Захмнинг иккиламчи даври учун тавсиф:
яра юзасига кўп миқ-
дорда о қ тр еп он ем а тўпланиб, ю қ и ш н и н г хавф л и ли к дараж а-
си ош ади; шу д авр н и кеч и ш и даги вақт д авол ан и ш учун сўнгги
наж отдир; д а в о л а н м а с л и к эс а о р га н и зм н и н г тўла р е а к ц и я га
йўликиш идир. Бу ф акатги н а тери , ш и л л и к ка ват учун теги ш -
л и б ў л м ай , б ал к и и ч ки аъ зо л а р , а саб т и зи м и га ҳам таъ си р
Кил ад и.
О гиз ш и л л и к қ о б и қ қаватидаги захм и кки л ам чи даврдаги
б елгилари ж ой л аш и ш и ж иҳатидан ай ри м бем орларда кузати
лади; касал л и кка чал и н ган л арн и н г ярм и си оги з бўш лиғи ш ил-
Сурункали юқумли каса.иикларда ошз бўшлит шиллиқ қаватининг жароҳатланиши
45
л и қ қ о б и қ қавати да р о зеол а, п ап ул ёз, пустулёз, то ш м а эл е-
м ентлари жуда кам ҳолларда кузатилади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватида розеола тош м алари
сим м етр и к ҳолда ю м ш о қ тан гл ай д а, ти л д а, б од ом ч а безида,
халқумда кўринади. Розеола то ш м ал ар бу соҳада б и р -б и р и га
қўш илиб, ж ароҳат ўчоғига қўш илади, (эритем атоз ангина). Ж а-
роҳат с о ҳ аси т ў л и ш га н , қ и зи л р ан гд а, ай ри м ҳоллард а м ис
тусида, а н и қ чегараланган. Бу соҳанинг ш и л л и қ қавати енгил
ш и л и н ган ; б ем ор ю тингандан о ғр и қ сезади, л е к и н субъектив
сезилм алар бўлиш и ҳам, бўлм аслиги ҳам мумкин.
И к ки л ам ч и захмда оғи з бўш лиғи қ о б и қ ш и л л и қ қаватида,
а й н и қ с а б о д о м ч а б е зи д а , халқум д а, ю м ш о қ та н гл а й , тилда,
лунж ш и л л и қ қавати н и н г барча ж ойида, кўпинча ти ш л ар б и
ри киш чизиғи бўйлаб енгил ю за ч и зи қ ҳосил бўлади. П апула
ш акли унинг сақланиш муддатига б оғлиқ, дастлаб папула асоси
1 см гача д иам етрда, т ў қ қизил рангдаги о ч и қ чегарали ўчоқ-
д ан иборат. Б и р о з вақт ўтгач, экссу д ат сўри ли б, п апулани
қоплаб турган эп и тел и й турли тавсиф да кўриниш беради.
П а п у л а л а р 3-10 мм к а т т а л и к д а а й л а н а , қ а т т и қ л а ш г а н ,
о ғ р и қ с и з, о қ -с а р ғ и ш р ан гд а, м еъ ёр и й ш и л л и қ қ а в а т б и л ан
ч егар ал ан ган , атр о ф и д а суп урги си м он и н ф и л т р а ц и я ёйи се-
зи л и б туради. П апула атр о ф и ш и л л и қ қ о б и қ қ ават қ и я л а р и -
д а н б а л а н д к ў т ар и л м а ган б ў л и ш и ҳам м у м к и н , қо п л а б т у
ру вчи қатлам о л и н с а , қ и зи л гўш тли э р о зи я к ў р и н а д и , у н
да н ол и н ган аж ратм ада о қ тр е п о н е м а кузатилади. П апула ю за
сида ги караш дан ўлган тўқим а аж ралиб туш ади ва папула э р о
зияга учрайди.
Кўп ҳолларда ш и л л и қ қ о б и қ қаватда б и р неча папула ҳосил
бўлади. Бунда ёлғон п ол и м о р ф и зм тош м алари ю зага келади,
кў р и н и ш л ар п о п у л ан и н г ри во ж л ан и ш и д аги турли б о сқ и ч л а-
ридир. Э рози я по пул ада о ғр и қ сезгилари пайдо бўлиш и мум
ки н , а й н и қ с а оги з бурчагида ж ойлаш ган захм (захм яра) по-
пула у зо қ вакд с акд ан и б тури ш и д ан , айрим ҳолларда, ж аро-
ҳатланади ва ги п ертроф и к ҳолат кўринади. Бу ҳодиса кўпинча
о ги з бурчагида попула ж о й л аш ган д а, ўтиш бурм ада, ти л ён
юзасида, тиш ларнинг беркилиш чизиғи бўйлаб кузатилади. Бун
дай популалар кўпинча эр о зи яга учрайди, ю линади, қонайди
ва сарғи ш -кўки ш караш билан қопланади.
Тил д ево р и д а ж о й л аш ган захм ли попула ўзига хос кўри-
ни ш б ери ш и м ум кин. У н и н г устида ж ойлаш ган и п сим он сўрғ-
ичлар ги пертроф ияга ёки атроф и я га учрайди ва попула катта
ай л ан а ўрама ш аклига киради. С ўрғичларни атроф и яси д ан те-
ки сл ан ган , яс с и , ял ти р о к ю зали атроф тўқим алардан озги н а
чуқур ж ойлаш ган ай л ан а б аргси м он ш акл ҳосил бўлади.
Ю м ш оқ тан гл ай , бодом ча безида захм н и н г ём он асоратли
46
О т з бўш лит
ши.ииқ
қавати ва лаб касш гиклари
кеч и ш и оғи з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қ авати н и н г б ош қа соҳа-
л ар и га ни сб атан к а м р о қ кузатилсада, п уф акли захм (ярал и )
ҳосила пайдо қилади. Б ош л ан и ш и д а катта инф илтратли ш иш
юзага келади ва тезд а туш и б , ўлган тўқи м а ва й и ри н гл и яра
ҳосил қилади. Я ра та н гл а й н и н г катта қи см и н и ж ароҳатлаш и
м умкин. Я ра туш иш и ю тқи н н и н г қичиш уви билан кечади.
И кки лам ч и захм нинг
Do'stlaringiz bilan baham: |