Список использованной литературы

44
44
44
59
59
59
59

---

използването на една дума за различно. Според A. I. Smirnitsky 
различията в граматическото значение не нарушават идентичността на 
думата. Има вариации на думите като единици. Речник A.I. Има няколко 
вида варианти на думи, базирани на. Смирницки: «За типове думи на 
речник тези типове трябва да са варианти на една и съща дума. Първо, те 
са различни, но имат общ корен, така че гласовата обвивка има ясен 
речник. Има семантично общност; второ, в същото време, така че да 
няма съответствие между материални, фонетични и лексикални 
семантични различия, т.е. първото не представлява второто. 
Язык как система характеризуется следующими типами 
словоизменения. 
Лексико-семантические варианты слова (ЛСВ): 
Молодой 1. ЛСВ - молодой, молодой в возрасте, 
2. ЛСВ - недавно начали расти, существовать (дерево, картошка, 
работник), 
3. ЛСВ - недавно приготовленные, без достаточной крепости (сыр, 
дрожжи, вино), 
4. ЛСВ - особый, присущий молодости (задор, задор), 
5. ЛСВ - молодожены (приветствовать молодых). 
Всички тези значения са взаимосвързани чрез отношения на 
семантична производност, което ни позволява да говорим за лексико-
семантична вариация. Вариантите не пречат на идентичността на думата, 
чиято основа е материалната обвивка, звукът на думата. 
Според нас едно от най-убедителните решения на проблема с 
думите е В. М. Жирмунски. Той определя думата като най-кратката 
единица на езика, независимо от нейното значение и форма. 
Семантичните единици също са в основата на подбора на думи, но те 
трябва да се основават на формални единици. Трудна проблема 
пограничных явлений между словоформами и разными словами. 
44
66

---

Например, това са сравнителни форми на руски прилагателни (бял, бял, 
най-бял - една дума, после друга?). Спорно е да се свързват двойки 
аспекти на руски глагол (знай-знай, иди-иди и т.н.) с една дума. На 
границе между словоформой и отдельными словами находятся так 
называемые аналитические словоформы (напиши, наибольшая, любимая 
и т. д.). Внимание также уделяется проблеме дополнительных 
словоформы (идти-идти, лицо-человек, ребенок-ребенок и др.). Вывод В. 
М. Жирмунского убеждает в том, что словоформа представляет собой 
иерархию. Има безспорна форма на тази или онази дума, съставляваща 
ядрото на думата, ограничаваща формата, водеща от думата към фразата. 
Като цяло можете да използвате принципа на полето, за да дефинирате 
дума като единица от езикова система. Частта на речта се състои от 
единици, чието значение и граматическа форма са задължителни. 
Однако эти единицы не исчерпываются и составляют ядро системы слов. 
Его окружают слова-члены, вспомогательные слова (предлоги, частицы, 
союзы, артикли) и т. д. Таким образом, слово может быть определено на 
основании типичных признаков его существования, без учета 
периферийных, переходных падежей, стоящих на краю между словом 
Разработената структура на лексико-семантичната система на езика 
обуславя сложната връзка на лексико-семантичните парадигми – 
синонимни редове, лексико-семантични групи, семантични полета. 
Много лингвисти са отбелязали връзки или дори пресечни точки, които 
характеризират посочените лексикални групи. Этим, очевидно, и 
объясняется тот факт, что одни исследователи рассматривают ЛСГ как 
тип семантического поля, а другие включают обе группы на основании 
«равенства» в более крупные парадигматические ассоциации [5, с.35]. 
Например, В.Г. Гак пишет, что «парадигматические связи 
объединяют слова в так называемые лексико-семантические группы или 
семантические поля» [1, с.8]. Тоест, той не прави разлика между тези два