В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х

34.6.1-жадвал 
Ў з б е к и с г о н н и н г х а л қ а р о н қ ш с о д и й и н т е г р а ц и о н
б н р л а ш м а л а р д а г и и ш т и р о к и
И нтеграцион
бнрлашма
Таш кил этялган 
ва Узбекистон 
зьзоб ўл ган
вақти
Таркиби
М ақсади ва вазифалари
мдҳ
1991
1991
Оэарбайжон, 
А рм анисгон, 
Беларус, Г р узи я*, 
Қ озогасгон, 
Қ и р я и и сто н , 
М олдова, Россия, 
Т о ж и ки сю н , 
Т уркм анистон, 
Узбекистан, 
Украина
Х рм дўсш ик доирасида эр кив савдо 
ҳудудини яратиш , савдо-иқгисодий 
хдаж орлик самарадорлигини ош ириш , 
товарларнинг эркин ҳаракатланиш ини 
■таъминлаш.
И қш сод ий
хдм корлик
таш килоти
(И Ҳ Т )
1964
1992
А ф ғо нисго н, Э рон, 
П оки сго н , Т ур ки я, 
Ў збекистон, 
Озарбайжон, 
Туркм анистон, 
Қ ирғизисгон, 
Т ож икистон, 
Қ озоғисгон
Узаро савдони кенгайгириш ; баркарор 
иктисодий ўсиш ва аҳоли турм уш
даражасини ош ириш у ч у н ш ароит 
яратиш ; савдо тўсикдарини бекор 
кил иш га каргяилган хдм корликдаги 
фаолият; халкзро форумларда ум ум ий 
бндаш ув оркали ж ахрн савдоси 
хзж м ини ош ириш .
М арказий 
Осиё 
хэм дўстлиги 
(М О Ҳ ) 
2004 йилдан 
Е О И Ҳ билан 
бнрлаш тирил 
ган
1994
1994
Қ озогастон,
Қ ирғизисгон,
У збекистон,
Т ож икистон
С ув, еқнлғи ресурслари ва сув хўж алиги 
о&ьекгларидан барча мам лакатларнинг 
манфаатларини ҳисобга олган ҳоцда 
оқилона фойдаланиш ; м интақанинг 
ум ум и й
1
ранспорт инф ргпузклмасини 
яратиш ; иш лаб чикзриш кооперацияси 
ва саздо-иқш содий ҳам корликни хдр 
томонлама ривож лаш ириш ; гум анитар 
соҳрда ўзаро хам корлик ва эко ло гик 
м уаммоларни биргаликда хал этиш ; 
хавф сизпш аш таъминлаш масалаларида 
Узаро хам корликни фаоллаштириш.
Ш анхай
хэм коряик
таш килоти
(Ш Ҳ Г )
19%
2001
Россия, Х и го й , 
Қ озогисгон, 
Қ ирғизистон, 
Тож икистон, 
Узбекистан
Терроризм , сепаратизм ва экстреиизм га 
кэрш и кураш . Я гона иқтисодий бозорни 
яратиш .
Еврооснё
ИҚП1СОДИЙ
ҳамжамиятн
(Ю И Ҳ )
2000
2005
Россия, Қ озогистон, 
Қ ирғизистон, 
Беларус, 
Тож икистон, 
У збекистан*
Я гона иктисодий м аконни 
ш акллантириш Аъзо мамлакатларда 
и қгисод нггд а таркибий ислоҳогларни 
келиш иб олиш ; ягона транспорт 
таркиби ва транспорт бозорини яратиш ; 
ягона бож хона тариф ини ж о ри й этиш ; 
м иллий қонунчиликни уйгунлаш тириш . |
676

---

А й н и вактд а У зб ек и сто н Р еспубликасининг М Д Ҳ га аъзолиги у н га би р 
қатор м ухи м вазиф аларн и м и л л ат, и кти соди ёт м ан ф аатлари га м у в о ф и қ хал
этиш и м кон и н и беради:
- и ш лаб чи қариш ни , аҳо л и н и зарур м аҳсулотлар билан таъм и н лаш н и
қ ўллаб -кувватлаш н и
кў зд а 
ту ту вч и
кооператив х ў ж али к 
алоқалари н и
р и вож лан ти ри ш в а таком и ллаш ти ри ш ;
- М Д Ҳ н и н г би р қатор товарларини м и ллий бозорда, ж ум ладан , 
ан ъан ави й м аҳсулотларн и со ти ш соҳаси да етакчи м авқени саклаш ;
- со б и қ и тти ф о қч и р есп убли калар э га булган хом аш ё ресурслари дан
ф овд алан и ш ;
- У зб еки сто н н и н г у чи н чи м ам лакатларга эксп орт-и м п орт т о в ар о қим ига 
х и зм а т курсатувчи тр ан сп о р т ком м уникациялари дан каф олатли в а хатарси з 
ф ойдаланиш .
У зб еки стон н и н г М Д Қ м ам лакатлари б и лан и ктисодий ҳ ам корли ги
м ехан и зм и н и
тако м и лл аш ти р и ш н и н г 
асосий 
йўнали ш лари
икти соди й
эрки н лаш ти ри ш , у н и бозор там ой иллари га и зчиллик билан ўткази ш , хўж али к 
ту зи лм аси н и кай та ку р и ш д ан и б о р ат у м у м и й й ў л билан белгиланади.
М Д Ҳ
м ам лак атл ар и
У зб екистон ни н г 
асосий 
савдо-иқги соди й
ҳ ам корлари д ан б и р и хи соблан ади . У л ар н ин г хи ссасига республика таш ки
савд о у м ум и й х аж м и н и н г 3 0 % д а н орти ғи тў ғр и келади. У зб еки сто н в а М Д Ҳ
м ам лакатлари то вар ай и р б о ш л аш динам икаси тен гли к ва ў заро ф ойдали
там о й и л л ар га 
асослан ган , 
савдо-и қги соди й
м уносабатларнинг 
изчил 
ри вож лан аётган ли ги д ан д ал о л ат берад и. Р осси я, Қ озоғистон ва У кр аи н а 2 0 0 0 - 
20 1 0 й и лларда У зб ек и сто н б и л ан й и р и к савдо алоқаларини о либ борган
м ам лакатлар хисоблан ади лар.
И кти соди й м у н о саб атл ар н и н г ш ак л и в а таркиб и М Д Ҳ м ам лакатлари
б и л ан
ту б д ан
ў згар и б
борм окда. 
Ў зб екистон ни н г 
м авқеи
то б о р а 
м устаҳкам лан м окда. Ў зб ек и сго н М Д Ҳ н и н г аксарият м ам лакатлари билан 
сав д о-тўлов балан си да и ж о б и й сальдога эга.
Р о сси я
У зб еки стон н и н г эн г м ухим
савдо ҳам кори 
хисобланади. 
У зб ек и сто н Р есп у б л и каси д ан Р оссия га асосан пахта толаси, озиқ-овқат, 
м аш и н а в а у скун алар, ён илги м ахсулотлари, ки м ё м ахсулотлари эксп орт 
килинади .
М аркази й О си ё м ам лакатл ар и билан ҳ ам ко р л и к қилиш м и н тақан и н г 
ри во ж л ан и ш и в а дав латлар и кти соди ёти у ч у н м уҳи м аҳам иятга эга.
У з б е к и с т о н Р е с п у б л и к а с и П р е з и д е н т а И .К а р и м о в и н т егр ац и я ҳ а қ и д а
г а п и р а р э к а я , м а н ф а а т л а р б и р и к у в и н и н г х и л м а -х и л м е х а н и зм л а р и в а
ш а к л л а р и х а м д а и н т е г р а ц и я т у р л а р и м а в ж у д л и ги га асо сл ан ад и : “Б и з 
и н т е г р а ц и я ж а р а ё н л а р и
в а б о зо р
и с л о ҳ о т л а р и н и р и в о ж л ан ти р и ш га, 
М а р к а зи й О си ё м и н т а қ а с и д а у м у м и й б о з о р н и ш ак п л а н т и р и ш га а л о ҳ и д а
а ҳ а м и я т б ер ам и з.
6 77

