Ўзбекистон республикаси олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги т ермиз давлат университети

Мандарин навлари:
“Италянский” нави. Бу нав тол баргли нав деб юритилади. Дарахти кичик, шох-шаббаси калин, сербарг, шохлари ингичка, меваси йириклиги ўртача, ясси шарсимон, вазни 65-75 г, меваси таркибида 20 тагача уруғ бўлади. Бу нав ҳандакларда ўстирилганда мевасининг ўртача нави 70-80 г бўлади, пўстининг огирлиги меванинг умумий вазнига нисбатан 28-30 % ни ташкил этади.
“Миазава басе” нави. Бу нав паст бўйли мандаринларга мансуб, тупи кичикроқ, бўйи 1,5-2 метргача етади. Мевалари ўртача йирик, вазни 80-100 г келади. Юмалоқ, шираси ёқимли, серсув ва мазали.
“Кобано басе” нави. Бу нав паст бўйли, тупи кичикроқ, шох-шаббаси ихчам, бўйи 1,5-2 метрга етади, мевалари юмалоқ, ўртача катталикда, вазни 120-140 г, пўсти тўқ сариқ, шарбати таркибида 0,5-0,8 % кислота, 6,5-7 % шакар, 100 г шарбатида 15,20 мг С витамини бор. Экилгандан сўнг 5-6 Йили 15-20 кг гача ҳосил олиниши мумкин.


13-Амалий машғулот
Цитрус ўсимликларига бериладиган минерал ўғитлари миқдорини
соф модда хисобида аникдаш.
Цитрус ўсимликларига соф модда хисобида бериладиган минерал ўғит микдори қуйидаги формула ёрдамида аниқланади:
Ах 100
ў= _; Бунда:
В

У- ўғит микдори,

А- соф модда,
В- ўғит таркибидаги элемент фоизи ,
100- пропорциядаги ўзгармас сон
Масалан, бир лимон кўчатига 50 г соф азот бериш керак, мочевина ўғити; таркибида 4 г азот бўлганда қанча мочевина ўғити берилади ?

Ах 100 50x 100 500
Ў= = = = 111 г.
В 45 45

Демак бир лимон кўчатига 50 г соф азотни бериш учун таркиби 45 % ли мочевина минерал ўғитидан 111 гбериш зарур.

Сўнгра азотли ўғитлардан аммиакли селитра, аммоний сульфат, фосфорли ўғитлардан суперфосфат, аммофос, калийли ўғитлардан калий сульфат, калий хлорид минерал ўғитлари бўйича хам шу каби мисоллар ечилади.

1. 
   Бир лимон кўчатига 50 г соф азот бериш керак. Аммиакли селитра ўғити таркибида 35 % азот мавжуд, бўлса қанча аммиакли селитра бериш керак?
   
2. 
   Бир лимон кўчатига 50 г соф азот бериш керак. Аммоний сульфат таркибида 19 % азот мавжуд бўлса, қанча аммоний сульфат бериш керак?
   

Бошқа ўғитлар бўйича \ам худди шу тартибда, бериладиган ўғитлар миқдори аниқланади.
Амалий машғулот
Цитрус ўсимликлари касалликлари, зараркунандалари ва уларга
қарши курашиш.
Цитрус ўсимликларининг турли касалликларга чалинмаслиги учун энг аввал унта керак бўлган агротехник қоидаларни бажариш зарурдир. Яъни ўз вақтида озиқлантириш, суғориш каби агротехник тадбирлар ўсимликларни касалликлардан сақлайди. Касалланган ўсимликларни даволашнинг халқона ва илмий усуллари мавжуд. Цитрус ўсимликларда энг кўп тарқалган баъзи бир касал­ликларга тўхталиб ўтамиз.
Гоммоз. Бу касалликнинг келиб чикишига азотнинг ортикчалиги, ортиқча суғориш, калийли ўғитларнинг етишмаслиги, турли хашаротлар томонидан зарарланиши, совуқ сув билан суғорилиши ёки кўчатни жуда чуқур ўтказиш кабилар сабаб бўлиши мумкин. Агар кўчатингиз новдаси пўстлоғида чўзиқ қўнғир ёки сариқ суюқлик пайдо бўлса, гоммоз билан зарарланган деяверинг. Усимликнинг тупроқка кирган жойида кўндаланг қўнғир қизил доғ пайдо бўлиб, кобиқ қурий бошлайди. Тана пўстлоғининг ёрилган еридан елим оқиши кузатилади. Уни даволаш учун зарарланган жойини пичоқда кесиб тозалаб, мис купороси (марганцовокислий калий эритмаси хам бўлиши мумкин) билан дезинфекция қилиш керак.
Қорақурум. Ўсимлик бита, оққанот, трипслар, қалқонли кана, қуртлар каби хашаротлар ажратган ширин ёпишқоқ, кўпаядиган қора қурумга ўхшаш замбуруғ пайдо бўлади. Касаллик ўсимлик учуй унчалик хавфли эмас, лекин у барг юзасини қоплаб, фотосинтез жараёнини қийинлаштиради. Ўсимлик кучсизланиб, унинг ўсиши сустлашади. Аввал барча барглар хўл пахта билан артилиб, кучли сув оқимида (душ) ювилади. Бу йўл билан фақат касаллик сабабчиси бўлган хашаротларнигина эмас, уларнинг ажратмаларини хам йўқотиш лозим.