Ўзбек дипломатияси тарихидан

l.Cuacem-наме. Книга о правлении вазира XI столетия Низам аль-
Мулька. (Перевод, введение в изучение памятника, примечания проф.
Б.Н. Заходера) Изд-во Академии наук, Москва-Ленинград, 1949. с. 101.
25

---

к и ш и б ў л м о ғи л о зи м . Б у н и н г усти га, у о л и м ва улуғ ё ш л и
б ў л са, я н а ҳам яхш и . А гар э л ч и с и ф а т и д а н о д и м ю б о р и л са, 
к ў п р о қ и ш ончли бўлади. М абод о бу вазиф ага ш иж оатли ва б отир 
ҳамда сувори й л и кд а м оҳир к и ш и та й и н л а н с а ян ад а яхш и. Ч унки 
у б орган ж ой и д а м ам л ак ати м и зд аги барча ф у қ а р о л а р н и н г ўзига 
ўх ш аш л и ги н и н ам о й и ш этад и . Э л чи п ай ғам б ар авл од и д ан бўлса 
- бу ҳам яхш и. Ч ун ки у ўз н а с аб и ва кел и б ч и қ и ш и б и л а н о қ
катта ҳурматга сазовор б ў л ад и ” 1. Э л ч и л и к ал о қал ар и га б а ғи ш - 
л а н ган б об н и м уаллиф қуй и д аги сўзлар б и л ан якун л ай д и : “ Э лчи 
ҳ укм дорн и н г ф еъ л -атв о р и ва а қ л -за к о в а т и н и ўзида акс этти ра- 
д и га н ш ахсди р” 2.
Ш ун и н гд ек, д и п л о м ати яга о и д м асалалар салж уқи й л ар и м п е- 
р и яси д ан аж ралиб ч и қ қ а н Х о р а зм ш о \л а р - а н у ш теги н л ар (1097- 
1231) салтанатига б ағи ш лангам қатор тарихий м ан б ал ард а ҳам 
у ёки бу тарзда ўз и ф о д а с и н и топ ган . М асал ан , ш ундай асар- 
л ардан б и ри - Ш аҳобиддин М уҳам м ад а н -Н а с а в и й н и н г “ С ул- 
тон Ж алоли дд и н М ан гу б ер д и н и н г ҳаёти ” 3 ки тоби д а б и р қанча 
ибратли лавҳалар к е л ти р и л га н к и , улар X III а с р н и н г б и р и н ч и
ярм и даги гоят м ураккаб тар и х и й ш ароитлард а д и п л о м а ти я м и з 
тари хи д а н ам о ён бўлган н о д и р ва и б ратли во қ ел и к л ар ҳақида 
тасаввур беради. М ўғуллар и сти л о си туф ай л и тарих саҳнасидан 
ту ш и б к етган улкан д а в л а т - Х оразм ш о ҳ л ар и м п е р и я с и н и н г
сўнгги султони Ж ал о л и д д и н М а н гу б ер д и н и н г ко ти б и то м о н и - 
д а н б и ти л га н уш бу ки тобд а ум ум ан М а р к а зи й О сиёдаги ўша 
давр давлатлараро м у н о саб атл ар и н и н г к ўп ги н а қ и р р ал ар и гоят 
катта м о ҳ и р л и к б илан тасви р л ан ган .
Б ую к А м и р Т е м у р н и н г ж аҳ о н с и ё с а т м ай д о н и га ч и қ и ш и
б и л ан бош лангам м ад ан и й р е н е сс а н с туф айли Ўрта О сиёд а ўш а 
п а й т г а ч а т а р и х и м и з д а м и с л и к ў р и л м а г а н д а р а ж а д а у л к а н
ўзгар и ш л ар ю з берди. Бу ж ар аён си ё си й во қ еал ар тав си ф и га 
б а ги ш л а н га н ю злаб та р и х и й а с а р л а р н и н г вужудга кел и ш и д а 
ҳам ўз и ф од аси н и топди. А м ир Т ем у р н и н г кутлуг н азари туш га н 
Н и з о м и д д и н Ш о м и й н и н г “ З а ф а р н о м а ” си ва ў н д а н к е й и н
б и ти л ган Ш араф и д ли н Али Я зд и й н и н г “ З а ф а р н о м а ” асарлари
/. 
Ўша neap, 104-бет.
2. Уиш жойда.
3. Ан-Насави Мухаммад. Жизнеописание султана Джалал ад-Дина
Манкбурну. (Пер. с араб. З.М. Буниятова) Баку, 1973.
26