---

Ф аках ў зи к и н г то р м и л л и й қ о б и ш д а қолиб кетм аган б сеорги на х ори ж и и й
и н вести ц и яларн и н г к атга о қ им ин и ж алб қилиб, м интакд м ам лакатлари ни нг 
б арқарор ри во ж л ан и ш и в а ф аровонлигини таъм инлай олади” 8.
У зб ек и сго н н и н г м ав қеи м и н тақ ад а аҳам и ятли б ўли ш и га қарам ай , айрим
географ и к-оиёси й о м и ллар м ам лакатн ин г стратегик им кони ятлари ни чеклаб 
қўяди. М ам лакат қолган М ар кази й О сиё давлатларин ин г барчаси сингари 
ден ги зга ч и қ и ш й ў л и га э г а эм ас ж аҳ о н тран спорт ком м ун икац иялари га эрки н
к и р а олм ай д и ган давлатлар б и лан курш аб олинган. А м м о ш улар билан бир 
қ ато р д а сув р есурслари н и н г чекланганлиги, Ф аргон а в оди йси да аҳоли н и н г 
зичли ги , қ и ш л о қ х ў ж али ги д а б ан д бўлган аҳоли салм оғи к атта экан ли ги
респ убли кам и зд а 
и нтеграция 
ж араёнлари ни
ри вож лантириш га 
м аълум
д ар аж ад а таъ си р кўрсатади.
У зб еки стон Реп убли каси 1992 й и л д а И қти соди й Ҳ ам корли к Т аш килоти
(И Ҳ Т )га аъзо бўлди. И Ҳ Т А ф ғоии сгон, О зарбайж он, Э рон, Қ озоғистон , 
П оки сгон , Т ож и ки стон , Туркия, Т уркм анистон, Ў зб екистон каби д авлатларни
би рлаш ти ради . 1992 й и л д а Т ех р о н д а олий д араж адаги И Ҳ Т у ч р аш у ви
ж араёни да 
эъл о н
қи ли нган 
ахбо р о тд а И Ҳ Т аъзоларин и нг и кти соди й
ри вож лан и ш и й ў ли д а кў п то м о нл ам а м и н тақавий ҳам корликн и кўзда тутувч и
м ақсадлар в а вази ф алар эъл о н кили иди.
М и н тақ ад а газ в а н еф ть ўткази ш тарм окларини р и вож лан ти ри ш
реж алари
и ш лаб 
чи ки лд и
в а
м аъкулланди. 
Б ун да 
Т уркм ани стон дан
У зб екистон ва Қ озоғи стон орқали Х и то й га ўгад и ган газ кувурлари ни н г и ш га 
ту ш и р и л и ш и м>’ҳ и м аҳам и ятга э га бўлди. И Қ Г аъзоси бўлган М аркази й
О сиёд аги б о т қ а м ам лакатлар ҳ ам б у газ кувурларидан ф ойд алани ш лари
м ум кин.
И Ҳ Т аъ зо си булган м ам лак атл ар ўртасидаги савдон и янад а ри вож ­
лан ти р и ш м а к сад и д а б о ш қа м и н тақалардаги в а ж аҳон сав д о а м ап и ёп щ аги
таж ри б аларн и х и со б га о л ган ҳ о л д а эрки н савдо м и н гақаси (Э К О Ф Т А ) 
ту зи ш га аста-секи н ўти ш к ў зд а тутилм окд а. И Х Т м и н такаси д а ж о й л аш ган
м ам лакатларн и н г таш к и и қги со д и й
алоқаларини ри во ж л ан ти р н ш д а в а
у л ар н и н г ҳ аракатлари н и м увоф и қлаш тири ш д а то б о р а кў п р о қ р о л ь ўйнам оқца.
20 0 2 й и л 10 и ю н д а Қ озоғистон , Х и то й Х ал қ Республикаси, Қ ирғизистон , 
Р осси я 
Ф ед ераци яси, Т ож и ки сто н в а Ў зб екисгон д ав л ат бош ли қлари
том он ид ан Ш ан х ай ҳ ам корлик Т аш килоти ни н г Х артиясига қўл қўйилди. 
Ў зб екистон бу таш ки ло тта 2001 й и л д а аъзо бўлган эди. Ш ан хай ҳ ам ко р л и к 
таш к и ло ти га аъ зо бўли ш Ў зб екистон ва таш ки лот аъзолари у ч у н и кки
том он лам а м ан ф аатли ҳ и со б л ан и б и ш тирокч и м ам лакатлар у ч у н У зб еки стон
м уҳи м стратеги к ш ер и к б ўли б хисобланади. Ч у н ки тар и х и й “Б у ю к и п ак
йўли ”н и н г қ ай та ти кл ан и ш и д а У зб екистоннинг и ш тироки м ухим аҳ ам и я тга 
эгадир. Ў зб еки сто н у чу н э с а б у Е вр о п а в а О сиё-Т инч океани м интакаси га
8 И AfOplfMOB "Бизвинг бош шксаднмиз жамиятни демокрагпапггариш ва янгилаш, мамлакатни
модернизация ва пслоҳэтишдир11. -Т.: "Узбекистон1', 2005.96-6.
678

---

ч и қиш у ч у н и ш о н ч л и й ўл хисобланади в а и ш тирокчи м ам лакатлар би лан
т у р л и й ўн али ш даги алоқаларн и ри вож лантириш им кониятини беради.
Ў зб еки стон н и н г 
ту р л и
халкаро 
таш килотлар 
билан 
ҳам корли к 
алоқалари н ин г ри вож лан ти рили ш и у н и н г ж аҳон хўж алиги интеграц и яси д а 
сам арали и ш ти р о к э ти ш и н и таъм инлайди. Б ундай халкаро таш ки лотлар билан 
ҳам корли к бозор и қги со д и ёти га ўтиш м уам м оларини хал этиш ни, ж ум ладан , 
иж тим ои й
й ун алти ри лган бозор хўж ап и ги н и ш акллантяриш ни
енгил- 
лаш тиради . У ш б у ҳ о л а т халқаро кредитлар олиш да, тўғридан-тўғри хори ж и й
инвести ц и яларн и ж а л б килиш да, м и ллий м ақсулотларни ж ахрн б озорлари га 
чи қариш да катта ёрдам беради.
А со с и й т у ш у и ч а л а р
Х а л қ а р о и к т и с о д и й и н т е г р а ц и я — м и ллий и қгисодиётларнинг ягон а 
и ш лаб чи к зр и ш ж ар аён н га кўш илиш ж араёни.
Э р к и м с а в д о з о н а с и - тари ф в а б о ш қа чекловларни бекор қилган х олда 
э ркин савдо олиб бори ш .
Б о ж х о н а н п и ф о к и - ўзаро сав д о д а тўсиқпар бекор қили нган в а аъзо 
бўлм аган м ам лакатл ар га н исбатан я го н а бож х о н а тари ф лари асо си д а у м у м и й
т аш к и савдо си ёсати олиб бораёгган м ам лакатлар гуруҳи.
У м у м и й б о з о р — аъзо м ам лакталар ўртасида товарлар, хизм атлар, и ш чи
кучи ва кап и тал н и н г эрки н ҳаракатини таъм и нлаш га эр иш иш га ҳаракат 
қилаетган м ам лакатлар гурух#.
И к т и с о д и й в а в а л ю т а и т т и ф о к и - и ш лаб чикариш ом илларинин г эрки н
ҳаракати таъ м и н л ан ган , и ж тим оий-иктисод ий, ж ум ладан, саноат, қиш лоқ 
хуж али ги, тр ан сп о р т, энергетика, валю та-м оли я сохдларида ягона сиёсат 
ам алга о ш и ри лаётган , у м ум ий валю тан и м уом алага киритилган м ам лакатлар 
гурух#.
Т ў л и к и к т и с о д и й и н т е г р а ц и я - ягона и ктисодий си ёсат ю ритиш , 
у м ум ий валю та в а м и л л и й бош қарувдан ю қори таш килотларни ж орий этиш .
Б Е Н И Л Ю К С - 1960 й илд а Б ел ьги я , Н идерландия в а Л ю ксем бург 
ўртасида и м золан ган и қ ш с о д и й и гш ф о қ .
М а р к а з и й Е в р о п а э р к и н с а в д о у ю ш м а с и (М Е Э С А ) - 1993 йилда 
В енгрия, П ольш а, С ловакия, Ч ехия, С ловен ия том онид ан и м золанган эрки н
савдо ую ш м аси .
Н А Ф Т А - 1992 й и л д а А Қ Ш , К ан ад а ва М ексика ўртасида тузи лган
Ш и м о л и й А м ер и к а Э р ки н савдо ассоциацияси.
М Е Р К О С У Р - Ж ан уби й А м ер и к а у м ум ий бозори ёки Ж ан у б и й конус 
м ам лакатлари у м у м и й бозори.
А С Е А Н - 1967 й и л д а Бруней, В ьетнам , И ндонезия, К ам бодж а, Л аос. 
М алай зи я, М ьян м а, С ингапур, Т аи л ан д ва Ф и липпин том онид ан таш ки л 
этилган Ж ан у б и -Ш ар ки й О сиё м ам лакатлари ассоциацияси.
679

---

А Р Е С - 1989 йилда А всгралияни н г таклиф и билан Т ин ч океани 
хавзасида и қ ги со д и й ҳам корликн и ривож ланти риш м ақсади да таш к и л эти лган
О сиё-Т инч океан и и кти со д и й х,амжамияти.
Н а з о р а т с а в о л л а р и :
1. Х алқаро и кти сод и й интеграция зарури яти н им ад а в а у канд ай ш арт- 
ш ароитларга э г а б ў л и ш и керак?
2. Х алқаро и қти со д и й интеграциянинг асосий ри вож лани ш ом и ллари
н им алард ан и б о р ат?
4. Х алкаро и қги со д и й и нтеграци я н ечта ривож лани ш боскцчларига эга?
5. Ж аҳ о н д а ф ао л и я т о л и б бораётган қайси халкдро и қгисодий интеграци я 
бирлаш м алари ни би ласи з?
6. Е И қ ач о н т а ш к и л этилган ва ри вож ланиш ж иҳатд ан интеграци яни н г 
қайси босқи чи да ту р и б д и ?
7. Ш и м о л и й А м ери ка м интақасида қайси и ктисодий интеграци он
би рлаш м а ам алд а?
8. Л о ти н А м ер и каси м и н тақаси да кдйси интеграцион бирлаш м алар 
мавж уд?
9. О сиё м и н тақ аси и нгеграци яси га хос хусусиятлар н им алард ан иборат?
10. У зб еки стон н и н г халқаро и қги соди й и нтеграци я б и рлаш м алари дага 
ф аолиятига бах о беринг.
680

---