Келиб чиқиш сабаби бўйича ичак тутилиши фарқланади

Факультет жарроҳлик –кўп жавобли
1. Яллиғланиш процессининг кечиши бўйича аппендицитни 2 турини кўрсатинг:
А. ўткир*
Б. сурункали*
В. ўткир ости
Г. прогрессив
2. Ўткир аппендицитнинг 5 та асосий морфологик турларини санаб ўтинг:
А. катарал*
Б. флегмоноз*
В. гангреноз*
Г. перфоратив*
Д. ўсимта эмпиемаси*
Е. махаллий
Ё. яллиғланиши
Ж. йирингли
З. тарқалган
И. ўсимта абсцесси
3. Ўткир аппендицитнинг 5 та асоратларини кўрсатинг:
А. аппендикуляр инфильтрат*
Б. перитонит*
В. қорин бўшлигидаги локал абсцесслар*
Г. қорин орти бўшлиги флегмонаси*
Д. пилефлебит*
Е. ўсимта перфорацияси
Ё. однексит
Ж. ичак тутилиши
З. пиелонефрит
И. ўсимтанинг уралиб қолиши
4. Ўткир аппендицитни кўпроқ қайси касалликлар билан таққослаш керак:
А. ўткир гастроэнтерит*
Б. ўткир панкератит*
В. меъда ва ун икки бармоқли ичакнинг перфоратив яраси*
Г. бачадондан ташқари хомиладорлик
Д. ичак тутилиши
Е. инфарқт миокарди
5. Одатдан ташқари жойлашган чувалчангсимон ўсимтанинг қайси касалликлар билан таққослаш керак:
А. ўткир холецистит*
Б. урологик патология*
В. гинекологик патология*
Г. ўткир миокард инфарқти
Д. проктологик патология
Е. онкологик патология
6. Ўткир аппендицитни клиник белгилари:
А. субфебрил тана хароратига кўтарилиши*
Б. томир уришини ошишига*
В. ўнг ёнбош сохасида нафас олганда харакатни камайиши*
Г. пайпаслаганда ўнг бикин сохасидаги оғриқга ва мускулларни таранглашишига*
Д. Ровзинг Раздольский Бартомье - Михелсон Щеткин-Блюмберг Ситковский белгилари мусбат*
Е. қорин остидаги оғриқ
Ё. хиқичоқ
Ж. тана хароратининг пасайиши
З. Мерфи Ортнер симптоми мусбат
И. пульсни кам бўлиши
7. Кўр ичак ўсимтаси уз урнида жойлашмаганлигига қараб қайси (атипик) кўринишда бўлади:
А. кўр ичак ва кўр ичак ўсимтаси чап томонлама жойлашганда*
Б. чаноқ сохасида жойлашганда*
В. ретроцекал қорин парда орқасида*
Г. медиал*
Д. латерал
Е. шакллараро
Ё. жигар ости
8. Ўткир аппендицитда кўр ичак ўсимтасини кичик чаноқ да жойлашганда клиник кечимини хусусиятларини айтиб беринг:
А. махаллий клиник белгилари қорин олди девори сохасида кам кўринишга эга*
Б. реактив проктит белгилари-тенезм нажасни суюк келиши*
В. кичик чаноқ да жойлашган аёллар жинсий органларини яллиғланишига хос белгиларни пайдо бўлиши*
Г. ректал ва вагинал текширишда ўнг ёнбош сохасида оғриқ*
Д. қориннинг олд деворида хосил бўладиган махаллий ўткир
Е. циститда сийдик ажралишини тезлашувига хос белгилар
Ё. ректал ва вагинал текширишда чап ёнбош сохасида оғриқ
9. Ўткир аппендицитда ретроцекал ва қоринпарда орқа сохасида жойлашувини клиник кўринишини изохлаб беринг:
А. бел сохасидаги оғриқ*
Б. оғриқни пастки сохага берилиши*
В. ўнг бикин сохасини чуқур пайпаслаганда оғриқни камайиши*
Г. перитонеал белгиларни сустлиги*
Д. Образцов белгисини мусбатлиги оёкни кўтарган пайтда (пальпацияда) ўнг бикин сохасида оғриқни кучайиши*
Е. сийдик тахлилида қизил қон таначалари пайдо бўлиши
Ё. киндик атрофидаги оғриқ
Ж. ўнг қовурға остида оғриқни таркалиши
З. ўнг ёнбош сохаси юза пальпациясида кучли оғриқ
И. перитонеал симптомлар хосил бўлиши
10. Деструктив аппендицитни 5 та клиник белгилари:
А. ўнг бикин сохаси мускулларини таранглашиши*
Б. Щеткин-Блюмберг симптоми*
В. Воскресенский белгиси*
Г. тана хароратини кўтарилиши*
Д. оқ қон таначаларини купайиши ва формуласини чапга силжиши (12х10 20х10г/л)*
Е. ўнг ёнбош сохаси мускуллари кучсизлиги гипостезия билан
Ё. Ортнер симптоми
Ж. Мерфи симптоми
З. тана температурасини 39-399 С гача кўтарилиши
И. лейкоцитларни сони (43х10-37х10)
11. Ўткир аппендицитни болаларда кечиши:
А. тана хароратини кўтарилиши*
Б. кўплаб қайт қилиш ва ични суюк келиши*
В. ўнг бикин сохасидаги мускулларни кучсиз таранглашиши*
Г. интоксикация белгиларини кузатиш*
Д. терини окариши камқувватлик P-s билан t-ни тенг келмаслиги*
Е. оёқнинг тортиши ва кулни суриш белгилари мусбат (пайпаслаганда)
Ё. сурункали тошларда
Ж. температурани пасайиши
З. қорин девори мусулларининг зўриқиши
И. мартали кусиш
12. Яллиғланиш процессининг кечиши бўйича аппендицитни 2 турини (нотўғриси):
А. ўткир
Б. сурункали
В. ўткир ости*
Г. прогрессив*
13. Ўткир аппендицитнинг 4 та деструктив турларини санаб ўтинг:
А. катарал
Б. флегмоноз*
В. гангреноз*
Г. перфоратив*
Д. ўсимта эмпиемаси*
Е. махаллий
Ё. яллиғланиши
Ж. йирингли
З. тарқалган
И. ўсимта абсцесси
14. Ўткир аппендицитнинг асоратига кирмайди:
А. аппендикуляр инфильтрат
Б. перитонит
В. қорин бўшлигидаги локал абсцесслар
Г. қорин орти бўшлиги флегмонаси
Д. пилефлебит
Е. ўсимта перфорацияси*
Ё. аднексит*
Ж. ичак тутилиши*
З. пиелонефрит*
И. ўсимтанинг уралиб қолиши*
15. Ўткир аппендицитни кўпроқ қайси касалликлар билан таққослаш керак:
А. Меккел дивертикулити*
Б. Крон касаллиги*
В. меъда ва ўн икки бармоқли ичак яраси қўзиш даври*
Г. бачадондан ташқари хомиладорлик
Д. ичак тутилиши
Е. инфарқт миокарди
16. Одатдан ташқари жойлашган чувалчангсимон ўсимтанинг қайси касалликлар билан таққослаш керак:
А. буйрак коликаси*
Б. аднексит*
В. ўткир холецистит*
Г. ўткир миокард инфарқти
Д. проктологик патология
Е. онкологик патология
17. Ўткир аппендицитни клиник белгилари:
А. тана хароратига кўтарилиши*
Б. тахикардия*
В. нафас харакатларида ассиметрия*
Г. пайпаслаганда ўнг ёнбош сохасидаги мускулларни таранглашишига*
Д. Ровзинг, Раздольский, Бартомье - Михелсон ва Кохер-Валкович белгилари мусбат*
Е. қорин остидаги оғриқ
Ё. хиқичоқ
Ж. тана хароратининг пасайиши
З. Мерфи Ортнер симптоми мусбат
И. пульсни кам бўлиши
18. Кўр ичак ўсимтаси уз урнида жойлашмаганлигига қараб қайси (атипик) кўринишда бўлади:
А. кўр ичак ва кўр ичак ўсимтаси синстрапозициясида*
Б. кичик чаноқда жойлашганда*
В. ретроперитонеал жойлашганда*
Г. медиал*
Д. латерал
Е. шакллараро
Ё. жигар ости
19. Ўткир аппендицитда кўр ичак ўсимтасини кичик чаноқда жойлашганда клиник кечимини хусусиятларини айтиб беринг:
А. махаллий таранглик қорин олди девори сохасида яққол эмас*
Б. тенезм, нажасни суюк келиши*
В. аднекситга хос белгиларни пайдо бўлиши*
Г. ректал ва вагинал текширишда оғриқли бўлиши*
Д. қориннинг олд деворида хосил бўладиган махаллий ўткир
Е. циститда сийдик ажралишини тезлашувига хос белгилар
Ё. ректал ва вагинал текширишда чап ёнбош сохасида оғриқ
20. Ўткир аппендицитда ретроперитонеал жойлашувини клиник кўринишини изохлаб беринг:
А. ўнг бел сохасидаги оғриқ*
Б. оғриқни пастки сохага берилиши*
В. ўнг ёнбош сохасини чуқур пайпаслаганда оғриқни камайиши*
Г. перитонеал белгиларни сустлиги*
Д. Образцов белгисини мусбатлиги *
Е. сийдик тахлилида қизил қон таначалари пайдо бўлиши
Ё. киндик атрофидаги оғриқ
Ж. ўнг қовурға остида оғриқни таркалиши
З. ўнг ёнбош сохаси юза пальпациясида кучли оғриқ
И. перитонеал симптомлар хосил бўлиши
21. Асоратли аппендицитни 5 та клиник белгилари:
А. ўнг бикин сохаси мускулларини таранглашиши*
Б. Щеткин-Блюмберг симптоми*
В. Воскресенский белгиси*
Г. тана хароратини кўтарилиши*
Д. лейкоцитлар сонини купайиши ва формуласини чапга силжиши (12х10 20х10г/л)*
Е. ўнг ёнбош сохаси мускуллари кучсизлиги гипостезия билан
Ё. Ортнер симптоми
Ж. Мерфи симптоми
З. тана температурасини 39-399 С гача кўтарилиши
И. лейкоцитларни сони (43х10-37х10)
22. Ўткир аппендицитни болаларда кечиши:
А. тана хароратини юқори кўрсаткичларга кўтарилиши*
Б. кўплаб қайт қилиш ва диарея*
В. махаллий мускуллар таранглигини камлиги*
Г. юқори интоксикация белгилари*
Д. пульс билан t-ни тенг келмаслиги*
Е. оёқнинг тортиши ва кулни суриш белгилари мусбат (пайпаслаганда)
Ё. сурункали тошларда
Ж. температурани пасайиши
З. қорин девори мусулларининг зўриқиши
И. 1 мартали кусиш
23. Ўт пуфаги ва ўт йўллари рентген-диагностик текширишининг 5 та методини санаб ўтинг:
А. перорал холецистохолангиография*
Б. вена ичи холецистохолангиография*
В. интраоперацион холангиография*
Г. тери-жигар орқали холецистохолангиография*
Д. ретроград эндоскопик холангиография*
Е. ички артериал холецистохолангиография
Ё. мускул орасига холецистохолангиография
Ж. лапароскопик холецистохолангиография
З. холецистохолангоиграфия
И. ичак йўллари R-скопияси
24. Ўт пуфаги йули тош билан бекилиб қолганда юзага келадиган 3 та патологик процессни айтинг:
А. ўткир холецистит*
Б. ўт пуфаги истикоси*
В. ўт пуфаги деворини еток яраси (Мирризи синдроми)*
Г. ўт пуфаги бужмайиши
Д. ўткир холангит
Е. механик сариклик
Ё.. Ўткир холециститда шошилинч операцияга 2 та абсолют кўрсатмани айтинг
Ж. ўт пуфаги перфорацияси*
З. перитонит белгиси*
И. механик сариклик
К. ўткир холангит
26. Тошсиз холецистит келиб чикишида иштирок этадиган 3 та факторни кўрсатинг:
А. ўт пуфаги инфекцияси*
Б. ўт пуфагидан ўт хайдалишининг бузилиши*
В. ўт пуфаги артерияси атеросклеротик окклюзияси*
Г. пархезга риоя қилмаслик
Д. 12 бармоқли ичак яраси касаллиги
Е. сурункали спастик колит
27. Постхолецистэктомик синдромининг 4 та асосий сабабини санаб ўтинг:
А. жигардан ташқари ўт йўллари патологияси*
Б. ошқозон-ичак тракти аъзолари касалликлари*
В. гепатопанкреатодуоденал зона аъзолари касалликлари*
Г. жигардан ташқари ўт йўллари интраоперацион жарохати*
Д. жигарда ўт йўллари патологияси
Е. генитал орган касалликлари
Ё. юрак-томир система касалликлари
Ж. жигар ўт йўллари зарарланиши
28. Ўткир холециститнинг 4 та асоратини сананг:
А. пуфак олди инфильтрати*
Б. пуфак олди абсцесси*
В. пуфакнинг ёрилиши*
Г. перитонит*
Д. механик сариклик
Е. жигар ички инфильтрати
Ё. ўт пуфаги артериясидан қон кетиши
Ж. ўткир гепатит
29. Ўткир холецистит билан дифференциал ташхис ўтказиши лозим бўлган 5 та асосий касалликни кўрсатинг:
А. ўткир панкреатит*
Б. меъда ёки 12 бармоқли ичак ярасининг ёрилиши*
В. ўткир аппендицит*
Г. буйрак санчиги*
Д. ўткир ичак тутилиши*
Е. ўткир инфарқт миокарди
Ё. бачадондан ташқари қон кетиш
Ж. ўткир цистит
З. ичак санчиги
И. сурункали однекуситни кузиши
30. Йирингли холангит клиник белгиларининг триадасини кўрсатинг:
А. тери ва склеранинг ортиб борувчи сариклиги*
Б. безгаклар*
В. тана хароратининг вақти-вақти билан (гектик характерли) кўтарилиши*
Г. тери рангпарлиги
Д. тана температураси 38С гача кўтарилиши
Е. куп терлаш
31. Ўткир холециститга олиб келувчи 3 та асосий сабаблар:
А. ёгли шур аччик овқатлар*
Б. невропсихик уйлар*
В. овқатланиш режимини бузилиши*
Г. хамирли овқатлар истеъмол кимлиш
Д. очлик
Е. куп суюклик истемол қилиш
32. Ўткир холециститни морфологик классификацияси:
А. катарал*
Б. флегмоноз*
В. деструктив гангреноз*
Г. ўт пуфаги эмпиемаси
Д. перфорация
Е. яллиғланиш
33. Кексаларда ўткир холециститни клиник кечими:
А. ўнг қовурға ости осхасида кучсиз оғриқга*
Б. тана хароратини юқори кўтарилмаслиги*
В. касалликни оғирлигига лейкоцитни кўтарилишини тўғри келмаслиги*
Г. юрак ва ўпка касалликларига хос белгилар пайдо бўлиши*
Д. ўнг қовурға остида яққол интенсив оғриқ
Е. тана температураси 40 С га кўтарилиши
Ё. яққол лейкоцитоз
34. Сурункали тошли холециститни клиник белгилари:
А. ўнг қовурға сохасидаги оғриқга*
Б. ўнг қовурға ости сохасидаги оғирлик*
В. кўнгил айниш қайт қилиш оғриқни кучайиши*
Г. ичак дискомфорти*
Д. эпигастрал сохада оғриқ*
Е. қорин ўнг томонида оғирлик сезгиси
Ё. оғриқ хуружидан кейин хиқичоқ тўтиши ва қайд қилиш
Ж. сийдик ажралиши камайиши
З. ўткир тошли холециститда ўт пуфаги санчиги
35. Ўткир холециститда қон анализида қандай ўзгаришлар бўлади:
А. лейкоцитоз*
Б. лейкоформулани чапга сурилиши*
В. СОЭни ошиши*
Г. лейкоцитоз камайиши
Д. гемоглабин пасайиши
Е. қон диастази кўтарилиши
36. Қайси вақтда ўткир холецистит зудлик билан шошилинч жаррохлик амалиётига тавсия этилади:
А. перитонит белгилари кузатилганда*
Б. ўт пуфаги тешилганда*
В. механик сариклик бўлиши
Г. клиник белгиларнинг пасайишида
37. Қандай дори-дармонлар ўткир холециститда консерватив даво тарзида тавсия этилади:
А. спазмолитиклар*
Б. анальгетиклар (наркотикдан ташқари)*
В. антибиотиклар*
Г. новокаинли блокада*
Д. наркотик анальгетик*
Е. диета терапия
Ё. инфузион терапия
Ж. паранефрал блокада
З. антоцидлар
38. Ўткир холециститда қайси новокаинли блокада қўлланилади:
А. томир ичига*
Б. паранефрал*
В. жигар юмалок бойламига блокада*
Г. Вишневский бўйича блокада
Д. мускул орасига
Е. эпидурал блокада
39. Қайси холатларда ўткир холецистит билан хасталанган беморларда зудлик билан жаррохлик амалиёти бажарилади:
А. консерватив муолажаларни 48 соат давомида эффектсизлиги*
Б. деструкция ва перитонеал белгилар пайдо бўлганда*
В. консерватив муолажаларни 2 соат давомида эффектсизлиги
Г. клиник белгиларни камайишида
40. Ўткир холециститда деструкция белгилари:
А. тана хароратини гектик кўтарилиши*
Б. интоксикация белгиларини усиб бориши*
В. ўнг қовурға сохасида оғриқни кучайиши*
Г. лейкоцитозни усиб бориши лейкоцитоз формуласини чапга сурилиши ультратовуш текширувида ўт копи деворини калинлашиши ва ўнг қовурға ости сохасида суюкликни хосил бўлиши*
Д. тана температураси 367
Е. эпигастрал сохада оғриқ кучайиши
Ё. лейкоцитлар сонини пасайиши лейкоцитлар формула ўнг га сурилиши
Ж. УЗИ да ўт йўлларида қонкремент бўлиши
41. Ичак тутилишини таснифлашда қўлланиладиган 5 та белгини айтинг:
А. келиб чикиши*
Б. пайдо бўлиш механизми*
В. ичак туткичини томирларни қисилиши ёки кисилмаслиги*
Г. тутилишни локализацияси меъда-ичак йулининг проксимал ёки дистал кисмида жойлашиши бўйича*
Д. клиник кечиши*
Е. жинси
Ё. вақти
Ж. асорати
З. ичак тўтиилиши локализацияси
И. кечиши
42. Обтурацион ичак тутилишида беморни ахволини оғирлигига таъсир қилувчи 3 та факторни айтинг:
А. сув йўқолиши*
Б. электролитлар йўқолиши*
В. оқсиллар йўқолиши*
Г. вазн камайиши
Д. углевод камайиши
Е. гемоглабин пасайиши
43. Ичак тутилишга хос бўлган 4 та патологоанатомик белгини айтинг:
А. қон айланишини бузилиши*
Б. лимфа ўтишини бузилиши*
В. альтератив-деструктив процесслар*
Г. ялигланиш реакцияси*
Д. юрак қон-томир системаси бузилиши
Е. нафас системаси бузилиши
Ё. сийдик ажралишининг бузилиши
Ж. деструктив яллиғланиш процесси
44. Ўткир ичак тутилишининг (ўткир ичак тутиилиш) 4 та асосий белгисини айтинг:
А. сиқиб-куйиб юборувчи оғриқлар*
Б. қайд қилиш*
В. гиперперистальтика*
Г. нажас ва елнинг келмаслиги*
Д. қоринда енгил оғриқ
Е. жигилдон кайнаши
Ё. перистальтика пасайиши
Ж. метеоризм ва суюк нажас
45. Ўткир ичак тутиилишда аускультация орқали аниқланадиган 3 та асосий белгини айтинг:
А. томаётган томчи шовкини*
Б. "кабр жимжитлиги" симптоми*
В. Лотейссен симптоми*
Г. Ровзинг симптоми
Д. Мерфи симптоми
Е. Кохер симптоми
46. Ўткир ичак тутиилишда қоннинг биохимик тахлилидаги 5 та белгини айтинг:
А. гипокалиемия*
Б. гипохлоремия*
В. гипопротеинемия*
Г. азотемия*
Д. кислота-ишкор холатини ўзгариши*
Е. гипокальцемия
Ё. гиперхлоремия
Ж. гиперпротенемия
З. билирубинемия
И. қон ивишини ўзгариши
47. Ўткир ичак тутиилишда қўлланиладиган 3 та рентгенологик текширув усулини айтинг:
А. кўринувчан рентгеноскопия*
Б. интестиноскопия*
В. ирригоскопия*
Г. колоноскопия
Д. ЖКТ рентгеноскопияси
Е. кўкрак қафаси рентгеноскопияси
48. Чамбар ичак тутилишининг эрта диагностикасида қўлланиладиган 2 та инструментал усулни айтинг:
А. ректоскопия*
Б. колоноскопия*
В. лапароскопия
Г. доплероскопия
49. Обтурацион ичак тутилишини даволашда бажариладиган 5 та асосий консерватив муолажаларни санаб ўтинг:
А. меъда ва ичак суюкликларини доимий аспирацияси*
Б. сифонли хукна*
В. полиион ва зардоб ўрнини босувчи эритмаларни инфузияси*
Г. спазмолитиклар*
Д. антихолинэстераза моддалари*
Е. меъдани ювиш
Ё. даволаш клизмалари
Ж. наркотик терапия
З. новокаинли блокада
И. яллиғланишга қарши терапия
50. Ўткир ичак тутилишда консерватив даволашни тўхтатишнинг 4 та асосий критерийсини кўрсатинг:
А. 2 соат давомида эффект бўлмаганлиги*
Б. ингичка ичак тенгликларини рентгенологик текширувида сақланиб туриши*
В. ривожланаётган интоксикация*
Г. перитонит*
Д. 24 соат ичида эффект йўқлиги
Е. температурани кўтарилиши
Ё. суюқ нажас
Ж. ўт суюқлиги билан кусиш
51. Ичакдаги массанинг пассажига қараб ичак тутилишини қандай 2 тури фарқланади:
А. тўлиқ*
Б. қисман*
В. ўткир
Г. ўткир ости
52. Клиник кечишига кўра ўткир ичак тутилишини қандай 2 тури фарқланади:
А. ўткир*
Б. сурункали*
В. тўлиқ
Г. қисман
53. Келтириб чиқариш сабабига кўра ўткир ичак тутиилишни қандай 3 тури фарқланади:
А. динамик*
Б. механик*
В. аралаш*
Г. странгуляция
Д. обтруация
Е. комбинацияланган
54. Ичак тутилишини сатхига кўра қандай 2 тури фарқланади:
А. юқори (ингичка ичак)*
Б. куйи (йўғон ичак)*
В. ўрта
Г. аралаш
55. Динамик (функционал) ичак тутилиши қандай 2 турга бўлинади:
А. спастик*
Б. паралитик*
В. странгуляция
Г. обтурация
56. Динамик спастик ичак тутилишини келиб чикишига қайси касалликлар сабаб бўлади:
А. қорин бўшлиги девори травмаси*
Б. ичак деворини ёт жисм билан таъсирланиши*
В. диабетик прекома*
Г. оғир металлар тузлари билан захарланиш*
Д. хомиладорлик
Е. жигар касалликлари
Ё. юрак қон томир система касалликлари
Ж. Лериш синдроми
З. артериал гиператензия
И. марказий нерв системаси касалликлари
57. Динамик паралитик ичак тутилишини келиб чикишига қайси касалликлар сабаб бўлади:
А. қорин бўшлиги аъзоларидаги операциялар*
Б. корипарда орти гематомаси*
В. умуртқа ва чаноқ суякларнинг синиши*
Г. ўткир панкреатит*
Д. перитонит*
Е. меъда ичак тракти касалликлари
Ё. диабетик
Ж. ўткир аппендицит
З. оғир метал тузлари билан интоксикация
И. урологик касалликлар
58. Механик ичак тутилиши қандай 2 турга бўлинади:
А. странгуляцион*
Б. обтурацион*
В. паралитик
Г. спастик
59. Механик странгуляцион ичак тутилишини қандай сабаблар келтириб чиқади:
А. ичакни буралиши ва тугун хосил бўлиши*
Б. чурра дарбозаларида сиқилиш*
В. хомиладорлик
Г. чаноқ суяги ва умуртқа погонаси синишлари
60. Ичакни қайси бўлимлари буралишга кўпроқ мойилрок:
А. ингичка ичак*
Б. сигмасимон ичак*
В. кўр ичак*
Г. ингичка ичак
Д. 12 бармоқли ичак
Е. йўғон ичак
61. Обтурацион ичак тутилишини сабабларини айтинг:
А. ташқаридан эзилиши*
Б. ичакни ичдан ёт жисм билан обтурацияси*
В. ичак деворидан чиқувчи ўсмалар*
Г. ичкаридан сиқиб чикиш
Д. ошқозон ва 12-бармоқли ичак ярасининг асоратлари
Е. қорин бўшлиги органларида операция қилиш
62. Аралаш ичак тутилишини 2 та сабабини кўрсатинг:
А. инвагинация*
Б. ковшар касаллиги*
В. ўткир аппендицит
Г. спастик колит
63. Ўткир ичак тутиилишда ичакнинг қайси 3 функцияси бузилиши патофизиологик процессларга асос бўлади:
А. ичак харакатини сусайиши*
Б. хазм қилиш*
В. ичакда сурилишни бузилиши*
Г. ажратувчи
Д. ичакларни спазми
Е. ичак деворини чузилиб кетиши
64. Ўткир ичак тутиилишда қандай 5 та ўзгариш патофизиологик процессларга асос бўлади:
А. сув балансини бузилиши*
Б. электролит алмашинувини бузилиши*
В. интоксикацион синдром*
Г. нерв охирларини таъсирланиши ва процесга тўткични аралашиши натижасида келиб чиқувчи шок*
Д. аъзолар ва системалар функциясини иккиламчи бузилиши (интоксикацион гепатит миокардит глоумерулонефрит "шок"ўпка си)*
Е. сув алмашинув балансини ошиши
Ё. электролимт алмашинувини пасайиши
Ж. фильтрацияни импульс ўтишини камайиши
З. нерв охирларига импульс ўтишини камайиши
И. бирламчи орган ва системалар функциясини бузилиши
65. Ўткир ичак тутиилишда дегидратацияни 5 та клиник белгиларини айтинг:
А. чанкаш*
Б. тери қаватини кўруклиги*
В. тери тургоги пасайиши*
Г. тахикардия*
Д. АКБ пасайиши*
Е. гиперволемия
Ё. намланган тери қоплами
Ж. теридаги тургорни пасайиши
З. брадикардия
И. қон босимини пасайиши
66. Валь симптомига изох беринг:
А. қорин асиметрияси*
Б. ичак перистальтикасини кўриниши*
В. ичак қовузлоғини тусикдан юқорида эластик таранглашишини пайпасланиши*
Г. перкуссияда тимпанит*
Д. қорин бўшлигининг пастки кисмининг симметриклиги
Е. ичак спазми
Ё. ичак қовузлоқларини эластиклиги сусайиши
67. Ўткир ичак тутилишини 3 та бочқичини айтинг ва уларни хар бирига изох беринг:
А. бошлангич бочқич 2 дан 12 соатгача энг асосий симптом - сиқиб куйиб юборадиган оғриқ*
Б. оралиқ бочқич 12 дан 36 соатгача гемодинамик бузилишлар бочқичи - доимий оғриқ тез- тез кусиш ичак перистальтикасини сусайиши дегидратация симптоми*
В. терминал бочқич 36 соатдан ортиқ ахволи жуда оғир нажасли кусиш гемодинамик бузилишларни зурайиши қорин шишган перистальтика эшитилмайди*
Г. бирламчи стадия 10 дан 25 гача гшемодинамик стадиясини кўтарилиши
Д. вақтинча оғриқ хиқичоқ ичак перистальтикасини ошиши гипергидратация симптоми
Е. гипергидратация симптоми
68. Ўткир ичак тутиилишда лаборатор текширув методлари томонидан кузатиладиган энг характерли силжишларни айтинг:
А. плазма йўқотиш белгилари (эритроцитлар гемоглабин гемотокрит миқдорини кўтарилиши)*
Б. гипокалемия гипонатремия*
В. мочевина даражасини кўтарилиши*
Г. ацидоз ва гипокалемияли алколез*
Д. оқсил кўрсаткичларининг ўзгармаслиги
Е. гиперкалемия ва гипернатримия
Ё. мочевина миқдорини пасайиши
Ж. альколез гиперкалиемик ацидоз
69. Ўткир ичак тутиилишда қорин бўшлигини умумий R-скопия ва R-графиясида қандай рентгенологик белгилар аниқланади:
А. ингичка ичак пневмотози*
Б. ичак қовузлоқларида суюкликни горизонтал холатда бўлиши*
В. суюкликни бир ичак қовузлоғидан бошкасига куйилиши
Г. клойберг косачалари*
Д. ингичка ичак бўйлаб барий эритмасини пассажини бузилиши*
Е. ингичка ичак кистози ва бурмалари чизиклиги
Ё. ичак қовузлоқлари суюқлигини вертикал холда бўлиши
Ж. бир қовузлоқка суюкликни тутилиб қолиши
З. ниша симптоми
И. барий суюқлигини йўғон ичакка куйилиши
70. Ўткир ичак тутиилишини қайси касалликлар билан дифференциаллаш керак:
А. меъда ва 12 бармоқ ичак яра перфорацияси*
Б. ўткир панкреатит*
В. дизентерия*
Г. тухумдон кистасининг буралиши*
Д. миокард инфарқти*
Е. ўткир холецистит
Ё. дифтерия
Ж. бачадон ташқарисидаги хомиладорлик
71. Қандай холатлар ўткир панкреатитнинг келиб чикишига сабаб бўлиши мумкин:
А. 12 бармоқли ичак касалликлари*
Б. сурункали алкоголизм*
В. меъда ости бези травмаси*
Г. аллергик холатлар*
Д. қон айланишини системали ва регионал бузилишлари*
Е. юрак-қон томир касалликлари
Ё. ўпка касалликлари
Ж. қизилўнгач касалликлари
З. асаб системаси билан боғлиқ бўлган касалликлар
И. оёқ вена касалликлари
72. Ўткир панкреатитни кечишида қандай 3 бочқич фарқланади:
А. гемодинамик бузилишлар ва панкреатитлар шок бочқичлари*
Б. паренхиматоз органларнинг функционал етишмовчилиги бочқичи*
В. постнекротик ва йирингли асоратлар бочқичи*
Г. гиповалемик ўзгаришлар стадияси
Д. паренхиматоз аъзоларнинг органик етишмовчилик стадияси
Е. панреатоген шок стадияси
73. Ўткир панкератитга хос бўлган 3 та белгини айтинг:
А. ўткир бошланиш*
Б. меъда ости проекциясида кучли оғриқ кузатилиши*
В. қонда ферментларни ошиши*
Г. сурункали кечиш
Д. патологик процесснинг ўт йўлларида бўлиши
Е. травматик процесс
74. Ўткир панкреатитни келиб чикишига сабаб бўладиган 5 та этиологик факторни кўрсатинг:
А. ўт-тош касаллиги*
Б. ег алмашувининг бузилиши*
В. алкоголизм*
Г. травма8
Д. инфекция*
Е. меъда хасталиклари
Ё. қизилўнгач касалликлари
Ж. оқсил алмашинувининг бузилиши
З. углевод алмашинув бузилиши
И. йўғон ичак касалликлари
75. Ўткир панкреатитнинг 6 та клиник белгиларини айтинг:
А. белда камарсимон оғриқлар*
Б. оғриқларни белга умров устига қовурғалар остига иррадиацияси*
В. қайт қилиш*
Г. қориннинг кепчиши*
Д. касаллик ривожланиши билан тана харорати кўтарилиши мумкинлиги
Е. кўкрак қафасидаги оғриқ
Ё. ўнг ёнбош сохасидаги оғриқ
Ж. хансираш
З. "тунги" оғриқлар
76. Ўткир панкреатитдаги гемодинамик ўзгаришларга хос 3 та белгини айтинг:
А. цианоз*
Б. прогрессивлашганда - гипотония пульсни сустлиги ва тезлиги*
В. оғир холларда - шок манзараси*
Г. юзнинг кизариши
Д. гипотения
Е. тахикардия
77. Ўткир панкреатитга хос 7 та локал белгиларни айтинг:
А. чап қовурға умуртқа бурчагида оғриқ(Мейо-Робсон бегиси)*
Б. қорин аортасининг пульсациясини йўқолиши*
В. Щеткин-Блюмберг симптомини пайдо бўлиши*
Г. ичак перистальтикасини сусайиши*
Д. айни жойда перкутор товушни ўзгариши*
Е. қорин олди деворининг мушак таранглиги хамма сохада
Ё. мезогастриядаги оғриқ
Ж. эпигастрияда қорин аортаси пульсациясининг кучайиши
З. бел сохасидаги оғриқ
И. кўкрак сохасидаги оғриқ
78. Ўткир панкреатитда умумий қон тахлилларидаги 3 та белгиларни номлаб беринг:
А. гиперлейкоцитоз*
Б. лейкоформулани чапга силжиши*
В. анемия*
Г. лейкопения
Д. лейкоцитар формуланинг нормал холати
Е. тромбоцитоления
79. Ўткир панкреатитда бўлиши мумкин бўлган 6 та биохимик ўзгаришларни айтинг:
А. қоннинг липазасини ошиши*
Б. қонда трипсиннинг купайиши*
В. гипергликемия*
Г. гликозурия*
Д. кальций микдоpини узгаpиши*
Е. қон диастазининг пасайиши
Ё. сийдик диастазининг пасайиши
Ж. қон липазасини пасайиши
З. қондаги трипсинни пасайиши
И. гипогликемия
80. Ўткир панкреатитнинг 5 рентгенологик белгисини кўрсатинг:
А. ўн икки бармоқ ичакнинг контурини силликлашиши ва силжиши*
Б. меъданинг буқилиши*
В. меъданинг олдинга ва юқорига силжиши*
Г. меъда ва кўндаланг чамбар ичак орасидаги масофани усиши*
Д. чап бел мушагининг контурини ноаниклиги (Пчелина симптоми)*
Е. 12 бармоқли ичакда токча белгиси
Ё. меъдани нормал холати
Ж. меъдани орқага ва пастга силжиши
З. меъда ва кўндаланг чамбар ичакнинг яқинлашуви
И. бел сохасидаги мушак тўқималарининг аник контури
81. Ўткир панкреатитда қандай махсус текширув услублари ўтказилади
А. ультратовуш сканерлаш*
Б. лапароскопия*
В. гастродуоденоскопия*
Г. селектив артериография*
Д. компьютер томографияси*
Е. Холандер синамаси
Ё. Кей синамаси
Ж. меъда ичак R-скопияси
З. кўкрак қафас R-графияси
И. энтерография
82. Ўткир панкреатитни қайси касалликлар билан таққослаш керак:
А. меъда ва 12 бармоқли ичак тешилган яраси*
Б. ўткир ичак тутилиши*
В. ўткир холецистит*
Г. мезентериал томирларни тромбози*
Д. миокард инфарқтини абдоминал формаси*
Е. жигар эхинококкози
Ё. талоқ эхинококкози
Ж. спастик колит
З. энтерит
И. кичик чаноқ аъзоларининг яллиғланиши касалликлари
83. Ўткир панкреатитда қилинадиган асосий консерватив муолажаларни айтинг:
А. интоксикацияга қарши терапия*
Б. меъда ости безини секретор активлигини бартараф этиш*
В. меъда ости бези ферментларини инактивация қилиш*
Г. инфекцияга қарши кураш*
Д. комбинацияли антибиотикотерапия*
Е. тез-тез овқатланиш
Ё. гипотензив терапия
Ж. липотроп дорилар
З. меъда ости безининг секретор активлигини кучайиши
И. ўткир гемодинамик бузилишлар булмаслиги
84. Ўткир панкреатитда оператив даволашга 2 та асосий кўрсатмани айтинг:
А. перитонит*
Б. 12-48 соат давомида консерватив даволанишни эффектсизлиги*
В. меъда ости безининг шиши
Г. консерватив терапиянинг 72-96 соат мобайнида муваффақиятсизлиги
85. Сурункали панкреатитни таснифлашда иштирок этадиган 4 та белгини айтинг:
А. этиология*
Б. клиник шакллари*
В. кечиши*
Г. асоратлари*
Д. патогенези бўйича
Е. меъда ости безининг катталашуви бўйича
Ё. лаборатор текширув натижалар бўйича
Ж. инструментал текширувлар натижаси бўйича
86. Сурункали панкреатитда кузатилиши мумкин бўлган 6 та асоратни санаб ўтинг:
А. меъда ости безининг кальцификацияси*
Б. қандли диабет*
В. талоқ венасининг тромбози*
Г. меъда ости безининг ductus(ида) стеноз бўлиши*
Д. саратон*
Е. абсцесс холатига ўтиш
Ё. перитонит
Ж. мезентериал қон томирларнинг тромбози
З. меъда -ичак йўлларидан қон кетиш
И. гипогликемик шок
87. Сурункали панкреатитда копроцитограммани 5 та белгисини айтинг:
А. малхамсимон таркиби*
Б. хазм қилинмаган клетчатка*
В. креаторея*
Г. стеаторея*
Д. амилорея*
Е. қаттиқлашиш
Ё. хазм қилинган клетчатка
88. Сурункали панкреатитни асосий клиник симптомларини айтинг:
А. пархезни кўпинча бузиш окибатида эпигастрия ва ўнг қовурға ости сохасидаги оғриқ*
Б. диспектик бузилишлар (овқат егандан кейин оғирлик сезиш қоринни дам бўлиши кекириш ич кетиш билан алмашадиган қабзият)*
В. меъда ости бези эндокрин аппарати функциясини бузилиши*
Г. мезогастриядаги оғриқ
Д. кофе қуйқаси қайд қилиш
Е. меъда ости безининг экзокрин функциясининг бузилиши
89. Ўткир перитонит келиб чикишига 3 та асосий сабабни айтинг:
А. қорин бўшлиги органларининг шикастланиши*
Б. гемотоген ва криптоген перитонитлар*
В. қорин бўшлиги органларида жаррохлик амалиётлари*
Г. қорин бўшлиги аъзоларининг сурункали хасталиклари
Д. энтероколит
Е. кичик чаноқ аъзоларининг сурункали касалликлари
90. Ўткир перитонитни 3 та асосий назологик сабабларини айтинг:
А. гастродуоденал яра*
Б. ўткир аппендицит*
В. ўткир ичак тутилиши*
Г. мезентериал қон томирларининг тромбози - 30%
Д. ичак тутилиши - 25%
Е. гастродуоденал яралар - 10%
91. Ўткир перитонитда 5 та эрта кузатиладиган белгиларни айтиб беринг:
А. қоринда оғриқ*
Б. кўнгил айниши қайт қилиш*
В. Щеткин-Блюмберг белгиси*
Г. тахикардия*
Д. лейкоцитоз*
Е. дискомфорт
Ё. Ситковский белгиси
Ж. Мерфи белгиси
З. Воскресенский белгиси
И. лейкоцитар формуласи нормал холатда
92. Ўткир перитонитни эндотоксик шокда кузатиладиган 7 та клиник белгиларини айтинг:
А. акроцианоз*
Б. қон томир урушини сусайиши тахикардия билан*
В. кўнгил айниш*
Г. қайт қилиш*
Д. диарея*
Е. тана хароратининг меъёрида бўлиши
Ё. пульснинг тўлиқлиги брадикардия
Ж. қабзият
З. диурезнинг купайиши
И. гипертония
93. Этиологик белгилари бўйича перитонитнинг қандайлари фарқланишини айтинг:
А. бирламчи*
Б. иккиламчи*
В. криптоген
Г. гемотоген
94. Бирламчи перитонитнинг келиб чикиш йўлларини кўрсатинг:
А. гематоген*
Б. лимфоген*
В. бачадон найчаларини шиллиқ қавати орқали таркалиши (per continuitatum)*
Г. яллигланган қорин бўшлиги аъзолари орқали инфекциянинг таркалиши
Д. перфорацияга учраган қорин бўшлиги аъзоларидан инфекция таркалиши
Е. жарохатланган қорин бўшлиги аъзолари орқали инфекциянинг таркалиши
95. Бирламчи перитонитга нисбатан кўпроқ учрайдиган иккиламчи перитонитнинг келиб чикиш сабабларини санаб беринг:
А. инфекциянинг яллиғланиш натижасида узгарган қорин бўшлиги органларидан таркалиши*
Б. тешилган бирорта қорин бўшлиги органидан инфекциянинг таркалиши*
В. жарохатланган қорин бўшлиги органларидан инфекциянинг таркалиши*
Г. гемотоген
Д. микроген
Е. бачадон трубкаси шиллиқ қавати орқали
96. Қорин бўшлигидаги суюклик характерига нисбатан перитонитнинг қандайлари фарқланади:
А. фибринозли*
Б. йирингли*
В. геморрагик*
Г. ихороз*
Д. биргаликда (серозлифибринозлийирингли ва хк)*
Е. махаллий
Ё. диффуз
Ж тарқалган
З. чегараланган
И. серозли бўлмаган
97. Жараённинг таркалиши бўйича перитонитнинг 3 та турини сананг:
А. махаллий (чегараланган чегараланмаган)*
Б. диффузли*
В. тарқалган ва умумий*
Г. серозли
Д. фибринозли
Е. йирингли
98. Перитонитнинг 3 та бочқичини айтинг:
А. реактив (дастлабки 24 соат давомида)*
Б. токсик (24 - 72 соат)*
В. терминал (72 - соат ва ундан куп)*
Г. реактив (дастлабки 6 соат)
Д. токсик (6 - 12 соат)
Е. терминал (24 - соатгача)
99. Перитонитнинг реактив бочқичида объектив текширувида аниқланадиган 7та асосий симптомларини айтинг:
А. қорин девори мушакларининг химоявий таранглашуви*
Б. Щеткин-Блюмберг симптомининг мусбатлиги*
В. тана хароратини 3850C кўтарилиши*
Г. динамик ичак тутилиши*
Д. лейкоцитоз*
Е. қорин сохасидаги кучсиз оғриқ
Ё. қориннинг нафас олишда катнашиши
Ж. Воскресенский белгисининг мусбатлиги
З. брадикардия
И. лейкоформула меъёридаги кўрсаткичлари
100. Перитонитни токсик бочқичида кузатиладиган 7 та асосий симптомларни сананг:
А. қоринни дам бўлишини кучайиши ич ва газ келишини тутилиши*
Б. қон босимини пасайиши тана хароратини гектиклиги буйрак етишмовчилигини бошланиши*
В. сув электролит кислота ишкор бузилишларини кучайиши*
Г. септик шок холатини кузатилиши*
Д. лейкоцитозни кўтарилиши ва лейкоформулани чапга силжиши*
Е. Щеткин-Блюмберг белгиси йўқлиги
Ё. ичак перистальтикасининг активлиги
Ж. гипертония
З. тана хароратини нормада бўлиши
И. лейкоформула меъёрида
101. Перитонитнинг терминал бочқичида объектв текширганда аниқланадиган асосий симптомларни кўрсатинг:
А. жигар-буйрак етишмовчилигининг белгилари*
Б. гемоглобин эритроцитларнинг камайиши лейкоцитлар нормада ёки бирмунча камайган холатда лейкоформуланинг чапга кучли силжиши*
В. қориннинг жуда сезиларли дам бўлиши Шеткин-Блюмберг симптомининг кучайиши
перкуссияда қорин атрофида бугик товуш ва перистальтиканинг йўқлигиел чикмаслиги
бемор хушини йўқлигихиқичоқ тўтиши тез-тез қайт қилиш*
Г. қорин мушак тўқималарининг таранглигини йўқлиги*
Д. брадикардия
Е. кўнгил озишнинг йўқлиги
Ё. қайд қилишнинг йўқлиги
Ж. ичак перистальтикаси актив
102. Перитонитнинг 5 та умумий даволаш принципларини кўрсатинг:
А. жаррохлик амалиёти ва инфекция учогини йўқотиш*
Б. антибактериал даволаш қорин бўшлигини дренажлаш ва лаваж ўтказиш*
В. ошқозон ва ичак декомпрессияси*
Г. адекват инфузион даволаш(сув-электролит кислота-асос ва бошкаларни нормаллаш)*
Д. буйрак жигар юрак ва ўпка фаолиятини тиклаш ва қувватлаб туриш*
Е. консерватив терапия
Ё. седатив терапия
Ж. тез-тез овқатланиш
З. инфузион терапияни чегарлаш
И. доимий суюклик истеъмол қилиш
103. Ўткир перитонитда қилинадиган операция олди тайёргарликнинг асосий компонентларини айтинг:
А. оғриқсизлантириш препаратларини қилиш*
Б. қон полиглюкин тузли суюкликларни томир орқали юбориш*
В. қон-томир юрак препаратлари*
Г. гормонал препаратлар*
Д. меъда ичидаги суюкликни аспирация қилиш*
Е. спазмолитик терапия
Ё. қон чиқариш
Ж. гипотензив терапия
З. тез-тез овктлантириш
И. энтерал зондли озиклантириш
104. Меъда секрециясининг 3 та асосий фазасини айтинг:
А. мия*
Б. ошқозон*
В. ичак*
Г. эндокрин
Д. экзокрин
Е. гормонал
105. Меъда ва ун икки бармоқли ичакнинг яра касаллигидаги 5 та асосий асоратини айтинг:
А. перфорация*
Б. пенетрация*
В. қон кетиш*
Г. стеноз*
Д. ўсмага айланиши*
Е. мезентериал қон томирлар тромбози
Ё. ичак тутилиши
Ж. механик сариклик
З. буйрак санчиги
И. ичак ўт йўллари окмаси
106. Меъда ва ўн икки бармоқли ичакнинг яра касаллиги қон кетиш билан асоратланганида кузатиладиган 4 та белгини айтинг:
А. "кофе қуйқаси" каби қайт қилиш*
Б. қора рангли нажас – мелена*
В. анамнезида яра борлиги*
Г. коллапс ва анемия белгилари*
Д. сафроли қайд қилиш
Е. ахлатнинг оддий рангда бўлиши
Ё. ярага хос анамнезнинг йўқлиги
Ж. анемия белгиларининг йўқлиги
107. Меъда ва ун икки бармоқли ичакнинг яра касаллиги перфорация билан асоратланганида кузатиладиган 4 та асосий белгини айтинг:
А. ханжарсимон оғриқ*
Б. қорин мушакларининг "тахтасимон" таранглашуви*
В. анамнезида яра борлиги*
Г. қоринда эркин газ борлиги*
Д. эпигастрияда кучсиз оғриқ
Е. қорин мушакларининг таранглигини йўқлиги
Ё. ярага хос анамнез йўқлиги
Ж. жигар чегараларининг перкутор аниқ чегаралари
108. Гастродуоденал қон кетишларининг 6 та асосий сабабларини айтинг:
А. меъда ва ўн икки бармоқли ичакнинг яра касаллиги*
Б. Меллори-Вейс синдроми*
В. яранинг ўсмага айланиши ва усманинг парчаланиши*
Г. меъда полиплари*
Д. қон касалликлари*
Е. катарал эзофагит*
Ё. атрофик гастродуоденит
Ж. катарал энтерит
З. дуоденостаз
И. Миккел дивертикули
109. Меъда ва ўн икки бармоқли ичак яра касаллигининг инструментал диагностикасида қўлланиладиган
3 та асосий усулни айтинг:
А. рентгенологик*
Б. ЭГДФС*
В. меъда секрециясини текшириш*
Г. реткомоноскопия
Д. колонофиброскопия
Е. лапароскопия
110. Привратник стенозининг 3 та даражасини кўрсатинг:
А. компенсациялашган*
Б. субкомпенсациялашган*
В. декомпенсациялашган*
Г. 4 даражали привратник стенози
Д. 5 даражали привратник стенози
Е. 6 даражали привратник стенози
111. 12 бармоқкли ичак ярасининг тешилиши 3 та асосий таққослаш мумкин бўлган хасталикни кўрсатинг:
А. ўткир аппендицит*
Б. ўткир холецистит*
В. ўткир панкреатит*
Г. эндометрит
Д. аднексит
Е. колит
Ё. эндометрит
112. Меъда саратонини келтириб чиқарувчи 3 та асосий хасталикни айтинг:
А. меъда {ESC}коллез яраси*
Б. сурункали анацид гастрит*
В. меъда полипози*
Г. катарал гастрит
Д. гиперацидли гастрит
Е. атрофик гастрит
113. Меъда пилороантрал бўлими саратонига хос бўлган 3 та клиник белгини кўрсатинг:
А. овқатдан кўнгил айниши*
Б. қисқа вақтда озиб кетиш*
В. туриб қолган меъда суюқлиги билан қайт қилиш*
Г. иштаханинг сакланиши
Д. аста-секинлик билан озиш
Е. кўнгил айниш
114. Ёрилган гастродуоденал яралар билан дифференциал ташхис ўтказиши лозим бўлган 8 та асосий касалликни кўрсатинг:
А. мезентериал томирларининг тромбози ва эмболияси*
Б. ўткир аппендицит*
В. юрак санчиги*
Г. миокард инфарқти*
Д. пневмония ва плеврит*
Е. энтерит
Ё. колит
Ж. сурункали холецистит
З. сурункали панкреатит
И. жигар эхинококки
115. Меъда яра касаллигидаги оғриқларга таъриф беринг:
А. овқатдан кейин 05-1 соатдан кейин пайдо бўладиган эрта оғриқлар*
Б. оч қоринга овқатланиш орасида узок вақт танафуссдан кейин кузатиладиган оғриқлар*
В. тунги оғриқлар
Г. оғриқнинг ўнг ёнбош сохасида бўлиши
116. Меъда ва 12 бармоқ ичак яраси касаллигининг асосий клиник белгиларини айтиб беринг:
А. овқатлангандан кейин пайдо бўладиган меъда ва 12 бармоқли ичак проекциясидаги оғриқлар*
Б. оғриқларнинг фаслга боғлиқлиги*
В. асосан бахор ва кузда*
Г. диспептик синдром*
Д. бел сохасидаги оғриқлар овқатланишга боғлиқ бўлмаган
Е. оғриқнинг куз ёки бахорда бўлиши ахамияти йўқлиги
Ё. диспепсия йўқлиги
Ж. ичак фаолиятининг меъёрида бўлиши
117. Меъда ва 12 бармоқли ичак яра касаллигига хос бўлган 5 та рентген белгисини кўрсатинг:
А. бурмалар қонвергенцияси*
Б. кичик эгриликда жойлашган яра рўпарасига катта эгриликнинг бармоқли тортилиши*
В. привратник торайиши меъда харакат фаолиятини кучайиши*
Г. пальпацияда рентген яра сохасидаги махаллий оғриқлар*
Д. 12 бармоқли ичак пиёзчаси дисканезиясини сусайиши*
Е. токча белгисини йўқлиги
Ё. рентгенологик догнинг йўқлиги
Ж. бурмалар силликлиги
З. меъда мушак харакати фаолиятининг сусайиши
И. махаллий оғриқ йўқлиги пальпация пайтида яра проекциясида
118. Қон кетиш билан асоратланган меъда ва 12 бармоқ ичак яра касаллигини клиник белгиларини айтинг:
А. оғриқларни камайиши*
Б. "кофе қуйқаси" симон таркибли меъда суюқлигини қайт қилиш*
В. ахлатни қора кумирсимон келиши*
Г. яра анамнези борлиги*
Д. гиповалемия ва қон кетиш белгилари*
Е. оғриқни кучайиши
Ё. сафро аралаш қайд қилиш
Ж. ахлатнинг оддий рангда бўлиши
З. ярага хос анамнез йўқлиги
И. гемоглабинни нормада бўлиши
119. Гастродуоденал қон кетиш ва гиповалемия асосий клиник белгиларини айтинг:
А. холсизлик бош айланиши кулокларни шангиллаши қисқа муддатли хушдан кетиш*
Б. огиз кўриши чанкаш*
В. тери қопламларини окишлиги совуклиги нам терлаш*
Г. тахикардия қон босимни камайиши пульсни нотўлиқлиги*
Д. соатлик диурезни бўтунлай ануриягача камайиши*
Е. кўнгил айниши
Ё. қайд қилиш
Ж. гипертония
З. брадикардия
И. юрак қон томир уриши одатдаги тўлиқликда
120. Гастрдуоденал қон кетганда даволаш усулларининг асосий жараёнларини кўрсатинг:
А. тезкор кўрсатмалар билан жаррохлик стационарга ёткизиш*
Б. такрорий ва профуз қон кетганда шошилинч жаррохлик амалиёти*
В. капилляр қон кетганда консерватив даво*
Г. амбулатор назорат
Д. консерватив терапия
Е. капилляр (оз миқдорда) қон кетганда операция
121. Гастродуоденал қон кетишни тухтаганлигини кўрсатадиган асосий критерийларни айтиб беринг:
А. беморнинг ахволини яхшиланиши*
Б. ЭГДФС да қон кетишни тухтаганлиги*
В. меъдани 2-3 соатдан кейин такороан ювганда тиник суюклик чикиши*
Г. такрорий хукна қилинганда нажас рангининг нормаллашуви*
Д. беморнинг ахволи ёмонлашиши билан
Е. ЭГДФС да оз миқдорда қон кетиш
Ё. такроран меъда ювилганда қон колдиклари билан
Ж. такроран хукна қилинганда нажас қон аралаш
122. Гастродуоденал қон кетиш пайтида қўлланиладиган асосий консерватив терапияларни айтиб беринг:
А. гемостатик терапия*
Б. қон кетишни эндоскопик усулда тўхтатиш*
В. қон ўрнини копловчи терапия*
Г. гемостатик ва умумий қувватлантирувчи терапия*
Д. юқори калорияли суюк овқатларни истеъмол қилиш
Е. антикоагулянт терапия
Ё. қон босимини кўтарувчи препаратлар
Ж. очлик
123. Привратник стенозида пайдо бўладиган асосий патогенетик жараёнларни айтиб беринг:
А. овқатдан кейин эпигастрал сохада оғирлик ва тўлиқликнинг пайдо бўлиши*
Б. огиздан ёкимсиз хид келиши*
В. хаво билан кекириш*
Г. кўнгил айниш кабул қилинган овқат билан кусиш*
Д. холсизлик тана вазнини йўқотиш
Е. тери эластиклигини пасайиши ва кўриши
Ё. кабул қилинган озик-овқатлар ва суюкликларни хазм қилиш
Ж. меъда ичакда нормал пассаж
124. Привратник стенозни асосий клиник белгисини кўрсатинг:
А. оғиздан нохуш хид келиши*
Б. холсизлик вазнни йўқотиш*
В. тери таранглигини пассайиши кўрукли*
Г. эпигастрияда ва қорин бўшлиги ўлчамини ўзгариши*
Д. перистальтикада эпигастрияда*
Е. "ханжарсимон" оғриқлар
Ё. сафро аралаш қайд қилиш
Ж. Щеткин-Блюмберг белгиси мусбат
З. тери таранглиги одатдагидек
И. чайқалиш шовкини йўқлиги
125. Привратник стенозининг 4 та даражасини айтиб беринг ва таърифланг:
А. 1 даража шаклланаётган торайиш клиникасини йўқлигиэндоскопияда 12 бармоқли ичак ёки привратник яра чандиклиги деформацияси*
Б. II даража компенсацияланган стеноз рентгенологик меъда суюқлигини 6-12 соат мобайнида ушланиши*
В. III даража субкомпенсацияланган торайиши торайишнинг яққол белгилари сув-электролит алмашинувини бузилиши тана вазнини камайиши рентгенологик меъдани кенгайиши меъда суюқлигини 12-24 соатгача ушланиб қолиши*
Г. IV даража декомпенсацияланган торайиш озиш белгилари сувсизланиш гипопротенемия гипокалемия азотемия алколез белгиларни ривожланиши Рентгенологик меъда ўлчамларининг жуда катталашиши эвакуацияни 24 соатдан ортиқ ушланиши*
Д. 1 ст- рентгенологик эвакуациянинг 24 соатгача тутилиши
Е. 2 ст- рентгенологик эвакуациянинг 48 соатгача тутилиши
Ё. 1 ст- рентгенологик эвакуациянинг 6 соатгача тутилиши
Ж. 1 ст- рентгенологик эвакуациянинг привратник торайиш белгилари йўқлиги
126. 12 бармоқли ичак яраси қайси органларга пенитрация беради:
А. ошқозон ости безига*
Б. гепатодуоденал богламга*
В. жигарга*
Г. ўт пуфагига*
Д. талоқ
Е. буйраклар
Ё. ёнбош ичак
Ж. сигмасимон ичак
127. Яра малигнизациясни куп учрайдиган асосий клиник белгиларини кўрсатинг:
А. оғриқларнинг овқатланиш ва фаслга боғлиқлигининг йўқолиши*
Б. тумток доимий оғриқлар*
В. осойишталик ва пархез қилиш оғриқларни колдирмайди*
Г. иштаханинг йўқолиши тана вазнинг камайиши*
Д. комплекс консерватив терапиянинг ярага таъсир қилмаслиги*
Е. фаслга боғлиқли оғриқлар
Ё. кучли вақти-вақти билан оғриқ кучайиши
Ж. пархез оғриқни камайтиради
З. иштаханинг кучайиши
И. консерватив терапия муваффақияти
128. Малигнизациянинг рентген белгиларини кўрсатинг:
А. ўлчамлари диаметри 15 см катта бўлган яра*
Б. "токча"нинг контурларининг нотекислиги*
В. шиллиқ қават бурмаларининг узунлиги*
Г. яра сохасида перистальтиканинг йўқолиши*
Д. яра кичик ўлчами булиб диаметри 05 см гача бўлади
Е. "токча" чегаралари силлик
Ё. бурмалар силликлиги
Ж. яра атрофида перистальтика актив
129. Меъда ва 12 бармоқли ичак яра касаллигида қўлланиладиган амалиётга абсолют кўрсатмаларни айтинг:
А. профуз қон кетиш*
Б. яра тешилиши*
В. привратник торайиши*
Г. малигнизация*
Д. оз миқдорда қон кетиш
Е. пенитрация
Ё. консерватив терапия вақтинчалик эффектлиги
Ж. биралмчи топилган яралар
130. Меъда ва 12 бармоқли ичак яра касаллигида қўлланиладиган амалиётга 4 та нисбий кўрсатмаларни айтиб беринг:
А. пенитрацияли ва коллез яралар*
Б. консерватив тадбирлар билан тўхтатилладиган гастрдуоденал қон кетишлар*
В. консерватив терапиядан 2 ой мобайнида эффект булмаслиги*
Г. яра касаллигининг 1 йилда 2 марта қайталаниши ва бемор мехнат фаолиятини чегараловчи холат*
Д. профуз қон кетиш
Е. перфорация
Ё. стеноз
Ж. малигнизация
131. Золлингер-Эллисон синдроми триадасини айтиб беринг:
А. пептик яра*
Б. меъда ширасининг юқори кислоталилиги*
В. панкреас аденомаси*
Г. эрозиялар
Д. меъда ширасининг кам кислоталиги
Е. панкреас кистаси
132. Чурранинг 3 асосий элементини айтиб ўтинг:
А. чурра даврозаси*
Б. чурра копчаси*
В. чурра махсулоти*
Г. чурра пардаси
Д. чурра тешиги
Е. чурра бошчаси
133. Қориннинг ташқи асоратсиз чуррасининг 5 та асосий клиник кўринишини айтиб ўтинг:
А. қорин таранглашганида ёки вертикал холатда чурра шишининг пайдо бўлиши горизонтал холатда ёки кул билан тўғриланганда унинг йўқолиши*
Б. қорин деворида у ёки бу дефектнинг бўлиши*
В. чурра сохасида оғриқ*
Г. чурра махсулотини ташқил килган органлар фаолиятининг бузилиши*
Д. йўтал турткиси симптоми бўлиши*
Е. қорин таранглашганида ёки вертикал холатда чурра шишининг пайдо бўлиши горизонтал холатда чурра шишининг пайдо бўлиши*
Ё. қорин таранглашганда ёки вертикал чурранинг тўғриланмаслиги
Ж. йўтал турткиси симптоми бўлимаслиги
З. кул билан тўғриланганда чурранинг қорин бўшлигига кирмаслиги
И. чурра халқасини аниқланмаслиги
134. Қорин чурраларидаги 2 асосий этапни айтинг:
А. чуррани кесиш-чурра копини олиб ташлаш*
Б. қорин деворини кучсиз участкасини мустахкамлаш - чурра дарвозаларини пластикаси*
В. чуррани кесиш-чурра копини қорин бўшлигига киргизиш
Г. жарохатни дренажлаш
135. Қорин чурраларини оператив даволашга қарши кўрсатмаларни санаб беринг:
А. абсолют - хамрох оғир сурункали касалликларнинг бўлишм - ёмон сифатли ўсмаларни бўлиши*
Б. нисбий - эрта болалик даври - ўткир касалликлар – хомиладорлик*
В. чурра катта бўлганда*
Г. карияларда*
Д. меъда ичак яар касаллигимда
Е. семизликни III-IV даражасида
Ё. қорин бўшлиги кавшар касаллигида
136. Чурраларда бандаж қўллашни манфий томонларини айтинг:
А. терининг эзилиб яраланиши инфекция тушиши*
Б. чурра копчасида чандикли битишмалар пайдо булиб унинг қорин бўшлигига кирмай қолишига сабаб бўлади*
В. апоневрознинг атрофияга учраб касалликнинг янада ривожланиши*
Г. чуррани битиб кетиши
Д. манфий томонлари йўқ
Е. апаневрозни гипертрофияга учраши
137. Мураккаблиги бўйича чов чурраларини 4 шаклини кўрсатинг:
А. тўғриланмайдиган*
Б. сиргалувчи*
В. рецидив*
Г. кўп камерали рецидив*
Д. тузриланадиган
Е. орттирилган
Ё. қийшиқ
Ж. тўғри
138. Чурра копи хосил бўлиши бўйича чов чуррасини 2 шаклини кўрсатинг:
А. тугма*
Б. орттирилган*
В. тўғриланадиган
Г. тўғриланмайдиган
139. АП Крымов бўйича қийшиқ чов чуррасини ривожланиш 4 бочқичларини кўрсатинг:
А. бошланаётган*
Б. каналли*
В. уруг тизимчасини қийшиқ чов чурраси*
Г. қийшиқ чов ёрғоқ чурраси*
Д. оғриқли
Е. сахта тузалиш
Ё. авж олиш
Ж. чуррани сон каналига тушиши
140. НИ Кукуджанов бўйича тўғри чов чурраларини асосий 3 турини кўрсатинг:
А. бошланаётган тўғри*
Б. тўғри ёки интерстициал*
В. тўғри чов ёргоқ*
Г. бошланаётган каналли
Д. қийшиқ
Е. қийшиқ чов ёрғоқ
141. Операциядан кейинги рецидивловчи чов чурраси ривожланишининг асосий 3 хил сабабини санаб ўтинг:
А. амалиётдан кейинги жарохатни яллиғланиши йиринглаши*
Б. хали битмаган чандикка барвақт оғирлик тушиши*
В. амалиётдан кейинги даврда оғир жисмоний ишларни бажариш*
Г. амалиётдан кейинги гиподинамия холати
Д. амалиётдан кейинги даврда мева ва сабзавотларни куп истеъмол қилиш
Е. беморларни семириб кетиши
142. Типик чов чурраларида асосий 2 хил шикоятни айтинг:
А. ўсмасимон буртма (шиш) чов сохасида*
Б. чов сохасида турли интенсивликдаги оғриқлар кўпроқ жисмоний зўриқиш пайтида*
В. сон сохасида шиш пайдо бўлиши
Г. ётганда киндикдан пастда оғриқларни кучайиши
143. Қийшиқ чов чурралари учун характерли бўлган 5 та дифференциал-диагностик белгиларни санаб ўтинг:
А. чурра бўртмалари узунчоқ шаклда*
Б. кўпинча бир томонлама*
В. чурра хосил бўлиши бошлангич стадиясида йўтал турткиси ён томондан сезилади чов канали чуқур тешиги тарафидан*
Г. кўпинча ёрғоққа тушиб туради*
Д. пастки эпигастрал артерия пульсацияси бармоқдан ичкарида аниқланади чов каналига киргизилганда*
Е. медиал киндик бойлами бўйлаб қорин бўшлигидан ташқарига чиқади
Ё. чов оралиги бўйлаб тўғри йўналишда ўтади
Ж. тугма булмай кўпроқ ёш ўтганларда учрайди
З. ёрғоққа тушмайди
И. уруг тизимчаси чурра копидан ташқарида жойлашади
144. Тўғри чов чурралари учун характерли бўлган 5 та дифференциал диагностик белгиларни санаб ўтинг:
А. медиал киндик бойлами бўйлаб қорин бўшлигидан ташқарига чиқади*
Б. кўпроқ айникса еши улгайган беморларда икки томонлама*
В. ёргоққа жуда хам кам холларда тушади*
Г. йўтал турткиси чов канали ташқи тешиги рўпарасида сезилади*
Д. чов каналига киргизилганда пастки эпигастрал артерия пульсацияси бармоқдан ташқарида аниқланади*
Е. чов канали йулини қайтаради
Ё. тугма кўпроқ ёшларда учрайди
Ж. кўпинча бир томонлама бўлади
З. кўпинча ёрғоққа тушади
И. пастки эпигастрал артерия пульсацияси бармоқдан ичкарида аниқланади
145. Чурра кесиш жаррохлик амалиетини асосий 4 бочқичини санаб ўтинг:
А. чов каналига кириш*
Б. атрофдаги тўқималардан ажратиб олиш ва чурра копини олиб ташлаш*
В. чуқур чов тешигини тикиш*
Г. чов канали пластикаси*
Д. чуқур чов тешигини тикиш
Е. чурра копини олиб ташлаш
146. Чов канали олдинги деворини пластикасини асосий уч турини айтинг:
А. Жирар усули*
Б. Спасокукоцкий усули*
В. Мартынов усули*
Г. Бассини усули
Д. Кукуджанов усули
Е. Постемский усули
147. Чов канали орқа деворини пластикасини асосий 3 турини айтинг:
А. Бассини усули*
Б. Кукуджанов усули*
В. Постемпский усули*
Г. Жирар усули
Д. Спасокукоцкий усули
Е. Мартынов усули
148. Чов чуррасини кесиш операцияси вақтида бўлиши мумкин бўлган 6 та асоратларни санаб ўтинг:
А. ёнбош-чов ва ёнбош ўсимтали нервларни жарохатланиши*
Б. уруг тизимчасини жарохатланиши*
В. ичакларни жарохатланиши*
Г. сон томирларини жарохатланиши*
Д. инфекцияларни ривожланиши ва ярани йиринглаши*
Е. диафрагма нервини жарохатланиши
Ё. қорин аортасини жарохати
Ж. ўт пуфаги жарохатланиши
З. пастки кавак венасини жарохатланиши
И. тўғри ичак жарохатланиши
149. Сон чуррасининг аелларда кўп учрашининг 2 асосий сабабини кўрсатинг:
А. тознинг жуда кенглиги*
Б. мушак ва томир лакуналарининг ривожланганлиги ва чов бойламининг бўшлиги*
В. мушак ва томир системасининг ривожланмаганлиги ва чов бойламини мустахкамлиги
Г. тазнинг торлиги
150. Сон каналининг деворларини ташқил қилувчи структураларни айтинг:
А. олдиндан - чов богламининг орқа-паст юзаси ва сонни кенг фасциясининг юзаки варагининг орқа юзаси*
Б. орқадан - кенг фасциянинг чуқур вараги*
В. ташқаридан -сон венасининг медиал девори ва унинг фасциал кини*
Г. олдиндан кенг фасцияни чуқур пардаси
Д. орқадан сон кенг фасциясини юзаки пардасининг орқа томони
Е. ташқаридан-сон венасини латерал томони
151. Сон чуррасининг пайдо бўлишини 3 та асосий бочқичини айтинг:
А. бошлангич*
Б. канал*
В. тўлиқ*
Г. оғриқли
Д. оғриқсиз
Е. тўлиқ бўлмаган
152. Сон чурраларида кузатиладиган 2 та асосий шикоятни кўрсатинг:
А. чов сохасида соннинг юқори қориннинг пастки қисмларида оғриқлар*
Б. жисмоний мехнат юрган пайтда кучаядиган оғриқлар*
В. ўнг ёнбош ва киндик атрофидаги оғриқлар
Г. ётган холатда кучаядиган оғриқлар
153. Сон чурраси билан дифференциал ташхис қилинадиган 4 та касалликни айтинг:
А. овал чуқурча лимфаденити*
Б. хавфли усманинг лимфа тугунларига метастази*
В. овал чуқурчадаги веналарнинг варикоз кенгайиши*
Г. умуртқа туберкулезидаги шишли абсцесс*
Д. аппендицит
Е. 12 бармоқли ичак яра касаллиги
Ё. цистит
Ж. проктит
З. бел умуртқалари остеохондроз
154. Сон чуррасига хос бўлган 5 та асосий клиник белгини кўрсатинг:
А. сон чов сохасида чурра буртмаси*
Б. чурра силлик айланасимон шаклида кичик катталикда*
В. чов бойламидан пастда жойлашган*
Г. сон томирларидан ичкарида жойлашган*
Д. қисилиш клиникаси куп учрайди*
Е. чов сохасида чурра буртмаси
Ё. чурра қаттиқ тухумсимон шаклда ўлчами катта
Ж. чов бойламидан тепада жойлашган
З. сон томирларидан ташқарида жойлашган
И. қисилиш клиникаси кам учрайди
155. Сон чурраларида қўлланиладиган 3 хил операцияни айтинг (чурра дарвозасига кесиб боришга нисбатан):
А. сон*
Б. чов*
В. қорин бўшлиги томонидан*
Г. ўнг ёнбош сохасида
Д. киндикдан пастки урта чизик бўйлаб
Е. мезогастрия сохасида
156. Киндик чурраларида учта асосий клиник симптомларини санаб ўтинг:
А. қорин таранг тортилганда ва вертикал холатда киндик сохасини буртиши*
Б. кўпинча қабзият безовта килади*
В. киндик сохасида оғриқ*
Г. вертикал холатда чуррани йўқолиши
Д. эпигастрияда оғриқ
Е. кўпинча горизонтал холатда безовта килади
157. Киндик чурраларида оператив усулнинг 3 турини айтинг:
А. Мейо усули*
Б. Сапежко усули*
В. аллопластик усули*
Г. Вознесенский усули
Д. Бассини усули
Е. Постемский усули
158. Кисилган чурраларнинг уч асосий намоендасини кўрсатинг:
А. бирданига чурранинг дарвозасида чурра ичидаги тўқиманинг қисилиши*
Б. кўпинча ичак тутилиши билан кузатилиши*
В. кўпинча кария ва кекса ешларда учраши*
Г. кўпинча болалар ва ёшларда учрайди
Д. кўпинча меъда яраси бор беморларда учрайди
Е. бирданига чурра ўлчамини катталашуви
159. Механизми бўйича чурралар қисилишини 2 турини айтинг:
А. эластик*
Б. нажас туфайли*
В. ретроград
Г. девор бўйлаб
160. Эластик чурра қисилишида 6 та асосий тушунчани айтинг:
А. бирданига куп миқдорда аъзоларнинг қорин бўшлигидан тор чурра дарвозасидан чикиши*
Б. қорин бўшлигидан чиккан аъзолар қайтиб узига киролмаслиги*
В. чурра дарвозасида қорин бўшлиги аъзоларининг қисилиши натижасида уларнинг ишемияси ва кучли Г. риклар*
Д. оғриқ синдроми ва қисилишининг кучайиши*
Е. тор чурра дарвозасида ривожланади*
Ё. физик кучанишда ривожланади*
Ж. қорин бўшлигидан чиккан аъзолар қайтиб узига кириши
З. чурра копидаги олиб келувчи қовузлоқни бирданига тулиши сабабли чурра копидаги аъзони қисилиши
И. олиб кетувчи қовузлоқ бирданига кучайиб қолиши натижасида чурра дарвозасида ичак тўткичи билан кисилади
К. чурра дарвозаси кенг бўлганда чиқади
161. Нажас туфайли чурра қисилишида 4 та асосий тушунчаларни айтинг:
А. чурра халтасидаги олиб келувчи ичак сиртмогини бирданига нажас билан тулиши туфайли қисилиши*
Б. олиб кетувчи ичак сиртмогини бушаб қолиши ва унинг тўткичи чурра дарвозасида қисилиши*
В. кенг чурра дарвозаси туфайли келиб чикиши*
Г. жисмоний кучанишларнинг кам ахамияти ва узок тўғирланмайдиган чурралардан кейин пайдо бўлиши*
Д. тор чурра дарвозасидан қорин бўшлигидаги куп аъзоларининг бирданига чикиши
Е. чиккан аъзолар мустакил равишда қорин бўшлигига кирмайди
Ё. жисмоний зўриқишда келиб чиқади
Ж. оғриқ синдроми кучли
З. чурра халтасидаги олиб келувчи қовузлоқнинг бирданига кучайиб қолиши натижасида қисилиши
162. Қисилишни алохида 3 та турини айтинг:
А. ретроград*
Б. девор бўйлаб*
В. Литтре чурраси*
Г. эластик
Д. нажасли
Е. аралаш
163. Хар қандай чурра кисилганда кузатиладиган 4 та клиник манзара:
А. шиш жойида қаттиқ оғриқлар*
Б. чурранинг тўғирланмаслиги*
В. чурра шишининг таранглашуви*
Г. йўтал турткисининг аниқланмаслиги*
Д. шиш жойида кучсиз оғриқлар
Е. чурранинг кириб чикиши
Ё. чурра шишининг юмшоклиги
Ж. йўтал турткисининг аниқланиши
164. Чурра халта флегмонаси пайдо бўлганда 4 асосий клиник белгиларни кўрсатинг:
А. тана хароратини кўтарилиши*
Б. интоксикация белгиларининг кучайиши*
В. махаллий шиш ва тери гиперемияси*
Г. чурра шиши сохасида қаттиқ оғриқлар*
Д. тана харорати мўтаъдил
Е. интоксикация белгиларини йўқлиги
Ё. чурра сохасида тери рангги узгарган
Ж. чурра шиши сохаси оғриқсиз
165. Кисилган чурранинг 3 та асоратларини айтинг:
А. чурра халтасининг флегмонаси*
Б. кисилган аъзонинг некрози агар ичак бўлса унинг перфорацияси*
В. перитонит*
Г. чурра копи ўзгаришсиз
Д. қисилган аъзони хамирсимон бўлиши
Е. қон босими кўтарилиши
166. Кисилган чурранинг 5 та махаллий диагностик белгиларини айтинг:
А. чурра шиши аник намоён бўлиши*
Б. чурра шиши бемор холатини узгартирганда хам бартараф булмаслиги*
В. қаттиқ оғриқлар ва пайпаслаганда таранглиги*
Г. йўтал турткисининг аниқланмаслиги*
Д. ичак кисилганида бошлангич даврда тимпаник перкутор товуш ва кечки даврида бугик товуш аниқланади*
Е. вертикал холатда чурра йўқолиши
Ё. пайпаслаганда юмшоклик оғриқлар йўқлиги
Ж. йўтал турткиси мусбат
З. бошлангич даврда бугик ва кечки даврда тимпаник товуш аниқланади
И. чурра сохасидаги тери гипостазияси
167. Қайси 3 та асосий касалликлар билан кисилган чуррани дифференциал диагностикаси ўтказилади:
А. тўғирланмайдиган чурра*
Б. копростаз*
В. сохта сиқилиши*
Г. сон томирларининг ўткир тромбози
Д. ўткир холецистит
Е. ўткир пиелонефрит
168. Чурра қисилишини механизимига кўра 3 турини айтинг:
А. эластик*
Б. нажас туфайли*
В. аралаш*
Г. оғриқли
Д. оғриқсиз
169. Кисилган чурраларда даволаш тактикасининг асосий моментларини характерлаб беринг:
А. шошилинч операцияга абсолют кўрсатма*
Б. чурранинг мустакил равишда куйиб юборилганда (разущемление) 1-2 кун давомида хирургик бўлимга кузатувга олиш*
В. куч билан тўғриламаслик*
Г. куч билан тугирлаш
Д. чурранинг мустакил равишда куйиб юборилганда амбулатор кузатув тавсия қилинади
Е. режали равишда операция қилиш
170. Сикилган чуррани куч билан тўғрилаганда қайси манфий асоратлар бўлиши мумкин:
А. чириган ичакни қоринга тўғрилаш*
Б. ёлгон тўғриланиш*
В. чурра копчасида ичакнинг ёрилиши*
Г. ўпка артериясини тромбоэмболияси
Д. илеофеморал тромбоз
Е. қорин бўшлиги инфильтрати
171. Қорин чурраларини махсус текшириш усулларига нималар киради:
А. чурра дарвозасини аниқлаш*
Б. йўтал турткиси белгисни аниқлаш*
В. қондаги лейкоцитларни аниқлаш
Д. қорин перкуссияси
172. Чурра қисилишига олиб келадиган 3 сабабни айтинг6
А. чурра махсулотларини чурра деворига ёпишиб кетиши*
Б. ичак қовузлоқларининг бир-бирига ёпишиб қонгломерат хосил қилиши*
В. катта чарвининг калинлашиши ёки гипертрофияси*
Г. чурра рецидиви
Д. кари ёшдаги беморларда жисмоний мехнат
Е. ёш болаларнинг аномалия усиши
173. НЯК(носпецифик ярали колит)ни ифодаловчи 5 та белгини санаб ўтинг:
А. этиологияси номаълум*
Б. сурункали кечиши*
В. яллиғланиш тўғри ва чамбар ичакда*
Г. геморрагиялар*
Д. яралар борлиги*
Е. йиринг хосил бўлиши
Ё. ўткир кечиши
Ж. яллиғланиш тўғри ва ингичка ичакда
З. этиологияси маълум
И. эрозиялар бўлиши
174. НЯКни 2 та клиник формасини айтинг:
А. ўткир*
Б. сурункали қайталовчи*
В. продромал
Г. ўткир ости
175. НЯКни ўткир шаклида кузатиладиган 3 та асоратларини айтинг:
А. массив ичакдан қон кетиши*
Б. йўғон ичакнинг перфорацияси*
В. перитонит*
Г. меъдадан массив қон кетиш
Д. ингичка ичак перфорацияси
Е. цистит
176. НЯКни ўткир шаклида кузатиладиган 5 та локал симптомларни айтинг:
А. қоринни шишиши*
Б. йўғон ичак йули бўйлаб оғриқлар*
В. йўғон ичакнинг спазми ёки шишиши*
Г. жигарнинг бир оз катталашиши*
Д. талоқнинг бир оз катталашиши*
Е. қорин ичга тортилган холатда оғриқлар
Ё. ингичка ичаклар сохасида оғриқлар
Ж. ингичка ичак спазми
З. қорин асимметрияси
И. ичакларда кучли шовкин
177. НЯКда қоннинг ва пешобнинг умумий тахлилларида кузатиладиган 5 та лаборатор белгини айтинг:
А. анемия*
Б. лейкоцитоз*
В. лейкоформулани чапга силжиши*
Г. эритроцитларнинг чўкиш тезлигини ошиши*
Д. протеинурия*
Е. эритроцитларни чўкиш тезлигини камайиши
Ё. гематурия
Ж. цилинурия
З. лейкопения
И. никтурия
178. НЯКда қоннинг биохимик тахлилида кузатиладиган 7 та белгини санаб ўтинг:
А. гипопротеинеми*
Б. гипоальбуминемия*
В. гипер-гамма-глобулинемия*
Г. трансаминазаларнинг ошиши*
Д. серомукоиднинг ошиши*
Е. трансамилазаларнинг камайиши
Ё. серомукоиднинг камайиши
Ж. гиперальбуминия
З. гиперпротенемия
И. билирубинемия
179. НЯКда нажаснинг тахлилида қандай 3 та белги кузатилиши мумкин:
А. кўп миқдорда шиллиқ*
Б. эритроцитлар*
В. лейкоцитлар*
Г. кўп миқдорда клетчатка
Д. эпителий
Е. гижжа тухумлари
180. НЯК этиопатогенезининг теориялари:
А. аллергик*
Б. гормонал*
В. ферментатив*
Г. алиментар*
Д. инфекцион*
Е. нейрогуморал
Ё. иммунологик
Ж. қон томирли
З. кортиковисцерал
И. механик
181. НЯК сурункали формасининг клиник белгилари:
А. шиллиқли ахлатни қон аралаш чикиши*
Б. диареянинг ич қотиши билан алмашиниб туриши*
В. иштаханинг пасайиши тана вазнини камайиши*
Г. холсизлик*
Д. қора рангли нажас
Е. тери рангини саргайиши
Ё. қон босимини юқорилиги
Ж. тахикардия
182. НЯКда йўғон ичак жарохатланишнинг таркалиши бўйича турлари:
А. тотал*
Б. сегментар*
В. диффуз
Г. махаллий
183. НЯКни ўткир формасида учрайдиган энг куп асоратларини айтинг:
А. ичак перфорацияси – перитонит*
Б, қон кетиши*
В. бўткир цистит
Г. ўткир гепатит
184. НЯКни асосий асоратларини айтинг:
А. специфик - тери бўғин кўзларнинг жарохатланиши*
Б. ассоициатив - гемотологик кўриниши сув-электролит баланси ингичка* ичакдаги сурилиш ва гемокоагуляция системасидаги бузилишлар*
В. хирургик - йўғон ичак тешилиши қон кетиши кўндаланг ичакнинг ўткир токсик дилятацияси*
аноректал сохани жарохатланиши - стриктуралар окма яралар аналь ёриқлари*
Г. мия қон томирлар нервлар жарохатланиши
Д. ингичка ичакни тешилиши
Е. ингичка ичак терминал сохасини стриктуралари
Ё. сигмасимон ичакнинг ўткир токсик дилятацияси
Ж. ён-бош ичак оқма яралари
185. НЯКни қайси касаллик билан дифференцияллаш керак:
А. дезинтерия*
Б. проктит*
В. Крон касаллиги*
Г. бруцеллез
Д. ўткир гепатит
Е. цистит
186. НЯК диагностикасида қайси инструментал текширув усулларини ўтказиш лозим:
А. ректоромоноскопия*
Б. колоноскопия*
В. ирригоскопия*
Г. ультратовуш текшируви
Д. аортография
Е. қорин бўшлигини R-скопияси
187. НЯКда бўладиган эндоскопик белгилар:
А. йўғон ичак шиллиқ қаватининг гиперемияси*
Б. эррозиялар*
В. яралар*
Г. микроабсцесслар*
Д. йўғон ичак шиллиқ қавати ўзгаришсиз
Е. полиплар
Ё. шиллиқ қаватнинг чандикли ўзгаришлари
Ж. ичак торайганлиги
188. Сурункали носпецифик ярали колитда ирригоскопия ўтказилганда бўладиган рентген белгиларни айтинг:
А. йўғон ичак деворини регидлиги*
Б. кўплаб майда ниша (чуқурчалар) бўлиши*
В. ингичка ичак деворини регидлиги
Г. ён-бош ичак чуқурчалар (ниша) бўлиши
189. НЯКни консерватив терапияси қайси компонентларни ўз ичига олади:
А. антибиотикотерапия*
Б. сульфаниламид*
В. витаминлар*
Г. гормонлар*
Д. гемотрансфузия*
Е. ностероид яллиғланишга қарши дори воситалари
Ё. диуретиклар
Ж. физиотерапия
З. инфузион ва спазмолитик терапия
И. антигистамин препарат
190. НЯКни оператив даволашга кўрсатмалар:
А. оғир прогрессив кечиши*
Б. ичакнинг ривожланган стенози*
В. йўғон ичак деворининг перфорацияси*
Г. қон кетиш*
Д. малигнизация*
Е. енгил кечишида
Ё. секин зурайиб боадиган кечишида
Ж. яхши консерватив даводан кейин
З. яралар эпителизациясидан кейин
И. қон кетиш белгилари кузатилмаганда
191. Геморрой келиб чикишига этиологик факторларни айтинг:
А. сурункали ич қотиши*
Б. дефекацияни бузилишлари*
В. тўғри ичакни сурункали яллиғланиш касалликлари*
Г. аналь канал ва тўғри ичакнинг жарохатланиши*
Д. сурункали ич кетиши
Е. проктосигмоидит
Ё. ингичка ичакни сурункали яллиғланиш касалликлари
Ж. кўндаланг чамбар ичак ва сигмасимон ичакнинг жарохатланиши
192. Геморрой ривожланишининг 4 та даражасини айтинг ва характерланг:
А. I даражаси - тугунлар фақат дефекация вақтида чиқади кейин мустакил равишда узи тўғирланади*
Б. II даражаси - тугунлар жисмоний зўриқиш вақтида чиқади мустакил равишда тўғирланади*
В. III даражаси - тугунлар қисман кучанганда ва юрганда чиқади мустакил равишда кирмайди*
Г. IV даражаси - тугунлар доимий равишда ташқарига чикан холда бўлади уларнинг тўғриланиши оғриқли*
Д. 1 чи даража - тугунлар доимо ташқарига чиккан холатда уларни тугирлаш оғриқли
Е. 2 чи даража - тугунлар озгина зурикканда юрганда пайдо бўлади мустакил равишда тўғирланмайди
Ё. тугунлар жисмоний зурикканда пайдо бўлади мустакил равишда тўғирланади
Ж. тугунлар фақат дефекацияда чиқади
193. Геморройнинг энг куп клиник кўринишларининг айтинг:
А. аналь тешик сохасида ёт жисм сезгиси*
Б. ташқи геморридал тугунларни пайдо бўлиши*
В. вақти-вақти билан ахлатни ипсимон тоза кип-қизил қон кушмаси билан ажралиши ёки дефекациядан кейин қон томчиси бўлиши*
Г. аналь сохада кичишиш ва хулланиш*
Д. қора рангли нажас
Е. гипертермия
Ё. қон босимининг ошиши
Ж. тўғри ичакнинг тушиши
194. Геморрой ташхсини куйиш учун қайси махсус текширув усулларини ўтказиш лозим:
А. ректал ойналар билан текшириш*
Б. ректоскопия*
В. ирригоскопия*
Г. флебография
Д. эндоскопия
Е. компьютер томография
195. Геморройда қайси касалликлар билан дифференциал диагностика ўтказиш лозим:
А. жигар циррозида ва портал гипертензияда кичик чаноқ усмасида тўғри ичак саратонида ва хомиладорликдаги симптоматик геморрой*
Б. анал полиплар - анал канал саратони*
В. кондиломалар - тери ости-шиллиқ қават ости парапроктити*
Г. аналь ёриқлари*
Д. 12 бармоқли ичак ярасини қон кетиш асорати билан
Е. Меллори-Вейс синдроми
Ё. ингичка ичак полипи
Ж. носпецифик ярали колит
196. Геморрой I-II даражасида консерватив даволашнинг асосий моментларини айтинг:
А. пархез*
Б. гигиеник режим*
В. йўғон ичакнинг бошка ёндош касалликларини даволаш*
Г. ич қотишнинг профилактикаси*
Д. дефекациянинг нормаллаштириш*
Е. антибиотиклар
Ё. сульфаниламидлар
Ж. гемостатик терапия
З. антикоагулянтлар
И. гормонлар
197. Геморроидал веналар ўткир тромбозининг асосий клиник кўринишларини айтинг:
А. орқа тешикдаги ўткир оғриқларни бемор юриши ва ўтиришига халақит бериши*
Б. зичқаттиқ ўта оғриқли геморроидал тугунларни бўлиши*
В. орқа чиқарув тешиги сохасида бир оз оғриқ бўлиши
Г. кучли оғриқни юрганда камайиши
198. Геморроидал тугунларнинг ўткир тромбозини қончсерватив даволанишнинг асосий моментларини айтинг:
А. пархез*
Б. тушак режими*
В. кунига 3-5 марта совук марганцовка ванналар*
Г. гепарин бўтадионли маз билан боглам*
Д. параректал новокаинли блокада*
Е. яллиғланишга қарши терапия*
Ё. гемотрансфузия
Ж. адренолиметиклар
З. инсулин терапия
199. Гемороидал қон кетишларининг клиник белгиларининг айтинг:
А. аналь каналидан дефекациядан кейин кучаядиган томчилар ёки окиб тоза қон чикиши*
Б. сурункали гипохром анемия белгилари (холсизлик бош айланиш терининг окариши)*
В. перианаль соханинг кўрганда қон излари*
Г. ректал текширганда кулкопда қон излари*
Д. қора рангдаги нажас
Е. қоринни киндикдан пастки сохаларида оғриқ
Ё. кофе қуйкасимон кусиш
Ж. қон босимини ошиши
200. Ўткир проктитни асосий клиник белгиларини айтинг:
А. оғриқ тўғри ичакда ачишиш ва тўлиқлик сезилиши*
Б. дефекацияга чикишни тезланиши*
В. аналь текширганда суюк шиллиқ серроз қонли суюклик баъзан*
Г. йиринг аралаш ажралма чикиши*
Д. қоринни киндикдан пастки сохасида оғриқ
Е. қабзият кузатилади
Ё. киндик сохасида оғриқ
201. Проктит даволанишнинг асосий моментларини айтинг:
А. енгил кам шакли пархез*
Б. антибактериал терапия*
В. антисептик эритмалар билан хукна*
Г. антикоагулянт терапия
Д. юқори калорияли ковурилган овқатлар
Е. гипертоник эритмалар билан хукна қилиш
202. Орқа тешик ёригини асосий клиник кўринишлари:
А. дефекация вақтида кучли оғриқлар*
Б. ич келишидан кўркиш*
В. дефекация вақтида қон томчиларини ажралиши*
Г. дефекация вақтида кучсиз оғриқлар
Д. ич куп марта суюк келиши
Е. нажасни қора рангда бўлиши
203. Орқа тешик ёригини консерватив даволашнинг асосий моментларини айтинг:
А. ўтирган холда илик ванналар*
Б. ромашка билан микрохукналар*
В. анестезинли геморроидал шамчалар*
Г. новокаинли блокада*
Д. тўғри ичак сфинктерини чузилтириш*
Е. ўтирган холда гипертоник эритмалар билан махаллий ванналар қилиш
Ё. вагосимпатик блокада
Ж. сифонли хукна қилиш
З. инсулин терапия ўтказиш
И. вена орқали гемостатик дорилар юбориш
204. Орқа тешик ёригини хирургик даволашга кўрсатмаларни айтинг:
А. 3 ой давомида консерватив даволашнинг эффектсизлиги*
Б. агар ёриқ ярага айланса*
В. ёриқ чегарасида тепачалар ва кичишиш пайдо бўлиши*
Г. йўғон ичак шиллиқ қаватини ўткир яллиғланиши ва яралар пайдо бўлиши
Д. агар ёриқни битиши кузатилса
У. 10 кун давомида консерватив давони эффектсизлиги
205. Ўткир парапроктитнинг асосий клиник кўринишларининг айтинг:
А. ўткир бошланиши*
Б. орқа тешик сохасидаги оғриқни дефекация вақтида кучайиши*
В. тана хароратини 39 С гача кўтарилиши*
Г. махаллий параректал сохаси терисида шиш ва гиперемия*
Д. бармоқ билан текширилганда параректал зонада кучли оғриқ ва эластик усма бўлиши*
Е. секин бошланиши
Ё. орқа тешик сохасидаги оғриқни дефекация вақтида камайиши
Ж. тана хароратини меъёрида
З. қон босими юқори бўлиши
И. касалликни аста-секин бошланиши
206. Ўткир паропроктитни даволашнинг асосий принципларини айтинг:
А. йирингликни хирургик очиш*
Б. йирингликни махаллий даволаш*
В. антибактериал терапия*
Г. дезинтоксикацион терапия*
Д. анальгетиклар*
Е. енгил пархез
Ё. гемостатик терапия
Ж. инсулин терапия
З. йиринг сохасида магнит терапия
И. йирингни пункция қилиш
207. Тўғри ичак окма яраларининг асосий клиник кўринишларини айтинг:
А. тўғри ичак сохасида оғриқларнинг хуруж вақтида кучайиши*
Б. йирингли ажралма*
В. аналь сохасида мацерация ва кичишиш*
Г. ел ва нажасни тўтолмаслик*
Д. пальпатор текширганда тизимчасимон хосила борлиги*
Е. дефекация пайтида оғриқни камайиши
Ё. қонли ажралма
Ж. киндик сохасида кам кузатиладиган санчикли оғриқ
З. сурункали қабзият
И. пальпацияда қоринни киндикдан пастки сохаларида кучли оғриқ сезиш
208. ОВ Николаев бўйича қалқонсимон без катталашишининг 5 та даражаси ва критериясини кўрсатинг:
А. 1 даража без катталашуви кўзга кўринади*
Б. 2 даража без катталашган йўғон бўйин*
В. 3 даража без катталашган бўйин сохаси узгарган*
Г. 4 даража ўта катта бўқоқ*
Д. 0 даража бўйин олди кисмини катталашиши аниқланди*
Е. 1 даража без кичиклашуви кўзга кўринмайи
Ё. 2 даража без кичиклашган йўғон бўйин
Ж. 3 даража без кичиклашаган бўйин сохаси узгармаган
З. 4 даража жуда кичик хажмли бўқоқ
И. 0 даража бўйин олди кисмини кичиклашуви аниқланди
209. Қалқонсимон безнинг яллиғланиш касалликларининг 4 та турини айтинг:
А. I-даража - пайпаслаганда бўйин олди кисмининг катталашиши аниқланади*
Б. II-даража - пайпаслаганда бўлакларнинг катталашуви аниқланади*
В. III-даража - без катталашуви визуал аниқланади*
Г. IV-даража - қалқонсимон безнинг сезиларли катталашуви*
Д. V-даража - катта хажмдаги бўқоқ*
Е. аллергик струмит
Ё. инфекцион струмит
Ж. траматик струмит
З. склерозловчи струмит
210. Тиреотоксикоз оғирлиги бўйича 3 та даражаси ва критериясини кўрсатинг:
А. I-даража - пульс минутига 100 гача асосий модда алмашинуви +30% гача*
Б. II-даража - пульс минутига 100 дан 120 гача асосий модда алмашинуви +30 дан 60% гача*
В. III-даража - пульс минутига 120 дан куп асосий алмашинув +60% баланд*
Г. I-даража - пульс минутига 80 гача асосий модда алмашинуви +10% гача
Д. II-даража - пульс минутига 100 гача асосий модда алмашинуви +20% гача
Е. III-даража - пульс минутига 120 гача асосий алмашинув +30% баланд
211. Тиреотоксик бўқоқда классик триада симптомларини айтинг:
А. қалқонсимон безнинг катталашуви*
Б. экзофтальм*
В. тахикардия*
Г. нистагм*
Д. диплопия
Е. артериал гипертензия
Ё. хилпилловчи аритмия
212. Тиреотоксик бўқоқнинг келиб чикишидаги 4 та сабабни кўрсатинг:
А. психик травма*
Б. инфекция*
В. катта дозада йод кабул қилиш*
Г. организмнинг кизиб кетиши*
Д. радиация
Е. бўйин сохаси травмаси
Ё. туғма касалликлар
Ж. қандли диабет атеросклероз
213. Диффуз токсик бўқоқ билан беморларни даволаш ва операцияга тайёрлаш учун керак бўлган 4 та препаратни кўрсатинг:
А. антитиреоид препарати*
Б. йод препарати*
В. седатив препаратлар*
Г. глюкокортиқоид гормонлар*
Д. гемодез
Е. реополюглюкин
Ё. антибиотиклар
Ж. микроциркуляцияни яхшилайдиган дори-дармонлар
214. Диффуз тиреотоксик бўқоқни консерватив даволашда кузатиладиган 4 та эффектни кўрсатинг:
А. пульс нормаллашуви*
Б. тана вазмининг стабиллашуви*
В. нерв системасининг бузилишини йўқолиши*
Г. қалқонсимон без ўлчамларининг кичиклашуви*
Д. температурани нормаллашуви
Е. артериал қон босими нормаллашуви
Ё. кайфият яхшиланиши
Ж. қалқонсимон без ўлчамлари катталашуви
215. Тиреотоксик бўқоқ сабабли субтотал струмэктомия операциясининг 3 та энг хавфли асоратларини кўрсатинг:
А. қалқонсимон олди безини олиб ташланиши*
Б. халкум нервларининг жарохатланиши*
В. тиреотоксик криз*
Г. қон кетиш
Д. бўйин флегмонаси
Е. асфиксия
Ё. трахея жарохати
216. Қалқонсимон безнинг 3 та функционал холатини кўрсатинг:
А. гипертиреоид ёки тиреотоксикоз*
Б. эўтиреоид*
В. гипотиреоид*
Г. гиперпаратиреотоксикоз
Д. эупаратиреоз
Е. гипопаратиреоз
217. Бўқоқнинг 5 та жойлашиш жойини кўрсатинг:
А. бўйин*
Б. туш орқаси*
В. қисман туш орқаси*
Г. қизилўнгач орқасида*
Д. тил илдизи бўқоғи*
Е. кўкрак қафасида
Ё. левра бўшлигида
Ж. трахея ва қизилўнгач орасида
З. жағ лимфа тугунлар орасида
218. Қалқонсимон без гиперплазиясининг 2 шаклини кўрсатинг:
А. диффуз*
Б. тугунли*
В. кистоз
Г. аралаш
219. Тўш орқаси бўқоғида симпатик стволнинг сиқилиши (Горнер синдроми) симптомининг триадасини кўрсатинг:
А. птоз*
Б. миоз*
В. энофтальм*
Г. экзофтальм
Д. диплопия
Е. вертикал нистагм
220. Тиреотоксик бўқоқка хирургик даволашга кўрсатмаларни санаб ўтинг:
А. диффуз токсик бўқоқ ўрта ва оғир формаси*
Б. тугунли бўқоқ*
В. катта бўқоқ тиреотоксикоз даражасигача боғлиқ бўлмаган холда бўйин органлари босилиши*
Г. малигнизация
Д. 2 кун давомида терапевтик муолажаларни эффектсизлиги
Е. бўйиндан кўкрак қафасига усиб катталашган бўқоқ
221. Операциядан кейинги гипотериознинг 5 та асосий клиник симптомини айтинг:
А. умумий холсизлик*
Б. чарчаш хисси*
В. апатия*
Г. уйкувчанлик*
Д. умумий хиссизлик*
Е. қалқонсимон безни кичрайиши
Ё. таъсирчан инжиклик
Ж. атония гипотония
З. уйкусизлик
И. хиссиётни кучайиши
222. Қалқонсимон без қандай 3 та йодли гормон ажратиб чиқади:
А. тироксин Т4*
Б. триодтрионин Т3*
В. тиреокальцитонин*
Г. гастрин
Д. простагландин
Е. серотонин
223. Бўқоқ этиопатогенетик белгилари бўйича қандай 2 турга бўлинади:
А. эндемик*
Б. спорадик*
В. диффуз
Г. тугунли
224. Бўқоқ патоморфологик белгилари:
А. диффуз*
Б. тугунли*
В. аралаш*
Г. спорадик
Д. эндемик
226. Бўқоқ қалқонсимон без функцияси бузилишига қараб қандай 3 турга бўлинади(нотўғриси):
А. эўтериодли - функция бузилмаслиги билан
Б. гипотериодли мексидема креатинизм - функция пасайиши
В. гипертиреоидли - функция ошиши билан
Г. гипертиреоидли- функция бузилмаслиги билан*
Д. эўтериодли креатинизм - функция пасайиши*
Е. гипотериодли мексидема - функция ошиши билан*
227. Тиреотоксикоз 4 та стадиясига қараб кечишини айтинг:
А. I ст-невротик функционал бузилишлар билан кўриниш*
Б. II ст нейрогуморал йод алмашинувини бузилишини аник кўриниши*
В. III ст висцерапатик - ички органларни органик бузилишлари билан кечади*
Г. IV ст кахетик - ички органларни тикланмас оғир бузилиши билан кечувчи*
Д. I ст висцерапатик - ички органларни органик бузилишлари билан кечади
Е. II ст-невротик функционал бузилишлар билан кўриниш
Ё. III ст кахетик - ички органларни тикланмас оғир бузилиши билан кечувчи
Ж. IV ст нейрогуморал йод алмашинувини бузилишини аник кўриниши
228. Сон чурраларида қўлланиладиган 3 хил операцияни айтинг(нотўғрисини кўрсатинг) (чурра дарвозасига кесиб боришга нисбатан):
А. сон
Б. чов
В. қорин бўшлиги томонидан
Г. ўнг ёнбош сохасида*
Д. киндикдан пастки урта чизик бўйлаб*
Е. мезогастрия сохасида*
229. Киндик чурраларида учта асосий клиник симптомларини санаб ўтинг:
А. вертикал холатда киндик сохасини буртиши*
Б. қабзият*
В. киндик сохасида оғриқ*
Г. вертикал холатда чуррани йўқолиши
Д. эпигастрияда оғриқ
Е. кўпинча горизонтал холатда безовта килади
230. Ўткир панкреатитда умумий қон тахлилларидаги 3 та кузатилмайдиган белгиларни номлаб беринг:
А. гиперлейкоцитоз
Б. лейкоформулани чапга силжиши
В. анемия
Г. лейкопения*
Д. лейкоцитар формуланинг нормал холати*
Е. тромбоцитопения*
231. Ўткир панкреатитда кузатилмайдиган 6 та биохимик ўзгаришларни айтинг:
А. қоннинг липазасини ошиши
Б. қонда трипсиннинг купайиши
В. гипергликемия
Г. гликозурия
Д. кальций микдоpини узгаpиши
Е. қон диастазининг пасайиши*
Ё. сийдик диастазининг пасайиши*
Ж. қон липазасини пасайиши*
З. қондаги трипсинни пасайиши*
И. гипогликемия*
232. Ўткир холециститда қайси блокада қўлланилмайди:
А. томир ичига
Б. паранефрал
В. жигар юмалок бойламига блокада
Г. Вишневский бўйича блокада*
Д. мускул орасига*
Е. эпидурал блокада*
233. Қайси холатларда ўткир холецистит билан хасталанган беморларда зудлик билан жаррохлик амалиёти бажарилмайди:
А. консерватив муолажаларни 48 соат давомида эффектсизлиги
Б. деструкция ва перитонеал белгилар пайдо бўлганда
В. консерватив муолажаларни 2 соат давомида эффектсизлиги*
Г. обструкция белгиларини камайишида
234. Ўткир холециститда 4та деструкция белгиларини кўрсатинг:
А. юқори гипертемия*
Б. кучли интоксикация белгилари*
В. ўнг қовурға сохасида перитонеал белгилар пайдо бўлиши*
Г. УЗИ да ўт копи деворини калинлашиши ва ўнг қовурға ости сохасида суюкликни хосил бўлиши*
Д. тана температураси 36-37
Е. эпигастрал сохада оғриқ кучайиши
Ё. лейкоцитлар сонини пасайиши лейкоцитлар формула ўнг га сурилиши
Ж. УЗИ да ўт йўлларида қонкремент бўлиши
235. Ўткир флегманоз аппендицитда қуйидаги белгилар бўлади:
А. Щеткин-Блюмберг*
Б. Бартомье-Михельсон*
В. Кохер-Волкович*
Г. Крымов*
Д. Георгиевский-Мюсси
Е. Ортнер
Ж. Цеге-Ментейфел
З. Герзуни
236. Ўткир аппендицит клиникаси бўйича ўхшатиш мумкин:
А. сальпингитга*
Б. ўткир холециститга*
В. Меккел дивертикулитига*
Г. бачадондан ташқи хомиладорликга*
Д. ярали колитга
Е. проктосигмоидитга
Ж. жигар санчиғига
З. простатитга
237. Ўткир аппендицитда перитониал белгиларга қуйидагилар киради:
А. Воскресенский («кўйлак» белгиси)*
Б. Щеткин-Блюмберг*
В. Раздольский*
Г. Мерфи
Д. Герзуни
Е. биттасиям кирмайди
238. Ўткир аппендицитни қуйидагилар билан таққослаш керак:
А. ўткир орхиэпидидимит
Б. ўткир аднексит*
В. ўткир гастроэнтерит*
Г. ўнг томонлама буйрак санчиғи*
Д. ўткир панкреатит*
Е. ўткир гепатит
Ж. ўткир уретрит
З. ўткир цистит
239. Перфоратив аппендицитга хос:
А. Раздольский белгиси*
Б. перитонитни клиникаси кучайиб бориши*
В. қориндаги оғриқларни бирданига кучайиши*
Г. қорин олдинги девори мушаклари таранглаши*
Д. ичак перистальтикасининг кучайиши
Е. дизурия
Ж. диарея
З. биттасиям эмас
240. Ўткир аппендицитга хос бўлмаган белгилар:
А. диспепсик холатлардан кейин корин унг ярмида оғриқлар кузатилиши*
Б. кўп маротаба енгиллик келтирмайдиган қайт қилиш*
В. тўлғоқсимон оғриқлар*
Г. Щеткин-Блюмберг белгиси
Д. ўнг ёнбош сохасида палпатор оғриқ аниқланиши
Е. бир мартда қайт қилиш
241. Ўткир аппендицитни диагностикасида қуйидаги усуллар қўлланилади:
А. лапароскопия*
Б. қон клиник анализи*
В. ректал текшируви*
Г. коагулограмма
Д. қон биохимияси
Е. қорин бўшлиғи обзор рентгенографияси
Ж. цистоскопия
З. биттасихам эмас
242. Ўткир аппендицитни ўткир гинекологик касалликлардан диф. диагностика қилишда ахамиятли:
А. қонни клиник анализи*
Б. вагинал текшируви*
В. қинни орқа гумбази пункцияси*
Г. кичик тос аъзолари ЎТТ*
Д. абортлар сони
Е. жинсий хаётни давомийлиги
Ж. ични регуляр келиши
З. биттаси хам эмас
243. Ўткир аппендицитни ўнг томонлама плевропневмониядан диф. диагностикасида
қуйидагилар ахамиятга эга:
А. ўпка аускультация маълумотлари*
Б. лапароскопия маълумотлари*
В. кўкрак қафаси рентген маълумотлари*
Г. қонда лейкоцитлар сони*
Д. қорин бўшлиғи рентген маълумотлари
Е. ангиография маълумотлари
Ж. целиакография маълумотлари
З. қорин бўшлиғи аъзоларини ЎТТ маълумотлари
244. Қорин бўшлиғи очилганида қорин бўшлиғидан серозғгеморрагик суюқлик чиқса хирург қайси касалликлар тўғрисида ўйлаши керак:
А. панкреонекроз*
Б. мезентериал қон томирларни тромбози*
В. тухумдон кистаси ёрилиши
Г. жигар травматик ёрилиши
Д. бачадон ташқи хомиладорлик
Е. талоқ травматик ёрилиши
245. Аппендэктомиядан сўнг қанақа асоратлар бўлиши мумкин:
А. пилефлебит*
Б. перитонит*
В. жарохат йиринглаши*
Г. қон кетиши*
Д. инвагинация
Е. гастрит
Ж. цистит
З. вагинит
246. Аёлларда ўткир аппендицитни қайси касалликлар билан кўпроқ таққослаш керак:
А. бачадондан ташқари хомиладорлик*
Б. тухумдон апоплексияси*
В. тухумдон кистасини ёрилиши ва буралиб қолиши*
Г. бачадон ортиқларини яллиғланиши*
Д. қисилган сон чурраси
Е. колостаз
Ж. холецистит
З. пиелонефрит
247. Ёш болаларда қайси касалликлар билан кўпроқ ўткир аппендицитни таққослаш керак (ортиқчасини аниқланг):
А. ўткир ичак тутилиши*
Б. пневмония*
В. дизентерия
Г. гастроэнтерит
Д. панкреатит*
Е. холецистит*
Ж. гастрит
248. Кексаларда ўткир аппендицит диагнозини қўйишда хато кўпроқ бўлиши сабабларини кўрсатинг:
А. қон анализларида дағал ўзгаришлар бўлмаслиги*
Б. беморлар корин олди девори мушакларининг таранглашишнинг кам ифоданланлиги ёки бўлмаслиги*
В. температур реакциянинг бўлмаслиги*
Г. клиникасини аниқ намоён бўлмаслиги*
Д. касалликни тез бошланиши
Е. касалликнинг секинлик билан ривожланиши
Ж. атеросклероз
249. Аппендикуляр инфильтрат белгилари бу:
А. субфебрил харорат*
Б. мъёрии лейкоцитоз*
В. ўнг ёнбош сохасида хосила пайпасланиши*
Г. профуз ичи кетиши
Д. дизурия
Е. тенезмы
Ж. диарея
250. Ўткир аппендицитни типик асоратлари бу:
А. периаппендикуляр инфильтрат*
Б. периаппендикуляр абсцесс*
В. махаллий перитонит*
Г. тарқалган перитонит*
Д. Меккел дивертикули яллиғланиши
Е. турғун пневмония
Ж. ярадан қон кетиши
З. тухумдон кистасини буралиб қолиши
251. Аппендэктомиядан сўнг Дуглас бўшлиғи абсцессида қуйидагилар бўлади:
А. гектик харорат*
Б. тос бўшлиғида оғриқ ва тенезмлар бўлиши*
В. қин орқа гумбази ва тўғри ичак олдинги девори осилиб туриши*
Г. ректал кўрикда оғриқ бўлиши*
Д. корин бўшлиги рентгеноскопиясида диафрагма харакатининг чекланганлиги
Е. қуриқ йўтал
Ж. қабзият
З. анурия
252. Дуглас абсцессида бажарилади:
А. пункция, тўғри ичак орқали очиш ва найчалаш*
Б. пункция, қин орқали очиш ва найчалаш*
В. абсцесс бўшлиғи очиб найчалангандан сўнг антибактериал терапия*
Г. даволовчи хукна
Д. қорин олди девори орқали очиш
Е. қорин олди девори орқали пункция қилиш
Ж. лапаротомия
253. Аппендикуляр перитонитни бошлангич даврида бўлади:
А. қорин олди девори мушакларини таранглашиши*
Б. лейкоцитлар сонининг ошиб бориши*
В. тахикардия*
Г. ректал текширувда тос қорин пардасини оғриқлиги*
Д. сув-туз алмашувини бузилиши
Е. қабзият
Ж. сийёлмаслик
З. корин бўшлиги рентгеноскопиясида диафрагма харакатининг чекланганлиги
254. Аппендикуляр инфильтратни динамикада кечиши қуйидаги кўрсаткичлар бўйича бахоланади:
А. лейкоцитар интоксикация индекси*
Б. инфильтратни пальпацияси натижалари*
В. инфильтратни ЎТТ маълумотлари*
Г. тана хароратини кузатиш*
Д. ич келиши
Е. хаммаси бўлади
255. Деструктив аппендицитдан кейин қорин бўшлиғида чекланган йирингли ўчоқлар бўлиши мумкин:
А. ичаклар орасида*
Б. ўнг диафрагмани остида*
В. жигар остида*
Г. Дуглас бўшлиғида*
Д. қорин парда ортида
Е. паранефрал
Ж. парапанкреатик
256. Дуглас бўшлиғидан йирингни оптимал эвакуация қилиш йўли (ортиқчасини аниқланг):
А. лапаротомия ва йирингли учоқни найчалаш*
Б. параректал тўқима орқали очиш*
В. тўғри ичак олдинги девори орқали очиш
Г. қинни орқа гумбази орқали очиш
Д. лапороскопия ва абсцесс бўшлигини найчалаш*
257. Аппендэктомия операциясидан сўнг қорин бўшлиғида хосил бўлган чекланган йирингли учоқларни диагностикасида қўлланилади:
А. ЎТТ*
Б. компьютер томография*
В. рентгенологик текширув
Г. радиозотоп диагностика
Д. ангиография
258. Ўткир аппендицитда чувалчангсимон ўсимта тос бўшлиғида жойлашганида аниқланадиган асосий белгиларни кўрсатинг:
А. Вахенгейм – Редер*
Б. Дьелафуа, Гуревич*
В. Воскресенский, Раздольский
Г. Ровзинг, Ситковский
Д. Образцов, Икрамов
259. Хомиладорликни иккинчи ярмида ўткир аппендицитни аниқлайдиган специфик белгиларни кўрсатинг:
А. Бренд белгиси*
Б. Михельсон белгиси*
В. Бартомье-Михельсон белгиси
Г. Ситковский белгиси
Д. Курвазье белгиси
260. Аппендикуляр инфильтратда операцияга кўрсатма:
А. тана харорати кўтарилиши *
Б. флюктуация аниқланиши*
В. лейкоцитлар сони қутарилиши*
Г. ўнг ёнбош сохасида оғриқлар кучайиши*
Д. қуриқ йўтал
Е. диарея
Ж. дизурия
З. дисминорея
261. Аппендэктомия операциясидан кейинги даврда 50 ёшдан ошган беморларда тромбоэмболик асоратларни олдини олиш мақсадида қўлланилади:
А. антикоагулянтлар*
Б. қонни реалогиясини яхшиловчи воситалар*
В. оёқларни эластик бинт билан бинтлаш*
Г. тозаловчи хукна
Д. гемостатиклар
Е. витаминлар
Ж. спазмолитиклар
262. Колесов таснифи бўйича деструктив аппендицит турлари бўлади:
А. флегманоз*
Б. гангреноз*
В. перфоратив*
Г. апостематоз
Д. ярали
Е. оддий флегманоз
263. Бавосирни асосий асоратларини кўрсатинг:
А. қон кетиш*
Б. тушиш*
В. тромбоз*
Г. диарея
Д. дизурия
Е. дисминарея
264. Параректал оқмалар бўлади :
А. тўлиқ*
Б. нотўлиқ ички*
В. нотўлиқ ташқи*
Г. комбинациялашган
Д. ташқи
Е. ички
Ж. қисман тўлиқ
265. Параректал оқмани ички тешиги жойлашади:
А. тўғри ичакни орқа деворида*
Б. тўғри ичакни олдинги деворида*
В. тўғри ичакни ёнбош деворларида*
Г. тўғри ичакни олдинги ёнбош деворида
Д. тўғри ичакни орқа ёнбош деворида
Е. юқори деворида
Ж. пастки деворида
266. Тўғри ичакни экстрасфинктер оқмасини кесишдан кейин бўлиши мумкин асоратлар:
А. анал жомни бўшашиши*
Б. жарохатдан қон кетиши*
В. анал жомни тўлиқ кесилиши*
Г. тўғри ичакни тушиши
Д. анал жомни стриктураси
Е. анал жомни гипертонуси
267. Тўғри ичак қанақа қисмлардан иборат:
А. ампула усти*
Б. ампуляр*
В. чот қисми (анал канал)*
Г. сигмоидал
Д. юқори
Е. юқори-ўрта
Ж. пастки
268. Тўғри ичак қайси артериялар орқали кон билан таъминланади:
А. якка юқори тўғри ичак артерияси*
Б. жуфт ўрта тўғри ичак артериялари*
В. жуфт пастки тўғри ичак артериялари*
Г. жуфт юқори тўғри ичак артериялари
Д. якка ўрта тўғри ичак артерияси
Е. якка пастки тўғри ичак артерияси
269. Анал сфинктерини Аминев усулида сфинктерометрия қилганда қанақа кўрсаткичларни аниқлашга ёрдам беради:
А. сфинктер тонуси *
Б. сфинктерни максимал кучини*
В. ирода кучини*
Г. асаб бушашганлигини
Д. сфинктерни ўзгаришсиз кучини
Е. сийиш кучини
270. Геморроидэктомия операциясидан сўнг асосан қанақа асоратлар бўлиши мумкин?
А. тугунлар оёқчасидан қон кетиши*
Б. рефлектор сийёлмаслиги*
В. диарея
Г. сфинктер етишмовчилиги
Д. тўғри ичак тушиши
271. Этиологик фактори бўйича парапроктитлар фарқланади:
А. носпецифик*
Б. специфик*
В. посттравматик*
Г. сил
Д. криптоген
Е. комбинациялашган
272. Келиб чиқишига кўра бавосир бўлади:
А. бирламчи*
Б. иккиламчи*
В. учламчи
Г. специфик
Д. носпецифик
273. Оқма йулининг анал сфинктерига нисбатан жойлашувига кўра параректал оқмалар фарқланади:
А. интрасфинктер*
Б. транссфинктер*
В. экстрасфинктер*
Г. медиал-сфинктерли
Д. латерал-сфинктерли
Е. комбинациалашган
274. Тўғри ичак оқмасини кесишдан олдин нима учун метилен кўки эритмасини водород перекиси билан юборишади:
А. йирингли битишмаларни эритишга*
Б. оқма йўли ва йирингли чўнтаклар деворини бўяш учун*
В. қон кетиши профилактикаси
Г. махаллий антибактериал терапия
Д. сфинктерни оқма каналидан ажратишга
275. Анал ёримлари ривожланишини тушунтирадиган қанақа назариялар фарқланади:
А. механик*
Б. инфекцион*
В. асаб-рефлектор*
Г. эндокрин
Д. иммунологик
Е. криптоген
276. Анал ёрималари қанақа жойлашиш вариантларини биласиз:
А. олдинги*
Б. орқа*
В. олдинги-ёнбош
Г. орқа-ёнбош
Д. ёнбош
277. Йўғон ичакни қайси касалликларида псевдополиплар бўлади:
А. носпецифик ярали колитда *
Б. йўғон ичак полипозида*
В. йўғон ичак дивертикулезида
Г. идиопатик мегаколонда
Д. Гиршпрунг касаллигида
Е. Крон касаллигида
278. Гиршпрунг касаллигидаги асосий белгиларни кўрсатинг:
А. қоринни катталашиши*
Б. метеоризм*
В. узоқ муддат мабойнида ичнинг келмаслиги*
Г. тенезмлар
Д. диарея
Е. ахлат билан бирга йиринг ва қон келиши
279. Йўғон ичак қуйидаги қон томирлар билан таъминланади:
А. a. mesenterica superior*
Б. a. mesenterica inferior*
В. a. gastrocolica sinistra
Г. a. gastrocolica dextra
Д. a. mesenterica media
280. Йўғон ичак қанақа вазифаларни бажаради:
А. суюқликни сўриб олади *
Б. ахлатни қуюқлаштиради*
В. сахарозани сўриб олади
Г. монопептидларни парчалайди
Д. мочевинани чиқариб ташлайди
281. Крон касаллигида шикастланиши мумкин:
А. қизилунгач*
Б. меъда*
В. 12 б/ичак*
Г. оч ичак*
Д. йўғон ичак*
Е. холедох
Ж. панкреатик йўли
З. ўт пуфаги
282. Крон касаллиги билан шикастланган ичак деворида қанақа 4 та морфологик ўзгаришлар бўлади:
А. девори шишиб қалинлашади*
Б. хамма қаватлари шикастланади*
В. шиллиқ қавати «тошли йўлсимон» бўлади*
Г. «кенгеру сакраши» белгиси аниқланади*
Д. шиллиқ қавати шиши ва кўплаб эрозиялар аниқланади
Е. псевдополиплар хосил бўлади
Ж. шикастланиш шиллиқ қаватидан бошланади
З. ичак бўшлиги кенгаяди
283. Крон касаллигини клиник таснифида фарқлашади:
А. ўткир босқичи*
Б. ўткир ости босқичи*
В. сурункали босқичи*
Г. сурункали зурайиб борувчи
Д. сурункали қайталанувчи
Е. ўткир яшинсимон
284. Крон касаллигида эндоскопик қанақа белгилар аниқланади?
А. қўшилишга мойиллиги йўқ яралар*
Б. «тошли йўл» симон шиллиқ қавати рельефи*
В. қўшилиётган эрозиялар ва яралар
Г. микроабсцесслар борлиги
Д. псевдополиплар борлиги
285. Крон касаллигини назарияларини кўрсатинг:
А. баугинит назарияси*
Б. вирусли назария*
В. иммунологик назария*
Г. лимфатик назария*
Д. фермент назария
Е. алиментар назария
Ж. невроген назария
286. С. Я. Долецкий таснифи бўйича мегаколон бўлади:
А. бирламчи мегаколон*
Б. иккиламчи мегаколон*
В. централ мегаколон
Г. симптоматик мегаколон
Д. тизимли мегаколон
287. Гиршпрунг касаллигида махсус текширув усулларига киради:
А. ирригография*
Б. свенсон бўйича тўғри ичак трансанал биопсия *
В. аноскопия
Г. тўғри ичакни бармоқ билан текшириш
Д. Нурбаев бўйича биопсия
288. Гиршпрунг касаллигида йўғон ичакни асосан қайси қисмлари шикастланади:
А. пастка тушувчи чамбар ичак*
Б. сигмосимон ичак*
В. кўтарилувчи чамбар ичак
Г. кўр ичак
Д. кўндаланг чамбар ичак
289. Гиршпрунг касаллигини йўғон ичак ўсмаларидан фарқини кўрсатинг:
А. пальпацияда аниқланган хосила ич келганидан сўнг йўқолади*
Б. Герзунини ёпишқоқлик белгиси аниқланади*
В. пальпацияда аниқланган хосила ич келганидан сўнг йуколмайди
Г. Штернберг белгиси аниқланади
Д. Абдуллаев белгиси аниқланади
290. А. mesenterica inferior йўғон ичакни қайси қисмларини қон билан таъминлайди:
А. кўндаланг чамбар ичакни бир қисмини ва пастка тушувчи ичакни *
Б. сигмасимон ичакни*
В. тўғри ичакни*
Г. кўтарилувчи чамбар ичакни
Д. илеоцекал бурчакни
Д. йўғон ичакни жигар бурчагини
291. Ҳамма сон чурраларининг умумий фарқ қилувчи белгилари санаб беринг:
А. чов бурмаси остида чиқиш*
Б. сон соҳасида бўртма борлиги*
В. сон венасидан ички томонда жойлашиши*
Г. чов бўрмаси устидан чиқиши
Д. чурра бўртмаси уруғ тизимчасидан ички томондан чиқиши
292. Сийдик қопи хисобига хосил бўлган сирпанувчи чурранинг белгиларини кўрсатинг:
А. икки босқичли сийиш*
Б. сийдик қопи тўлган пайтда чурра бўртмаси катталашиши*
В. сийгандан сўнг чурра бўртмасининг йўқолиши*
Г. тезлашган ва оғриқли, қийналиб сийиш
Д. оғриқларнинг оёкка узатилиши
293. Сийдик қопи сирпанувчи чуррасида оператив даво мақсади қуйидагилардан иборат:
А. сийдик қопини мобилизация қилиш ва уни чурра қопидан ажратиш*
Б. чурра қопини кесиш*
В. сийдик қопини ревизия қилиш*
Г. чурра каналини пластика қилиш*
Д. сийдик қопини резекцияси
Е. хамма жавоблар нотўғри
294. Сийдик копи хисобига хосил бўлган сирпанувчи чурра ташхиси қуйидаги текширувга асосланиб қўйилади:
А. цистоскопия*
Б. цистография*
В. операция*
Г. шошилинч урография
Д. лапароскопия
295. Қорин оқ чизиғи чурраси бор беморга нима учун ошқозон рентгеноскопияси қилиниши лозим:
А. ошқозон ва 12б/и ёндош касаллигини аниқлаш учун*
Б. чурра қопидаги аъзони аниқлаш (балки ошқозонни бирор қисми) учун*
В. чурра дарвозасини хажмини аниқлаш учун
Г. қорин олди липомаси билан фарқлаш
Д. бу текширув лозим эмас
296. Асоратланмаган чов-ёрғоқ чуррасини қайси касалликлар билан солиштирма ташхис қилиш керак:
А. варикоцеле*
Б. гидроцеле*
В. тухум ўсмаси*
Г. чов лимфоденити
Д. оқиб тушган сил суюқлиги
297. Операциядан кейинги чурраларига олиб келувчи факторлар:
А. яра йиринглаши*
Б. операциядан кейинги даврда ичаклар парези*
В. ноадекват антибактериал терапия
Г. қорин мушаклари иннервацияси бузилиши*
Д. операциядан кейинги 3 ой ичида огир жисмоний мехнат*
Е. операциядан сўнг эрта ўрнидан туриши
Ж. ичакларни эрта стимуляцияси
298. Қорин ички босими ошишига олиб келувчи омилларни кўрсатинг:
А. оғир жисмоний мехнат*
Б. ўпка сурункали касалликларида узоқ йўталиш*
В. давом қилувчи ич қотиш*
Г. простата бези аденомаси ёки сийдик йўллари стриктурасида қийналиб сийиш*
Д. семириш ёки озиб кетиш
Е. ирсий мойиллик
299. Қисилган ичак хаётга мойиллигининг асосий критерийларини кўрсатинг:
А. физиологик оч пушти ранги пайдо бўлиши*
Б. ичак тутқич томирлари пульсацияси бўлиши*
В. перистальтика бўлиши*
Г. деворининг қалинлашиши
Д. ичак тутқичининг шишли яллиғланиши
Е. сероз қават ранги хиралиги
300. Қисилган ичаклар хаётга мойил эмаслигини билдирувчи 4-та белгиларни санаб беринг:
А. ранги қоралашиб бориши*
Б. сероз қаватининг хиралашиши*
В. ичак перистальтикаси йўқлиги*
Г. ичак тутқич томирлари пульсацияси йўқлиги*
Д. ёрқин инфильтрацияланган ичак тутқичи
Е. ичак деворлари шалвираб қолиши
Ж. ичак деворида қонталашлар бўлиши
301. Сийдик қопининг чуррада қисилишига хос бўлган белгиларни кўрсатинг:
А. чурра бўртмаси сохасида оғриқ бўлиши*
Б. дизурия*
В. оксалатурия
Г. ич келмаслиги ва ел чиқмаслик
Д. тенезмлар
Е. диспепсик бузилишлар
302. Сон чурралари кўпинча учрайди:
А. кўп туққан аёлларда*
Б. ёши улуғ ва қария аёлларда*
В. эркакларда
Г. ёш болаларда
Д. қарияларда
303. Статистика бўйича кўпроқ учрайдиган чурра турлари:
А. қийшиқ чов чурраси*
Б. тўғри чов чурраси*
В. сон чурраси
Г. киндик чурраси
Д. қорин оқ чизиғи чурраси
304. Туғма қийшиқ чов чуррасининг 3-та белгисини кўрсатинг:
А. оғриқ даврининг йўқлиги*
Б. чов-ёрғоқ чуррасининг тезроқ шаклланиши*
В. тухумни пайпаслашнинг иложи йўқлиги*
Г. қисилишга мойиллиги
Д. сийишга сохта чақириши
305. Чуррада ичакни деворий қисилишида ташхис қўйиш қийинлигига сабаб:
А. чурра бўртмаси хажми кичик бўлиши*
Б. хар доим хам уни аниқлашнинг иложи йўқлиги*
В. ичак тутилиши белгилари йўқлиги*
Г. паралитик ичак тутилиши белгилари билан никобланиши
Д. оғриқ симптоматикасининг йўқлиги
Е. странгуляцион ичак тутилиши кузатилади
306. Чов каналинини тўлиқ йўқотилиб қайси пластик усул қўлланилади:
А. Постемский усули*
Б. Кукуджанов усули
В. Бассини усули
Г. Спасокукоцкий усули
Д. Мартынов усули
307. Чурраларда қайси холатда йўтал туртки белгиси манфий бўлади:
А. қисилган чурраларда*
Б. тўғриланмайдиган чурраларда*
В. чурра яллиғланишида*
Г. копростазда
Д. сон чуррасида
Е. сирпанувчи чуррада
308. Қийшиқ чов-ёрғоқ чуррасининг тухум истисқосидан фарқларини кўрсатинг:
А. зич эластик консистенциялик хосила*
Б. силлик юзага эга хосила
В. перкуссияда бўғиқ товуш
Г. перкуссияда тимпаник товуш*
Д. чов канали ташқи тешигига боғлиқ бўлган хосила оёкчасининг бўлиши*
Е. ёрғоқ хосиласини мояк ва унинг ортиқларидан алохида ажратиб палпация қилишнинг имкони йўқлиги
309. Чурра яллиғланиш сабабларини кўрсатинг:
А. чурра ичидаги чувалчангсимон ўсимта яллиғланиши*
Б. чурра ичидаги Меккел дивертикули яллиғланиши*
В. чурра устидаги тери қопламасидаги яллиғланиш жараёнлар (фурункул, мацерация)*
Г. чурра тўғриланмаслиги
Д. терминал илеит
310. Вентрал чурраларда копростаз асоратининг ривожланиш сабабларни кўрсатинг:
А. ичак мотор фаолияти бузилиши*
Б. ичак девори тонусининг бирданига камайиши*
В. ичак ажралмасига эътибор бермайдиган рухий беморларда чурра ичида ахлат туриб қолиши*
Г. метеоризм
Д. қорин бўшлиғида ва чурра қопидаги чандиқли жараёнлар
311. Сон чурраларининг 4 хил кўриниши:
А. Гессельбах чурралари*
Б. Ложье чурралари*
В. Клоке чурралари*
Г. Купер чурралари*
Д. Литтре чурралари
Е. Рихтер чурралари
Ж. Зудек чурралари
312. Тўлиқ сон чурраси шаклланишида чурра қаватларини кўрсатинг:
А. қорин олди ёғ тўқимаси*
Б. кўндаланг фасция*
В. қон томирлар лакуна тўқимаси*
Г. ғалвирсимон мушаклар*
Д. тожсимон мушаклар
Е. тожсимон фасция
Е. ёнбош-тожсимон фасция
313. Скарпов учбурчаги юқори қисмида жойлашган липоманинг тўғриланадиган сон чуррасидан фарқ қилувчи 2-та солиштирма ташхис белгиларини кўрсатинг:
А. ўсмани бўлакчасимон тузилиши ва харакатчанлиги*
Б. сон каналининг ташқи тешиги билан боғлиқ бўлмаслиги*
В. сон каналининг ташқи тешиги билан боғлиқликнинг борлиги
Г. хосила устида перкутор тимпаник товушнинг аниқланиши
Д. «йўтал туртки» белгисининг мусбатлиги
314. Катта тақим ости венаси аневризматик тугунининг сон чуррасидан фарқловчи 3-та қиёсий диагностик белгиларни кўрсатинг:
А. бўртма устида тери юпқалашган, кўкимтир рангда*
Б. болдир веналари варикоз кенгайиши*
В. йўтал туртки белгисини аниқлашда қоннинг тескари оқишини сезиш*
Г. йўтал турткиси мусбат
Д. шиш устида тери ранги одатдагидек
Е. оёқларда варикоз кенгайиш йўқлиги
315. Силдаги бел сохасидаги оқиб тушган абсцессни сон чуррасидан фарқловчи белгиларни кўрсатинг:
А. чов боғлами пастида жуда юмшоқ хосила аниқланиши*
Б. флюктуация белгиси аниқланиши*
В. йўтал туртки белгиси мусбат
Г. буртма устида тери қоплами гиперемияси
Д. пайпаслаганда хосила оғриқли
Е. хосила устида тимпаник товушнинг аниқланиши
316. Қисилган чурра қайси ичак тутилиши хилига хослигини кўрсатинг:
А. механик ичак тутилиши*
Б. странгуляцион ичак тутилиши*
В. обтурацион ичак тутилиши
Г. динамик ичак тутилишщи
Д. паралитик ичак тутилиши
Е. спастик ичак тутилиши
Ж. инвагинацион ичак тутилиши
317. Ретроград чурра қисилишининг ўзига хослиги нимадан иборат:
А. чурра қопида бир нечта ичак қовузлоғи бўлиши*
Б. боғланувчи оралиқ қовузлоғи қорин бўшлиғида жойлашуви*
В. оралиқ қовузлоғи кўпроқ даражада қисилиши*
Г. «йутал туртки» белгисининг мусбатлиги
Д. чурра шиши хамирсимон консистенцияга эга ва оғриқсиз
Е. оғриқли, таранглашган чурра шишининг йўқлиги
318. Копростазнинг чурра нажасли қисилишидан фарқли белгиларини кўрсатинг:
А. секин аста ривожланади*
Б. чурра бўртмаси хамирсимон, кам оғриқли*
В. йўтал туртки белгиси мусбат*
Г. сурункали ичак тутилиши аломатларининг кузатилиши*
Д. чурра бўртмаси оғриқли, таранг
Е. ўткир ичак тутилиши аломатларининг кузатилиши
Ж. йўтал туртки белгиси манфий
З. қориндаги тўлғоқсимон оғриқ
319. Тарқалган перитонитни даволашда энг муҳим тадбирлар қуйидагилардир:
А. перитонит манбаини бартараф қилиш*
Б. қорин бўшлиғини найчалаш*
В. назоэнтерал интубация*
Г. сийдик қопини найчалаш
Д. консерватив терапия
320. Перитонеал экссудатни бактериологик экиб текширганда кўпинча ўсади:
А. пневмококклар
Б. стафилококклар*
В. ичак таёқчалари*
Г. анаэроб флора*
Д. протейлар
321. Одатда қайси холларда кўпинча тарқалган перитонит ривожланади:
А. ичаклар жарохатланганда*
Б. меъда яраси перфорациясида*
В. дисбактериозда
Г. керагидан ошиқча овқатланганда
Д. жисмоний зўриқишда
322. Дуглас бўшлиғи абсцессини аниқлашда қайси текширув усулларини қўллаш маъқулроқ:
А. ректороманоскопия
Б. лапароскопия
В. қорин бўшлиғи ультратовуш текшируви*
Г. тўғри ичакни бармоқ билан текшириш*
Д. қорин бўшлиғи рентгеноскопияси
323. Перитонитнинг клиник кечишида қуйидаги даврлар тафовут қилинади (ортиқчасини аниқланг):
А. ўткир*
Б. оралиқ*
В. реактив
Г. токсик
Д. терминал
324. Перитонитнинг этиологик сабаби бўлиб қуйидагилар хизмат қилиши мумкин (ортиқчасини аниқланг):
А. деструктив холецистит
Б. йирингли холангит*
В. мезентериал тромбоз
Г. деструктив аппендицит
Д. проктосигмоидит*
325. Тарқалган йирингли перитонит учун хос:
А. Щеткин-Блюмберг симптоми*
Б. қорин шишиши*
В. ичак перистальтикасининг эшитилмаслиги*
Г. ичак перистальтикасининг кучайиши
Д. қорин асимметрияси
326. Тарқалган йирингли перитонитда инфекцияга қарши чораларга қуйидагилар киради (ортиқчасини аниқланг):
А. назоэнтерал интубация*
Б. перитонеал лаваж
В. антибиотиклар юбориш
Г. сийдик қопи катетеризацияси*
Д. давода холиномиметикларни қўллаш
327. Перитонит ва қорин бўшлиғига қон кетишни таққосий диагностика қилишда қуйидаги симптомлардан фақат перитонитга хосларини айтинг:
А. «Ваньки-встанька» симптоми
Б. Куленкампф симптоми
В. Щёткин-Блюмберг симптоми*
Г. «тобутдаги сокинлик» аускультатив симптоми*
Д. ичак перистальтикасининг кучайиши
328. Перитонитда касаллик натижасини хал қилувчи омиллар қуйидагилардир:
А. перитонитнинг тарқалганлик даражаси*
Б. инфекцион агентларнинг вирулентлиги*
В. бемор тана харорати
Г. операция хонасидаги харорат
Д. юқори лейкоцитоз
329. Қорин бўшлиғи абсцессларини қуйидаги диагностик усуллар ёрдамида аниқлаш мумкин (ортиқчасини аниқланг):
А. ультратовуш текшируви
Б. қорин бўшлиғи обзор рентгенографияси*
В. колоноскопия*
Г. компьютер томография
Д. ирригография
330. Қуйидаги жавоблар ичидан тарқалган перитонитда назоинтестинал интубацияни асословчи бандларни кўрсатинг:
А. ингичка ичакни узоқ вақт декомпрессия қилиш зарурияти*
Б. ичак сақламасининг детоксикация қилиш зарурияти
В. чандиқли ичак тутилишини олдини олиш*
Г. ичакларнинг селектив деконтаминацияси
Д. эрта энтерал озиқлантириш имконияти*
331. Перитонит гумон қилинганда қуйидаги текшириш усулларидан аниқроқ маълумот берадиганларини кўрсатинг:
А. лапароскопия*
Б. ультрасонография
В. лапароцентез*
Г. компьютер томографияси
Д. С-реактив оқсилнинг миқдорини аниқлаш
332. Меъда перфоратив яраси туфайли ривожланган тарқалган йирингли перитонитда қуйидаги хирургик тадбирлардан қайсиларини бажариш керак
А. трункуляр ваготомия + ярани кесиб олиш
Б. қорин бўшлиғи санацияси ва найчалаш*
В. меъда резекцияси
Г. тешилган ярани тикиш*
Д. селектив проксимал ваготомия + ярани кесиб олиш + пилоропластика
Е. меъда-ичак тракти декомпрессияси*
333. Эндемик бўқоқ функционал холатига кўра қуйидаги шаклларда бўлиши мумкин:
А. эутиреоид*
Б. тиреотоксик, экзофтальм белгилари билан
В. гипертиреоид*
Г. гипотиреоид, микседема белгилари билан*
Д. гипопаратиреоид
334. Қалқонсимон безнинг тайёр гормонлар қуйидагилар:
А. монойодтирозин
Б. дийодтирозин
В. трийодтиронин*
Г. тетрайодтиронин*
Д. тиреодин
335. Қатор диагностик текширишлардан кейин беморда тиреотоксикоз белгилари аниқланди. Қандай дори препаратлари тавсия этиш лозим:
А. седатив дорилар*
Б. антикоагулянтлар
В. тиреостатик препаратлар*
Г. ТТГ секрецияси ингибиторлари*
Д. антибиотиклар
336. Ўрта оғирликдаги тиреотоксикоз бўлган беморлардаги хос клиник белгиларни кўрсатинг:
А. умумий ҳолсизлик*
Б. таъсирчанлик*
В. брадикардия
Г. озиб кетиш*
Д. қабзият
337. Оғир даражали тиреотоксикозда қуйидаги клиник белгилар кузатилиши мумкин (ортиқчасини аниқланг):
А. иштаҳа кучайиши ва сувсаш
Б. ич кетиши*
В. кучли умумий ва мушак ҳолсизлиги
Г. уйқучанлик*
Д. кучли озиб кетиш
338. Қалқонсимон бездаги тугун хавфли ўсма хусусиятли бўлиши мумкин, агар:
А. I¹³¹ билан сканнерлашда «иссиқ тугун» бўлса
Б. аспирацион биопсияда унинг кистоз хусусияти аниқланса
В. беморда товушнинг хиралашиши пайдо бўлса*
Г. тиреотоксикоз белгилари бўлса
Д. ингичка игнали биопсияда атипик хужайралар аниқланса*
339. Одамнинг қалқонсимон бези қуйидагиларни синтез қилади (ортиқчасини аниқланг):
А. монойодтирозин
Б. кортизол*
В. трийодтиронин
Г. тироксин
Д. тироидин*
340. Тиреотоксик бўқоқ туфайли бажарилган субтотал струмэктомия операциясидан кейин кузатилиши мумкин бўлган асоратларни кўрсатинг:
А. тиреотоксик криз*
Б. ичаклар парези
В. қон кетиш*
Г. гипертоник криз
Д. товушнинг хиралашиши*
341. Операциядан кейинги тиреотоксик криз ривожланганда қуйидагиларни қўллаш лозим (ортиқчасини аниқланг):
А. кортиқостероидлар
Б. кардиотроп воситалар
В. антидепрессантлар*
Г. вена ичига плазма, альбумин қуйиш
Д. антикоагулянтлар*
342. Иккала қайтувчи нерв жароҳатланганда (тиреоидэктомиянинг асорати бўлиши мумкин) қуйидагилар кузатилиши мумкин (ортиқчасини аниқланг):
А. товушнинг хиралашиши ва заифлашиши*
Б. товуш боғламларининг икки томонлама фалажи
В. нафас йўллари ўтказувчанлигининг бузилиши
Г. товуш боғламларининг ўрта ҳолатда туриши (ларингоскопияда аниқланади)
Д. шошилинч торакотомия зарурияти*
343. Тиреотоксик бўқоқда хирургик даволаш учун кўрсатмаларни санаб беринг:
А. кўкрак қафасига ўсиб кирувчи катталашган бўқоқ*
Б. I даражали диффуз токсик бўқоқ
В. тугунли бўқоқ*
Г. бўйин аъзоларини босувчи катта бўқоқ, тиреотоксикоз оғирлик даражасидан қатъий назар*
Д. II даражали эутиреод бўқоқ
344. Қалқонсимон без операция қилинаётган вақтда иккала пастки ҳиқилдоқ нервлари жароҳатланишида қуйидаги белгилар кузатилади:
А. стридор, нафас бўғилиши*
Б. ютиниш бузилиши
В. парастезиялар
Г. товушнинг енгил хиралашиши
Д. нафас олишнинг бузилиши*
345. Қалқонсимон безнинг тайёр гормонлари эмас:
А. дийодтирозин*
Б. трийодтиронин
В. монойодтирозин*
Г. тироксин
Д. тиреокальцитонин
346. Базедов касаллигида қуйидаги операциялар бажарилиши мумкин:
А. Брейдо усулида қалқонсимон безнинг субтотал резекцияси*
Б. гемитиреоидэктомия
В. қалқонсимон безнинг эконом резекцияси
Г. Николаев усулида қалқонсимон безнинг субтотал резекцияси*
Д. энуклеация
347. Базедов касаллигига хос:
А. бўқоқ*
Б. брадикардия
В. экзофтальм*
Г. реакцияларнинг секинлашиши
Д. склеранинг иктериклиги
348. Меъда ярасининг малигнизация билан асоратланганида қуйидагиларни кузатиш мумкин:
А. кўз оқини сарғайиши
Б. оғриқларда даврийлик ва мавсумийлигининг йўқолиши*
В. анемиянинг пайдо бўлиши*
Г. иштаханинг йўқолиши, айниқса гўштли овқатларга*
Д. озиш*
Е. гектик характердаги тана хароратининг кўтарилиши
349. Декомпенсациялашган пилородуоденал стенозлар учун хос:
А. бир неча кун олдин истеъмол қилинган овқат билан қайт қилиш*
Б. қорин девори мушакларининг таранглашиши
В. диурезнинг камайиши*
Г. нахорга «суюқлик чайқалиши» симптомининг кузатилиши*
Д. рентгеноскопиясида контраст модда эвакуациясининг 24 соатдан ортиқ меъдада ушланиб қолиши*
Е. «кофе қуйқаси» сингари қайт қилиш»
350. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак тешилган яраси учун хос:
А. қоринда «ханжарсимон» оғриқ*
Б. қорин мушакларининг тахтасимон таранглашиши*
В. кўп маратоба қайт қилиш
Г. перкутор «жигар тумтоқлигининг» йўқолиши*
Д. қоринда тўлғоқсимон оғриқлар
351. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра касаллиги, қон кетиш асорати учун қуйидаги клиник белгилар хос:
А. коринда оғриқларнинг кучайиши
Б. «кофе қуйқаси» сингари қайт қилиш»
В. ярага хос оғриқ синдромининг камайиши*
Г. брадикардия
Д. мелена*
Е. гипотензия*
352. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак ярасининг тешилишида жаррохлик амалиётининг хажми қандай омиллар асосида белгиланади:
А. перитонит характери*
Б. касаллик бошлагандан кейинги вақт*
В. жаррох квалификацияси*
Г. бемор ёши ва умумий ахволи оғирлик даражаси*
Д. яра размерлари
Е. бемор истаги
353. Ўн икки бармоқ ичак орқа деворида жойлашган яралар учун типик асоратлар бу:
А. малигнизация
Б. перфорация
В. гепатодуоденал боғламга пенетрация
Г. панкреас бош қисмига пенетрация*
Д. ярадан қон кетиш*
354. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра касаллиги учун хос бўлган рентгенологик белгилар бу:
А. Гаудек симптоми – контурда ёки рельефда «тоқча» симптоми*
Б. меъда газ пуфагининг йўқлиги
В. «кўрсатқич бармоқ» симптоми*
Г. "товоқсимон" тўлишиш дефекти
Д. меъда бурмалари конвергенцияси*
355. Меъда пилорик қисми ярадан кейинги чандиқли стенози учун хос клиник белгилар бу:
А. овқат истеъмолидан сўнг кузатиладиган енгиллик бермайдиган қайт қилиш
Б. овқат истеъмолига боғлиқ бўлмаган тўш ости сохасидаги оғриқлар
В. енгиллик келтирадиган қайт қилиш*
Г. рентгенологик контраст модданинг меъдада 24 соатдан ортиқ вақт ушланиб қолиши*
Д. «палада тухум» хид билан кекириш*
356. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яраларининг тешилиши учун қуйидаги клиник белгилар хос:
А. қорин девори мушакларининг таранглашиши*
Б. қоринда кучли оғриқнинг бўлиши*
В. рентгенологик қоринда эркин хавонинг бўлиши*
Г. Щеткин-Блюмберг белгисининг мусбатлиги*
Д. яқинда истеъмол қилинган овқат билан қайт қилиш
Е. Грей-Турнер белгисининг мусбатлиги
357. Ошқозон-ичак трактига ярадан қон кетиши учун қуйидаги белгилар хос:
А. яра анамнезининг бўлиши*
Б. гипотония и тахикардия*
В. гемоглобин и гематокрит кўрсаткичларининг камайиши*
Г. мелена и «кофе қуйқаси» сингари қайт қилиш*
Д. қорин бўшлиғида эркин суюқлик бўлиши
Е. брадикардия и гипертермия
358. Меъда яра касаллиги учун хос белгилар:
А. енгиллик келтирадиган қайт қилиш*
Б. овқат истеъмолидан 1. 5-2 соатдан сўнг кузатиладиган оғриқлар
В. овқат истеъмолидан 15-20 дақиқадан сўнг кузатиладиган оғриқлар*
Г. оч қоринга, овқат истеъмолидан сўнг йўқоладиган оғриқлар
Д. мавсумий оғриқлар (бахор ва куз фаслларида)*
359. Меъда-ичак трактидан қон кетиш билан клиникага мурожаат қилган беморга шошилинч равишда қуйидагилар бажарилиши лозим:
А. меъдага зонд қўйиш ва совуқ сув билан ювиш*
Б. меъда рентгеноскопияси
В. диагностик гастродуоденоскопия*
Г. диагностик лапароскопия
Д. гемостатик терапия*
Е. даволовчи хукна
360. Меъда шиллиқ қаватида қуйидаги безли зоналар фарқланади:
А. кардиал*
Б. фундал*
В. пилорик*
Г. экскретор
Д. секретор
361. Меъда артериал қон билан таъминланишида қуйидаги артериялар иштирок этади:
А. a. gastrica sinistra*
Б. a. gastrica dextra*
В. a. gastrica brevis*
Г. a. gastroepiploica sinistra*
Д. a. gastroepiploica dextra*
Е. a. gastrica sentralis
Ж. a. lienalis
362. Меъда париетал хужайралари томонидан хлорид кислотанинг секрециясини рагбарлантирувчилар бу:
А. гистамин*
Б. но-шпа
В. платифиллин
Г. атропин
Д. гастрин*
Е. квамател
363. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра касаллиги ривожланишида агрессия омилларига қуйидагилар киради:
А. пепсин ва хлорид кислота*
Б. гастродуоденал дисмоторика*
В. меъда шиллиқ қават травмаси*
Г. овқатланиш омиллари*
Д. атров мухит омиллари*
Е. антродуоденал кислота «тормози»
Ж. ишкорли секреция
364. Гастродуоденал яралардан қон кетишда қайси белгилар кузатилади:
А. қоринда оғриқлар кучайиши
Б. бу даврда қоринда оғриқларнинг йўқолиши*
В. перкутор «жигар тумтоқлигининг» йўқолиши (Кларк симптоми)
Г. "кофе қуйиқаси" сингари қайт қилиш*
Д. мелена*
365. Ошқозон-ичак трактининг юқори қисмидан қон кетиш қуйидаги касалликлар хисобига юзага келиши мумкин:
А. меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра касаллиги*
Б. эрозив геморрагик гастрит*
В. қизилунгач веналарининг варикоз кенгайиши*
Г. Меллори-Вейс синдроми*
Д. спленомегалия
Е. Педжетт касаллиги
366. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яраларини қуйидаги касалликлар билан фарқлаш лозим:
А. сурункали холецистит*
Б. сурункали панкреатит*
В. сурункали гастрит*
Г. сурункали эндометрит
Д. сурункали простатит
367. Меъда париетал хужайраларидан хлорид кислота секрециясини қуйидагилар рагбарлантиради:
А. гастрин*
Б. гистамин*
В. адашган нерв кузғалиши*
Г. қуёш чигалининг таъсирланиши
Д. гипергликемия
368. Гастродуоденал яралар тешилиши клиник кечишида қуйидаги даврлар фарқланмайди:
А. продромал*
Б. шок
В. сохта хотиржамлик
Г. ривожланган перитонит
Д. реактив*
Е. токсик*
369. Тешилган гастродуоденал яралар шошилинч жаррохлик йўли билан даволаш имкони бўлмаган холатларда қуйидаги ноиложликдан ўтказиладиган даво тадбирлари ўтказилиши лозим:
А. меъдани совуқ сув билан ювиш
Б. меъда сақламасини доимий аспирация қилиш*
В. инфузионная терапия*
Г. қоринга махаллий гипотермия*
Д. антибиотикотерапия*
Е. қоринга иссиқ муолажаларини қўллаш (иссиқ қўйиш)
370. Ўн икки бармоқ ичак яра касаллиги учун хос эмас белгилар:
А. сариқлик*
Б. гуштли овқатларни хуш курмаслик*
В. овқат истеъмолидан сўнг 1,5-2 соатдан сўнг кузатиладиган қорин оғриқлари
Г. оч қоринга ва кечалари кузатиладиган оғриқлар
Д. енгиллик келтирадиган қайт қилишлар
Е. бирдан озиб кетиш*
371. Зудлик билан ўтказиладиган жаррохлик амалиётлари гастродуоденал яраларнинг қуйидаги асоратларида ўтказилмайди:
А. яра перфорацияси
Б. ярадан профуз қон кетиш
В. пилородуоденал стенозлар*
Г. яранинг қўшни аъзога пенетрацияси*
Д. малигнизация*
372. Дуоденал яра тешилишининг биринчи 6 соатларида қуйидаги клиник белгилар кузатилмайди:
А. қайт қилиш кузатилмаслиги
Б. қориннинг тахтасимон таранглашиши
В. қоринда "ханжарсимон" оғриқ бўлиши
Г. перкутор «жигар тумтоқлигининг» йўқолиши
Д. «кофе қуйқаси» сингари қайт қилиш*
Е. қориннинг дам бўлиб шишиши*
373. Қуйидаги гормонлар ва гуморал омилларнинг меъда секрецияси бошқарувида ахамияти йўқ:
А. холецистокинин
Б. гастрин
В. ацетилхолин
Г. глюкагон*
Д. секретин
Е. липокаин*
374. Ярали-чандиқли пилородуоденал стенозлар учун хос белгилар:
А. диарея
Б. нахорга «суюқлик чайқалиши» белгисининг бўлиши*
В. қўланса хидли хаво билан кекириш*
Г. енгиллик келтирувчи қайт қилиш*
Д. озиш*
Е. «кофе қуйқаси» сингари қайт қилиш
375. Меъда шиллиқ қаватида пептик яралар хосил бўлишидан асровчи химоя омилларига кирмайдиганлар:
А. шиллиқ қават резистентлиги
Б. антродуоденал кислота «тормози»
В. ишкорий секреция
Г. овқат (унинг буфер хоссаси)
Д. гастродуоденал дисмоторика*
Е. кислота-пептик омил*
376. Меъда ярасининг малигнизацияси учун хос бўлмаган лаборотор кўрсаткичлар:
А. эозинофилия*
Б. гипохромная анемия
В. юқори ЭЧТ
Г. гипо и ахлоргидрия
Д. юқори лейкоцитоз*
Е. амилаземия*
377. Гастродуоденал яралардан қон кетишлар учун хос эмас:
А. тўш ости сохасида оғриқларнинг кучайиши*
Б. «кофе қуйқаси» сингари қайт қилиш
В. ахлатнинг қора келиши
Г. қон босимининг тушиши ва тахикардия
Д. умумий холсизлик ва бош айланиш
Е. «тахтасимон қорин»*
378. Гастродуоденал яралар тешилишининг биринчи соатлари учун хос бўлмаган белгилар:
А. қориннинг дам бўлиши ва шиши*
Б. қоринда «ханжарсимон» оғриқнинг бўлиши
В. брадикардия
Г. қориннинг тахтасимон таранглашиши
Д. тахипноэ
Е. кўп маротаба қайт қилиш*
379. Гастродуоденал яралар тешилиши «сохта хотиржамлик» даври учун хос бўлмаган белгилар:
А. қориннинг тахтасимон таранглашиши*
Б. тана хароратининг кўарилиши
В. субъектив қориндаги оғриқларнинг камайиши
Г. брадикардия*
Д. Щеткин-Блюмберг белгисининг мусбатлиги
Е. эозинофилия*
380. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра касаллиги учун хос бўлган рентгенологик белгилар:
А. «токча» симптоми*
Б. меъда шиллиқ қавати бурмалари радиар конвергенцияси*
В. меъда чандиқли деформацияси*
Г. «кўрсаткич бармоқ» симптоми*
Д. тўлишиш дефекти
Е. меъда шиллиқ қаватлари бурмаларининг қалинлашиши
381. Пенетрация билан асоратланган ўн икки бармоқли ичак яра касаллиги учун қуйидагилар хос:
А. тўш ости сохасида кундалик оғриқ ритмининг бузилиши (оғриқлар доимий характерга эга бўлиб қолади)*
Б. тўш ости соха оғриқларининг йил фаслларига (мавсумийлик) боғлиқлигини йўқолиши*
В. қориндаги оғриқлар интенсивлигини кучайиши*
Г. оғриқлар иррадиацияси*
Д. рентгенологик – ўн икки бармоқ ичакда аъзодан ташқарига чиқувчи чуқур «токча» симптомининг аниқланиши*
Е. Щеткин-Блюмберг белгисининг мусбатлиги
Ж. диарея
382. Гастродуоденал яралардан қон кетишни консерватив давосида қуйидагилар тавсия қилинади:
А. гемостатиклар*
Б. Н₂ – блокаторлари*
В. қон препаратлари*
Г. меъдани совуқ сув билан ювиш*
Д. тозаловчи хукна*
Е. фибринолитиклар ва антикоагулянтлар
Ж. антибиотиклар
383. Меъда ва ўн икки бармоқ ичак яра касаллигининг қайси асоратлари зулдик билан операция қилишга кўрсатма бўлаолмайди:
А. яра перфорацияси
Б. ярадан профуз қон кетиш
В. яра малигнизацияси*
Г. яранинг қўшни аъзога пенетрацияси*
Д. пилородуоденал стеноз*
384. Меъда яра касаллиги учун қуйидаги белгилар хос эмас:
А. оч қоринга кузатиладиган орғиқлар*
Б. овқат истеъмолидан 1,5-2,0 соатдан сўнг кузатиладиган оғриқлар*
В. овқат истеъмолидан 15-20 дақиқадан сўнг кузатиладиган оғриқлар
Г. енгиллик келтирадиган қайт қилиш
Д. оғриқ хуружларининг мавсумийлиги (куз ва бахор фасллари)
385. Меъда шиллиқ қавати фундал безлари қуйидаги хужайралардан ташқил топади:
А. париетал хужайра*
Б. бош хужайра*
В. қўшимча хужайра*
Г. дифференциялашмаган хужайра*
Д. G- хужайра
Е. ацинар хужайра
386. Ошқозон-ичак тракти юқори қаватидан қон кетиш манбасини аниқлашда қайси инструментал текширувлар қулланилмайди:
А. энтерография*
Б. компьютер томография*
В. ЭФГДС
Г. артериография*
Д. радионуклид сканирлаш*
387. Ўн икки бармоқ ичакда қуйидаги анатомик қисмлар фарқланади:
А. юқори қисми
Б. пастки қисми
В. юқори горизонтал қисми*
Г. пастки горизонтал қисми*
Д. юқорига кўтарилувчи қисми*
Е. пастга тушувчи қисми*
388. Гастродуоденал яралар тешилиши биринчи соатларида кузатиладиган классик белгилар бу:
А. қорин оғриқларидан олдин алкоголь истеъмоли ёки оғир жисмоний мехнат қилинганлиги
Б. қоринда кучли, «ханжарсимон» оғриқнинг кузатилиши*
В. қорин мушакларининг тахтасимон таранглашиши*
Г. Греков симптоми*
Д. яра анамнезининг доимо борлиги
Е. гипертермия
Ж. кўп маротаба қайт қилиш
389. Гастродуоденал яралар тешилишида перкутор «жигар тумтоқлигининг» йўқолиши қуйидагилар билан боғлиқ эмас:
А. ичаклар пневмотози билан*
Б. диафрагма юқори жойлашиши билан*
В. ичак халқаларининг жигар ва диафрагма орасига интерпозицияси*
Г. қорин бўшлиғида эркин хаво бўлиши
Д. диафрагма ости жигар устида эркин суюқликнинг бўлиши*
390. Ичак тутилиши бўйича операция пайтида бажариш керак:
А. ичак ўтказувчанлигини тиклаш*
Б. ичак тутқичига новокаин блокада қилиш*
В. қисилган ичак халқасини хаётга мойиллигини аниқлаш*
Г. назоэнтерал интубация қилиш*
Д. перитониал диализ
Е. ичак бўйлаб барий пассажини текшириш
Ж. хамма жавоблар тўғри
З. хамма жавоб нотўғри
391. Ўткир ичак тутилишининг 2-та асосий рентгенологик белгиларини кўрсатинг:
А. Керкрингер бурмалари (патланиш белгиси)*
Б. Клойбер косачалари*
В. диафрагма остида эркин хаво
Г. Цеге-Ментейфел белгиси
Д. Обухов касалхонаси белгиси
Е. Вал белгиси
392. Ўткир ичак тутилиши ташхисини қўйишда хал қилувчи текширув усулларини кўрсатинг:
А. қорин бўшлиғи обзор рентгенографияси*
Б. ичакда барий пассажини текшириш*
В. эзофагогастродуоденоскпия
Г. лапароскопия
Д. ангиография
Е. қон биоёкимёвий тахлили
393. Механик ичак тутилишининг қайси турларида ичак некрози тез ривожланади:
А. ичак буралишида*
Б. ичакни тугун хосил қилганида*
В. ичак чурра дарвозасида қисилганида*
Г. ингичка ичак ўт тоши билан обтурация бўлганида
Д. инвагинацияда
394. Ўткир ичак тутилишида консерватив даво фойда берганлигини билдиради:
А. оғриқларнинг йўқолиши*
Б. кўп миқдорда ахлат ва ел чиқиши*
В. қорин шиши камайиши*
Г. оғриқлар хуружлари оралиқ интервали узайиши
Д. перистальтика сусайиши
Е. перистальтика кучайиши
Ж. суюқлик чайқалиши борлиги
395. Ошқозон буралишига хос бўлган 3-та белгилари (Борхард учлиги):
А. қорин юқори қисми яққол намоён бўлган шиш*
Б. натижасиз беморни қайт қилишга уруниши*
В. меъдага зонд ўтказиш иложи бўлмаслиги*
Г. тўхтовсиз қайт қилиши
Д. суюқлик чайқалиши борлиги
Е. меъданинг ўткир кенгайиши
396. Панкреатик ширани 12-б/ичакка тушиши натижасида:
А. ёғлар парчаланади*
Б. ингичка ичак маторикаси кучаяди
В. оқсиллар парчаланади*
Г. ошқозонни бўшалиши кучаяди
Д. ингичка ичак маторикаси сусаяди
Е. париетал хужайралар томонидан хлорид кислота ишлаб чиқариш кучаяди.
397. Ошқозон ости бези касаллигида ташхис қўйиш усуллари:
А. анамнез йиғиш*
Б. ирригография
В. пальпация*
Г. колоноскопия
Д. ЎТТ*
Е. ретроград панкреатохолангиография*
Ж. компьютер томография*
398. Ошқозон ости безини қон билан таъминлашда иштирок этадиган артериялар:
А. талоқ артерияси*
Б. жигар артерияси*
В. чап ошқозон артерияси
Г. ректал артерия
Д. юқори мезентериал артерия*
Е. пастки мезентериал артерия
399. Ошқозон ости бези ферментлари бу:
А. амилаза*
Б. липаза*
В. трипсин*
Г. инсулин
Д. кининлар
Е. гастрин
400. Ўткир панкреатитда шошилинч хирургик даво қуйидаги холларда қилинади:
А. билиар панкреатитда*
Б. деструктив панкреатитга инфекция қўшилса*
В. панкреатитга гумон бўлса
Г. шишли панкреатитда
401. Протеаз ингибиторларини хусусиятлари:
А. ошқозон ости бези ферментларини протеолитик активлигини камайтиради*
Б. ошкизон ости безида трипсиногенни аутокаталитик активлигини тўсади*
В. қонда кининогенез ва фибриноген процессини тўсади*
Г. кийин ҳосил бўлиши процессини олдини олади*
Д. қондаги қанд миқдорини камайтиради
Е. микроциркуляцияни яхшилайди
402. Ўткир панкреатитни даволашда ишлатилади:
А. морфин ва ундан тайёрланган дорилар
Б. протеаз ингибиторлари*
В. назогастральный зонд қўйиб ошқозон сақланмасини аспирация қилиш*
Г. кальций препаратлари*
Д. спазмолитиклар*
Е. нейролептиклар
Ж. АПФ ингибиторлари
403. Ўткир панкреатитни кўпроқ учрайдиган асорати:
А. перитонит*
Б. септик эндокардит
В. қорин парда орти тўқимаси, катта чарви ва тўш оралиги абсцесси*
Г. ошқозон ости бези ва чарви халтаси абсцесси*
Д. сурункали бронхит
404. Ўткир панкреатитни асоратига киради:
А. бета-хужайра аденомаси
Б. ошқозон ости бези тоши*
В. ошқозон ости бези ёлғон кистаси*
Г. ошқозон ости бези меёрига келиши
Д. ошқозон ости бези склерози*
Е. ошқозон ости бези кальцификацияси*
405. Ўткир панкреатитни эрта (яқин даврда) кузатиладиган асоратлари:
А. чарви халтаси абсцесси
Б. ошқозон ости псевдокисталари
В. аррозив қон кетиш
Г. шок*
Д. перитонит*
Е. ўткир юрак-кон томир етишмовчилиги*
406. Ўткир панкреатитни кеч (узоқ даврдан кейин) кузатиладиган асоратлари:
А. псевдокисталар*
Б. сурункали панкреатит*
В. сурункали жигар етишмовчилиги
Г. жигар циррози
Д. ўткир буйрак етишмовчилиги
407. Ўткир панкреатитни симптомлари:
А. кўп марта қусиш*
Б. Мейо-Робсон симптоми*
В. Воскресенский симптоми*
Г. эпигастрал соха инфильтрати*
Д. Бартомье-Михельсон симптоми
Е. Ситковский симптоми
408. Ўткир панкреатитни клиник – анатомик таснифида фарқланади:
А. шишли панкреатит*
Б. геморрагик панкреатит*
В. деструктив панкреатит
Г. ёғли панкреонекроз*
Д. йирингли панкреатит
Е. алкоголли панкреатит
409. Ўткир панкреатитга сабаб бўлиши мумкин
А. дуоденостаз*
Б. инфекцион касаллик (гепатит)
В. Одди сфинктерини стенози*
Г. ошқозон ости бези йулига ўт кислоталарини ўтиши*
Д. сурункали гастрит
410. Ўткир панкреатитда купроқ маълумот берадиган текширув услуби:
А. гастродуоденоскопия
Б. қорин бўшлиғини рентгеноскопияси
В. қонда ва сийдикда амилазани текшириш*
Г. ЎТТ*
Д. лапароскопия*
411. Жигарда ичида суюқлик сақловчи ҳосиласи бор 50 ёшли беморда дифференциал ташхис ўтказиш учун қуйидаги текширувларни ўтказиш зарур:
А. лапароскопия
Б. каваграфия
В. жигарни сцинтиграфияси
Г. ЎТТ ёрдамида диагностик пункция қилиш*
Д. КТ ёрдамида диагностик пункция қилиш*
Е. аортография
412. Жигар касалликларида терини қичишиши қуйидагидан далолат беради:
А. қонда ўт кислоталарини миқдорини кўпайиши*
Б. ривожланиб бораётган холестаз*
В. механик сариқлик*
Г. миокардиодистрофия заминида юрак етишмовчилиги
Д. оқсил парчаланганда хосил бўладиган моддаларга нисбатан жигарни дезинтоксикацион функциясини пасайиши
Е. жигарни синтетик (оқсил хосил қилувчи) функциясини пасайиши.
413. Қўйида келтирилган қайси паразитар касалликлар жигарни шикастлайди:
А. амебиаз*
Б. альвеококкоз*
В. эхинококкоз*
Г. описторхоз*
Д. аскаридоз
Е. қора моллар тасмасимон гижжаси
Ж. пакана гижжа
414. Жигарни инструментал текширув усулларига киради:
А. ЎТТ*
Б. КТ*
В. ЭГДФС
Г. флюрография
Д. целиакография
415. Жигарни пиоген абсцессига сабаб бўла олади:
А. юқорига кўтарилувчи ўт йўли инфекцияси*
Б. инфекцияни портал вена орқали гематоген тарқалиши*
В. ёйилган септицемия*
Г. қорин бўшлиғи инфекциясини тўғридан-тўғри жигарга ўтиши
Д. жигарни травмаси
416. Қуйида келтирилган жигарни қайси касалликларида ўлимга олиб келувчи гиперсезувчан реакция (анафилактик шок) кузатилмайди:
А. стафилококкли абсцесс*
Б. амёбали абсцесс*
В. гидатидоз эхинококк
Г. жигар раки*
Д. Жигар аденомаси*
417. Жигарни катта амёбали абсцессларида комплекс консерватив даво қуйидаги муложалар билан бирга олиб борилиши керак:
А. йирингли бўшлиқни пункцион найчалаш*
Б. лапаротомия, йирингли бўшлиқни очиб найчалаш*
В. жигарни шикастланган бўлагини резекция қилиш
Г. гемигепатэктомия
Д. хамма жавоблар тўғри
418. Эхинококкни юқиш йўллари:
А. алиментар*
Б. аэроген*
В. инвазив
Г. дори-дармон инъекциясида
Д. антипаразитар дорилар ичганда
419. Жигар эхинококкини ривожланиш босқичлари:
А. симптомсиз*
Б. клиник симптомлар пайдо бўлиш босқичи*
В. йирингли
Г. гангреноз
Д. асоратлар пайдо бўлиш босқичи*
420. Жигар эхиникоккини асоратлари:
А. йиринглаш*
Б. охакланиш*
В. механик сариқлик*
Г. катта дуоденал сўрғич стенози
Д. жигар циррози
421. Жигар эхиникоккини асоратлари:
А. кистанинг эркин корин бўшлигига ёрилиши*
Б. кистанинг жигар ичи ут йўлларига ёрилиши*
В. механик сариқлик*
Г. ассеминация
Д. ректал оқма
Е. пневмония
422. Жигар эхинококкида қуйидаги операциялар бажарилади:
А. идеал эхинококкэктомия*
Б. радикал эхинококкэктомия*
В. эхинокок кистасини қисман резекцияси
Г. хитин қаватини қисман резекцияси
Д. хитин қаватини тўлиқ резекцияси
423. Жигар эхинококкида қуйидаги операциялар бажарилади:
А. эхинококкэктомия, қолдиқ бўшлиқни тўлиқ капитонаж қилиш*
Б. эхинококкэктомия, қолдиқ бўшлиқни найчалаш*
В. идеал эхинококкэктомия*
Г. эхинококк кистасини очиш ва найчалаш
Д. эхинококк кистасини пункция қилиш
424. Юқори ўт йўллари обтурациясида қуйидаги клиник белгилар кузатилади:
А. механик сариқлик ривожланиши*
Б. гематурия
В. холангит*
Г. ўткир панкреатит ривожланиши
Д. тери қичиши*
425. Холангит учун хос
А. ичнинг суюқ келиши
Б. макрогематурия
В. қалтираш*
Г. тери сарғайиши *
Д. бактеремик шок*
426. Йирингли холангитни ривожланишида кўпинча шу 3та белги сабаб бўлиши мумкин:
А. ўт тош касаллиги*
Б. стенозловчи папиллит
В. илгари хосил бўлган билиодигестив анастамоз орқали ичак сақламаси тушиши*
Г. псевдотумороз панкреатит
Д. меъда ости бези бош қисми саратони
Е. ўт йўлларига йиринглаган эхинококк кистаси ёрилиши*
427. Сурункали холециститни қуйидаги касалликлар билан таққослаш керак (ортиқчасини аниқланг):
А. сурункали аппендицит*
Б. сурункали аднексит*
В. 12 б/и яра касаллиги
Г. сурункали панкреатит
Д. сурункали гастрит
428. Курвазье синдроми қуйидагидан иборат:
А. сариқлик*
Б. ўт қопи катталашиши*
В. ўт қопи оғриқсизлиги*
Г. қалтиратиб тана хароратининг кўтарилиши
Д. ўнг қовурға остидаги оғриқлар
429. Ўткир холециститга хос бўлмаган оғриқларни иррадияцияси:
А. ўнг чов сохаси*
Б. юрак сохаси
В. ўнг курак сохаси
Г. чап курак сохаси*
Д. ўнг елка сохаси
430. Ўт тош касаллиги кўпроқ бўлади (ортиқчасини аниқланг):
А. алкоголикларда*
Б. спортцменларда*
В. кексаларда
Г. семизларда
Д. диабетикларда
Е. аёлларда
431. Ўт литогенлиги индекси қуйидагилар нисбати бўйича хисобланади:
А. холестерин*
Б. билирубин
В. лецитин*
Г. ўт кислотаси*
Д. шиллиқ эпителийси
Е. глюкурон кислотаси
432. Ўт тош касаллиги қуйидаги келтирилганлар билан хавфли (ортиқчасини аниқланг):
А. жигар циррози ривожланиши *
Б. ёғли гепатоз ривожланиши*
В. ўт қопи хавфли ўсмага ўтиб кетиши
Г. билиар панкреатит ривожланиши
Д. деструктив холецистит ривожланиши
Е. механик сариқлик ривожланиши
433. Шаклланган ичак оқмаларни турларини кўрсатинг:
А. лабсимон*
Б. найсимон*
В. йирингли бўшлиқ орқали бўлган окма
Г. ерилган
Д. цилиндрик
434. Ичак оқмалари келиб чиқишига кўра бўлади:
А. тўғма*
Б. орттирилган*
В. чириётган
Г. специфик
Д. носпецифик
435. Клиник кечиши бўйича ичак оқмалари бўлади:
А. деструктив*
Б. яллиғланган*
В. ёмон сифатли*
Г. чириётган
Д. специфик
Е. носпецифик
436. Операциядан кейинги ичак оқмаларига қуйидаги хирургик хато сабаб бўлиши мумкин:
А. тактик*
Б. техник*
В. рационал
Г. норационал
437. Шаклланмаган йўғон ичак оқмаларида бемор хаётига хавф солувчи омиллар:
А. оқманинг йирингли асоратлари*
Б. интоксикация*
В. овқатланишни бузилиши
Г. оғриқлар
Д. ич яхши келмаслиги
438. Ичак оқмаларида беморларда изотоник дегидратацияни лаборатор белгиларини кўрсатинг:
А. гематокрит кўпайиши*
Б. эритроцитлар сонини кўпайиши*
В. умумий оқсил кўпайиши*
Г. гематокрит камайиши
Д. эритроцитлар сонини камайиши
Е. умумий оқсил камайиши
439. Ичак оқмаси бор беморларда мушаклар томир тортилиши ва аритмияларнинг кузатилишига сабаблар бу:
А. гипокалиемия*
Б. электролит баланснинг бузилиши*
В. гипопротеинемия
Г. анемия
Д. тана харорати кўтарилиши
440. Қайси операциялардан кейин кўпроқ ичак оқмалари кузатилади:
А. аппендэктомия*
Б. холецистэктомия*
В. ичак резекцияси*
Г. меъда резекцияси
Д. геморроидэктомия
Е. струмэктомия
441. Эхинококк касаллигини диагностикасида қанақа иммунологик синамалар ўтказилади:
А. латекс агглютинация реакцияси*
Б. Кацони реакцияси*
В. тўғридан тўғри гемагглютинация реакцияси
Г. туғридан тўғри бўлмаган Касони реакцияси
Д. иммунодефицит реакцияси
442. Жигарнинг нопаразитар сохта кисталари бўлади:
А. травматик*
Б. яллиғланиш натижасида*
В. дермоид
Г. лимфоид
Д. ангиоген
443. Жигарнинг нопаразитар чин кисталари бўлади:
А. дермоид*
Б. лимфоид*
В. эндотелиал*
Г. пролифератив*
Д. ангиоген
Е. остеоген
Ж. невроген
З. нефроген
444. Жигарнинг нопаразитар сохта кисталар чин кисталардан қуйидагилар билан фарқланади:
А. одатда битта бўлади*
Б. деворларида эпителиал қавати бўлмайди*
В. бир нечта бўлади
Г. деворларида эпителиал қавати бор
Д. битта ва бир нечта бўлиши мумкин
445. Эхинококкозни клиник кечишида босқичлари фарқланади:
А. латент*
Б. клиник манзарали*
В. асоратланган*
Г. зарарланиш
Д. аъзога кириш
Е. сенсибилизация
446. Биринчи навбатда қайси аъзолар эхинококк билан зарарланади:
А. жигар*
Б. ўпка*
В. буйрак
Г. бош мия
Д. талоқ
447. Эхинококкоз кўпроқ қайси мамлакатларда учрайди:
А. Ўрта Осиё*
Б. Жанубий Америка*
В. Жанубий Африка*
Г. Узоқ шарқ
Д. Шимолий Америка
Е. Шимолий Африка
448. Альвеококкоз кўпроқ қайси мамлакатларда учрайди:
А. Узоқ шарқ*
Б. Сибир*
В. Аляска*
Г. Жанубий Америка
Д. Ўрта Осиё
Е. Африка
449. Асоратланмаган жигар эхинококк кистасини консерватив даволашда қўлланилади:
А. Альбиндазол*
Б. Мебендазол*
В. Декариес
Г. Вермокс
Д. Гельминтокс
450. Альвеококкозни эхинококкоздан фарқловчи белгиларини кўрсатинг:
А. асосан жигарни ўнг бўлагини зарарлайди *
Б. инфильтратив холда катталашади*
В. шимолий мамлакатларда учрайди*
Г. жигарнинг иккала бўлагини зарарлайди
Д. киста холатида катталашади
Е. иссиқ иқлимли мамлакатларда учрайди
451. Ўпкани эхинококк билан зарарланиш йўлларини кўрсатинг:
А. хаво-чанг*
Б. гематоген*
В. лимфоген
Г. плацентар
Д. хаво-томчи
452. Ўпка эхинококкозини оптимал диагностика усуллари:
А. кўкрак қафаси рентгенограммаси*
Б. кўкрак қафаси КТ*
В. ЎТТ
Г. бронхоскопия
Д. манту синамаси
453. Қорин бўшлиғига эхинококк кистаси ёрилганида бўладиган белгиларини кўрсатинг:
А. анафилактик шок*
Б. қорин олди девори мушаклари таранглаши ва кучлик оғриқ*
В. қон босимининг тушиши*
Г. перистальтика кучайиши
Д. диарея
Е. тенезмлар
454. Ўт йўлларига эхинококк кистаси ёрилганида бўладиган белгиларни кўрсатинг:
А. ўткир холангит белгилари*
Б. механик сариқлик*
В. ўнг қовурға остида оғриқ *
Г. нафас олиши қийинлашиши
Д. диарея
Е. Квинке шиши
455. Эхинококк касаллигини қайси асоратларида эозинофилия бўлмайди:
А. киста йиринглаганда*
Б. киста охакланганида*
В. киста ўт йўлларига ёрилганида
Г. киста плевра бўшлиғига ёрилганида
Д. анафилактик шок
456. Асоратланмаган эхинококкозда қон анализларидаги ўзгаришларни кўрсатинг:
А. эозинофилия*
Б. ЭЧТ кўтарилиши*
В. эритроцитлар камайиши
Г. гемоглобин камайиши
Д. лейкопения
457. Йиринглаган эхинококк кистасига хос белгиларни кўрсатинг:
А. ўнг қовурға остидаги оғриқлар*
Б. тана хароратини кўтарилиши заминида қалтираш*
В. лейкоцитлар сонининг кўпайиши*
Г. эозинофиллар кўпайиши
Д. перистальтика кучайиши
Е. диарея
458. Операция вақтида эхинококк олиб ташлангандан кейин қолдиқ бўшлиққа ишлов берилади:
А. 2% формалин эритмаси билан*
Б. 5% йод эритмаси билан*
В. 10% глицерин эритмаси билан*
Г. 5% формалин эритмаси билан
Д. Хлоргексидин эритмаси билан
Е. Миромецитин эритмаси билан
459. Жигар абсцесси ривожланишида инфекция тушади:
А. гематоген йўл*
Б. лимфоген йўл*
В. ўт йўллари орқал*
Г. томчи-хаво йўл
Д. плацентар йўл
Е. контакт йўл
460. Шалимов таснифи бўйича жигар абсцесслари бўлади:
А. бирламчи*
Б. иккиламчи*
В. специфик
Г. носпецифик
Д. криптоген
461. Пиоген жигар абсцесслари гурухларга бўлинади:
А. тромбофлебетик абсцесслар*
Б. холангиген абсцесслар*
В. бошқа сабабларга кўра ривожланган абсцесслар*
Г. посттравматик абсцесслар
Д. эхинококкэктомиядан кейинги қолдиқ бўшлиғи йиринглаши
Е. специфик инфекция инвазияси хисобига ривожланган абсцесслар
462. Шалимов таснифи бўйича бирламчи жигар абсцесслари бўлади:
А. пиоген*
Б. паразитар*
В. посттравматик
Г. гематома йиринглаши
Д. гранулема йиринглаши
463. Шалимов таснифи бўйича иккиламчи жигар абсцесслари бўлади:
А. жигар кистаси йиринглаши*
Б. гематома йиринглаши*
В. хосилалар ва гранулемаларни йиринглаши*
Г. пиоген
Д. паразитар
464. Борнхард-Вестфал учлигига хос:
А. холедохни вентил тошига*
Б. йирингли холангитга
В. ката дуоденал сўрғичи стенозига*
Г. ўт қопи эмпиемасига
Д. панкреатобилиар соха саратонига
465. Шарко учлигига хос:
А. ўнг қовурға остидаги оғриқлар*
Б. тана харорати гектик кўтарилиши ва кучлик қалтираш*
В. тери қатламлари сарғейиши*
Г. субфебрил тана харорати
Д. дизурия
Е. қуруқ йўтал
Ж. бел сохасидаги оғриқлар
466. Рейнольдс пентадасига хос (ортиқчасини кўрсатинг):
А. ўнг қовурға остидаги оғриқлар
Б. тана харорати гектик кўтарилиши ва кучлик қалтираш
В. тери қатламлари сарғейиши
Г. гемодинамика ностабиллиги
Д. энцефалопатия
Е. субфебрил тана харорати*
Ж. бел сохасидаги оғриқлар*
З. қуруқ йўтал*
467. Холангитни патогенезида асосий факторлар:
А. ўт йўлларида гипертензия бўлиши*
Б. инфекция*
В. дойим ёғлиқ овқат истеъмол қилиш
Г. оғир жисмоний иш
Д. дойим ичи қотиши
Е. кекса ёшлик
468. Меъда яра касаллиги перфорация билан асоратланганида хирургик даво танлашда қуйидагилар ахамиятли:
А. перитонит характери*
Б. касаллик асорати юзага келгандан кейинги вақт*
В. перфоратив тешикни хажми
Г. перфоратив тешикни жойлашуви
Д. беморнинг ёши