|
Озиқ моддалар миқдори (г)
|
Шу моддалардан ажраладиган энергия(ккал)
|
оқсил
|
ёғ
|
углеводлар
|
1-1,5 ёш
|
44-55
|
44-45
|
160-175
|
1300
|
1,5-3 ёш
|
52-55
|
32-55
|
225
|
1600
|
3-5 ёш
|
58-60
|
58-60
|
260
|
18-10
|
5-7
|
65-75
|
75-80
|
250-300
|
1800-2300
|
8-11
|
75-90
|
80-90
|
350-400
|
2400-2800
|
12-14
|
90-100
|
90-100
|
400-450
|
2800-3200
|
16-18
|
100-120
|
100-110
|
450-500
|
3200-3500
|
Катта одамлар
|
100-120
|
80-110
|
450-500
|
3200-3500
|
Организм учун бир кеча-кундузда зарур бўладиган витаминлар миқдори
|
Витаминлар (мг хисобида)
|
А
|
В1
|
В2
|
С
|
РР
|
Д
|
Катта ёшли одам
|
1
|
1-3
|
2
|
30- 75
|
12-20
|
0,04 гача
|
Ҳомиладор, эмизикли аёллар
|
2- 2,5
|
3
|
2
|
75- 100
|
18-20
|
0,16- 0,32
|
7 ёшгача бўлган болалар
|
1
|
1
|
2
|
33
|
12
|
0,16- 0,32
|
7 ёшдан катта болалар
|
1
|
1,5-2
|
2
|
50
|
12
|
0,16- 0,32
|
Болалар ва ўсмирларнинг витаминларга бўлган бир кунлик эҳтиёжининг физиологик нормалари
Ёш группалари
|
В1
|
В2
|
РР
|
В6
|
С
|
А
|
Д
|
мг
|
мг
|
мг
|
0,5-1 ёш
|
0,5
|
0,6
|
0,6
|
0,5
|
20
|
0,5
|
0,16
|
1-1,5ёш
|
0,8
|
1,1
|
9,0
|
1,9
|
35
|
1,0
|
1-2,5 ёш
|
0,9
|
1,2
|
10,0
|
1,0
|
40
|
1,0
|
3-4 ёш
|
1,1
|
1,4
|
12,0
|
1,3
|
45
|
1,0
|
5-6ёш
|
1,2
|
1,6
|
13,0
|
1,4
|
50
|
1,0
|
7-10 ёш
|
1,4
|
1,9
|
15,0
|
1,7
|
50
|
1,5
|
11 - 13 ёш
|
1,7
|
2,3
|
19,0
|
2,0
|
60
|
1,5
|
14-17 ёш (ўсмирлар)
|
1.0
|
2,5
|
21,0
|
2,2
|
80
|
1,5
|
14-17 ёш (қизлар)
|
1,7
|
2,2
|
18,0
|
1,9
|
70
|
1,5
|
Назорат саволлари.
Модда ва энергия алмашинуви хақида тушунча беринг
Асосий овқат моддаларига нималар киради?
Овқат ратционини тузишда нималарга эътибор бериш керак?
Суткалик оқсилга бўлган эхтиёж қанча?
Суткалик ёғга бўлган эхтиёж қанча?
Топшириқлар
Нонушта ратционини тузинг (ўртача 960 ккал)
№
|
Маҳсулот тури
|
Оғирлиги (грамм)
|
Оқсил
|
Ёғ
|
Углевод
|
Каллориялиги (ккал)
|
граммларда
|
1
|
|
|
|
|
|
|
2
|
|
|
|
|
|
|
3
|
|
|
|
|
|
|
4
|
|
|
|
|
|
|
5
|
|
|
|
|
|
|
6
|
|
|
|
|
|
|
2. Тушлик ратционини тузинг (ўртача1280 ккал)
№
|
Маҳсулот тури
|
Оғирлиги (грамм)
|
Оқсил
|
Ёғ
|
Углевод
|
Каллориялиги (ккал)
|
граммларда
|
1
|
|
|
|
|
|
|
2
|
|
|
|
|
|
|
3
|
|
|
|
|
|
|
4
|
|
|
|
|
|
|
5
|
|
|
|
|
|
|
6
|
|
|
|
|
|
|
3. Иккинчи тушлик ратционини тузинг (ўртача 320 ккал)
№
|
Маҳсулот тури
|
Оғирлиги (грамм)
|
Оқсил
|
Ёғ
|
Углевод
|
Каллориялиги (ккал)
|
граммларда
|
1
|
|
|
|
|
|
|
2
|
|
|
|
|
|
|
3
|
|
|
|
|
|
|
4
|
|
|
|
|
|
|
4. Кечки овқат ратционини тузинг (ўртача 640 ккал)
№
|
Маҳсулот тури
|
Оғирлиги (грамм)
|
Оқсил
|
Ёғ
|
Углевод
|
Каллориялиги (ккал)
|
граммларда
|
1
|
|
|
|
|
|
|
2
|
|
|
|
|
|
|
3
|
|
|
|
|
|
|
4
|
|
|
|
|
|
|
5
|
|
|
|
|
|
|
6
|
|
|
|
|
|
|
7
|
|
|
|
|
|
|
8
|
|
|
|
|
|
|
7 – АМАЛИЙ МАШҒУЛОТ
Ўқув муассасаларининг ўқув хоналари, устахоналар ва спорт заллари ва уларнинг жиҳозланишини гигиеник баҳолаш
Ишдан мақсад: ўқув хоналари, устахоналар ва спорт заллари жиҳозларини, жиҳоз ўлчамлари ҳақида маълумот тўплаш ҳамда норма асосида гигиеник баҳолаш.
