Олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги



Download 2,96 Mb.
Pdf ko'rish
bet25/46
Sana19.02.2022
Hajmi2,96 Mb.
#459978
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   46
Bog'liq
НУТҚ МАДАНИЯТИ

баги ш лан ган .
Ш ун дай б о б л ар д ан б и р и «Тил 
ардам и» («Тил одоби») д е б а т ал ган 7-б об булиб, у н д а ш о и р
ў қ и ш в а б и л и м о л и ш д а т и л н и н г аҳам и яти , қ и с қ а в а м азм у н л и
сузлаш , т и л га о р т и қ ч а э р к б е р м а с л и к ва б о ш қ а л а р ҳ а қ и д а
и б р атл и у ги т л а р б ер ад и :
У қ у ш қ а б и л и г к а б у ти л м ач и ти^\,
Я ру ттач и а р н и й ў р и қ т и л н и бил.
К и ш и г т и л о ги р л а р б улур қ у т ки ш и ,
К и ш и т т и л у ж у з л а р я р и р ар бапга.
Т и л ас р л а н т у р у р , к у р эш и к д а ятур,
Ая авлуг о р с и қ б о ш и н гн и я тур.
Т и л и н эм гам и ш эр н а к у т е р эш ит,
1 Н М аллаев, Ўша асар, L 1-бет.
2
Н.Маллаев. Ўша асар, 116 - бет.


Б у с ў з и ш к а т у тги л у з у н г а и ш эт.
М ан и эм гату р ти л э з и ўг тали м ,
Б о ш и м к а с м а с у н и к а с а й и н ти л и м .
С ў зу н г н и к ў д а зги л б о ш и н г б о р м а с у н ,
Т и л и н гн и к у д азги л т и п ш н г си н м а с у н ...
Э с а н л и к т и л а с а с а н и н г б у у зу н г,
Т и л и н гд а ч и қ а р м а я р о ғ с и з с у зу н г.
Б и л и б с у зл а с а суз б и л и гк а со н у р ,
Б и л и г с и з с у зи у з б о ш и н и ею р .
У гуш с у зд а о р т у ҳ о с и г к ў р м ад и м ,
Я н а с у зл а м и ш и д а о с и ғ булм адим .
У гуш с у зл а м а су з б и р а р с у зл а о з,
Т у м ан су з т у гу н и н б у б и р с у зд а ёз.
С ан т а с у зл ад и м м а н сузум , э й угул,
С а н га б а р д и б у п а н д у з у м г э й у гу л ...1 
У қувга, б и л и м га ти л м оч - б у тил,
К и ш и н и р у ш н о л и к к а ч и қ а р га н р а в о н т и л д еб билгин. 
К и ш и н и т и л эъ зо зл ай д и , к и ш и у т у ф а й л и б ах тга 
эр и ш ад и ,
К и ш и н и т и л қ а д р с и з қи лади, эр б о ш и н и ё р а д и .
Т и л ҳ о в л и д а (яъ н и қ а ф асд а) ё т га н ар с л о н к а б и д и р , 
Э й, қ а ф а с д а г и (м аккор) в а ҳ ш и й б о ш и н гн и ейд и.
Т и ли т у ф а й л и о зо р то п тан к и ш и н и м а д ей ди , эш ит, 
Б у с у зга а м а л қи лги н, у з ф о й д а н г га иш лат:
Т и л м е н и ж у д а к у п к у л ф а т л а р га сол ади ,
(У) б о ш и м н и к е с м а с и н , (мен) т и л и м н и к е с а й и н . 
С у зи н гга э ҳ т и ё т б у л ( б о ш и н г к е т м а с и н ,
Т и л и н гга э ҳ т и ё т бул, т и ш и н г си н м а си н ...
С е н и н г у зи н г эс о н л и к тиласгш г,
Т и л и н гд ан я р о г с и з с у зи н гн и ч и қ а р м а .
Б и л и б с у зл а с а, суз д о н о л и к сан ал ад и ,
Н о д о н н и н г с у зи у з б о ш и н и ей д и .
К у п с у зд а о р т и қ ф о й д а к урм ад и м ,
Я н а (кўп) с у зл а ш д а н н а ф то п м ад и м .
С у зн и к у п су зл ам а, б и р о з о з р о қ сузла.
Т ум ан м и н г с у з т у гу н и (ж у м б о ги )н и ш у б и р с ў зд а еч. 
М ен с у зи м н и с е н г а сузладим , эй угил,
Б у п ан д н и у з и м с е н га б ердим , эй угил.
Ю с у ф Х о с Ҳ о ж и б ш о и р с и ф а т и д а б ад и и й с у зн и н г
қ и м м ат и в а т а ъ с и р к у ч и н и ал о ҳ и д а т аъ к и д л ай д и , у з с у з и н и к у п


