|
Хавфсиз
|
Хавфли
|
Бириктирувчи тукима
|
Фиброма: каттик, юмшок, десмоид
|
Фибросаркома дифференциалланган диференциалланмаган
|
Ёг тукимаси
|
Липома
Гибернома
|
Липосаркома
Хавфли гибернома
|
Мушак тукимаси
|
Лейомиома
Рабдомиома
Абрикосов усмаси
|
Лейомиосаркома
Рабдомиосаркома
Хавфли донадор-хужайрали усма
|
Кон томирлар
|
Гемангиома:Капилляр, веноз, каверноз, хавфсиз гемангиоперицитома.Гломус ангиома
|
Ангиосаркома, хавфли гемангиоендотелиома ва хавфли гемантоперицитомалар
|
Лимфа томирлари
|
Лимфангиома
|
Лимфангиосаркома
|
Синовиал кобиклар
|
Хавфсиз синовиома
|
Хавфли синовиома
|
Мезотелиал тукима
|
Хавфсиз мезотемиома
|
Хавфли мезотелиома
|
Суяк тукимаси
|
Остеома хавфсиз остеобластома
|
Остеосаркома
|
Тогай тукимаси
|
Хондрома,
Хондробластома
|
Хондросаркома
|
Мезенхимал тўқима ва ҳужайраларнинг хавфсиз ва хавфли ўсмалари.
Бириктирувчи тўқима – хавфсиз ўсмаси – фиброма (юмшоқ, қаттиқ), десмоид бу скелет мушаклариорасидаги фасциядан ўсади. Кўпинча аёлларда ҳомиладорлик даврида қориннинг олдинги девори мушаклари орасида пайдо бўлади. Гистиоцитома ёки дерматофиброма тери дермасида ўсади. Епулис тиш пульпаси бириктирувчи тўқимасидан ўсади. Хавфли ўсмаси – фибросаркома
Синовиал пардалар ва пайлар – хавфсиз ўсмаси – синовиома ёки гигантома дейилади. Бу ўсманинг таркибида гигант ҳужайралар пайдо бўлгани учун шундай номланган. Хавфли ўсмаси – синовиал саркома ёки гигант ҳужайрали саркома.
Мезотелий ёки сероз пардалар – хавфсиз ўсмаси – мезателиома. Хавфли ўсмаси – мезателиосаркома.
Ёғ тўқимаси ҳамда қўнғир ёғ (тўш суяги атрофида, кураклар остида, пўстдумбада қўнғир ёғ бўлади) – хавфсиз ўсмаси – липома ҳамда гибернома. Хавфли ўсмаси – липосаркома дейилади.
Суяк тўқимаси – хавфсиз ўсмаси – остеома, тишлардан цемент қаватидан цементома, дентиндан дентинома, емалдан ўсадиган хавфсиз ўсмани адамантенома дейилади. Хавфли ўсмаси – остеосаркома, емалдан ўсадиган хавфли ўсмани амелобластома дейилади.
Тоғай тўқимаси – хавфсиз ўсмаси – хондрома, хавфли ўсмаси – хондросаркома.
Қон томирлар – хавфсиз ўсмаси – ангиома. Агар капилярлардан ўсса капиляр ангиома, веналардан веноз ангиома, синусоид томирларда каверноз ангиома, шунтлардан ўсса гломус ангиома дейилади. Хавфли ўсмаси – ангиосаркома, ҳужайраларнинг турига қараб ендотелий ҳужайрали саркома, перицит ҳужайрали саркома.
Мушак тўқимаси – хавфсиз ўсмаси – миома, кўндаланг тарғил мушаклардан ўсса рабдомиома, силлиқ мушаклардан ўсса лейомиома, миобластлардан ўсса донадор миома дейилади. Хавфли ўсмаси – рабдомиосаркома, лейомиосаркома.
Лимфа томирлари – хавфсиз ўсмаси – лимфангиома, хавфли ўсмаси – лимфангиосаркома.
Лимфоид тўқима – хавфсизлари йўқ, хавфли ўсмаси – лимфа тугунларида периферик ҳолда ўсма пайдо бўлса лимфома ёки лимфосаркома дейилади ва булар гистологик жиҳатдан лимфоид ҳужайраларнинг турига қараб Т лимфоцитар лимфома, В лимфоцитар лимфома, ретикуляр ҳужайрали лимфома, плазматик ҳужайрали лимфома, плазмацитома дейилади. Лимфоид органларда тарқоқ ҳолда хавфли ўсма ўсса лейкоз дейилади.
Нерв тўқимаси ўсмалари – бу нейроектодермал тўқима ўсмалари ва менингиал тўқима ўсмалари, периферик нерв толалари ўсмалари.
БИРИКТИРУВЧИ, ЁҒ ВА ШИЛИМШИҚ ҲОСИЛ ҚИЛУВЧИ ТЎКИМАЛАРДАН КЕЛИБ ЧИҚАДИГАН ЎСМАЛАР
Бу тоифадаги хавфсиз ўсмаларга фиброма, десмоид, ли-пома, миксома, хавфлиларига — фибросаркома, миосаркома, миксосаркома киради.
Фиброма. Нисбатан кам учрайдиган ўсма. Хилма-хил тўқималарда, лекин аксари тери, бачадон, тухумдон, сут бе-зи, меъда деворида пайдо бўлади. Нейрофибромаларни хам ўсмаларнинг шу гуруҳига киритиш мумкин, булар перинев-рийнинг шванн ҳужайраларидан келиб чиқади ва нерв йўллари бўйлаб жой олади. Фибромалар капсула билан ўралган кулранг тусли қаттиққина еластик тузилмалар бўлиб, кесиб кўрилганида юзаси ялтираб туради, қон куйил-ган ва некрозга учраган жойлари бўлмайди. Улар секинлик билан, аммо атрофга ёйилиб (експансив равишда) ўсиб бо-ради.
Микроскоп билан текшириб кўрилганида тартибсиз жой-лашган, яхши табақалашган бириктирувчи тўқима ҳужайра-ларидан тузилган бўлиб чиқади, ҳужайраларининг орасида бир талай коллаген толалар бўлади. Тўқима атипизмининг бир кўриниши сифатидаги бу толалар турли хил йўналишлар бўйлаб жойлашади. Ўсмаларда томирлар бор, лекин улар но-текис таркалган бўлади. Фибромада анаплазия белгилари бўлмайди, митозлар учраса хам, улар жуда камдан-кам бўлади. Теридаги фиброма одатда оёқчали бўлади. Ўсма ёйилиб, яъни експансив тарзда ўсиб борадиган бўлгани учун осонгина кўчиб чикади.
Бу ўсманинг аҳамияти, аниқроғи, организмга кўрсатади-ган таъсири жойлашган ўрнига боғлик- Масалан, тери фиб-ромаси организм учун хавф-хатар туғдирмайди. Шу билан бирга бу ўсманинг калла асоси, орқа мия канали ёки кўз ко-сасида бўлиши ёмон оқибатларга олиб боради. Стромаси би-лан паренхимасининг ннсбати қанақалигига қараб, фиброма-нинг икки тури — қаттиқ ва юмшок, фиброма тафовут кили-нади. Қаттик. фиброма коллаген толалари кўп бўлиши билан ажралиб туради. Юмшоқ фибромада ҳужайралар кўпрок, то-лалар камдан-кам бўлади, толали тўқимаси юмшоқ ва бир кадар керкиб, шишиб туради.
Do'stlaringiz bilan baham: |
