Ўзбек дипломатияси тарихидан

Хожа Самандар Термизий. Даст ур ул-м улук (Подшоҳларга
қўлланма). 80-бет.
2. Ўша асар, 80-бет.
3. Ўша асар, 81-бет.
30

---

Хожа С а м а н д а р н и н г эл ч и л и к ва эл чи л ар ҳақидаги ғоят тс ран 
м у л о ҳ а з а л а р и д а н я н а б и р и ш у к и , м у а л л и ф \у к м д о р л а р н и
тари хи й ўтм и ш д а д и п л о м а ти я соҳаси д а юз берган хатоларни 
так р о р л аш д ан й и р о қ б ўлиш , эл чи л ар та нл а шла гоят э \т и ё т к о р - 
л и к б и л ан иш кўриш , бу иш га б елги л ан ган ш ахслар билан уз и 
ургасидаги м уносабатлар дараж аси га алоҳида эъ ти б о р б ери ш , 
у л а р н и н г с ад о қати н и си н аб кўриш каби қатор м асалаларга ҳар 
вақт катта эътибор бериш л о з^м л и ги га қаратиш га ҳаракат қилади. 
У д и п л о м а ти я тарихи таж р и б аси д ан , эҳти м ол , мўғул истилоси 
д а в р и д а г и в о қ е а л а р д а н к е л и б ч и қ қ а н ҳ о л д а , б у м а с а л а д а
қу й и д аги л арн и таъ ки д лай д и : “А зи зи м , тўрт то и ф а од ам н и элчи 
с и ф а т и д а ю б о р м а с л и к таж р и б ад а и сб о тл а н ган . Б и р и н ч и с и - 
п о д ш о ҳ д а н ж а ф о к ў р га н , и к к и н ч и с и - м о л -м у л к и , ҳ у р м а т - 
иззати п о д ш о ҳ ғазаби ш ам оли б и л ан со ву р и л ган , у ч и н ч и си - 
ўз а м а л и д а н ҳ а й д а л г а н , т ў р т и н ч и с и - п о д ш о ҳ н и н г з а р а р и
ҳ и соб и дан ўз м ан ф а ат и н и кўзлаган, я ъ н и д авл ат м ан ф аати д ан
ўз м ан ф а ат и н и устун қўйган к и ш и л а р н и д авл ат эл ч и л ар и қи л и б
ю бориш акд дан узокдир. Зеро, таж ри б ад ан шу нарса м аъ лум ки, 
зе б -зи й н а тд а н , об рў-эъ ти б ори д ан жудо бўлган о д ам н и н г қалбига 
ал ам -и зти р о б ти к ан аги қадалган бўлади. Ш у боис бундай киш и 
д у ш м а н н и н г куч -қуввати ва ш а в к а ти н и ўз д а в л а т и н и н г куч- 
қуввати га н и с б ат а н устун, о р т и қ д еб ҳ и со б л аб , ш ундай б и р
пайтда ф у р сат то п и б , қалбида я ш и р и н и б ётган адоватни ю зага 
ч и қ а р и б , п од ш оҳга х и ён ат қи л и ш йўлига к и р и б , унга қарш и 
ф и т н а у ю ш ти р и ш и м у м к и н ” 1.
Б у н д ан к е й и н ги й и л л ар д а б и ти л га н турли тар зд аги қато р
тарихий асарларда ҳам ю ртимиз эл ч и л и к м уносабатларининг ўзига 
х о с х у с у с и я т л а р и , э л ч и л а р г а т о п ш и р и л г а н в а з и ф а л а р н и н г
б аж ари лиш м езонлари, эл ч и л ар н и н г ш ахсий хусусиятларининг 
м ам л ак атл араро м уносабатларга кўрсатган таъ си ри каби жуда 
кўплаб м асал ал ар б аён и га дуч к ел ам и з. У л ар н и н г а со си й қи см и
бу соҳага о и д а й р и м во қ еа -ҳ о д и са л а р н и н г таф еи л о ти тарзи д а 
б е р и л г а н б ў л с а д а , а м м о ҳар б и р а й р и м ҳ о л н и н г за м и р и д а
ю қ о р и д а з и к р қ и л и н г а н н а з а р и й п а н д л а р г а т а я н и л г а н л и г и
с е з и л и б т у р а д и . М а с а л а н , б у х о р о л и к С а л и м и й ў з и н и н г
“ К аш кули С а л и м и й ” ки тоби д а а м и р Н ас рул л о (у 1827 йилда 
тахтга ўти рган ) д а в р ид а э л ч и л и к к а т а й и н л а н га н и кки ш ах сн и н г
1. Ўша асар, 81-бет.
31

