Захмнинг учламчи даври
бем ор д авол ан и ш идан қатъ ий на-
зар у зо қ ҳолда давом этаверади. К асалли к б ош лан ган д ан 4-6
йил ўтгач о р ган и зм р е а к ти в л и ги н и н г о қ тр е п о н е м ага сезув-
ч ан ли ги о ш и ш и б илан учлам чи захм бош л ан ад и ва оқибати
ё м о н кечади. З а х м н и н г учлам чи д аври ўнлаб й и л л ар давом
Сурункали юқумли касал/гикларда отз бўшлит шиллиқ қаватининг жароҳатлиниши
47
этиб, ҳаётий аҳам иятга эга тан а аъзолари ва тўқим аларда я л
л и гл ан и ш и н ф и лти ратлари (гумма ва д ўм б оқлар), деструктив
ўзгариш лар ҳосил б ўлиш и ва уларн и н г ўлиш и б илан кечади.
Бу д авр д а учлам чи зах м н и н г то ш м ал ар и атроф д аги л ар учун
ю қумли эм ас, чунки аж ралм ада о қ треп он ем ал ар учрам айди.
У чламчи захм ни
фаол
ёки м ан и ф ес ҳамда
яширин
турига
аж ратам из. У члам чи захмдаги ф аол турда с и н ф л и сер о ло ги к
реакц и я 70-80% бем орда, я ш и р и н турида 50-60% бем орда мус
бат натиж а беради. Л ек и н захм н и н г учламчи даврида Р И Ф ва
Р И Б Т б арча б ем орларда, ҳатто захм га қарш и даво м уолаж а-
сидан к ей и н ҳам м усбат натиж а қайд қилинади.
У члам чи за х м н и н г б ел ги л ар и к ути лм аган да п ай д о бўлиб
я к к а -я к к а н отеки с, гуруҳ-гуруҳ, асси м етри к тош м ал ар ҳолида
юзага келади, ж араён те з-те з суякларда, и чки аъзолар ва асаб
ти зи м и аъзоларида ҳам кузатилади. У чламчи захм н и н г о х и р и
д а асорат си ф атида белдан асабий узил и ш кўриниш ида, оғир
я л л и ғл а н и ш -д еге н р а ти в ж араён р и вож лан и б , ш ол л и к ал о м а
ти асаб ти зи м и д аги ўзгариш ларга олиб келади.
З ах м н и н г учлам чи д аврида оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қаватида,
гуммалар тарқал ган , гуммали и н ф и лтрат ва
буюрли
тош м алар
пайдо бўлиш и билан оғиз ш и л л и қ қ о б и қ қавати, захм нинг кл и
н и к белгилари ю зага чиқаётган я гона соҳаси экан л и ги д ан д а
лолат беради.
Гуммали захм оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қавати н и н г турли соҳа-
си га ж ой л аш и ш и м ум ки н , к ўп и н ч а гум ма қ а тти қ ва ю м ш оқ
танглай ҳамда тилда кузатилади. Одатда гумма сан оқл и сонда
учрайди. Д астл аб о ғр и қ с и з тугун и ҳосил б ўлиб, у с е к и н л и к
билан катталаш иб, кей и н ч ал и к ёрилади. Гумма ўртасидаги асо
сий ў қ ч и қи б кетади ва ўрнига гумма яраси ҳосил бўлади. Бу
ж араён 3-4 ой д авом этиб, айрим ҳолатларда субъектив ш и-
коятлар билан бирга кечади. Гумма ёрилм аган вақгида қатти қ
тугун қизарган а н и қ чегарали, юзи ясси , тугун устки ш и л л и қ
қават қобиғи қисм ан яллиғланган кўриниш ида бўлади: гумма
ёри л и б, м арказидан илдиз аж ралгандан кей и н , ўрнига четла
ри қатти қ , о ғр и қ с и з, туби гранула б и л ан қо п л ан ган , қ о б и қ
ю лдузли чан д и ққа ўхш аб қолади: гумма танглайда ж ойлаш ган
бўлса кўпинча п ер ф о р ац и я (теш и к) ҳосил б ўлиш и кузатила
ди. Гумма ж ойлаш ган ўрнига б о ғл и қ ҳолда турли кл и н и к кўри-
н и ш ларн и юзага келтиради. Агар гумма тилда ж ойлаш са, ту-
гунли глосситни ёки тарқалган ем ирилувчи глосситнинг к л и
н и к алом атини эслатади.
Т арқалган ем ирилувчи глоссит, оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қава-
тидаги захм н и н г эн г оғир ж ароҳати саналади. Б ун и н г учун ав-
вал т и л н и н г бутун қ ал и н л и ги бўйлаб пл азм аси м он ҳуж айра-
л и и н ф и лтрат кузатилади, тил қисм ан катталаш ади, ти л н и н г
48
О т з бўш лит ш и.ииқ қавати ва лаб касалликлари
кўп соҳасидаги ш и л л и қ қаватлари қали н лаш ад и . К ей и н ч али к
и н ф и лтрат б и р и ктирувчи тўқим али ҳосила чан д и кд аш а б ориб,
ти л ҳ ар акати н и чегаралайди; тил к и ч к и н а л аш а д и , қатти к д а-
ш ади, юзаси д ум -д ум алоқ бўлиб қолади. Тил деворида о ф и қ -
ли ёр и қ -тр о ф и к яра ҳосил бўлиб, ём он асоратли ўзгариш то -
м он кечади.
Қ а т ти қ танглайда гумма одатда, ўрта ч и зи қ бўйлаб ж о й л а
шади ва ш и л л и қ қават қобиғи ю пқа бўлганлиги учун ж араён
тезда суяк уст и пардаси, кейин суякка тарқай д и . Гуммада и н
ф и л тр ат тезд а туш иб кетади, суякли о қ д ево р ҳосил бўлиб,
кей и н ч ал и к оги з ва бурун оралиғида те ш и к ҳосил бўлади.
Гумма ж ароҳатлари ю м ш о қ тан гл ай д а и кки хил к ў р и н и ш -
д а ж о й л а ш и ш и м у м к и н ; т а н г л а й н и о с и л и б турад и ган қ и с -
мида кўп тарқал ган гумма и н ф и л тр ати ва катта тугунли гумма
и н ф и л тр а ти ҳол и д а, ю м ш о қ та н гл а й д а ўзига хос ж ар аён гум
ма қ и за р и ш и ва ш и ш и ш и ал о м ати б и л ан ку зати л ад и . Гумма
ти л д а ж о й л а ш га н д а , т е з -т е з ту ш и б , ти л б уту н л и ги га ж ар о -
ҳат етказад и . Ю м ш о қ та н гл а й д аги ч а н д и қ л и ж ароҳатд а т а н г
л а й қ а н о т л а р и ю т қ и н г а т а р қ а л и ш й ў н а л и ш и д а т о р т и л и б ,
ю м ш о қ та н гл а й кал тал аш ад и . Гумма л а б д а ж о й л а ш га н д а то -
м и р л а р н и то р т и б , б о ш қ а соҳ ал ар га н и с б ат а н д а ст л аб ш и ш
п ай д о бўлади.
Д ўм бокди захм оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қаватида гуммали захм-
га нисб атан кам учрайди. Д ўм боқча оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қава-
т и н и н г турли соҳасига ж ой л аш и ш и м у м ки н , л е к и н кўпинча
лабда алвеола ўсиғида ва танглайда кузатилади. Д ўм бокди захм
оғи з бўш лиғида қоб и қл ан ган кўриниш да ёки тез тарқалувчи
яра инф илтрати кўриниш ида учраш и м ум кин. Д ўм бокди захм
о ғи з ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва л а б д а ж о й л а ш га н д а қ а т т и қ ,
қи зи л, ж игар ран г кўриниш ида бўлади ва тезда ч ан д и ққа а й
ланади. Т ан гл ай н и н г осилиб турадиган соҳасида ж ойлаш ганда
я к к а -я к к а , б и р -б и р и д ан қоб и қл ан ган эл ем ен тл ар кў р и н и ш и -
д а бўлиб, жуда т е з яра ва ч ан д и қ ҳосил қи л и б , туш иб кета
д и , к ей и н ч ал и к ю м ш о қ тан гл ай н и н г то рти л и ш и га олиб кела
ди. С убъектив белгилар — сўлак аж р ал и ш и н и н г кучайиш и ис-
с и қ ва ўткир овқатлар еганда кучсиз о ғр и қ бўлиш и б илан к е
чади. Д ўм боқчалар туш иб кетгандан кейин чандиқдан ўзига хос
ч уқурчасим он , четлари тў л қи н си м о н ш аклда, такр о р и й то ш -
м аларсиз ш аклда из қолдиради.
О гиз ш и л л и қ қ а вати н и н г гум мали ж ар о ҳ атл ан и ш и га т а ш
хис қўяётганд а уни м и л и а р -яр а л и сил ва ракдаги ў хш аш л и к-
л ари и н об атга ол и н ад и . М и л и а р -я р а л и си л д а я р а о ғр и қ п и ,
осон қо н ай д и ган , четлари ти л и н га н , тубида тарқал ган сўрғич-
л и ва и л м о қ д а о с о н ги н а сил м и к р о б ак т е р и я л а р и а н и к д а н а -
ди. С аратон д а ян ги ҳосила тезда қатти қл аш ад и , о ғр и қ л и , ч ет-
Cypymcajiu юқумли касалликларда отз бўшлит шиллиқ қаватининг жароҳатланиши
49
л а р и ти л и н га н , те з қо найди ган ва ҳуж айра ш акл и бузи л ган -
л и ги (ат и п и к ) а н и к д а н ад и .
Я рал и гум м ани ти л д а ёки лабда кузати л ган тури қ а тт и қ
ш а н к р н и н г ярали турига ўхш аб кетади, л ек и н қ а тги қ ш анкр
учун хос белги бу соҳа л им ф аденити ва о қ треп он ем ан и н г тезда
топил и ш иди р. Гуммани янги маховдан ф аркдай м и з, махов я р а
си тубида махов м икроблари бўлади.
Д ўм б окд и захм ни сил ю гири кидан ф ар қ и ; ю ги ри кн и н г с е
к и н л и к б илан ри вож лан и ш и ва ж ароҳат ю м ш о қ ҳолатда бўли-
ш ига эъти бор қаратилади. У чламчи захмда Р И Ф ва Р И Б Т те к
ш ириш натиж алари ҳал қилувчи аҳам иятга эга.
Do'stlaringiz bilan baham: |