В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х

34.5.1-жадвал
А С Е А Н м а м л а к а т л а р и т о в а р л а р са в д о с и 7
2010
Ўзгаршпи, %
Қиймага, млрд. долл. ! Улуши, %
2009 й. 
| 
2010 й.
Экспорт
Жами
1052
100,0
-18
29
АСЕАН
265
25,1
-20
31
Бошқа минтақапар
788
74,9
-17
29
Импорт
Жами
950
100,0
-23 
I 
31
АСЕАН
234
24,6
-22
31
Бошқа миитақалар
716
75,4
-23
31
О с и ё -Т и н ч океани м и н гақаси д а 1989 й и л д ан бош лаб ҳукум атлараро 
и кти соди й таш к и л о т О с и ё -Т и н ч океан и икти соди й ҳам ж ам и яти (A sia Pacific 
E co n o m ic C ooperation - A P E C ) ф ао л и я т о либ боради. A P E C 1989 й и лд а 
А встрали ян и н г так л и ф и б и л ан Т и н ч океан и ҳавзасид а икти соди й хам корликн и
р и вож лан ти ри ш м ақсади да таш к и л этилган бўлиб, дастлаб у н га А Қ Ш , К анада, 
А встрали я, Я н ги Зелан ди я, Я п он и я, К орея Республикаси, С ингапур, М алай зи я, 
Т аи л ан д , Ф и ли п п и н , И нд онези я в а Б р у н ей кирган. К ейи н чали к А РЕ С
тар к и б и га Х и то й , Г он кон г, Т айвань, В ьетнам , П ап у а-Я н ги Г винея, М екси ка, 
Ч и ли , П ер у в а Росси я қўш и лди.
А Р Е С к ў п и н ч а “А Р Е С Ф орум и ” д еб аталади, чун ки бу таш ки ло т м аслаҳат 
б ер и ш м ақо м и га эга. Ф о р у м н и н г ф ао л и я т м ақсад и 1991 й и л д а С еул 
декл ар ац и я си д а белгиланган б ўли б қуйи даги ларни ў з и ч и га олади:
- аъ зо м ам лакатлар и қти со д и й ри вож лани ш и га кўм аклаш иш ;
- аъзо м ам лакатларн и н г ю қо р и д ар аж ад а икти соди й ўзаро боғли қли ги н и
ҳи со б га о л ган ҳ о л д а кўп том онлам а савдо ти зим ин и м устаҳкам лаш ;
- савдо в а и нвестиц и я соҳаларини эрки н лаш тири ш .
1996 
й и л д а А Р Е С аъ золари 2 0 1 0 -2 0 2 0 й и л л ар д а эрки н савдо зон асин и
таш к и л э ти ш тўғр и си д а кел и ш и б олдилар. О с и ё -Т и н ч океани и қти со д и й
ҳамжами5гти р асм ан м аслаҳат м ақо м и га эга, б и р о қ у н и н г и ш ч и орган лари
д о и р аси д а савдо, инвестиц и я в а м олия ф аолиятин и ю рити ш н ин г м и н қтакави й
қоид алари белги лан ади , у ёк и бу соҳаларда ҳ ам корлик м асалалари бўй и ча 
та р м о қ в ази р л ар и в а эксп ертларни н г учраш увлари ўтказилади.
1993 й и л д а О с и ё -Т и н ч океани и қги соди й ҳам ж ам ияти м ам лакатлари
хуку м атл ар и р аҳбарлари н и н г би ринчи у чраш уви б ў л и б ўтди (С иэтл, А Қ Ш ).
7 Intemalioual Trade Statistics. WTO. Geneva, 2011. P. 39.
672

---

У ч р аш у в дав ом и д а м и н тақ ад а ри вож ланаётган интеграци я ж араёнлари дан
кути л аётган ф ой д а о л и ш н и н г тақсим ланиш и ю засид ан ж ид дий таф овутлар 
б орли ги аникланди. Э ксп ертларни н г ф икрича, О с и ё -Т и н ч океани икти соди й
хам ж ам и яти да 
сав д о н и
эрки н лаш тири ш
аъзо 
м ам лакатларнинг 
реал 
д аром ад лари н и н г 2 % г а ў с и ш и га о л и б келиш и керак. Б и р о к кутилаётган
ф о й д ан и би р и н ч и н авб атда ю қо р и рақобатбардош м ам лакатлар оладилар.
К ўпч или к м утах асси сл ар О с и ё -Т и н ч океани м интақасидаги и қги соди й
и н т е ф а ц и я ж ар аёнл ар и га б а ҳ о берар эканлар, у н и н г ривож лани ш и ни н г ўзи га 
х о с ш арт-ш арои тга эгал и ги в а ў зи га х ослиги н и кўрсатдилар. О с и ё -Т и н ч
океан и
м интақаси 
и нтеграция 
ж араёни ни н г 
м ухи м
хусусиятлари га 
қуйи даги ларн и к и р и ти ш мум кин.
Биринчидан, О с и ё -Т и н ч океан и и қги соди й ҳам корлиги таш ки лоти даги
и нтеграц и я 
ж араён и
давлатлараро 
ҳ а м к о р л и к
у ч у н
негиз 
яратувч и
тран см и л л и й корп орац и яларн ин г етакчилик р о л и ш ар о и тид а ю з берм окда.
И ккинчидан, и н тегр ац и я ж араёни и қга с о д и й ривож лани ш и дараж аси
ж и д д и й рав и ш д а ф ар қп ан у вч и м ад ани й в а и ж тим оий-сиёсий ти зим лари
ту р л и ч а булган м ам лак атл ар н и қам раб олади. О с и ё -Т и н ч океани и кти сод и й
ҳам корли ги н и н г н о ёб л и ги ш ун даки , у н д а X X асрнинг и кки бую к икти соди й
д ав л ати - А Қ Ш , Я п о н и я в а X X I асрнинг и қгисодий ги ган та - Х итой
и кти соди ёти би рлаш ади.
У чинчидан, 
О с и ё -Т и н ч океани м и н гақаси кўлам идаги и нтеграци я 
субм ин тақави й и тти ф о қ п ар н и (А С Е А Н , Н А Ф Т А Ж ан у б и й Т ин ч океани 
ф о р у м и в а бош қалар) ў з и ч и га олади;
Тўртинчидан, А Т Э С в а О с и ё -Т и н ч океани м интакасида Т ин ч океани 
“ о ч и қ” регион ап изм и м аф кураси м интақавий интеграция ни и кти соди й
глоб али зм э л ем ен та си ф а т и д а қарайди. Б у н д а ж аҳон и қги со д и ёти эволю ци яси
м и н тақав и й и кти со д и й и тти ф окларн и нг аста-секин би рлаш и ш и в а ў заро бир- 
б и р и га
қўш и ли ш
ж а р аён и
си ф ати да 
қаралади. 
“ О ч и қ
регионализм ”
к онц еп ц и яси , 
ш у н и н гд ек, 
Т и н ч
океани
м и н тақаси
и ч и д а 
товарлар, 
инвестиц и ялар, и ш к у ч и харакати, чекланиш и о либ таш лан иш и н и хдм н азарда 
тутади , п ротекц и он и зм д ан в о з кечи ш буй и ча м аж буриятлар қабул қили нади , 
ички м и н такавий и қги со д и й алоқалар рагбатлантирилади. У м ум ан олганда, 
О с и ё -Т и н ч океани м и н тақ аси д а интеграция м ун осабатлари ривож ланиш и ни н г 
етуклиги ҳал и ю қо р и д ар аж ад а эм ас. Ж ум ладан, А С Е А Н тизим идаги савдо 
зо н аси и кти соди й и н тегр ац и я ри вож лани ш и ни н г би ри нч и босқичига, яъни 
сав д о тари ф лари в а б о ш қ а н о тар иф чеклаш лар олиб таш лан ади ган эр ки н савдо 
зо н аси га к и ри ти ш м у м ки н . О с и ё -Т и н ч океани икти соди й хам ж ам и яти га 
н и сб ати ҳози рча э р к и н савдо зон аси с и ф атад а эм ас, б ал к и “ о ч и қ иктисодий 
у ю ш м а” си ф ати да м у н о саб атд а бўлш п м ум кин.
У ш б у таш к и л о т д о и р аси д а О си ё-Т и н ч океан и и кти сод и й хдм ж амиятини 
в а и нтеграц и я ж араён лари н и р и вож ланти риш и стиқболлари я қи н й илларда у ч
в ар и ан тд а к ў р и б чиқилади.
673

---

Б и ри н чи в ар и ан т — О с и ё -Т и н ч океани и кти соди й ҳ ам ж ам и яти н и р и вож ­
л а н ти р и ш Б аго р д аги (1994 й и л И ндонезия) кенгащ ц а қ а б у л қили нган сц енари й
б ў й и ч а а м ал га ош ирилади. У н г а мувофик, эрки н савдо зо н аси таш к и л этилади
в а 20 2 0 й и л д а (сан оати ри во ж л ан ган м ам лакатлар у ч у н 2010 йилгача) 
и н вестиц и ялар ҳаракати со ҳ аси эркинлаш тирилади. Б о ж х о н а тари ф лари ни
пасайти ри ш Г А Т Т /Ж С Т д о и р аси д а эриш илган би ти м ларга м у в о ф и қ ю з беради.
И кк и н ч и вари ан т — м утахасси сларни н г ф икрича, э н г эх ти м о л и ю кори
в ар и ан т О с и ё -Т и н ч океан и и қги со д и й ҳам ж ам и яти у ч у н м и н тақад а савдо 
м у ам м о л ар и н и м ухокам а қ и л и ш ф орум и р о л и н и м устахкам лай ди . Б у ҳ олда 
м ав ж у д кели ш увларн и баж ар и ш ни н г иж роси м ун осабати б и лан н и золар келиб 
ч и қи ш и ш уб хасизд и р. У ш б у ҳолатлар таш ки лотн и нг ку ч си зл ан и ш и га олиб 
келади. 
Б у н д а й
ш ар о и тл ар д а 
б о ш қа 
и н теграци ялаш ган
м интакавий
гу рухдарн и н г р о л и ош ади, ч у н к и субм ин тақалард а в а О сиё-Т и нч океани 
м и н такаси гурух д ар и д аги ай рим м ам лакатларнинг и нтеграци ялаш ув дараж аси
нисб атан ю кқ о р и бўлиб, м и н тақад а интеграция ж араёнлари ж ад ал ри вож ­
лани ш и н и н г ў з и г а х о с ячей кал ар и бўли ш и м ум кин. Ж ум лад ан, “ўсиш
учб урчаги ” - Ж ан уби й Х и т о й икти соди й зонаси (Х игой , Г онконг, Т айвань), 
“ ўси ш олти н учбурчаги ” (И нд онезия, М алайзия, С ин гапур), Я п о н денгизи 
ҳавзаси м ам лакатлари и қ ги со д и й зонаси, Ҳ ин д и -Х итой и қги со д и й зон аси
м авж уд .
У ч и н ч и в ар и ан т - А Қ Ш в а Е И д а п ротекционисгик кайф и ятлар устун ли к 
қ или ш и н и и сти сн о этм ай д и , бу ж аҳон савдосининг ж адал суръатларда 
эр ки н л аш и ш и га тўсқи н ли к 
қили ш и ва О с и ё -Т и н ч
океани и қги соди й
ҳ ам ж ам и яти д а и н теграц и я ж араёнлари м иқёсини О сиё м ам лакатлари билан 
ч екл аш и м ум ки н.
34.6. Ў з б е к и с г о н н и н г и н т е г р а ц и о н та ш к в л о п г л а р д а ги и п г г и р о к и
Ў зб ек и сто н Р есп убли каси м устақи лли кка эриш гач, си ёсий в а и кти соди й
ео ҳ ада у л к а н ю туқларга эриш ди . Р еспубликам изнинг ж ах р н хдм ж ам иятида 
ф аол и ш ти р о к эти ш и в а У зб екистон ни н г м и л л и й м ан ф аатлари га м ос 
келадиган к ў п том он лам а и қ ги со ди й си ёсат ю р и ти ш и давл ати м и зн и н г ж ахон 
х ў ж али ги д а т у тга н ўрн и н и м устахд ам лаш н ин г м ухим ш арти ди р.
Ў зб еки сто н н и н г ж аҳон м ам лакатлари билан и қги со д и й интеграция- 
л аш у ви м и л л и й и қг а с о д и ё г сам арад орлигини ош и р и ш н и н г м у қи м ом и ли
ҳ и соблан ади , ф ан-техни ка тар аққи ёти н и ж адаллаш тирш нгэ, м и ллатлар в а
э л атларн и н г яқи н лаш уви га, аҳ о л ин и нг турм уш д ар аж аси н и ош и р и ш га ёрдам 
беради.
X X I а с р б о ш л а р и д а ж а ҳ о н х ў ж а л и г и д а ги ҳ а р қ а н д а й м а м л а к а т
и қ т и с о д и й и н т е г р а ц и я с и з б а р қ а р о р с у р ъ а т л а р д а р и в о ж л а н а о л м ай д и . 
И қ г и с о д и й
и н т е г р а ц и я н и
р и в о ж л а н т и р и ш га
қ а р а т и л г а н
У зб е к и с т о н
Р е с п у б л и к а с и с и ё с а т и м и л л и й и к т и с о д и ё т н и н г ю к с а к д а р а ж а д а в а 
ж а ҳ о н д а ги т а р а қ қ и й э т г а н м а м л а к а т л а р қ а т о р и г а к и р и ш и г а қ ар ати л ган .
674

---

И қ ги с о д и й и н т е г р а ц и я и қ т и с о д и ё т га б е в о с и т а к у й и д а ги н а т и ж а л а р га э р и ш
и м к о н и я т и н и б е р а д и : то в а р л а р , к а п и та л л а р , х и зм а т л а р э р к и н х а р а к а т 
қ и л ад и ; р а қ о б а т к у ч а я д и ; и ш л а б ч и қ ар и ш к у ч л а р и р и в о ж л а н а д и ; и ш л а б
ч и қ а р и ш с а м а р а д о р л и г и ортад и ; с и ф а т л и в а а р зо н т о в а р л а р и ш л а б
ч и қ а р и л а д и ; и с т е ъ м о л ч и л а р н и н г т а л а б и о р ти б б о р ад и ; т а к л и ф қ и л и - 
н а д и ган т о в а р л а р н о м е н к л а т у р а с и к ў п ая д и ; б о з о р л а р н и н г р и в о ж л а н г а н
ш ак л л ар и п а й д о б ў л а д и в а у м у м и й б о зо р л а р т а ш к и л қ и л и н ад и ; и ш с и з л и к
д а р а ж а с и п а с а я д и ; м и л л и й и к т и с о д и ё т н и н г р и в о ж л а н и ш д а р а ж а с и д а г и
ф ар қ л ар й ў қ о л и б б о р а д и ; я н г и к у ч л и у м у м и й и қ г и с о д и ё т ш ак л л а н а д и ; 
м и л л и й и қ г и с о д и ё т р и в о ж л а н и б б о р а д и ; э н г м у ҳ и м и а ҳ о л и н и н г т у р м у ш
д а р а ж а с и у с а д и в а с и ф а т и ях ш и л ан ад и .
Ю қ о р и д а ш
м а қ с а д
в а
в азиф аларга 
эриш иш
у ч у н
У зб еки сто н
Республи каси
М ар к ази й
О сиё, 
М Д Ҳ
давлатлари, 
Е вр о п а И тги ф о қ и
мам лакатлари б и лан ҳ а м к о р л и к алоқаларини р и в о ж л ан ш р и ш и керак.
У зб еки стон ж а ҳ о н хўж алиги ти зи м и га и нтеграциялаш иб б орар экан, 
ун ин г халқаро и қг и с о д и й алоқалари у зо к в а яқи н х ори ж и й м ам лакатлар б и лан
тараққи й эти б борм овд а.
Ў зб екистон ин г М Д Қ в а И қ га с о д и й Х дм корлик Т аш к и л о ти каби
интеграция 
у ю ш м а л а р и д а
и ш тирок 
эти ш и
мам лакатим из н ин г 
дун ё 
м иқёсидаги о б рў-эъ ти бори н и янад а ош иради.
Ў зб еки сгон с о б и қ И тги ф о қ республи калари билан алоқаларга катга, 
устувор аҳам и ят б е р и б , М Д Ҳ ту зи ш ғояси ни қўллаб-қувватлади. Б ун дай
ҳам корли кка ҳ ам д ў стли к м ам лакатларининг х у д у д и й яқи н ли ги в а и кти сод и й
ж ихатдан б оғли кли ги , н аф ақат боғликдиги, б ал к и ч у к у р тарихий, м ад ан и й в а
м аънавий алоқалар, к а т т а тари хий давр м о б ай н и д а халкдарим изнинг такд и р и
м уш таракли ги ҳ ам а с о с бўлм оқда.
Ҳ ам дўстли к б и р л аш м аси мақсаддари куйидагилар д ан иборат:
- д е м о к р а т и к
х у к у қ и й
д ав л а т л а р
ту зи ш , 
у л а р
ў р т а с и д а г и
м у н о саб атл ар д а в л а т м у с т а қ и л л и ги н и ҳ а м д а с у в е р е н те н гл и к н и ў з а р о т а н
о л и ш в а х у р м а т л а ш , ў з т а к д и р и н и ў зи б е л ги л а ш х у к у қ и , т е н г х у к у к д и л и к
в а и ч к и и ш л ар га а р а л а ш м а с л и к , ҳ а р қ а н д а й тазй и қ л а р д а н в о з кеч и ш , 
н и зо л а р н и т и н ч й ў л б и л а н ҳ а л эти ш , и н с о н х у к у к д а р и в а эр ки н л и к л а р и н и , 
ш у
ж у м л а д а н
к и ч и к
м и л л атл ар
х у қ у қ л а р и н и
х у р м а т
қ и л и ш , 
м аж б у р и я тл а р и н и в а б о ш қ а у м у м т а н о л и н г а н х ал к ар о х у қ у қ т а м о й и л л а р и
в а н о р м а л а р и н и ҳ а л о л б аж ар и ш ;
- б и р-б и рлари н и н г х уд уд ий бутунлиги в а м ав ж у д чегараларн ин г 
б у зи л м асл и п ш и т а н о л и ш в а хурм ат қилиш ;
- чукур т а р и х и й илди зларга эга бўлган халқларнинг ту б м ан ф аатлари н и
х ам д а кў ш н и ч и л и к
в а ўзаро м а н ф а а ъ ш хдиж орлик м уносабатлари ни
мустахуам лаш ;
- ф уқаролараро в а м и ллатлараро тотувликни сақлаш .
675

---