III Фаннинг ўқув режадаги бошқа фанлар билан ўзаро боғлиқлиги ва услубий жиҳатдан узвий кетма-кетлиги
“Электротехника ва электроника асослари” фани умумасбий фани ҳисобланиб, у 3 семестрда ўқитилади. Дастурни амалга ошириш ўқув режасида кўрсатилган математика, физика ва барча умумкасбий фанлари билан ўзаро боғлиқ бўлиб, услубий жиҳатдан узвий кетма-кетлиги таъминланган.
IV. НАМУНАВИЙ МАВЗУЛАР РЕЖАСИ
Кафедралар намунавий ўқув дастурига асосан ишчи ўқув дастурини тузишда ўқув юрти моддий-техник базаси шароитини ҳисобга олган ҳолда дастур мазмунини 15 фоизгача ўзгартириш хуқуқига эга. Коллеж услубий кенгаши қарорига кўра белгиланган соатлар ҳажмини ўзгартирмасдан айрим мавзулар ўқитилиш кетма-кетлиги ва соатлар миқдорини ўзгартириш мумкин.
-
№
|
Бўлим ва бош мавзулар
|
Аудиториядаги ўқув юкламаси, соатларда
|
Мустақил иш
|
Жами
|
Назарий машғулот
|
Амалий машғулот
|
Лаборатория ишлари
|
Семинарлар
|
Курс иши
|
|
Кириш
|
2
|
2
|
|
|
|
|
|
1.
| Электростатика |
|
|
|
|
|
|
|
1.1
|
Модда тузилишининг электрон назарияси ҳақида тушунча. Жисмни электрлаш
|
4
|
2
|
2
|
|
|
|
|
1.2
|
Конденсаторларни зарядлаш ва разрядлаш. Конденсаторларни улаш.
|
2
|
2
|
|
|
|
|
|
2.
|
Ўзгармас ток.
|
4
|
|
2
|
2
|
|
|
|
3.
|
Электромагнетизм
|
4
|
2
|
2
|
|
|
|
|
4.
|
Ўзгарувчан ток ҳосил қилиш
|
4
|
|
2
|
2
|
|
|
|
4.1
|
Уч фазали ток
|
4
|
2
|
2
|
|
|
|
|
5.
|
Электр ўлчаш асбоблари ва ўлчашлар.
|
8
|
4
|
2
|
2
|
|
|
|
6.
|
Трансформаторлар
|
2
|
2
|
|
|
|
|
|
7.
|
Асинхрон двигателлар
|
4
|
2
|
2
|
|
|
|
|
8.
|
Электр юритма
|
2
|
2
|
|
|
|
|
|
|
Жами:
|
40
|
20
|
14
|
6
|
|
|
|
V фаннинг мазмуни
1.Кириш
Электрон назария ҳақида тушунча. Атом ядроларининг тузилиши ва ўлчами. Атомларнинг тузилиши. Жисмларнинг ёруғлик энергияси, иситиш йўли химиявий реакция ва босим таъсирида электрлаш.
Конденсаторларни батареяга улаб зарядлаш ва кичик қаршиликни симлар орқали разрядлаш ҳақида маълумотлар.
Лаборатория иши 1.
Конденсаторларни улаш турлари.
2.Ўзгармас ток.
Ўзгармас ток электр занжири ҳақида тушунча. Заряд ва ток кучи, ўлчов бирликлари. Кирхгофнинг биринчи қонуни. Тармоқланган занжир Қаршиликларни аралаш улаш ҳақида тушунча. Кирхгофнинг иккинчи қонуни. Энергия манбаининг Ф.И.К. электр токининг химиявий таъсири. Гальваник элементлар, аккумуляторлар, термо элементлар ва қуёш батареялари ҳақида маълумотлар.
3.Электромагнетизм.
Сунъий доимий магнитлар ва уларнинг ишлатилиши. Эрстед тажрибалари. Диомагнит ва паромагнитлар. Гистеризис ҳақида тушунча. Электромагнит ва унинг қўлланилиши. Ўзаро индукция ҳақида тушунча. Уюрма токлар ва уларнинг аҳамияти.
4.Ўзгарувчан ток
Ўзгарувчан токни ҳосил қилиш. Ўзгарувчан ток генераторлари.
4.1 Уч фазали ток.
Уч фазали генераторлар, уларнинг яратилиши, тузилиши ва ишлаши, ҳамда генератор чулғамининг уланиши. Уч фазали ток тармоғига нагрузка улаш. Уч фазали ток қувватини ҳисоблаш. Айланувчи магнит майдони ва унинг қўлланилиши.
5. Электр ўлчаш асбоблари ва ўлчашлар.
Амперметр, омметр, вольтметр, ваттметр, гастомер ҳақида маълумотлар. Электромагнитавий, магнитоэлектрик, термоэлектрик, электродинамик ва индукцион асбобларнинг тузлиши, ишлаш жараёни ҳақида тушунча. Электр ўлчов асбобларини ўлчаш чегараларини кенгайтириш учун қўшимча қаршиликлар улаш ҳақида. Магометрлар. Ампервольметрлар ва ватметрлар билан электр катталикларни ўлчаш. Электмас катталикларни датчиклар билан ўлчаш ҳақида маълумотлар. Датчиклар турлари.
Лаборатория иши 2.
Электр ўлчов асбобларига шунт улаш.
6. Трансформаторлар.
Трансформаторлар тўғрисида маълумотлар, тузилиши, ишлаш жараёни, иш жараёни, салт ишлаши ва қисқа туташиши. Уч фазали трансформаторлар ҳақида маълумот. Трансформаторларни нагрузка улаб Ф.И.К. ни ўзгартириш. Автотрансформаторлар ҳқида умумий маълумотлар.
Лаборатория иши 3
Трансформаторларнинг тузилиши.
7. Асинхрон двигателлар. Асинхрон двигателларнинг яратилиши, тузилиши, ишлаш жараёни ва нагрузка билан ишлаши ҳақида маълумотлар. Асинхрон двигателнинг айлантирувчи моменти, двигателларнинг ишга туширишва айланиш тезлигини ростлаш, яъни тармоқдаги ток частотасининг ўзгартиришдан ғалтаклардан биринчи иккинчисига қарама қарши улаб токнинг йўналтиришни ўзгартиришни афзаллиги ҳақида тушунча. Бир фазали асинхрон двигателлар ва улрнинг ишлатилиши, аҳамияти.
Do'stlaringiz bilan baham: |