---

каби б и ти кл ард а б о ш қ а тарихий воқеалар қатори д а С оҳи б қи рон
а м а л га о ш и р г а н д и п л о м а т и я с о \а с и д а г и а л о қ а л а р и га \а м катга 
ўри н б е р и л га н . Б у д а в р д а г и ўзбек д и п л о м а т и я с и т а м о й и л л а р и
учун б у ю к қу к м д о р ўз “ Т узуки Т е м у р и й ” ида б а ё н этга н ф и к р - 
м улоҳазал ари \а м д а й ў л -й ў р и қ л а р и а со с б ўл ган . М а ъ л у м к и , бу 
а с а р д а С о ҳ и б қ и р о н н и н г ж а м и я тга , и ж т и м о и й -с и ё с и й ҳаётга 
қ а р а ш л а р и , у вуж удга к ел ти р ган у л к а н и м п е р и я н и н г с и ё с и й
ва ахл оқи й п р и н ц и п л а р и ўз и ф од аси н и топ ган . Ш у б и л ан бирга, 
у ш б у н о д и р а с а р а в т о б и о г р а ф и к с а ж и я га ҳам э га д и р . Т ем у р - 
ш у н о с о л и м л а р н и н г ф и к р и ч а , “ Т у зу к и Т е м у р и й ” А м и р Т ем ур 
т о м о н и д а н д а в л а т н и и д ора қ и л и ш м аж м уи с и ф а т и д а б и ти л ган
(ё к и о ғ з а к и т а р зд а м у н ш и й л а р га а й т и б ё з д и р и л г а н ) б ўлиб, 
у н и н г в о р и с л а р и учун д а сту р и л ам а л в а з и ф а с и н и ў таш и л о зи м
б ўл ган . Бу а с а р А м и р Т ем у р д ан а н ч а к е й и н р о қ ф о р с ти л и д а ги
т а р ж и м а - н усха о р қ а л и д у н ё га т а р қ а л га н . В а ҳ о л а н к и , у н и н г 
а с л и т у р к и й д а ё зи л га н л и ги н и к ў п ч и л и к м у тахасси сл ар таъ к и д - 
л а б к е л м о к д а л а р . У X IX аср д а Х и ва ва Қ ў қ о н х о н л и к л а р и д а
ў з б е к ч а г а ў г и р и л г а н . Қ ў қ о н х о н и М у ҳ а м м а д А л и х о н н и н г
т о п ш и р и ғ и б и л а н у ш б у а с а р н и ў зб е к т и л и г а т а р ж и м а қ и л га н
Х ў ж ан д қ о зи с и Н а б и ж о н М аҳм уд ўз т а р ж и м а с и н и н г к и р и ш
қ и с м и д а уш бу а с а р н и н г асли д а ту р к и й д а яр а ти л га н л и ги н и қайд 
э т г а н и ҳо л д а, хон т и л и д а н у н и н г ҳ у к м д о р л а р учун н а қ а д а р
к а тга а ҳ а м и я т к а с б э т и б к ел га н л и ги т ў ғр и с и д а қ у й и д а ги л а р н и
ё зи б қ о л д и р га н : “ Б и р нусха кутуб и ч р а б о р э р д и к и м , ж ад ди й
б у зр у к в о р и Ҳ а зр а ти А м и р К а б и р а л -м у ш т а ҳ а р б и л в и қ о й е ва 
а с о т и р , у м д а та н ҳ а в о қ и н -и з з а м о н А м и р Т е м у р К ў р аго н ўз аҳ- 
вол ва а тв о р , ю р и ш ва қ ўн уш , м усолоҳа ва м уҳори ба во қ ео ти н и
т у р к и й л у ғо т б и р л а ё зи б эрд и ва а н и н г б и р к и м с а и қ т и зо и
в а қ т и л а ф о р с и й т а қ р и р и г а о и д қ и л и б э р д и . У л н у с х а и
ф о р с и й н и н г ҳ азрати ш аҳ р и ёр и й м а ъ н и ш и к о р м ан зу р ва м алҳуз 
а й л а г а ч , б у ю р д и к и м , “ Ж а д д и й б у з р у к в о р и м А м и р Т е м у р
К ў р а го н в о қ е а т и д и н агарчи с а л о т и н и б р а т о л и б ҳ укум ат ва 
т а с \ и р м у о м а л а с и н ў р ган у р л ар , б аҳ о д и р ва с и п о ҳ қам в а ф о - 
д о р л и к ва х и зм а т гу зо р л и к р у су м и н и а н д и н т а ъ л и м ол ғуси дур. 
М у н о с и б к ў р и н у р к и , бу нусха я н а т у р к и й т а қ р и р ғ а р о ж е ъ
б ўл ғай . Т а к а л л у ф с и з ва и стеъ м о л и а л ф о з и л а т и ф а ва ғари б а
27

