Корхоналарда бошкарув фаолияти

Демократии рахбарлик тури.
Бунда й р а х б а р л и к турида 
р а х б а р уз фаолиятини узининг гурухидаги ж а м о а а ъ з о л а -
рига т а я н г а н холда олиб боради. Фа о ли ят учун ж а -
в обга рли к буйсунувчилар орасида та к си мл ан а д и. Ж а м о а
а ъ зо ла р ин и н г бир-бири билан бевосита муноса ба тла рини 
р аг б а т л а н т и р и ш билан бирг а ли кд а р а х ба р тоб ел арнинг
б илдирган фикрига к у л о к с о л а д и , у л а р билан м а с л а х а т л а -
шади, ижобий томонларини инобатга олади, илг орл а рни ва 
б о ш к а ходимларни мукофотлайди. Бунда й р а х б а р л и к тури 
тобеларнинг шахсий ташаббус ини, ижодий фаол и яти н и
ри вож л а нт ир а ди ва ж а м о а д а уртокл и к ва ишчан мухитни 
яра тад и. Бу ф а к а т жа мо а н ин г шароитига та ъ си р курса- 
тибгина колмай, балки унинг иш н а т и ж а л а р и г а хам б е в о ­
сита ижобий таъсир курсатади. Ж а м о а н и юкори д а р а ж а -
ли уюштириш шуни та л аб киладики, бунда р а х б а р ж а м о а ­
нинг ишини хар кайси таркибий кисмига а р а л а ш м а с л и г и
ва у л ар аъ зо ла рин и нг у за р о а ло к а си ни ва м у н о с а б а т л а р и ­
ни б узмаслиги керак. Хозирги п айтда ма зкур усулни 
кор хонал ар фаолиятида к у л л а ш ходимла р б ил ан и ш л а ш д а
ижобий н а т и жа бермокда.
2. Еш ишчиларни жамоага куниктиришда рахбарнинг 
мураббийлик вазифалари
Р а х б а р н и н г тарбиявий и шл а р и да н энг мухими ме хна т 
ж а м о а л а р и д а
ёш 
ишчиларни 
тугри, 
хозирги 
з а м о н
техникавий тара кки ёти т а л а б и г а ж а в о б б е ра д и г ан мута- 
хассис килиб т арбиялашдир.
Еш ишчиларни т а р б и я л а ш д а мехнат ж а м о а л а р и н и н г
аха ми яти каттадир. Чунки бунда ё шла рни н г ои ла да ,
м а ктаб д а, махсус укув юр т л ар ид а
олган б и л им л ар и 
му с тахка мл ан ад и. Мехнат ж а м о а л а р и д а мехнат т а р б ия с и -
нинг б о шл ан гич шарти касб т а н л а ш д и р . Хозирги з а м о н
касбини э г а л л а ш ишчилар олдига ал ох ида т а л а б л а р н и
куяди. Ишчиларнинг рухий ва жисмоний х и сл а т л ар г а мос 
келадиган х ам да уни ки зи кти ра оладиган к а с б унинг 
ишда узининг кобилиятини к у рс ат и шг а, мехнат унумдор- 
лигини оширишига имкон я ра та д и. Шунинг учун бугунги