---

б и р - биридан ф ар қ и н и , улардан биттаси ў зи н и н г ч ек лан ган л и ги
ва сўзга уста б ўлм аган ли ги ту ф ай л и Э рон ва Бухоро ўртасига 
с о в у к д и к ту ш и р и ш и м у м к и н б ўл ган ҳолатга т у ш г а н л и г и н и , 
и к к и н ч и с и эс а зу к к о л и ги т у ф а й л и б ундай м уш кул аҳволд ан 
жуда устали к б илан ч и қ и б к етган л и ги н и ҳикоя қилади. “ С ай й и д
А м и р Н аср у л л о п о д ш о б ў л га н и д а н к е й и н , - д е б ё за д и у, - 
у зо қ ва я қ и н п о д ш о \л а р га эл ч и л ар ю бориб, ў зи н и н г салтан ат 
тахтига ўти рган и н и хабар қи л д и . Ш у ж ум ладан, Қ обулбек Б ий 
Қ и р қ Э рон подш оси М уҳам м адш оҳ Қ ож орга, ўн кундан сўнг 
Б олтақулб ек Ч и ғатой б еги Қ и р қ Т у р к и я султони А бдулм аж ид 
халиф ага элчи қи л и б т а й и н л а н д и ” 1. Қ обулбек Бий Э рон ш оҳи 
б и л а н у ч р а ш д и . А м м о ш о ҳ Б у х о р о э л ч и с и н и я х ш и қ аб у л
қ и л м а й д и , у н и н г м а м л а к а т и г а н и с б а т а н б ў л ган а д о в а т и н и
тўкиб солади.
Ю қори д аги м ан б ад а з и к р э т и л и ш и ч а , М уҳам м адш оҳ Қ ож ор 
эл ч и га : “ Б у хоро х а л қ и Э р о н ф у қ а р о л а р и н и ў ғи р л а б с о т и б
т и р и к ч и л и к ў тк азад и л ар - у, б у н и н г устига ш ар м -ҳ аё қ и л м а с - 
д а н , под ш оқл арга э л ч и л а р ҳам ю б о р а д и л ар ", д ей д и . Қ об ул б ек 
Б ий э с а бунга ж авоб то п о л м а с д а н сукут қ и л а д и .2 Бу ерд а ra n
ўш а даврд а Т у р к и с то н д а м авж уд бўлган қуллар ва қул савд оси
х ақида боради . Қ у л л а р н и н г а с о с и й қ и с м и Э р о н н и н г ш и м о л и - 
ш а р қ и й с а р ҳ а д л а р и га у ю ш т и р и л г а н “ о л о м о н л а р ” ч о п қ и н и
н а т и ж а с и д а а с и р с и ф а т и д а к е л т и р и л г а н ш и а л а р д а н и б о р а т
бўлган. Бу м асала ўз вақти д а Э р о н б и л ан Т у р к и сто н х о н л и к - 
л а р и д и п л о м а т и к а л о қ а л а р и д а г и м у з о к а р а л а р н и н г а с о с и н и
та ш к и л этган. Бу п арчад а Э р о н ш о ҳ и н и н г ан а ш у ҳолга ш ам а 
қ и л и б , Б у х о р о э л ч и с и н и м у л з а м э т г а н л и г и к ў р с а т и л г а н . 
А ф су ски , Бухоро эл ч и с и бунга қ а р ш и б и р о р сўз дея о л м ай д и , 
тў ғр и р о ғи , у н и н г а к д -ф а р о с а т и кам л и ги ан а ш ундай қал ти с 
вази ятд ан ч и қи б к ети ш га и м к о н б ерм ай д и . А м м о о р ад ан б и р
ҳаф та ўтгач, Б ол тақул б ек Ч и ға то й б е ги Т у р к и яга Э р о н о р қал и
саф ар га ч и қ и б , қабул қ и л и н га н та о м и л га кўра, бу м ам л ак ат 
п одш оҳига \а м (гарчи унга м ахсус элчи ю б ори л ган бўлса-да) 
ўз ҳ у к м д о р и н и н г ҳ у р м ат -эъ ти б о р и н и изҳор қи л ган и Т еқрон д а 
тўхтаб, с о в ға -са л о м л а р б и л ан Н а с р и д д и н ш о ҳ ҳузурига к и р ган и
/.