га н и д а у ерда 
икки м арта киш булиш лиги) м а ъ л ум . В ац т ул ч а м и цан- 
д а й булиши к е р ак ва з а м о н л а р н и н и м ад ан б о ш л аб у л ­
ч аш к е ракл и ги н о м а ъ л у м зди. Б у муам м он и ечиш га ал- 
Фарроний уз улуш ини цушган.
35

---

А л -Ф аргоний у ш а в а д т г а ч а яр а ти л га н Юнон, Эрон, 
Сурия, Копт, У рта Осиё х ал д л ар и н и н г б ар ч а к а л е н д а р - 
л ари н и т а в д о с л а б т ад д и д дилди.
С амовий ж и с м л а р д ар а к а т и н и Н ью тон в а Л а п л а с
м а сса д ар ак ати н и н г д и н ам и к аси ш а к л и д а, Кеплер гео­
метрик йусинда баён этиш ган булса, ал -Ф аргони й ж а д - 
в а л л а р ш а к л и д а и зодлаган. Ж а д в а л н и н г ф а з и л а т и — 
унинг ж о н л и м у ш о х а д а л и к табиатидир.
С тереограф и к п р о ек ц и ял ар н азари яс и н и н г каш ф и ёт- 
чиси ал-Ф аргони й ди р. К,уёш, Ой, с а й ё р а л а р , ю л д у зл а р - 
нииг, бинобарин, осмоннинг к е л а ж а к м а н за р аси н и б и ­
лиш 
учун геометрик — к и н ем атик усул д аб у л дилнб 
олиниш нда устурлоб (а стр о л яб и я) асбобининг а,\амия- 
ти к атта булган. Осмон г у м б азп д а 
мавхум р а в и ш д а
ж о й л а ш т и р и л г а н меридиан, экватор, э клип ти ка, азимут, 
к оорд и н ата у д л а р и в а ти зим лари , б у р ч а к л а р , нудта- 
л ар н и н г д ойра асбобга п роекц и ялари н и туш ириш анча 
д у л а й л и к тугдирди. Б у асбоб и лгари д ам бор эди, л е ­
кин 
унинг 
н азар и яс и н и ф а д а т
ал -Ф ар го н и й
к а ш ф
этади.
Осмон гу м б ази д аги дар хил эгри ч изи д ларни н г ус­
турл об текислигидаги п роекц и ял ари д а н д а й булиш и 
д ад и д аг и ал -Ф аргони й донунияти д адим ги юнон мате- 
матиги Апиолоний к а ш ф этган конус д н р д и м л ар и (ай- 
л а н а , эллипс, п а р а б о л а , гипербол а) донуниятини дам
узи га д а м р а б олиш и нидоятда чудур, кенг в а нозик 
мантии; касб этади.
Ал-Фаргонийнинг стереограф и к п р о ек ц и ял ар н а з а ­
риясини у н д а н минг йил кейин буюк м а т е м а т и к Эйлер 
X V III 
ас рда г еограф и к к а р т а л а р тузиш н а за р и я с и г а
т а т б и д дилди ва «Р уси я империясининг бош ка р таси »
ни ту зи ш д а ишлатди. Ш унингдек, ком плекс у згар у в ч ан
м и д дорл ар 
текислиги, ноевклид 
геом етри ялар, Л о б а ­
чевский 
текислигининг 
Б ел ь тр ам и -К л ей н проекцияси, 
космик геодезия ва кос м о гр аф и ял ар н и н г за м и н л а р и д а
д ам ал-Ф аргони й н ин г шу н а зар и яс и ётади.
* Ф *
А л-Ф аргоний илмий а с ар л ар и н и н г XII ас р д а ё д л о ­
тин ти лига т а р ж и м а дилиниши ва бутун Е в р о п а га тар- 
д ати л иш и Уйгониш д аврин и нг б о ш л аи и ш и д аги илмий- 
и жтимоий т а д б и р л а р д а н бири булди. Унинг ка ш ф и ётл а- 
рини ж а ^ о н ол и м л ар и к а т т а дизидиш билан урган и ш д и
36

---

ва астроном ия со^а си да асосий к;улланма си ф ати д а 
унниг а с а р л а р и д а н ф ой дал ан иш ди . Ал Фарроний рисо- 
л а л а р п яиги-янги илмий 
к а ш ф и ё т л а р г а са б а б булди. 
I-цронада унинг номини А л ф р аг а н у с д еб ^ у р м а т билан
тн л га 
олиш ади. М аш х у р шоир Д а н т е ^ а м узининг 
«Нло.\ш"| ком ед ия»си да ал-Ф арроннйниг илм ий -ф алса- 
фий гоял ари н и т ар а н н у м этади.