---

кунда кишиларни касбга йуналтиришнинг ахамияти катта.
Касбг а йуналтириш кишининг муайян к а сб г а ярокли- 
лигини аникл ашдир.
Мех нат ж а м о а л а р и д а касбга йуналтириш ва танлаш 
и шл ари билан б а рч а т а б ак ал ар да г и р а х б а р ходимлар 
шугулланади. Бу ишларни амалга оширишда рахбар 
ходимлар д ас т л аб янги ишчиларнинг ма ъл умо тл ар и билан 
т анишиб чикиши ва уларни умумий рухий сифатларини 
б илишлари керак. Бунда р ах б ар ла р ишчиларнинг муайян 
ишга кобилиятини ва шу ишларни кай т а р з д а (тез, секин) 
б а ж а р иш ин и ан и к л ай д и л ар . Сунгра у ларнинг шахеий 
хусусиятларини урганиб чикадилар. Чунончи, ёш ишчи­
л арн и нг куриш, э шитиш кобилиятлари, шовкинга чидамли 
ёки чидамсизлиги ка б и ла р албатта хисобга олинади. Шу 
йул билан ишчиларни кайси касбга куйиш мумкинлиги 
а н и кл ан ад и . Тугри тан ла н га н касб ишчининг кутаринки 
рухда ишл аши г а имкон яратади. Ишчи узини кизиктира- 
д иган иш билан шугулланиб, касбини т а к оми лл а шт и риш 
имкониятига эга булади.
Ишчиларни ка сб ла рг а танлаш ишларини р а х б ар л ар
рухиятшунослар, социологлар билан б и р га ли кд а олиб 
боради. Касбни гугри т ан л а ш ёш ишчиларнинг жа м о а г а
тез куникишига ёрдам беради. Р а х б а р л а р н и н г жа м о а г а
янги келган б арч а ёш ишчиларни уз касбларини яхши 
у з л аш т и р иш л ар и учун к у л ла б -к у вв а тл а ш г а имконияти 
етмайди. Шунинг учун бу ишларни а м а л г а оширишда 
р а х б а р л а р г а устозлар ёрдам курсатадилар.
Устоз дег анда биз юкори малакали, хаётий т а ж р и б а г а
бой 
булган 
кекса 
ишчиларни тушунамиз.
Ж а м о а д а
устозлик ишларини ривожлантириш учун унинг нозик 
жой л а ри ни ва ундаги м а в ж у д кийинчиликларини билиш 
з а р у р. К о р хона л ард аг и жа ми устозлик ишларини текши- 
риб 
курилганда 
устозларнинг 
10 
фоизи 
узларининг 
шог ирдлари билан тил топиша олмаганлиги, 70 фоизи 
у з л а р и да психологик, педагогик билимларнинг етишмас- 
лиги, 30 фоизи у ла р г а ху жа ли к р а х б а р л ар и етарли ёрдам 
берма га нлиги х а к и д а фикр билдиришди. Р а х б а р хо- 
д имнинг узи ж а м о а д а г и ишчиларнинг рухий хусусиятлари­
ни ва т арбия усулларини яхши билган такдирдаг ина 
юкоридаги камчи л и кл арн и б а р т ар аф этиши мумкин.
Ж а м о а д а устозликни ривожлантиришнинг бешта йуна- 
лиши м а в ж у д булиб, у ла р куйидагилардан и б о р а т : ^
1. 
Устозларни т ан л а ш . Х,ар кайси юкори малакали 
ишчи устоз була олмайди. Аввало ёшларнинг тарбиячиси

