б о ғл ай д и . В.А. Л и в ш и ц С у ғд н и н г V II
аср о х и р и ва V III аср
б о ш л ар и д а ги ҳ о к и м л ар м асал аси б и л ан б о ғ л и қ ҳуж ж атларни
т а д қ и қ э т а р э к а н , я н а бу м а с а л а г а қ а й т и б , у н га а н и қ л и к
к и р и т ад и - бу м актуб Д ев аш ти ч п о д ш о қ л и к қ и л га н 717-718-
719 й и л л ар н и н г б и р и га тўғри келади, д еган хулосага к е л а д и 1.
Ҳ а қ и қ ат а н ҳам, х атн и н г м азм ун и га қ араган д а, у н и н г ёзи л и ш
вақти худди ан а ш у и к к и й и л н и н г би ри б и л ан б ел ги л ан и ш и га
ш убҳа қолм ай д и .
М актуб м атни та р к и б ж иҳатидан и к к и га бўлинади: б и р и н ч и
қ и с м д а Ф ату ф ар н ш ахсан п од ш оҳга е т к а зи ш и л о з и м бўлган
хабар м азм унидан иборат ф и к р л а р б аён эти л ган бўлса, у н и н г
и к к и н ч и қи см и да Ф ату ф ар н ўзи кузатган ҳ а р б и й -с и ё с и й
вази ят
ҳам да бу ҳақцаги хулосалари ҳақида м аълум от келтиради.
У ш бу тари хи й ҳужжатда қай д эти л ган м асъул ш ахслар араб
и сти л о си кун л ари д аги Т о ш к е н т н и н г си ё си й м ав қ е и , у н и н г турк
х о қо н л и ги , Ф ар го н а вод и й си ва,б ош қа е р л ар б и л ан м уносабати,
в и л о я т б о ш қ а р у в и н и н г х у с у с и ятл а р и к а б и л а р н и а н и қ л а ш д а
м уҳим аҳам и ятга эга. Ж у м л ад ан , х о қ о н , Ч о ч ҳ о к и м и , тудун,
у н и н г ёрд ам чи си (ёки “ё р д ам ч и ” д еб
аталган расм и й л авози м
эгаси), Ф аргона подш оҳи, Ф аргона тугиги, ф о р с л а ш к а р б о ш и с и ,
М ар во н и см л и ш ахе ва б о ш қ а л ар бу ҳужжатда а к с этган ҳодиса-
л а р н и н г т и р и к қатн аш ч и л ар и бўлиб, м урак каб тар и х и й воқеа-
л а р д а у ё к и бу д араж ад а роль ўйнаганлар. А й н и вақтд а, м атндаги
«ж аноб», «тудун» каби атам алар ҳам д и қ қ а т н и ж алб қилади.
С угд эл ч и си Ф атуф арн Т о ш к ен тга кел ган вакдда - 717-719
й и л л ар давом и да ви л оят Ш а р қ и й турк х о қ о н л и ги тасарруф идаги
ўл ка б ўлиб, хоқон то м о н и д а н (уш бу м актубда қаған ) та й и н л а -
нувчи тудун то м о н и д а н б ош қ ар и л ган л и ги маълум. Л е к и н у ҳол-
д а Ч оч ҳоки м и ки м бўлган? М ан баларда
V III аср бош л ари д аги
во қ еал ар м уносабати б и л ан “ Ч оч п о д ш о ҳ и ” д еб ти л га о л и н а д и -
ган ш ахе Ш ар қи й турк х оқон л и ги н ои б и н азорати д а иш кўрган,
т ў л и қ м аъ н од а си ё си й ҳуқуққа эга бўлм аган ҳоки м бўлса керак.
Ф атуф арн ҳам дастлаб р а с м и ят ю засидан унга уч р аш и б , асоси й
д и п л о м а т и к м у н о с а б а т л а р н и тудун б и л а н а м а л га о ш и р г а н и
беж и з эмас.
/.
Лившиц В.А. Правители Пянча. "Народы Азии и Африки", 1979,
№4. с. 62-63.
44
Бу ҳужжатни дастлаб та д қ и қ этган В.А. Л и в ш и ц қатор м анба-
л ар асосида 713 йилдан б ош лаб Чочда тудун М ахеду-Баҳодир
б ў л ган и н и т а ъ к и д л а й д и 1. Л е к и н , қ у ж ж атн и н г са н ас и ҳақида
ю қорида келтирилган
янги ф и к р асосида, 717-719 йиллардаги
Ч оч тудун и И най тудун Гуле бўлгани \а м маълум. Агар А т-Т аб а
р и й н и н г 738-739 йиллар билан боғлик, воқеалар б аён и да Чоч
ҳу к м д о р и н и н г “ п о д ш о ҳ ” деб атал ган и 2, ш у н и н гд ек, А л -Б еру-
н и й н и н г “ Осорул б о қ и я ” асарида3 ҳам Ш ош подш оҳи - тудун
тен г м аънони иф одалаш и га кўра ф и к р ю ритилса, тудун ва Ш ош
п од ш о ҳ и , қол аверса, м азкур ҳужжатдаги хваб -ҳоким ўртасида
ф а р қ йўқдек кўринади. Л ек и н ш уни ҳам
таъкидлаш л о зи м к и ,
Ф а т у ф а р н Ш ош п о д ш о си ҳақида ёзган вақти д а од атд а гиде к
м алка - иш хид - “ п од ш оҳ” сўзидан ф о й д ал ан и ш и м ум кин эди.
Д ем ак, Ф атуф арн учун Ч о ч -Ш о ш подш оси туш унчаси “ Ф аргона
подш оҳи” каби махсус маъно касб этмаган. Табарий ва Берунийлар
вақтига келиб эса (X -X I асрлар), подш оҳ, тудун, ҳоким каби
иж тим оий м авқе пиллапояси ҳақидаги масала яхлит маъно касб
этиб, ан ъан ави й тарзда “ подш оҳ” атам аси билан иф одаланган
бўлиш и м ум кин. С .П . Т ол стовн и н г ф и кри га кўра,“тудун” сўзи
турк х о қ о н и н и н г уруғидан чиққан ва бўйсундирилган
вилоят-
л а р н и б о ш қ ар и ш ж ойларидаги ҳоки м л ар ф ао л и я т и н и назорат
қилиш ҳамда ўлпон ва солиқлар тўплаш ни таш к и л этиш м ақсади-
да тайинланган ноибга нисбатан қўлланган4.
Ҳ уж ж атга асосан Ф аргон а мулки подш оҳ том он и д ан б ош қа-
рилганлиги маълум бўлади. А т-Т абарий 712-723 йиллар воқеалари
баёнида бу п о д ш оҳн и н г н ом и н и ҳам келтириб ўтган: Ф аргона
подш оси ал-Т ар. Бу ҳақда В.А. Л и в ш и ц \а м тўхталиб ўтган ва
б о ш қ а м ан б ал ар қи ёси д а буни та с д и к д ага н 5. П о д ш о \д а н таш -
қ ар и (V III аср б о ш л ар и д а ) тутуғ л а в о зи м и б ў л ган и ҳам маълум.
Туту г л а в о зи м и ҳарб и й м аъ м у р и ят б о ш л и ги га н и сб атан қўл-
ланган.
“ Ч а п и ш ” д еб н о м л а н га н л а в о зи м ҳарб и й л а ш к а р б о ш и л и к
б и л ан б оғл и қ. М акту б н и н г 22-сатрида “ ж ам ар в аз ти хо п ар си к
Do'stlaringiz bilan baham: