В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х

- иқтисодий ўсиш суръатларини тезлаштириш.
Жаҳон амалиёганинг кўрсатишича, аксарият мамлакатлар бир ёки бир 
нечта интеграцион бирлашмалар аъзоси хисобланади. Дунёдаги 170 дан ортиқ 
интеграцион бирлашмаларнинг 84% и эркин савдо зонаси хисобланади. Ушбу 
ҳолат ЖСТ доирасида кўп томонлама келишувлар даражасида савдо ва 
инвестицияларни эркинлаштириш жараёнларининг қийин кечаётганлиги 
билан боғлиқ. 
1990 
йилларнинг иккинчи ярмидан бошлаб турли 
мингақалардаги мамлакатларни жалб этган ҳолда минтакдлараро эркин савдо 
зоналарини ташкил этиш жараёни кучайди ва дунёнинг асосий минтакаларини 
қамраб олган йирик интеграцион бирлашмалар пайдо бўлди (34.2.2-жадвал).
34.2.2-жадвст
Айрим иктисодий интеграцион бирлашмаларнинг асосий 
курсаткичлари1
Мандони.
млн. кв. км
Аҳолиси, 
млн. киши
ЯИМГХҚП), 
трлн. долл.
Аҳоли жон бошига аўтри келувчи 
ЯИМ (ХҚП), минг долл.
Аъзо мамлакитлар 
сони
БИ
4.3
501,1
15,2
30,4
27
НАФТА
21,8
457,3
172
35.5
3
АСЕАН
4,5
601,0
3,1
5,1
10*
ЕврОИҲ
20,4
1823 '
1.7
9,3
5
1 Красавина ЛИ. Тенденции развития менщународных валютных отношений в условиях глобализации 
мировой экономики. //Деньги и кредит, №11,2011. С. 17.
6 60

---

Х алқаро и кти со д и й и нтеграцион бирлаш м алар ичидаги алокаларн и н г 
ривож ланганли к 
д ар аж аси н и
акс 
этгирувчи 
м уҳим
кўрсатки ч 
аъзо 
мам лакатларн ин г ў за р о савдо кўрсаткичи ҳисобланади. 
М и сол у чун , 
ингеграци ян и нг ю қо р и босқичига эриш ган Е И д а бу кўрсаткич 20 1 0 й и лд а 
6 5 ,3 % га т е н г бўлд и (34.2.3-ж адвал).
34.2.3-жадвал
Ж а ҳ о н д а г и е т а к ч и и н т е г р а ц и о н б и р л а ш м а л а р д а ў за р о с а в д о д а
т о в а р л а р э к с п о р т и , ж а м и г а н и с б а т а н ф о и з қ и со б ц ц а2
1990 й.
1995 й.
2000 й.
2005 й.
2010 й.
ЕИ
-
-
67.5
66,8
65,3
НАФТА
42.6
46,0
55,6
55,8
32,3
МЕРКОСУР
8,9
20,5
21,0
12,9
15,7
АСЕАН
20.1
25,5
24,0
24,9
24,6
Ж аҳ о н таж р и б аси , Х И И м и ллий иқтисодиётн инг ж аҳ о н хў ж али ги га к у ­
ш и лиш ин и рағб атлан ти ри ш д а сам арали вое ига, б арқарор и қги сод и й ўсиш , 
аҳоли даром адлари ни ош и риш , инсон капиталин и ривож лантириш , и қтисо- 
ди ётда тарки б и й си лж и ш л ар ни ам алга ош ириш , и ш лаб чи қариш , инвести ц и я­
лар ни бош қари ш ва си ф ати н и ош и риш ни таъ м и нлаш и м к о н и я ш экан ли ги н и
кўрсатмоқца.
34.3. Ғ а р б и й Е в р о п а д а и н т е г р а ц и я ж а р а ё н л а р ш ш н г р и в о ж л а н и ш и
Е в р о п а И тти ф о қи (Е И )нинг ш акллани ш и ва ривож ланиш и хапқаро 
иктисоди й и н т е ф а ц и я н и н г яққо л нам унаси ҳи собланади. Ғ арб и й Е вроп а 
интегради яси о б ъ ек ти в и қги соди й ж араёнлар б и лан би р гал икд а В Т ю г о , 
И .К ан т каби Е вроп а си ё с и й ва ж ам о ат арбоблари, м утаф аккирлари то м о н и д ан
илгари сурилган я г о н а Е вр о п а ғоялари билан сугорилган эди. Е И н и н г таш ки л 
то п и ш и в а ри во ж л ан и ш и н и н г зам онавий тар и х и 1951 й илд ан бош ланад и. 1951 
й илд а Ф ранция, Г ер м ан и я , И талия, Б ельгия, Н ид ерландия в а Л ю ксем бург 
давлатлари то м о н и д ан Е в р о п а кум и р в а п ў лат бирлаш м аси 
(Е К П Б) 
тугриси даги П ар и ж ш артн ом аси им золанди. Б у Г арби й Е вроп а икти соди й
интеграци ясин и нг ў з и г а хос ибтидоси эди. У м у м и й кўм ир в а п ў лат 
бозорин ин г м у в аф ф ақ и ятл и ва т е зд а ш акллани ш и 1957 й и д д а Е вроп а 
и ктисоди й ҳ а м ж ам и яти (Е И Ҳ ) в а Е вр о п а атом энергияси ҳам ж ам и яти ни
(Е вратом ) таш к и л э т и ш тўғриси даги Р и м ш артн ом аларининг и м золан и ш и га 
о либ келди. Ш у т а р и қ а ю қори даги олти м ам лакат худуд ид а Е К П Б , Е И Ҳ ва 
Е вратом и нтеграци я б и рлаш м алари таш к и л этилди. Е И Ҳ э са асосий и кти соди й
интеграци я б и р л аш м аси га айланди.
2 Мировая экономика и международные экономические отношения: учебник, /под рея Проф. А.С.Булагова, 
проф. Н Н Л ивенцева -М .: М агистр, 2010. С. 167; International Trade Statistics. W TO. Geneva, 2011 йил 
маълумотларн асосида гуэниган.
661

---

1957 й и л д аги Р и м ш артном асининг м ақсади ум у м и й товарлар, хизм атлар, 
капитал в а и ш ч и ку чи б озорини яратиш , аҳоли турм уш д араж асини ош ириш , 
м и ллий и қти со д аётл ар н и н г ри вож лани ш дараж асини яқи н лаш тири ш дан
иборат эди. Б у м акрадга эриш и ш н и н г дастаклари сиф атида бож хон а 
и т гаф о қ и н и ш аклланти риш , саноат, қ и ш л о қ хўж алиги, тран спорт, и ж ти м ои й
соҳаларда у м у м и й си ёсат олиб бориш , м иллатлараро и нституционал тар ки б н и
барпо эти ш каб и л ар белгилаб олинди.
Ғ ар б и й Е в р о п а и н теграци ясин и нг ри во ж л ани ш и 50-йилларнинг охи рид ан
ҳози рги в а қ г г а қадар н отеки с в а н исб атан зидд иятли кечди. Ш ун та қарам асдан
Е И Ҳ н и т а ш к и л э ти ш д а қўйи лган м ақ сад ва вазиф алар егарлич а и зчи л в а
м уваф ф ақи ятли ам алга ош ирилди.
Ғ арб и й Е в р о п а и қти соди й и нхеграцияси ри вож ланиш и ж араён и н и
ш артли р ав и ш д а т ў р т босқи чга бўли ш м ум кин.
Б и ри н чи босқи ч (50-йилларнинг о хи ри 70-йиллар ўртаси) ҳам ж ам и ят 
ф аолиятид аги “о л г а н аср” хисобланади. У ш б у босқич бож хона и т гаф о қ и н и н г 
м удцати дан и лгар и ш акллангирлиш и, я го н а аграр бозорнинг м уваф ф ақи ятли
р и во ж лан ти ри ли ш и , Е И г а у ч т а ян ги м ам лакатлар - Б у ю к Б р и тан и я, Д ан ия, 
И рлан ди ян и н г аъзо бўли б ки ри ш и би л ан тавсиф ланади.
К ў п и н ч а “У м у м и й бозор” д еб аталади ган Е И Ҳ ни таш ки л э ти ш н и н г аник 
м ақсадлари куй и даги лардан и б орат эди:
- аъ зо м ам лакатлар ўртасидаги сав д о д а б арч а чеклаш ларни аста-секи н
бартараф э ти ш ;
- у ч и н ч и м ам лакатлар билан т а ш к и савдода у м ум ий бож хон а тар и ф и н и
белгилаш ;
- “и н сон лар, капиталлар, хизм атлар” н ин г эркин харакат қ и л и ш и у ч у н
чеклаш ларн и б е к о р қилш п;
- т р а н с п о р т в а қи ш лоқ х ў ж али ги соҳаси да ягона, у м у м и й си ёсатни
иш лаб чи қи ш в а ам алга ош ириш ;
- в а л ю та и гги ф оқи н и таш к и л этиш ;
- со л и қ ти зи м и н и би рхи ллаш ти ри ш (унификациялаш );
- қон у н ч и л и кн и яқи н лаш тириш ;
- к ел ш п и л ган и қ гасо д и й си ёсат там ой иллари ни ш плаб чиқиш .
Е И Ҳ аъ зо м ам лакатларда товарлар, капитал, хизм атлар в а и ш ч и ку ч и
ҳаракати н и эрки н лаш ти ри ш , ум у м и й бозорни таш ки л этиш вазиф аси н и
биринчи д ар аж ал и м ақсад қили б қўйди. Ш у м ақсадца бож хон а и тти ф о қ и
таш ки л э ти л д и ва куй и даги вазиф алар ҳ а л этидди:
- аъзо м ам лакатлар ўртасидаги ўзаро савдодаги савдо чекловлари бекор 
қш ш нди;
- у ч и н ч и м ам лакатларга нисб атан я го н а бож хона тари ф и белгиланци;
- кап и тал, креди тлар харакати, п у л утказм алари, хизм атлар к ў р сати ш
эркинлигига эри ш илди ;
6 6 2

---

-
и ш к у чи н и н г эрки н м и граци яси ва яш аш ж ойи ни эрки н тан лаш
и м кони яти таъ м и н л ан д и .
Ю қ о р и д а қ ай д эти л ган чоралар Е И Ҳ м ам лакатларида сан о ат и нтегра- 
ц и ясин и н г ж ад ал л аш у ви га кўм аклаш ди. Ш у билан б и р вактд а ком пенсац и я 
й иги м лари в а қ и ш л о қ хўж али ги ж ам ғарм аси оркали м олиялаш тириш , у м ум и й
п ротекц и он и зм н и қ ў л л аш ш аклид а аграр интеграция ни ам алга ош и риш га 
у р и н и б кўри лд и . Е И Ҳ н и н г аграр си ёсати аъзо м ам лакатларнинг аксарият 
қи ш ло қ
хўж али ги
м аҳсулотлари 
у ч у н
бирдек 
м и н им ал 
н архлар 
б елгилан и ш ин и каф о л атл о в ч н нархларни нг я го н а ти зим ига асосланади.
У м у м и й
б о зо р н и н г 
ш аклланти рили ш и
м и ллий
м онополияларн и нг 
тран см и лли й м он оп оли яларга ай лани ш и ж араёни ни тезлаш ти рди в а уларн и н г 
ҳам кор м ам лакатлар и қи содиётига к и р и б бориш ига кўм аклаш ди. Е И Ҳ ни н г 
ри вож лан и ш и
аъзо 
м ам лакатларнинг 
яккаланиб 
қолган 
м и ллий
хўж али клари д ан т а ш қ и бозорга йўналтирилган очи к турдаги и қги соди ёгга 
ўги ш ж араён и н и тезлаш ти рди .
И кки н ч и босқи ч I9 6 0 й илларн и ў з и ч и га олади в а Е И Ҳ ни н г барқарор, 
ж ад ал суръ атлард а р и во ж л ан и ш и билан аж ралиб туради. ] 968 й и л д а ю қори да 
қ а в д эти л ган у ч т а и н теграци я б и рлаш м аларининг м аъм урий бош қаруви ва 
бю дж ети Е вр о п а ҳам ж ам и яти (EX ) н о м и ости да бирлапггирилди х ам д а 
бож х о н а и т ги ф о қ и а м а л қила бош лади.
И кки н ч и босқи ч (1970-йи ллар в а 1980-йилларнинг би ри нч и я р м и ) 1970 
й ил л ар н и н г би р и н ч и ярм ид а в а 1980 йилларнинг бош ида р ў й берган 
и кти соди й и н қи розлар туф айли “Е вроп есси м изм ” д еган н ом ни олди. Б у 
д авр д а Е Ҳ Б у ю к Б ри тан и я, Д ания, И р лан д и я в а Г рециянинг қаб}'л қ или н и ш и
н ати ж аси д а 10 т а м ам лак атга кенгайди. 1979 йилд ан бош лаб эс а ш артли
ҳ и соб-к и тоб в алю таси Э К Ю га асосланган Е вр о п а валю та ти зим и (ЕВ'Г) амал 
қ и л а бош лади .
У ч и н ч и босқи ч (80-й и ллар и кки н ч и ярм и — 90-йиллар бо ш и) - ҳ ам ж ам ият 
тар к и б и н и н г я н ад а к ен гай и ш босқи чи бўлди. 1986 йилда Е И га И сп ан и я ва 
П ортугап иян ин г 
кў ш и ли ш и
илгари
м ав ж у д
бўлган 
м ам лакатлараро 
н о м у ган о си б л и кл ар н и н г кескин лаш уви га олиб келди. Ш у билан би рга б у давр 
Я гон а Е вр о п а А к т и (Я Е А ) қабул қили ни ш и туф айли Ғ ар б и й Е вроп а 
и нтеграц и яси р и вож лан и ш и ни н г я н ад а к учай иш и билан тавсиф ланади.
Т ў р ти н ч и б о сқ и ч д а (X X асрн ин г 90-йиллари ў ртаси - X X I аср бош и) 
Я Е А га м у в о ф и қ 1993 й и л 1 ян в ар д ан бош лаб ҳ ам ж ам и ят чегаралари
д о и р аси д а и ш лаб ч и кар и ш ом и лларин ин г эрки н ҳаракат қили ш и ж орий
этилди. А м ал д а ҳ а м ж а м и ят дои раси д а я го н а и қгисодий м акон п ай д о бўдци в а
бу ҳ о л ат Е И и қти со д и й и нтеграци ясин и нг сиф ат ж иҳатд ан я н ги боқичга 
кирган ли ги н и ан глатар эди.
М аастр и х т ш ар тн о м аси асосида (1 9 9 2 й и л ф евраль) 1994 й и л 1 январдан
бо ш лаб Е И Ҳ аъ зо л ар и сон и 15 тага етди в а ҳам ж ам и ят Е И га айлантирилди. 
Е И д о и р аси д а т ў л и к я г о н а и чки бозор ш акллантирилди. Н авб атд аги мудцатга 
и нтеграц и я ҳ ам к о р л и ги м ақсадлари эъ л о н қнлинди. У л ар ягона валю та - евро
663

---

эм иссияси х у қ у қи б и л ан я го н а Е вр о п а банки, и ч к и чегараларсиз ягон а Ғ арбий 
Е вроп а м акон и б арп о эти ш н и у з и ч и га олар эди.
М аастри хт б и ти м л ар и Ғ арбий Е вроп а интеграциясининг ри во ж л аш ш ш д а 
си ф ат ж и х зтд ан я н ги б осқи ч ҳи собланади в а у ш б у б оскцчд а м ам лакатлар 
иқги соди ётин и м и кр о д ар аж ад а бир-б ирига яқи н лаш тири ш вазиф аси қўйилди.
М аастри хт б и ти м л ар и Е И олди га куйи даги ларни ҳал э ти ш вазиф аси ни
қўйди:
- ягон а в алю та и тти ф о қи н и ш акллантириш в а у н и бош кариш ;
- я гон а и кти сод и й си ёсат, ж ум ладан, я го н а бю дж етни м увоф и қ- 
лапггириш, н азо р ат к и л и ш ;
- эрки н р ақо б атга асосланган я го н а бозорн и ш акллантириш в а ҳи м о я
қилиш ;
- бой в а қ аш ш о қ м и н тақалар ўРтасиДа т е н гл и к к а интилиш в а 
м аблагларн и қ ай та тақси м лаш ;
- қ о н у н чи яи к в а тартиб -қоидан и қўллаб-кувватлаш ;
- ф уқароларн и н г ху қу қл ар и н и эъти роф э ти ш в а ривож лантириш ;
- у ч и н ч и м ам лакатл ар га н исб атан келиш и б ю рити лад и ган савдо, у м у м и й
и ктисоди й си ёсатн и о л и б бориш .
“Я гон а” , м увоф и қлаш тири лган у м у м и й и кти сод и й си ёсатни ам алга 
ош и риш н и тақо зо эту в ч и м азкур қоидаларни р ў ёб га чи кариш у ч у н э с а иж рои я
- м увоф и қлаш ти ри ш вази ф ал ар и ю клати лган халқаро д авлат таш килотлари га 
эхтиёж туғилди .
Е И ри вож лан и ш тар и х и д ав о м и д а о л ти м ар та кенгайган бўлиб, 2004 
й илд ан бо ш лаб к ен гай и ш асосан М ар кази й в а Ш ар к и й Е в р о п а м ам лакатлари
ҳ и соби га ю з б ер д и (3 4 .3 .1-ж адвал).