---

б у ли ш учун устоз ишчи юкори м а ла ка л и, соф виждонли,
б аг р и кенг, д а в л а т сиёсатини тугри тушу н ад иг ан инсон 
б ул и ши зарур. Бундан т а ш ка р и устозда педагогик билим 
булиши, узининг маъноли сузлари, х ушм уомал ал и г и билан 
шогирдларини узига мойил кила билиш кобилия т иг а эга 
бу ли ши керак.
2. £ ш ишчиларни — шогирдларни т а р б и я л а ш ва касб- 
га ург атиш дастурини тайёрла ш. Бу н да д а с т л а б дас- 
турнинг касбга ургатиш кисми яхши уй ла б чикилади.
С у н г р а тарбиявий и шл ар буйича умумий д а с т ур тузилади.
Д а с т у р д а асосий эътибор мехнатни хурма т килиш ва 
к а сб га кизиктириш, жа мо а т ч ил ик ва ишчи бурчини хис эта 
билишни шакллантиришга кар ати ла ди .
3. Устозларга шогирдларнинг психологик ма ъл умот л а -
рини йигиш буйича ёрдам курсатиш. Шо г ир д устоз учун 
м у р а к к а б шахе булиб хисобланади. Устозга шогирди 
х ак ид аг и асосий ма ъл умо тл ар д ан т а ш к а р и б а ъ з и бир 
х о лл ар да тиббий м а ъл умот л а р хам з а р у р булади. М а с а ­
лан,
шу 
пайтгача 
ка нд ай
касалликни 
уз 
б ошида н 
утказганлиги, а с а б тизимининг кай х о латд а эканлиги, 
ирсий омилларнинг ма вжудл и г и кабилар. Бун да й а х б о ­
ротларни йигиш, педагогик ж и х ат д ан унинг ма ънос ига 
тушу н и ш устознинг узига анча кийинлик килади. Шунинг 
учун 
унга 
ж а мо а
р а х б а р ла р и
ва 
ж а м о а
фа о л л а р и
уз в а кт и д а ёрдам бериб т уришл ар и лозим.
4. Устозларнинг ишини доимий н а з о р а т ки л иш ва 
уларни психология ва педагогика фа н л а р и буйича янги 
б ил и мл а р билан куроллантириш. Устозлик тугрисидаги 
янги т а ж р и б а л а р билан уларни хаб а р д ор килиш. Устозлар 
доим ка саба уюшма ва б о ш ка ж а м о а т т а ш к и ло т л а ри
фао л л ар и н ин г ёрдамига т ая на ди . К,атор к о р х о на ла рд а 
устозла р иши буйича ж а м о а услубий х а й ъ а т л а р и т ашки л
килинган булиб, х а й ъа тд а у стоз л а р билан турли с ух ба т л а р
утка зила ди. Сухбатга кекса, фаол и шч и л а р ва б ошка
илгор ходимлар хам т а к ли ф этилади.
5. Устозларнинг мехнатини моддий ва м а ъ н а в и й ж и ­
х а т д ан раг батлантириш. Устозлик с е р м а ш а к к а т ж а м о ­
а тч и ли к фаолиятидир. У ишчи, мутахассис, педагог ва 
илгор кишиларнинг хам мехнатини уз ичига олади. Бу иш 
хар кимнинг хам кулидан келавермайди. Унга ф а к а т шу 
и шг а кобилияти бор, обру-эътиборга эга б у лг ан киши- 
л а р г и н а лойик булиши мумкин. Устозлик ишини му- 
в а ф ф а к и я т л и б а ж а р г а н кишиларни моддий ва м а ън а ви й
р аг батл ан ти ри ш ад ол атл и ишдир. Чунки илгор ус тозла рни

---

ра г б а т л а н т и р и ш бошка устозларни шо ги р д ла р б ил а н
яхши и ш л а ш г а ундайди. Шунинг учун обру-эътиборли,
уз ишига сидкидилдан ка ра г ан устозлар к о рх о н а л а р д а
доимий р а в и ш д а моддий ва ма ъна вий ж и х а т д а н р а г ба т - 
ланти рил и б турилади.
2- §. Р А Х Б А Р М Е Х Н А Т И Н И Н Г Х А Р А К Т Е Р И В А М А З М У Н И
Б о ш к а р у в мехнати ижтимоий мехнат тури булиб, унинг 
асосий в аз ифа с и ижтимоий мехнат ж а р а ён и да айрим 
и штирокчиларнинг ва 
мехнат ж а м о ал ар и ни н г олдига 
куйилг ан топширикларни, реж а л ар ни м у в а ф ф а к и я т л и
б а ж а р и ш учун уларнинг фаолиятини ма кс а д сари йуналти- 
риш ва бир-бирига мувофиклаштиришни таъминлашдир.
Б о ш к а р у в мехнатининг узига хос хусусияти шундан 
иборатки, бу мехнат билан шуг улланадиган ходимларнинг 
узлари 
моддий бойликни я ра тмайдилар, лекин улар 
моддий ва ма ъна в ий бойликларни ишлаб ч ик ар ишд а у ёки 
бу ишл арни б аж а р у в ч и ишчиларнинг кобилиятини, хулк- 
атворини, хара кати н и б о шк а р и б турадилар.
Б о ш к а р у в мехнатининг бевосита предмети б о ш к а р и л а ­
диган объектни хозирги пайтдаги холатини тав сифлов чи 
маълумотдир. Мехнат н а т и жа л а р и эса шу объектнинг ол­
дига ку йг ан максадни б а ж а р и ш учун унинг холатини уз- 
г а рт и ри шг а мос келадиган ечимлар, ишлар, х а р а к а т л а р -
дир.
Мод дий и ш л а б ч ик ари ш сохасида б о шк а ру в мехнати 
мухандислик мехнати билан узвий богликдир. Б о ш к а р у в
в аз и фа с ин и б а ж а р и ш д а р а х б а р билан бирг а ли кд а мута- 
хас сислар, техник ижр о чил ар иштирок этади. Ха р кайси 
б о ш к а р у в в азифасини б а ж а р а д и г а н ходим корхонанинг 
б а р ча
ж а м о а л а р и
фаолияти 
н ат и жа л ар иг а 
бевосита 
т а ъ си р курсатади.
Корхона, цех, булим 
ра х б а рл а ри уста ларни, хо­
д имла рни т а н л а й д и ва уларни жой-жойиг а куяди. Ижр о-
чиларни, и ш л а б ч ик ари ш булимларининг ишларини бир- 
бирига 
м у в о ф и м а ш т и р а д и
ва 
ишчилар 
мехнатининг 
с а м ар ад о рл иг ин и таъминлайди.
М у т а х а с с и сл а р ж ум ла си га мухандислар, техниклар,
и кт и с од чи л а р 
ва 
б о ш к а л а р
киради. 
Улар 
янги 
ва 
т а к о м и л л а ш т и р и л г а н
махсулот турларини, технологик 
ж а р а ё н л а р н и , техник ва иктисодий меъёрларни, шу- 
нингдек, и ш л а б ч ик а р ишд а замонавий мехнат ва б о ш к а ­
рув ш а к л л а р и , усулларини и шл а б чикади х ам да уларни