---

б ў л м а г а й , б а л к и а с в о қ ва н а в о қ и а ^ и н и н г м у қ о в а р а с и ғ а
м у в о ф и қ к е л ға й . Т о к и м б а р ч а б аҳ о д и р ва си п о ҳ га м аҳф қум
бўлғай” 1.
Д ар ҳ ақи қат, уш бу н о д и р асар ҳукм дорларга б ош қарув йўл- 
й ўри ғл ари н и кўрсатувчи тен ги й ўқ дараж адаги б и р н аси ҳатн ом а 
ё к и иб ратн ом ад и р. У ндан к ей и н ги ш оҳ ва хонлар то м о н и д ан
бу мавзуда б и ти л ган қато р асарл ар (м асал ан , м аш ҳур “ Б обур- 
н о м а ” , “ Т а р и х и Р а ш и д и й ” , “ Ҳ у м о ю н н о м а ” к а б и ) ш у бую к 
даҳо к и т о б и н и н г б е в о с и та таъ си р и ости д а п ай д о б ўл ган д и р. 
А м м о ш у н и ҳам та ъ к и д л а ш ж о и зк и , “ Т узуки Т е м у р и й ” н и н г
ў зи д а кўп ж и ҳ а тд а н қ а д и м и й т у р к и й б и т и к л а р д а , м а с а л а н , 
“ Қутадғу б и л и к ”да баён этилган д авлатни идора қ и л и ш усул- 
л а р и , дўсту д у ш м а н б и л а н о л и б б о р и л а д и га н м у н о са б а тл а р
м езон л ари , о қ и л у ф о зи л л ар га таян и б иш кўриш зарурияти каби 
ф и кр-м ул оҳазал арга таян и л ган л и ги ва улар ян ад а та к о м и л л аш - 
т и р и л г а н л и г и к ў з г а т а ш л а н а д и . Д е м а к , д а в л а т ч и л и г и м и з
соҳасига о и д қад и м и й б и ти кл ард а ўз а к с и н и то п ган м асалалар 
асрлар ош а ян а д а с а й қ а л л а ш и б борган , улар маълум ш а р о и т ва 
за м о н т а л а б л а р и г а м о с л а ш т и р и л г а н ҳ о л д а р и в о ж л а н т и р и б
келинган.
Б ун д ан к е й и н ги д авр л ар д а ф а о л и я т кўрсатган д а в л а т ч и л и - 
г и м и зн и н г турл и б о с қ и ч л а р и д а ёзи л ган қато р т а р и х и й -д и д а к - 
т и к асарлард а ҳам ў зб ек д и п л о м а т и я с и га хос услуб ва м аъ н а в и й
асосл ар ян а д а т а р а қ қ и й то п д и ва бу соҳага о и д м асал ал арга 
а н и қ л и к л а р к и р и т и л д и . Бу ерд а б и з б у н д ай а с а р л а р н и н г ҳар 
б и р и устида тўхтали б ў ти р и ш и м к о н и га эга эм асм и з. У ларн и
қ и ёси й ў р га н и ш ва бу соҳадаги и л м н и н г та д р и ж и й т а р а қ қ и ё - 
т и н и таҳлил э т и ш м асал аси м ахсус м авзудир. Ш у н и н г учун 
ҳам бу ерда а н а ш ундай асар л ар д ан б и ри - Х ож а С а м а н д а р
Т е р м и зи й н и н г “Д асту р у л -м у л у к ” асари д аги д и п л о м а т и я м ас а - 
л а л а р и н и н г ту р л и қ и р р а л а р и га б а ги ш л а н га н с а ҳ и ф а л а р и д а н
б и р -и к к и м и со л к ел ти р и ш б и л ан ч ек л а н а м и з.
Бу асар X V II асрд аги Бухоро ҳукм дори С убхонқули М ухам ­
мад Б аҳо д и р х о н га (1680-1702) б а ги ш л а н га н б ўлиб, м у ал л и ф
/.