қизиқтирадиган маълумотлар берилади. Хусусан, ш ундай ф и крл ар
эътиборни тортади: “ Ў збакия а ^ л и н и н га в зо й и атвори, одам и яти,
рафтору гуфтори, ўти ри б -тури ш и , л и б осу таом и , аслан б ош қа
вилоятларга дахли бўлмаган тарзи ва ғаройиб қоидалари б о р ” .
Ё ки “А м и р (уруш га) к етган д ан с ў н г беш кун ўтгач с о л и қ ч и
келиб (хабар қилди). А бдуссам адхон
н ои б б илан ас кар, тўпхона
ва с у в о р а к е л и ш а д и ; и к к и к у н и ч и д а в а з и р т ў п х о н а н и н г
тадорикини (кўрсин) ва Б ухородан ва у н и н г атроф идан ю з м и н г
туман чоглик пул йигиб о л и н с и н , д еб топ ш и ри лган . Ж аъм и н и
и кки кундан кей и н йигиб о л и ш д и ва ҳар қачон қўш и н торти ш н и
истаб қоли ш са ва
пул га зарурат тугилса, Бухоро аҳолиси қарз
ун вони да унга пул б ерад и »1. У нда Б ухоро ам и рл и ги д а ж о р и й
бўлган д и п л ом ати к м аросим лар - эл чи л арн и қабул қ и л и ш , ш оҳ
ё р л и ғ и н и т о п ш и р и ш , с о в ғ а л а р т а қ д и м қ и л и ш р у с у м л а р и ,
м еҳм оннавозлик урф -одатлари ҳақида ҳам м аълум от берилади.
“ С а ф а р н о м а ”да, ш у н и н гд е к , Б у х о р о н и н г ўз қ ў ш н и л а р и -
Қ ўқон, У рганч б илан зи д д и ятли м уносабатлари, туркм ан л ар ва
Х уросон ҳ оки м л ари б и л ан а л о қ а л а р и , а м и р н и н г и н гл и зл арга
и ш о н ч с и з л и к к а й ф и я т и ҳ ам д а Э р о н -Б у х о р о м у н о са б а тл а р и
ҳақида маълумотлар йиғилган.
Э рон элчи си асосан учта вази ф а б и л ан ю борилган эди:
а) Бухоро худудида сақл ан аётган э р о н л и к асирлар м асаласи;
б) М арв ва туркм анлар м асаласи ва
в) Б ухорода т у т қ у н л и к д а б ўл ган и н гл и з ф у қ а р о с и Ж о зе ф
Вулфни озод қилиш .
Б ухоро а м и р и т о м о н и д а н р а с м а н қ аб у л қ и л и н г а н о д а т
бўйича, совға-салом лардан сўнг бир неча бор м унозаралар бўлиб
ўтгани ва м азкур м уам м олар ҳақидаги м узокараларн и н г
м азм уни
б а ё н қ и л и н а д и . “ А м и р м е н д а м и л т и қ , ш а м ш и р , и н г л и з
тўппончаси, тилла соат ва асбоблар, тилла ва кумуш дан ясалган
чой ва қаҳва идиш лари б орл и ги н и Ҳ алилхўж адан эш и ти б , уларни
кўргани б е р с и н ” , д е б д и , д е га н ж у м л ад ан
Э р о н га ю б о р и л ган
Бухоро эл ч и с и С а й и д Ҳ а л и л н и н г Э р о н эл ч и с и б и л ан б и р га
қайтиб келгани маълум бўлади ва С ай и д Ҳ алил эл ч и л и ги н и н г
вақти ҳам аниқланади.
XIX асрн и н г I ярм и да қуллар м асаласи, аси р лар н и қул қилиб
Do'stlaringiz bilan baham: