резисторига уланади.
8.18-расм. Фаза роторли асинхрон моторнинг уланиш схемаси.
Ротор чулғамининг ишга тушириш резисторига уланувчи учлари, Р
1
, Р
2
, Р
3
билан белгиланади. Асинхрон моторнинг статор чулғамига уч фазали ток
берилса, у ҳолда
н
1
=
частота билан айланувчи магнит майдон ҳосил
бўлади. Айланувчан магнит майдон ротор чулғамини кесиб ўтиб, унинг ёпиқ
занжирига эга чулғамида э. ю. к. ва, демак, ток ҳосил қилади. Ротор
чулғамидаги ток билан статордаги айланувчи магнит майдоннинг ўзаро
таъсири натижасида айлантирувчи электромагнит момент ҳосил бўлиб,
натижада мотор н
2
частота билан айлана бошлайди. Айлантирувчи
моментни ҳосил қилувчи кучларнинг йўналиши чап қўл қоидаси билан
аниқланади. Шундай қилиб, моторнинг статорига берилган электр энергияси
электромагнит жараён натижасида роторни айлантирувчи механик
энергияга айланади. Асинхрон моторнинг айланиш йўналишини
ўзгартириш учун статор чулғамининг электр тармоғига уланадиган ҳар
қандай икки учини ўзаро алмаштириш кифоя. Бунда айланувчи магнит
майдон ва у томон эргашиб айланувчи роторнинг айланиш йўналишлари
тескарига ўзгаради. Роторнинг айланиш
н
2
айланувчи магнит майдонининг
синхрон частотаси
н
1
га нисбатан ҳамма вақт кичик бўлади. Ҳақиқатан, агар
н
2
= н
1
бўлган тақдирда ротор чулғамида ток ва, демак, айлантирувчи
момент ҳам ҳосил бўлмайди. Айланувчи магнит майдони ва ротор
частоталари айирмасининг синхрон частотага нисбати сирпаниш деб
аталади ва
С
ҳарфи билан белгиланади. Демак, сирпанишнинг қиймати
қуйидагича топилади;
(8.7)
Қуввати 1÷100 кВт гача бўлган нормал тузилишдаги асинхрон
моторларнинг
номинал
юкламасига
тегишли
номинал
сирпаниш
бўлади. Асинхрон машинанинг мотор режимида
С
= 0÷1
орасида ўзгаради. Бунда
С
= 0 - моторнинг идеал салт иш режими, яъни
М
=
0;
н
2
= н
1
да содир бўлиб,
С =
1 эса электр тармоғига уланган мотор
роторининг тинч ҳолати, яъни н
2
= 0 да содир бўлади. Асинхрон
моторининг айланиш частотаси қуйидагича аниқланади:
н
2
=
н
1
(1 –
С
)
(8.8)
Олдин айтиб ўтганимиздек, синхрон ва асинхрон машиналар статорига
ўрнатилган уч фазали чулғамдан уч фазали ток ўтганда статор ичида айланма
магнит майдони (оқими) ҳосил бўлади. Бу оқим статор ва ротор чулғамлари
билан кесишади ва уларда ЭЮК ҳосил қилади. Бу умумийлик асинхрон ва
синхрон машиналарда кўп фазали чулғамлар конструкциясининг бир хил
бўлишига сабаб бўлади. Ўзгарувчан ток машиналарининг чулғамлари
статорнинг ички юзасидаги пазларга, роторнинг эса ташқи юзасидаги
пазларга жойлаштирилади. Асинхрон машинанинг статори ва роторидаги
ферромагнит ўзаклар 8.19– расм, а ва б да кўрсатилган.
Электр машиналарида магнит оқими беркиладигаи пўлат ўзак махсус юпқа
электротехника пўлат листидан йиғиб таиёрланади. Статор ва роторнинг
пўлат ўзакларининг таркибида 1...3% кремний бўлади. Пўлат листларининг
қалинлиги 0,3 ... 0,5 мм. Пўлат ўзак йиғилгандан сўнг станинага пресслаб
ўрнатилади. Статор станинаси эса алюминий ёкн чўяндан тайёрланиши
мумкин. Асинхрон машиналарда ҳам роторнинг пўлат ўзаги махсус пўлат
листлардан йиғилади ва валга ёки ротор втулкасига пресслаб махкамланади.
Микромашиналарда пўлат ўзаклар темир–никель қотишмаси, яъни
пермаллой пластинкалардан йиғилади.
8.19-расм. Ўзгарувчан ток машинасининг асосий элементлари:
а-станина; б-станинанин асосий қутбига уланиш; в-якорь; г-коллектор; д-
ушлаб туриш щеткаси.
8.20-расмда қисқа туташтирилган роторли асинхрон двигателини
тузилиши кўрсатилган. Бу турдаги двигателлар оддий тузилганлиги,
арзолиги ва қулай эксплуатация қилиш қулайлиги сабабли қишлоқ
хўжалигида кенг миқёсда қўлланилиб келинмоқда.
8.20-расм. Қисқа туташтирилган роторли асинхрон двигателини тузилиши:
а –двигател қирқими; б- Қисқа туташтирилган роторни тузилиши;
1-статор;2- ротор чўлғамиа; 4,11-вентилятор қанотлари; 5-
подшипникларни ўрнатиш жойи; 6-статор чшлғами клеммалари; 7-двигател
валина шкивни ўрнатиш жойи; 8- ротор ўзаги; 9- ротор чўлғами ўзаги; 10-
ротор ўзаклари учини боғлаш айланаси.
8.21-расмда синхрон двигателини оддий уланиш схемаси кўрсатилган.
Do'stlaringiz bilan baham: |