Фойдаланилган адабиётлар:
1. Кулябоев Г.В. Влияние материнского растения на формирование Наследственности у гибридов..
Докл. АНССР, новая серия, 79,1951 с-2
2. Зайишев А.З. Характер наследования хозяйственньгх признаков у межсортовьгх гибридов
хлопчатника В.Сб «Вопросы генетики, селекции и семеноводства хлопчатника. Т., 1965, Наука С.32-35.
3. Симонгулян Н.Т. Генетика, селекция и семеноводства хлопчатника. Ташкент, 1980, С-20-21.
1-
жа
два
л.
Ян
ги
истиқболли
ўр
та
толали
ғўза
навларининг
ўс
и
ш
и
, ривожла
ниш
и
ва
ҳосилдорлиги
ва
тола
сифат
и
Тола
т
ехноло
гик
сифа
ти
№
Навлар
Ўсимлик
бўйи
,см
Кўсаклар
сон
и,
до
на
Шу
жум
ладан
очилгани
,
дона
50%
очилиш
и,
кун
Туп
сон
и,
минг
/га
Сентябрь
ҳос
или
,
ц/
га
Умумий
пахта
ҳосили
,
ц/
га
Бир
кўсакда
ги
пахта
вазни
,г
Тола
узун
-
лиги
,
мм
Тола
чиқиши
,
%
Микро
-
ней
р
1
Нама
нг
ан
-77
11
0,7
11,
1
2,7
96
54,
2
21,
9
30,
0
4,9
30,
6
33,
7
4,5
2
Б
ухоро
-6
97,
9
9,2
2,0
99
47,
6
21,
4
28,
0
5,7
32,
0
36,
0
4,2
3
Бу
хор
о-1
02
92,
4
8,8
3,1
97
54,
3
23,
6
32,
2
6,6
32,
8
39,
9
4,2
4
Термиз
-251
10
8,9
13,
1
3,0
97
50,
9
20,
3
32,
4
4,9
32,
8
39,
9
4,3
5
Термиз
-2
55
10
9,6
13,
1
3,9
96
46,
9
27,
1
39,
2
5,2
34,
2
40,
2
4,5
6
Термиз
-256
10
7,0
16,
3
4,4
96
46,
5
23,
5
46,
4
4,8
32,
6
39,
8
4,4
7
Термиз
-2
57
10
4,9
15,
1
3,0
96
52,
1
25,
7
34,
0
4,8
32,
8
40,
8
4,6
8
Л
-120
11
5,3
14,
1
1,9
10
0
51,
6
24,
6
34,
6
5,1
35,
2
42,
7
4,6
9
Л
-111
10
2,8
14,
3
6,3
95
53,
4
28,
8
28,
8
4,7
36,
8
40,
2
4,6
10
Л
-152
10
5,6
15,
8
3,6
97
43,
2
23,
2
33,
4
5,1
37,
8
41,
0
4,0
Е
= +- 0,77
ц/
га
, Р
= +- 2,90
%
2-
жадвал
. Ўр
та
толали
гў
занинг
янги
навларини
асосий
кў
рсаткичлари
(2009-2
011
йиллар
ўр
та
ч
а
маълу
м
оти
)
№
Навлар
ва
янги
линиялар
номи
Туп
сон
и,
ми
нг
/га
Бир
ўсимликда
кўсакла
р
со
ни
,
дона
Бир
кўса
кда
ги
пахта
вазни
, г
Сентябр
ойи
ҳос
или
,
ц/
га
Умумий
пахта
ҳос
или
, ц
/га
1
Наманга
н-77
60,
9
11,
0
5,3
23,
9
32,
9
2
Б
ухоро
-6
61,
7
8,4
5,7
27,
8
30,
9
3
Б
ухоро
-1
02
54,
3
8,8
6,6
23,
6
30,
6
4
Термиз
-251
56,
9
11,
4
5,5
27,
3
31,
9
5
Термиз
-255
55,
9
14,
3
5,5
32,
2
34,
7
6
Термиз
-256
61,
8
17,
7
5,5
34,
3
41,
8
7
Термиз
-257
60,
6
14,
9
5,1
29,
4
35,
5
8
Л
-120
51,
6
14,
1
5,1
24,
6
27,
0
9
Л
-111
53,
4
14,
3
4,7
28,
8
31,
2
10
Л
-152
43,
2
15,
8
5,1
23,
2
25,
5
Е
= +- 0,45
ц/
га
, Р
=+-1,
75 %
210
ОЛМАНИНГ ПАЙВАНДТАГ ВА КЎЧАТЛАРНИНГ КЎЧАТЗОРНИНГ БИРИНЧИ-ДАЛАСИДАГИ
ЎСУВ КЎРСАТКИЧЛАРИ
Шайманов К., Давлатов А.
Тошкент давлат аграр университети
Кириш.
Дунё боғдорчилик тажрибалари шуни кўсатдики, ҳозирги кунда боғларнинг энг самарали
типи, бу – кучсиз ўсувчи клон пайвандтагларидаги жадал боғлардир (Завражнов, Потапов, 2001).
Ўзбекистонда ҳозирги кунда жами боғларнинг атиги 12-15% қисми кучсиз ўсувчи пайвандтагларда
ҳисобланади.
Кучсиз ўсувчи пайвандтаглардаги боғларни кенг қўллаш истиқболли эканлигини ҳисобга олган
ҳолда, уларда биосинтетик жараёнларнинг кечиши табиати тўғрисида имкон қадар чуқур билимга эга
бўлиш лозим. Пакана ва ярим пакана пайвандтагларнинг физиологик хусусиятларини батафсил билиш
мевали ўсимликларнинг ўсишини самарали бошқаришга, ўсишни бошқарувчи моддаларни асосланган
ҳолда қўллашга, шунингдек ҳар хил агротехник тадбирларни муваффақиятли қўллашга имкон беради.
Ҳаётий цикл (онтогенез) – бу ўсимликларнинг оталанган тухум ҳужайра ёки ўсув куртагидан
ҳосил бўлишдан табиий ўлимгача бўлган ҳаётий фаолияти ва тузилишида кечувчи изчил ва қайтмас
ўзгаришлар мажмуидир (Третьяков, Кошкин, Макрушин, 1998).
Онтогенезни тавсифлаш учун ўсиш ва ривожланиш каби тушунчалардан фойдаланилади.
Ўсимликларнинг ҳаётий циклида кечувчи тирик тузилмаларнинг сифат ўзгариши ривожланиш деб
аталади (Сабинин, 1963). “Ўсиш” деганда эса, қоидага мувофиқ, вақт бирлигида кечувчи миқдорий
ўзгаришлар тушунилади. Ўсиш ва ривожланиш жараёнлари ўзаро узвий боғлиқдир.
Ўсиш параметрлари (ўсимлик баландлиги, тана диаметри, барг сатҳи юзаси, бўғим оралиқлари
узунлиги ва ҳ.к) кўринишидаги ўсимликлар ўсишининг фенотипик ҳодисалари генотип ва ташқи муҳит
омилларининг ўзаро тасири натижасида шаклланади (Дубинин, 1970).
Тадқиқот методикаси.
Таджирибалар утказиш учун кенг таркалган пакана ва ярим пакана усивчи
олма пайвантагилари таллаб олинди. Тадқиқот ўтказиш услуби «Программы и методики сортоизучения
плодовых, ягодных и орехоплодных культур»га (1973, 1999) асосан тузилди.
Тадқиқотда қуйидаги кўрсаткичлар аниқланди: ўсимлик баландлиги, бўғим оралиқлари узунлиги,
ён шохлар сони, умумий ўсиш, ўсиш диаметри (кўчатзорнинг 1-даласида), гуллаган кўчатлар фоизи
(кўчатзорнинг 3-даласида).
Тадқиқот натижалари.
Кўчатзордаги ўсимликларнинг ўсиш кўрсаткичлари – бу муайян тупроқ-
иқлим шароитларида ички омиллар (генетик, гормонал, ассимилятларнинг тақсимланиши, сув баланси ва
б.) мураккаб ўзаро таъсирининг кўринувчи натижаларидир.
Ўз ҳаётий циклининг эрта босқичларида ўсиш кучи ҳар хил бўлган пайвандтагларда ўсув
параметрлари бўйича боғдаги дарахтлардаги каби сезиларли фарқлар кузатилмайди. Уларга ўсиш
табиатига боғлиқ равишда баҳо бериш учун биз кўчатзорда айрим миқдорий кўрсаткичлар бўйича
ўлчашлар ўтказдик. К.Г. Карычевнинг (1992) фикрига кўра, кўчатзорнинг биринчи даласида
пайвандтаглар оналик ёки ёш боғдагига нисбатан анча тенг шароитларда бўлади ва бу ерда у ёки бу
биологик хусусиятларнинг энг объектив тавсифи юзага келади. Ўсув жараёнлари якунланган даврда
(август охири) кўчатзорнинг биринчи даласидаги ўсимликлар баландлигини ўлчаш қуйидаги натижаларни
кўрсатди (1-жадвал).
1-жадвал
Do'stlaringiz bilan baham: |