Ўқув жиҳозлари: метр, сантиметрли лента, нормани акс эттирувчи жадваллар.
Назарий қисм:
Парта ўқувчининг бўйига мослашган бўлса ёзув, ўқув, чизмачилик машғулотларини бажариш қулай бўлади, ўқувчининг гавдаси, кўкрак қафаси, умуртқа поғонаси нормал тараққий қилади. Аксинча, ўқувчининг бўйига мослашмаган партада машғулот бажарганида ноқулайлик сезади, тез чарчайди, хуснихат бузилади ва нихоят бундай партада бир неча ой, йил давомида ўтириши натижасида умуртқа поғонаси, кўкрак қафаси эгриланиб қолади ва ўқувчи қоматининг шаклланиши бузилади.
Ўқувчи бўйига мос парта ёки столда гавдасини тик ва бошини бироз олдинга буккан холда ўтириши, унинг кўзи билан дафтар ёки китоб ўртасидаги масофа 35-40 см бўлиши, бел парта ёки стулнинг орқасига тегиб (суяниб) туриши, кўкрак билан парта қопқоғининг қирраси орасида қўлни кафти сиғадиган оралиқ бўлиши, ўқувчининг оёқ кафти бемалол полга тегиб туриши талаб қилинади.
Мактаб жиҳозларига: парта, стол, стул, доска киради. Кўз ва стол орасидаги масофа 35-40 см бўлиш керак. Партанинг нишаблик ҳолати 12-150 тенг бўлиши зарур. Олдинги парталар девор ва доскадан камида 2,5 узоқликда қўйилади. Парта, столлар оч кулранг, малла ранг бўлиши керак, оқ ва қора ранглар тавсия этилмайди. 1971 йилгача давлат стандарти (Гост) бўйича 7 номерда парталар чиқарилар эди. Буларни чиқаришда болалар бўйини хар 10 см фарқ қилдирилар эди, яъни 110 см дан то 179 см гача, парталар 6-номердан ва 12-номергача бўлар эди.
Ҳозирги вақтда беш гуруҳдаги (А, Б, В, Г, Д) парта ва стол, стуллар чиқарилади. Бу гуруҳ қуйидаги формула орқали аниқланади:
бунда – бўй–боланинг бўйи
№–парта рақами
15–партанинг нишаблик ҳолати
Парта ва стол гуруҳлари ва ўлчамлари
Боланинг бўйи (см)
|
Парта, стол ва
стол гурухи
|
Рангли маркировка
|
Парта қопқоғи
баландлиги
|
Парта ўтирғичи-
нинг баландлиги
|
130
|
А (1)
|
Сариқ
|
54
|
32
|
130−145
|
Б (2)
|
Қизил
|
60
|
36
|
145−160
|
В (3)
|
Оч кўк
|
66
|
40
|
160−175
|
Г (4)
|
Яшил
|
72
|
44
|
175
|
Д (5)
|
Оқ
|
78
|
48
|
Синф доскаси синф сатҳига боғлиқ бўлиб, узунлиги 175 см.дан 300-350 см.гача эни 110-120 см бўлиши лозим. Досканинг юзаси силлиқ, ялтирамайдиган бўлиши керак. Бошланғич синфларда доска пол сатҳтдан 85 см, юқори синфларда 90 см баландликда ўрнатилади. Доска жигар ранг ёки тўқ яшил рангда бўлиб, бор ва латта қўйиш учун тарновчаси бўлиши керак. Доска яхши ёритилиши учун тепасига ёритгич ўрнатилади. Ўқитувчининг иш столи ва стули биринчи парта ёки ўртадаги парта олдига қўйилади.
Синф жихозларини гигиеник баҳолаш қуйидагича:
1. Синфда қанча керакли ва ортиқча жиҳозлар аниқланади.
2. Парталарнинг сифати ва ранги аниқланади.
3. Досканинг сифати ва ранги, полдан баландлиги ўрганилади.
4. Синфдаги болалар қайси гурухдаги парта ёки стол, стулларда ўтиришини аниқланади.
5. Парта қаторлари орасидаги масофани, ички девор билан парта орасидаги масофани, охирги парталар билан девор орасидаги масофани ва охирги парта билан доска орасидаги масофани аниқланади. Нормада қаторлар орасидаги масофа 70-75 см., ички девор билан парта орасидаги масофа 60 см., охирги парталар билан девор орасидаги масофа 70 см. бўлиши керак.
Do'stlaringiz bilan baham: |