ў р и н д а « ш о и р тилидан» (д он и ш м ан дл ар тилидан) сў зл ай д и в а 
яхдти с ў з н и ҳ а р қ а н д ай о л ти н -к у м у ш д ан ҳам о р т и қ р о қ билади:
К у м у ш қ о л са олтун м а н и н г санга,
О н и тутм ағи л сан бу, с ў зг а тенг-а:
К у м у ш и ш к а т у тса ту гар олқи н ур,
С ў зи м и ш га ту тса к у м у ш қ и зго н у р .
М е н д а н с е н га кум уш , о л ти н қолса,
У (лар )н и сен б у с ў зга т е н г тутм аги н .
К у м у ш н и и ш га со л сан г тугай ди , олқи нади ,
С ў зи м н и и ш га тутсан г, (сен учун) кум уш қ о з о н а д и .1
А қ м а д Ю гн а к и й . А ҳм ад Ю гн а к и й и стеъ д од ли ш о и р ва 
д он и п гм ан д м у р а б б и й д и р . У н дан с а қ л а н и б қол ган я го н а ад аб и й
м ер о с « Ҳ и б ату л - ҳ ақ о й и қ » (« Ҳ ақи қатл ар арм угон и »). б ад и и й
с ў з с а н ъ а т и в а ад аб и й т и л н и н г ж у д а қ и м м атл и ҳ ам д а н од и р 
ё д го р л и ги д и р .2
А диб А ҳм ад Ю гн а к и й н и н г ш ах с и й ҳ а ё т и в а туги ли б ўсган
ер и ҳ а қ и д а м аъ л у м о тл ар к ам . А й р и м м ан б ал ар д а ад и б н и н г 
ҳ аёти ҳ а қ и д а б ер и л га н м аъ л у м о тл ар т ў л и қ эм ас.
« Ҳ и б ату л
-
ҳ а қ о й и қ » н и н г 
к и м
т о м о н и д ан
ёзи л ган и , 
м у а л л и ф н и н г и см и , о т аси н и н г исм и , у н и н г қ а е р д а я ш аган и , 
б о ш қ а а д и б л а р га н и с б а та н т у тган м ав қ еи , ж и с м о н и й заи ф л и ги
ҳ а қ и д а а с а р д а қ и с қ а ч а м аъ л у м о тл ар м авж уд :
А д и б А ҳм ад отим, адаб, п ан д сўзим ,
С ў зу м м у н д а қолур, б о р у р б у ўзум .
О т и м - ади б А ҳмад, с ў з и м -п ан д -н ас и ҳ а т r адаб б ер и ш д ан
и б о р ат, с ў з и м э с а б у д у н ёд а қоли б, ў зи м у д у н ё га кетам ан .
Ш о и р н и н г о таси М аҳм уд Ю гн а к и й э к а н л и п ш и ш а х с а н ў зи
ай ти б ў т и ш и А ҳм ад Ю гн а к и й ч и н д а н ҳам Ю гн ак д еган
ш аҳ ар д а ту ги л и б ў сган л и ги в а у ердд и ж о д этга н л и ги га ҳеч 
қ а н д а й ш у б ҳ а қолд и рм ай д и . Б у н д ан т а ш қ а р и А лиш ер Н а в о и й
« Н а с о й и м у л - м уҳаббат» д е га н а с а р и д а ад и б А ҳм ад Ю гн ак и й
ҳ а қ и д а м а ъ л у м о т берад и .
1 Н.Маллдев. Ўша асар. 128-129 - бетлар 
z H.MaAAaeB. Ўша асар, 138-бет.
J H.MaAAaeB. Ўша асар, 139-бет.


