Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

* 
Б улар дан «И хсо-ал-улум », «Х^икмат асослари», «Аристотель ло-
гикасига талцинлар», «К атта музика китоби», «Г раж данлик сиёсати»,
«Ф озил ша^ар а^олиларининг райлари», «М антивда кирши», «В а к у ­
ум ц щ ида» каби асарларни к^рсатиш мумкин.
** Пантеизм — борлик ва худон и бир д еб ^аровчи таълимот.
*** Э м ан аци я — борлицнинг х .удодан .босц и ч м а-бос
1
\ич келиб чи-
^иши r f ррисидаги таълимот.
1 Ф оробий асарлари д у н ё хал^ларининг куп тилларкга тарж им а
цилинган. Сунгги йилларда унинг ^атор рисолалари М осква, Тошкент
ва О лм аота ш а^арларида рус, узбек ва цозок тилларида нашр этил-
ди.
41

---

в а ж а м и я тн и н г у з а р о муносабатини, инсонийлик, а д о ­
л а т , етук ж а м о а , комил инсон каби м а с а л а л а р н и н а з а ­
рий ж и ^ а т д а н ас о сл аш га ^ а р а к а т цилади,
В у ж у д в а м а в ж у д о т тугрисида, Ф оробий фи кри ча, 
б о р л и ^ (м ав ж у д о т ) олти босцичдан и борат булиб, бу 
бос!\Ичлар, айни в а ц т д а бутун м а в ж у д н а р с а л а р н и н г
асосидир, у л а р бир-бири билан с а б а б ва оц иб ат муно- 
с а б а т л а р и т а р з и д а узвий борлангандир. Б иринчи бос- 
ц и ч — биринчи са б а б (а с-с аб аб а л -а в в а л , я ъ н и о л л о ^ ), 
иккинчи боск>ич— осмоний ж и с м л а р (а с-с аб аб ас-сони), 
учинчиси — ф аол aiyi (а л - а ^ л а л -ф а о л ), т ^ р т и н ч и с и — 
ж он (а н -н а ф с), бешинчиси — ш а к л
(а с -с у р а т ), олтин- 
чиси •— м а тер и я (а л -м о д д а ).
Ш ундай ^илиб, и ло^ият ва борлиц, бир бутунликни 
т аш к и л этиб, ун дан с а б а б оцибат ш а к л и д а у за р о бог- 
л а н г а н бир ц анча б ос^и члар келиб чицади.
В у ж у д икки турлидир: « За рури й в уж уд», я ъ н и уз- 
^ зи ч а м а в ж у д н а р с а л а р , «вуж уди мумкин», яъни бош- 
ца н а р с а л а р т у ф ай л и в у ж у д га келади,
«В уж уд и мумкин» м а в ж у д булиш и учун у бирор са- 
б аб га, яъ ни «зарури й в у ж у д » га м у^тож ди р.
Ф оробийнинг с а б а б л а р х а^ и д аг и бу таъ ли м оти , унга 
^ ад и м ги юнон 
ф а й л а с у ф и
П л ато н — н еоп латон чи лар- 
нинг эм ан ац и он н азари ясин и н г кучлн т а ъ с и р и д а н д ало- 
л а т беради.
Форобий О лло^н и «биринчи сабаб», «биринчи мо- 
^ и ят» с и ф ати д а белгилайди, яъни уни илмий тушунча 
ё р д а м и д а и ф ода этади. Биринчи са б а б ц ан ч а л и к аба- 
дий в у ж у д га э га булса, м а в ж у д олам, яъ ни материя, 
унинг. о^и б ати хам аб адийдир. Ф оробий ёзади: «У шу 
м а ъ н о д а б а р ч а н а р с а л а р м а вж удл и ги н и н г са ба би ки , 
у
у л а р г а аб адий м а в ж у д л и к ка сб э та д и ва у л ар н и номав- 
ж у д л и к д а н у м у м а н х ал о с э т а д и » 1.
Форобий с а б а б и я т асосида и лох и йл и к б и л ан моддий-. 
л икни б ирлаш ти риб, м атериянинг ролини кутарад и.
Ф оробий та л ц и н и д а модда к ^ п л а б белги в а хусуси- 
я т л а р г а , яъни у сифат, мицдор, субстанция, акци ден ци я, 
и мконият, воцелик, зарури ят, тасодиф, сон, макон, з а ­
мон к а б и л а р г а зга. О л л о ^ эса м а с с а га ^ам , н а с а б г а
хам , т а ъ р и ф г а хам эга б у л м аган зарури й в у ж у д — Мут-' 
л ав д и р .