---

и ш л а б ч ик ар ишг а жорий этади. Бутун корхонанинг иш 
ф ао л ия т и уларнинг ишига б ог ли к булади.
Техник ишларни б а ж а р у в ч и ла р — хисобчилар, котиб- 
лар, ма ши ни стк ал ар, хисоблаш м а ш и н а л а р ид а ишлайди- 
ган оп ер ат ор л ар ва бошка ла р. Улар б о ш к а ру в в азифасини 
б а ж а р и ш учун дастлабки 
ахборотни 
йигиш, уларни 
узатиш, ка йт а ишлаш, хар хил х у ж ж а т л а р н и т а й ёр л а ш ва 
рас ми йл аш т и р иш ишларини а м а л г а оширади.
Б о ш к а р у в мехнатининг моддий и шл аб чикариш сохаси- 
даги т а ъ р и ф и ишчилар мехнати каби унумли мехнат 
булиб, бу иш билан банд булг ан ходимларга, ишчилар 
ж а мо а с ин ин г бир кисми деб к а р а л а д и. Шунинг учун 
б о шк а р у в мехнати на т и жа л ар и и шл аб чикилган ва и ж р о
этилган к а р о р л а р ёки х у ж ж а т л а р сони билан эмас, балки 
унинг корхона ёки цехнинг б ар ча ж а м о а л а р и фа о л ия т иг а 
курсатган таъсири билан б а х о ла н ад и. Ка р о рл ар ни кабул 
килиш ва уларни амалг а ошириш ж а р а ё н и д а б о ш к а р у в
а п парати
турли 
ишлаб 
ч ик а р иш
б угинларининг 
куч-гайратларини бирлаштиради.
Ха р ка нд ай холларда хам б о ш к а р у в мехнати б а р ч а
з арур б о шк а ру в в аз и фал ар и н ин г энг кам х а р а ж а т ха м да
в а кт с а р ф килган холда сифатли б а ж а р и л иш и ни таъ- 
минлаши керак.
Р а х б а р фаолиятининг хара ктер и турли-тумандир. Р а х ­
б а р ташкилотчи, маъмур, мутахассис — тарбиячи, ж а мо - 
ат арбоби ролида иш олиб боради. Ташкилот чи си фа т и д а
иш олиб борг анда у б о ш к а р у в мехнатининг и шл аб
чикаришни илмий ташкил этиш буйича эга булган 
б илимлариг а тая на ди ва а м а л д а куллайди
Б о ш к а р у в ва и шлаб чикаришни уюштириш ж а р а ё н и ­
да руёбга чик кан м а са л ал ар уз в акти д а хал этилма са,
у тезда 
юкори таб ак ал и 
р а х б а р л а р г а
ёки 
корхона 
р ахб ари г а етиб боради. Шунинг учун р а х б ар цехни, 
участкани б ош к а рг а н да мехнатни юкори д а р а ж а л и илмий 
асосда уюштиришга катта а х а м и я т беради. Чунки уз в а к ­
тида хал килинмаган хар бир м у а м м о л ар учун у корхона 
р а хб ар и г а ж а в о б беради.
Ж а м о а олдига куйилган м а кс а дн и б а ж а р и ш учун 
йуналтирилган ташкилотчилик ишини р ах б ар узининг 
ижодий иши, яъни ма кса дг а му в офи к к а ро рл а рн и т а н л а ш
билан бирга кушиб олиб боради.
Бошк ар ув чи сифатида р а х б а р уз кул ости д аг и ла рига 
хукукий мезонларга риоя килган холда ма ъмурий усулда 
таъсир к у р с ати шд ан фойдаланади.

---

Р а хб ар н ин г узи мутахассис булиши, уз ходими олдига 
ф а к а т в а з и ф а л а р н и юклаш билан к а н о а т л а н м а с д ан , балки 
м а са л ал ар н и нг к а н д а й усулда хал ки л иш йулларини 
билиши зарур.
Р а х б а р тарб и яч и, устоз сифатида уз ходимларини 
иродали, к а мтар килиб, байналмилаллик, в а т а н п а р в а р л и к
рухида т арб и я л а й д и. Ж а м о а арбоби с и ф а т и д а узининг 
ишини 
ка саб а 
уюшма 
кумитаси 
ва 
б о ш к а
ж а м о а т
т а шки лот ла ри билан биргаликда олиб боради, мухим 
ма да ний- тарбияв ий ва бошка тадбирларни и ш л а б чикади, 
шунингдек, са йлов и дора ла рида к а тна шад и .
Шундай килиб бир хил фаолият билан шуг улланади- 
ган, маълум ма нс аб вазифасини б а ж а р а д и г а н рахбарнинг
мехнатини оддий мутахассиснинг мехнати б ил ан бир хил 
деб хисоблаб булмайди. Чунки р ах б ар б а ж а р а д и г а н иш 
серкирра ва турли-тумандир.
Р а х б ар н ин г мехнатини ф а к а т а кли й ме хна т десак, 
у етарли булмайди. Р а х б а р хар хил маъмури й- ташк ил и й
ечимларни 
кидириш 
ж а ра ё н ид а
мухандис-техник хо­
д имла р, ихтирочилар билан бирга ижодий мехнат билан 
Хам шугулланади.
Р а х б а р т ар би я в ий ишларни а м а л г а оширг анд а унинг 
педагоглик фао ли ят и намоён булади.
Одатда 
р а х б а р л а р
хар 
хил 
мехнатни 
кетма-кет 
б а ж а р м а с д а н , б ал ки параллел рав и шд а б а ж а р а д и л а р . Бу 
р ахб арн и нг ташкилотчилик, тарбиявий ва б о шк а ишлари- 
ни 
бирга 
олиб 
борг анида куриниб туради.
Р а х б а р
мехнатининг мазмунини а н и кл а ш унинг хар кайси турдаги 
фаолияти мазмунини тахлил килишдан келиб чикади.
Р а х б а р н и н г маъмурий- ташкилий ва т а рб и я в ий ф а о ­
лияти билан б о г ли к булган ишни турт турга булиш мум­
кин:
1. Хизматчи — бу огзаки ахборотни ка бу л килиш ва 
узатишни билдиради.
2. Бошкарувчи — карорларни ижрочиларга етказиш.
3. Му в офи к ла шт и ру вч и — б о шк а ру в объектининг тар-, 
кибий кисмларини бир-бири билан узвий боглаш.
4. Н а з о р а т — бахоловчи — к а ро рла рни н г
ижросини 
н аз о р а т килиш ж а м о а ва унинг а ъ з о ла р и ишига б ахо 
бериш, р а г б а т л а н т и р и ш ва жа з ол а ш .
Б о ш к а р у в объекти булган корхона (цех, у ч а с т к а ) - 
л а рн и нг
олдига 
куйилган 
в а з и ф а ла рн и 
уз 
вактида 
б а ж а р и л и ш и д а энг мухим м а са л ал ар ни т а й ё р л а ш д а ва 
уларни з уд л ик б ил а н хал этишда, за р у р к а р о р ла р н и кабул

---

к и л иш д а рахбарнинг ижодий билими а лох и да ахами- 
ятг а эгадир.
Б у ечимлар курилаётган м а с а л а л а р г а , с а в о л л а р г а кура 
техник, ташкилий-иктисодий ва б о ш к а х а р а к т е р л ар г а 
эга б улиши мумкин.
М а с а л а л а р н и ечиш йулини кидириб топиш икки хил- 
а н а л и т и к ва конструктив ж а р а ё н л а р д а н иборат.
Биринчиси — ахборот олиш, уни билиш, тушуниш, укиш, 
м а с ал а н , х у ж ж а т л а р , а д аб иё т ла р ва у ёки бу объект хамда 
ж а р а ё н л а р билан бевосита танишиб чикйш.
Иккинчиси — утказилган 
та х ли лг а 
ас осан 
зарур
к а р о р л а р н и и шл а б чикиш ва ка бул этиш.
Р а х б а р ишининг мазмуни, унинг и ш л а б ч ик ари ш 
ж а м о а с и н и б ош к а р и шд а б а ж а р а д и г а н в аз и ф а с и билан 
ан ик л ан ад и.
Р а х б а р бевосита и шл а б чикаришни т а й ё р л а ш ва унга 
х и з м а т курсатиш, корхонани юкори с и фатл и хом а шё
б ил а н т аъ ми нл аш, и шлаб чикаришни тезкор б о шк а р и ш ва 
уни мувофиклашт ириш, молиявий в о с ит а л ар билан т а ъ ­
ми н ла ш, жа моан и нг ижтимоий р и во ж ла ни ши ни б о ш к а ­
риш ва б о шк а л а р билан б ог ли к б улг а н ишл арни б а ж а -
р и ш д а иштирок этади.
Р а х б а р н и н г фаолияти — бу р а х б а р л и к в азифас ини 
а м а л г а ошириш асосида и ш л а б ч и к а р и ш ва мехнат 
ж а м о а л а р и г а ма ксадли р а х б а р л и к ки л иш ж а р а ё н и д а н
иб о р ат булиб, д а в л а т мехнат ж а м о а л а р и н и ва ишчи 
шахсни 
ягона 
ма кс а дг а 
э ришишини 
т а ъ м и н л а ш д и р .
Р ах б ар л ик н и н г умумий 
в а з и ф а л а р и — р е ж а л а ш т и р и ш ,
уюштириш, тартибга солиш, н аз о р а т ва 
хисоб-китоб 
килишдир.