« Ҳ и б ату л -ҳ ақ о й и қ » н и н г 1480 й и лд а к ў ч и р и л га н н у сх аси
235 бай т, 11 бобд ан т аш к и л т о п т а н .1 (Асар н у с х а л а р и ҳ ақ и д а 
т у р л и ч а м аъ л у м о тл ар б о р ).2
А с а р н и н г б еш и н ч и б о б и (40-62 - б ай тл ар) б и л и м м ақ то в и
в а ж о ҳ и л л и к н и н г зар а р и га, о л ти н ч и б о б и (63-86-байтлар) ти л
од о б и га баги ш ланган.
«Ҳибатул - ҳақойиқ» дидактик достон бўлиб, ахлоқ- одоб 
масалалари ундаги кўтгчилик бобларнинг тематик асосини таш кил 
этади. Ш оир тил одоби, сахийлик, бахиллик, камтарлик, эзгулик ва 
бош қалар ҳақида х у м и Ю суф Х ос Ҳ ож иб каби замонасининг 
пеш қадам мураббийси сиф атида ф и к р юритиб, киш иларга ўгит 
беради.
Рост, соғлом ва м азм у н л и сузлаш н и , к е р а к булганда, си р
с а қ л а й о л и ш н и м ақтаб, лақм ал и к , ёл го н с у зл аш ва с е р га п л и к н и
к*оралаган ш о и р ти л н и т и й и ш о д о б н и н г б о ш и д ей ди :
Э ш итгил, б и л и к л и к н а к у т е б аю р:
А д аблар б аш и т и л к у т а з м а к ту р у р .
Т и л и н г б ак т а тутғил, т и ш и н г си н м асу н ,
Қ оли ч и қ с а б ак т а т и ш и н гн и си ю р.
С о н и п су зл аган э р су зи с ў з соғи;
Ў куш ян гш аган т и л э й ол м ас ёги.
С у зу н г буш луг э с м а й и га т у т тилинг,
Е тар б о ш қ а б и р к у н б у т и л буш лути.
Х ирад лиқм у, б у л у р ти л и б у ш к и ш и ?
Т и л и м б о щ н и еди б у тил, с у з бўш и...
И к и н ен г б и р и к с а б и р е р д а қоли ,
Б у к ан д и ул эр га м у р у в в а т йўли:
Б и р ул я н гш и р э р с а к е р а к с и з су зи н ,
И к и н ч ялгон э р с а у л э р н и н г тили...
(Э ш и тги л, о ли м л ар н и м а д е б ай ту р л ар : а д а б л а р н и н г бош и 
т и л с а қ л аш д и р . Т и л и н гн и т и й , т о к и т и ш и н гн и си н д и р м аси н , 
а г а р ти л и н гн и ти й м асан г, т и ш и н г с и н ад и . Э р к и ш и эҳ т и ёт
б и л ан согл ом сузлайд и, к у п г а п и р га н л а қ м а т и л а ё в с и з 
д у ш м ан д и р . Б е к о р су з су зл аш д ан сақ л ан , т и л н и н г б уш лиги б и р 
к у н и б о ш га етад и . Т или б у ш од ам ақлли б уларм и д и ? Б у 
т и л н и н г б уш л и ги к и ш и б о ш и н и ейди... А гар к и ш и д а и к к и
н а р с а б и р и к с а : у у р и н с и з су зл а р б и л ан л а қ м а л и к қилса,
1 .Қаранг: Н.Маллаев. Уша асар, 140-бет.
2 Қаранг: Аҳмад Ю гнакий Ҳ иб отул- ҳақойкҳ. T. 1971. 10-11 бетлар.


и к ки н чи дан , у н и н г с у зл а р и ёл гон булса, у к и ш и уч ун м у р у в в ат
йўллари б ек и л ад и ...)1
Ш оир к и ш и л а р н и б и р о в н и а ч ч и қ в а ём он с у зл ар билан 
р а н ж и т м а с л и к к а ч ақ и р и б , т и л н и н г я р а с и б и тм ас я р а д и р дейди:
Ў ч уктурм а э р н и тилин, бил, б у ти л
Б а ш а қ т у р с а , бутм ас, б утар у қ бош и.
(Т илинг б и л ан у ч ҳ и с с и н и қ ў зғам а, бил, у қ я р а с и б и ти б
к етади -ю , л е к и н т и л я р а с и битм ай ди ).
Ш оир д о с т о н н и н г т у р ти н ч и б о б и д а с а х и й л и к в а б ах и л л и к
ҳ ақи д а сузл аб, ҳ и м м а т в а с а х и й л и к н и б ах и л л и к ва з и қ н а л и к к а
қ а р а м а -
қ а р ш и
қўяди, 
б у м аса л ал а р га д о й р
п ан д о м и з 
м у л О ҳ а за л а р и н и қ и с м а н б улса - да, б о ш қ а б о б л ар га ҳам
снн гд и рад и , 
б ад и и й
т и л
во си тал ар и д ан , 
хусусан , 
у х ш ат и ш л ар д ан
в а х а л қ м ақ о л л ар и ҳ ам д а т а ъ б и р л а р и д а н
ф о й д ал ан ад и .
А хи а р н и ў гги л у га р э р с а сан,
Б а х и л га қ а т и г ё ў қ у н ки зл аги л.
(М ақ там о қ ч и б улсан г, с а х и й л а р н и м ақта, б ах и л л ар га у қ - 
ё й н и тўгри ла) 

Download 2,96 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   46




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish