1. Асинхрон двигателларнинг роторлари хакида тушунча

17. Синхрон моторнинг иш тавсифлари
U _т = const, f_т = const ва I_qo’z= const бўлганда синхрон моторнинг валидаги фойдали момент М₂, электр тармоғидан истеъмол қиладиган қуввати Р₁, статор чулғамининг токи I₁, ФИК  ва қувват коэффициенти cos ларнинг мотор валидаги фойдали қувватга боғлиқ ҳолда ўзгариши, яъни М₂, Р₁, I₁, , сos  f (Р₂) боғлиқликка синхрон моторнинг иш тавсифлари дейи-лади. Бу тавсифлар валдаги юк Р₂ ни нолдан номиналгача ўзгартириб текширилади (24.4-расм).
Моторнинг айланиш частотаси n статор чулғамидаги ток частотаси ўзгармас бўлганда n  n₁= 60f₁/p = const бўлгани учун n  f (Р₂) боғлиқлик абс-циссалар ўқига параллел бўлган тўғри чизиқли кўринишга эга бўлади. Р₁ = f (Р₂) боғланиш юқорига бир оз эгилган кўринишда бўлади, чунки Р₁ қув-ват якорь токининг квадрати ( ) га мутаносиб бўлади. I₁ f (P₂) боғланиш Р₁ нинг ошиши билан ўсади, чунки I₁  Р₁  /(mU₁cos).
ФИК нинг юкламага нисбатан ўзгариши   f(P₂) ҳамма электр маши-налари учун умумий характерга эга, яъни синхрон моторнинг ўзгарувчан ва
ўзгармас исрофлари тенг бўлганда ФИК максимал қийматга эришади. Бу қиймат-дан чап томонида магнит исрофлари электр исрофлардан катта бўлиб, ўнг то-монида эса статор чулғамидаги электр ис-рофлар магнит исрофлардан кўп бўлади.
Синхрон моторларнинг асинхрон моторларга нисбатан афзалликлари ва кам-чиликларига қуйидагилар киради.
Синхрон машина мотор режимда ишлаши учун унинг статор чулғамларига уч фазали ўзгарувчан ток, қўзғатиш чулғамига эса ўзгар-мас ток берилади. Статор чулғамида токлар вужудга келтирган МЮК лар айланма магнит майдонни ҳосил қилади. Бу майдон қўзғатиш чулғамидаги ток билан таъсирлашиб айлантирувчи моментни ҳосил қилади ва у роторни ай-лантиради. Демак, синхрон моторнинг статор чулғамига берилган электр энер-гия унинг валидаги механик энергияга айланар экан.
Синхрон моторларнинг вектор диаграммаларини қуришда ток фазасини
тармоқ кучланиши U_Т га нисбатан аниқлаш қабул қилинган. Синхрон мотор
статор чулғамига берилган кучланиш U_(M), ток I₁ ва улар орасидаги вақт бў-йича силжиш бурчаги  маълум бўлганда вектор диаграммани қуриш синхрон
г енераторники каби амалга оширилади (24.1-расмнинг чап томони). Масалан,
аён қутбли мотор учун қуйидаги тенгламага асосан қурилади (бунда катта ва ўрта қувватли синхрон машиналар учун статор, яъни якорь чулғамининг актив қаршилигини r₁ = 0 деб қабул қилинган):
U_(M)=Е₀–jI_1dx_ad–jI_1qx_aq–jI₁x_1. (24.1)
Агар диаграммани тармоқ кучланиши U_T маълум бўлганда қурилса, унда (24.1) тенглама қуйидаги кўринишга эга бўлади:
U_T  E₀ + jI_1d х_аd + jI_1q х_аq + jI₁x_1 . (24.2)
(24.1) ва (24.2) тенгламаларга мос келувчи вектор диаграммалар якорь токи кучланишдан олдин келадиган, яъни ўта қўзғатишли режими учун 24.1-расмда кўрсатилган. Бундан кўринишича, синхрон моторда якорнинг бўй-лама реакцияси ўта қўзғатишли режимда магнитсизловчи таъсир қилади (чун-ки МЮК вектори қўзғатиш МЮК вектори _qo’z векторига тескари йў-налган). Шунга ўхшаш ҳолда кўрсатиш мумкинки, синхрон моторда кучла-нишдан вақт бўйича орқада қолувчи токда якорнинг бўйлама реакцияси магнитловчи таъсир кўрсатади.