Ўзбек дипломатияси тарихидан



Download 11,99 Mb.
Pdf ko'rish
bet17/184
Sana19.12.2022
Hajmi11,99 Mb.
#890942
TuriДиплом
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   184
Bog'liq
O`zbek diplomatiyasi tarixidan

История ат-Табари. Т., Фан, 1987. с. 99.
2. Путешествие Ибн-Фадлана на Волгу. (Перевод и комментарии
под ред. И. Ю. Крачковского) Москва-Ленинград, 1939. с. 57.
40


к
ва у б и л ан тугаи i чўл м и н тақал ари д а и сти қом ат қнлган қавм лар 
кўп ҳолларда арабл ар билан ислом
д и н и н и
қабул 
қ и л и ш
ҳақи - 
даги суҳбатлар ва учраш увларда, И бн Ф а д л а н н и н г ё зи ш и ч а , 
“ Бир Т е н г р и ” , яън и Худо битта э к а н л и ги н и ҳамм а тан ол ган л и - 
г и н и
б и л д и р и б , б о ш қ а д и н га , яъни и слом га ў ти ш н и маъқул 
кў р м а й д и л а р .1 Бу қол, б и р и н ч и д ан , ж ойларда азалдан т у р к и й 
х а л к д а р н и н г и с т и қ о м а т қ и л и б к е л га н л и ги н и кўр сатса (И б н
Ф ад лан ўз асари д а “ Б и р Т е н г р и ” иб ораси н и кел ти рад и ), и к к и н ­
чидан, у л ар н и н г ислом гача бўлган д и н и й эъ ти қод лари ҳақида 
ҳам ян ги м аълум отлар беради. Ш ун и н гд ек , бу н арса, ю қорида 
т а ъ к и д -л а н га н и д е к , Т у р ки сто н м и н тақаси д а ислом д и н и н и н г
о с о н л и к б и л ан тар қ ал м аган л и ги н и , бу ердаги турк и й халқлар 
узо қ вақтлар д авом и д а ўз эъти қод лари д а қ о л ган л и к л ар и н и қам 
кўрсатади.
Араб и сти л о ч и л ар и га қарш и кураш да ўзаро и т т и ф о қ тузиш
учун бўлган у р и н и ш л ар суғдийча ҳужжатларда ў зи н и н г ёрқи н
и ф о д а с и н и то п га н . Гарчи ю қ о р и д а эсл ати б ўти л ган а р аб ва 
ф о р си й м ан б ал ард а м и нтақадаги туркий қавм лар ўзаро д у ш м а н - 
л и к д а \ а ё т к е ч и р и б кел га н л и к л а р и ту ф а й л и , улар с и ё с и й ва 
ҳарбий ж иҳатдан ую ш иш га қод и р эм асд и л ар, (ж ум л ад ан , ат- 
Т аб ар и й д а бу ҳол к ў п р о қ таъ ки д лан ад и ) дей и лган ф и к р ҳукм - 
рон б ўл са-да, би згача етиб келган айрим сугдий м аълум отлар 
буни рад этади. Т ўғри, ўзаро и тт и ф о қ тузиш га м о й и л л и к ҳамм а 
ж ойда ҳам б и р хилда нам оён бўлм аган. А м м о та ш қ и хавф о л д и ­
да у ю ш и ш й ў л и д а ҳ а р а к а т л а р ю з б е р и б т у р га н . Д е м а к , бу 
м асалада ҳам м анбалардаги ахборотларга та н қ и д и й ё н д аш и ш
л о зи м б ў л ад и . Б унга 712-714 й и л л ар д а ё зи л г а н л и г и та х м и н
эти л ган , С угд эл ч и си Ф а ту ф а р н н и н г Ч очдан ж ўнатган мактуби 
ё р қ и н м исол бўла олади. Бу мактуб Сугд подш оқи С а м а р к ан д
ҳ о к и м и Д е в а ш т и ч г а й ў л л а н га н . М ак ту б м у а л л и ф и п о д ш о ҳ
Д е в а ш т и ч н и н г Ч о ч га (Т о ш к е н т ), у н д ан ту р к х о қ о н и ҳам да 
Ф а р ғо н а подш оҳи ҳузурига махсус д и п л о м а ти к вази ф а б и л ан , 
хусусан, ар аб и с ти л о ч и л а р и га қ арш и б и р л а ш и б к у р а ш и ш н и
таш ки л қ и л и ш м ақсад и д а ю борган элчи си Ф атуф арн ди р.
У ш бу д и п л о м а ти к ҳужжат араб истилоси йилларидаги ватани- 
м из д и п л о м а т и к м уносабатларига тааллукди гоят муҳим сугдий
/. 
Ўша ж ойда, 60-бет.
'41


ч
мужда б ўлган ли ги учун \а м у ҳақда б а т а ф с и л р о қ тўхталиб ўтиш
л о зи м бўлади. С а м а р к а н д ҳ о к и м и Д е в а ш т и ч н и н г Ч оч (Т о ш ­
к е н т) ва Ф а р ғо н а га д ў с т л и к ва ар аб и с т и л о ч и л а р и га қ а р ш и
и т т и ф о қ ту зи ш н и т а к л и ф эти б й ўллаган м ахсус э л ч и с и н и н г
ўз ҳукм дорига ёзган ном аси қуйидагичадир:
“ Ж а н о б и ҳу км д о р га, б у ю к т а я н ч и м и з , С угд п о д ш о с и , С а ­
м аркан д ҳоким и Д еваш тичга ун и н г э н г эъ ти б орси з (“ м и л л и о - 
н и н ч и д ар аж ал и ” ) қули Ф атуф арндан м урож аатном а.
Ж а н о б и ҳ у к м д о р , ( с е н г а ) б у ту н ш о н - ш а р а ф ( э г а с и г а )
кўп д ан -к ў п таъ зи м йўллайм ан ( “ м урож аат к и л а м а н ” ) ва ж ан об , 
м ен бу ерга, Чоч ҳукм дори ҳузурига к е л д и м -Ж а н о б , хатларни 
ҳам то п ш и р д и м , огзаки ( “ти л б и л а н ” ) л о зи м бўлган м урож аат- 
л а р н и ҳам тўл и к, о к и зм а й -т о м и зм а й (“ к о л д и к с и з” ) баён этдим .
Т уд ун га ҳам , у н и н г ё р д а м ч и с и га ҳам. Ва ж а н о б , х о к о н га
(м ўл ж ал л ан ган ) хатни ҳам, Ф ар ғо н а п о д ш о си га м ўлж алланган 
хатни ҳам Ф а р ғо н а тутиғи кули б илан (о р к а л и ) Ф а р ғо н а п о д ­
ш оси то м о н ж ўнатдим . Ж ан об , м ен ш у туф ай л и ю к о р и га том он
(я н а йўл) ю ра о л м ад и м к и , хабарларга кўра хо ко н (ҳеч) кў р и н - 
Мас э м и ш . Ж а н о б , тудундан ва у н и н г ё р д а м ч и с и д а н хат ва 
о ғзак и ж аво б л ар н и олдим ва ж авоб (йўлга ч и қ и б ) А нвартконга 
(ети б ) к е л га н и м д а, ж а н о б , Ч о д и р ч и к ҳ а к и д а ях ш и х аб ар л ар
э ш и т м а д и м ҳам д а У стр у ш о н в и л о я т и ҳ а м м а с и (д у ш м а н г а ) 
топш ири лган.
Ж а н о б , м ен ё п п а -ё л ғ и з б е ҳ а м р о ҳ ҳо л д а (й ў л и м н и д а в о м
этиб) ю ри ш га ж уръат ки ла о л м аяп м ан . Ж ан о б , и к к и н ч и кайта 
Ч оч то м о н қ а й ти б келди м. Б у н и н г учун ҳукм д о р и м д ан жуда 
ём он қ ў р каяп м ан . Ж ан об , тудун ч ек и н д и , б и ти м га кўра Ж а м р а- 
ваз ва ф о р с л а ш к а р б о ш и с и куй и то м о н кетдилар.
Х абарлар (б о р к и ) товон ун дириб о л и ш ва куч л арн и арабл ар- 
д а н н а р и г а о л и б к е т и ш ( у л а р н и н г м а к с а д и д и р ) . Ж а н о б , 
хабарларга б и н о а н хвонак ҳеч кў р и н м ай д и , ч ун ки улар ю корига 
Караб кети ш д и ва ҳалигача ҳеч ким кай ти б келган и йўк.
Ж а н о б , тудун Т а р б ан д б и л ан б и ти м тузган эди. У ердаги 
ҳам м а ж о й л а р н и ол д и . Ж а н о б , Ч о д и р ч и к д а (ту зи л га н ) сулҳ 
м у н о с а б а т и б и л а н , э ш и т и ш и м ч а ( “ С у л ҳ х а б ар и т у ф а й л и ” ) 
ёрдам чи жуда ғам гин, андуҳнок бўлм окда ва я н а ё н и га б о р о л - 
м аган и учун сен д ан ( “ ҳ укм дорд ан ” ) кўрқм окд а.
42


Ж ан о б , сўнгра сен то м о н д ан ( “ ҳукм дорд ан ” ) хабарлар кел- 
май қолди.
Ж ан о б , м ана бу хатларни мен М арвон (исм ли ки ш и ) қўли 
орқал и К ан д то м о н и д ан (ай л ан м а йўл б и л ан ) ж ўнатдим .
Ж а н о б и ҳ у к м д о р , б у ю к т а я н ч и м и з С у ғ д п о д ш о с и , 
С а м а р к а н д ҳ о к и м и Д е в а ш т и ч г а у н и н г э н г э ъ т и б о р с и з
( “ М и л л и о н и н ч и д а р а ж а л и ” ) қули Ф атуф арн дан м ак туб ” 1.
У ш бу мактуб элчи Ф атуф арн том он и д ан ш ундай қал ти с ва 
у н и н г учун ноқулай вазиятда ёзилган э д и к и , аф ти д ан элчи ўз 
с а ф а р и в а қ т и д а б у н д ай ҳ о л а т н и н г вуж удга к е л и ш и н и с и р а
кутм аган эд и . Гап ш у н д а к и , Ф а ту ф а р н Ч оч га ке л га ч , тудун 
деб н о м л ан ган Ч оч ҳ оки м и га ва у н и н г ёрд ам ч и си га тегиш ли 
м актуб ва огзаки а й ти л и ш и лози м бўлган гапларни етказади. 
У лардан ж авоб м ак ту б и н и олади. Л е к и н турк х о қ о н и б илан 
у ч р а ш и ш н и н г и л о ж и н и т о п м а й д и . В а зи я т т а қ о з о с и б и л а н
хоқонга ва Ф а р ғо н а п одш оҳига тегиш ли м актубларни Ф аргон а 
тутуги (ш у кунларда Ч очда эк ан ) орқал и ж ўнатади. Ш о ш и л и н ч
Суғдга қай тгач , Ф а ту ф а р н У струш ан вилояти араблар қўлига 
ўтиб, йўли қ и р қ и л и б қ о л ган л и ги н и билиб қолади. Ё лғиз ҳолда 
йўлни давом эти ш га ж уръат қилолм ай Ч очга қай ти б келади ва 
шу ерда туриб, Д еваш ти чга уш бу м актубни ёзи б , М арвон исм ли 
ки ш и д ан ай л ан м а йўл - К он и б о д о м орқал и Суғдга ж ўнатади. 
М ак ту б н и н г ёзи л и ш тар и х и , сан аси ҳақида турлича ф и к р л ар
баён этилган. Ж ум л ад ан , В.А. Л и в ш и ц турли тарихий ф актларга 
с у я н и б , уни 712-714 й и л л ар д а ё зи л га н , д еб та х м и н қ и л ад и . 
Ҳ а қ и қ ат д ан ҳам бу й и л л ар д а араб и сти л оси Ж и ззах , З о м и н , 
Ў ратепа, Х ўж анд ви л оятлари га, Ч о ч -Т о ш к ен т воҳасига ёй и л и б
у л г у р г а н , у н и н г а с о с и й й ў н а л и ш и Ф а р г о н а в о д и й с и г а
қ а р а т и л г а н э д и . Ш у м у н о с а б а т б и л а н В.А. Л и в ш и ц э л ч и
Ф а т у ф а р н н и н г қ а й ти ш и га м о н ел и к қи л ган вази ятн и араблар 
то м о н и д а н У стр у ш ан н и н г эгалл ан и ш и орқал и и зо \л а га н э д и 2. 
О .И . С м и р н о в а эса, Д е в аш т и ч н и н г п о д ш о ҳ д е б кўрсатилиш ига 
т а я н и б , у ш б у э л ч и л и к м и с с и я с и н и 720-721 й и л л а р б и л а н
/. 
Исҳоқов М. Унутилган подшоликдан хатлар (Бир туркум суғд
ҳужжатларининг узбек тилига таржимаси ва изоҳлар). Т., Фан, 1992.
5-6-бетлар.
2. Согдийские документы с горы Муг. Вып.

Download 11,99 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   184




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish