Ўзбек дипломатияси тарихидан



Download 11,99 Mb.
Pdf ko'rish
bet13/184
Sana19.12.2022
Hajmi11,99 Mb.
#890942
TuriДиплом
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   184
Bog'liq
O`zbek diplomatiyasi tarixidan

Хожа Самандар Термизий. Даст ур ул-м улук (Подшоҳларга
қўлланма). 80-бет.
2. Ўша асар, 80-бет.
3. Ўша асар, 81-бет.
30


Хожа С а м а н д а р н и н г эл ч и л и к ва эл чи л ар ҳақидаги ғоят тс ран 
м у л о ҳ а з а л а р и д а н я н а б и р и ш у к и , м у а л л и ф \у к м д о р л а р н и
тари хи й ўтм и ш д а д и п л о м а ти я соҳаси д а юз берган хатоларни 
так р о р л аш д ан й и р о қ б ўлиш , эл чи л ар та нл а шла гоят э \т и ё т к о р - 
л и к б и л ан иш кўриш , бу иш га б елги л ан ган ш ахслар билан уз и 
ургасидаги м уносабатлар дараж аси га алоҳида эъ ти б о р б ери ш , 
у л а р н и н г с ад о қати н и си н аб кўриш каби қатор м асалаларга ҳар 
вақт катта эътибор бериш л о з^м л и ги га қаратиш га ҳаракат қилади. 
У д и п л о м а ти я тарихи таж р и б аси д ан , эҳти м ол , мўғул истилоси 
д а в р и д а г и в о қ е а л а р д а н к е л и б ч и қ қ а н ҳ о л д а , б у м а с а л а д а
қу й и д аги л арн и таъ ки д лай д и : “А зи зи м , тўрт то и ф а од ам н и элчи 
с и ф а т и д а ю б о р м а с л и к таж р и б ад а и сб о тл а н ган . Б и р и н ч и с и - 
п о д ш о ҳ д а н ж а ф о к ў р га н , и к к и н ч и с и - м о л -м у л к и , ҳ у р м а т - 
иззати п о д ш о ҳ ғазаби ш ам оли б и л ан со ву р и л ган , у ч и н ч и си - 
ўз а м а л и д а н ҳ а й д а л г а н , т ў р т и н ч и с и - п о д ш о ҳ н и н г з а р а р и
ҳ и соб и дан ўз м ан ф а ат и н и кўзлаган, я ъ н и д авл ат м ан ф аати д ан
ўз м ан ф а ат и н и устун қўйган к и ш и л а р н и д авл ат эл ч и л ар и қи л и б
ю бориш акд дан узокдир. Зеро, таж ри б ад ан шу нарса м аъ лум ки, 
зе б -зи й н а тд а н , об рў-эъ ти б ори д ан жудо бўлган о д ам н и н г қалбига 
ал ам -и зти р о б ти к ан аги қадалган бўлади. Ш у боис бундай киш и 
д у ш м а н н и н г куч -қуввати ва ш а в к а ти н и ўз д а в л а т и н и н г куч- 
қуввати га н и с б ат а н устун, о р т и қ д еб ҳ и со б л аб , ш ундай б и р
пайтда ф у р сат то п и б , қалбида я ш и р и н и б ётган адоватни ю зага 
ч и қ а р и б , п од ш оҳга х и ён ат қи л и ш йўлига к и р и б , унга қарш и 
ф и т н а у ю ш ти р и ш и м у м к и н ” 1.
Б у н д ан к е й и н ги й и л л ар д а б и ти л га н турли тар зд аги қато р
тарихий асарларда ҳам ю ртимиз эл ч и л и к м уносабатларининг ўзига 
х о с х у с у с и я т л а р и , э л ч и л а р г а т о п ш и р и л г а н в а з и ф а л а р н и н г
б аж ари лиш м езонлари, эл ч и л ар н и н г ш ахсий хусусиятларининг 
м ам л ак атл араро м уносабатларга кўрсатган таъ си ри каби жуда 
кўплаб м асал ал ар б аён и га дуч к ел ам и з. У л ар н и н г а со си й қи см и
бу соҳага о и д а й р и м во қ еа -ҳ о д и са л а р н и н г таф еи л о ти тарзи д а 
б е р и л г а н б ў л с а д а , а м м о ҳар б и р а й р и м ҳ о л н и н г за м и р и д а
ю қ о р и д а з и к р қ и л и н г а н н а з а р и й п а н д л а р г а т а я н и л г а н л и г и
с е з и л и б т у р а д и . М а с а л а н , б у х о р о л и к С а л и м и й ў з и н и н г
“ К аш кули С а л и м и й ” ки тоби д а а м и р Н ас рул л о (у 1827 йилда 
тахтга ўти рган ) д а в р ид а э л ч и л и к к а т а й и н л а н га н и кки ш ах сн и н г
1. Ўша асар, 81-бет.
31


б и р - биридан ф ар қ и н и , улардан биттаси ў зи н и н г ч ек лан ган л и ги
ва сўзга уста б ўлм аган ли ги ту ф ай л и Э рон ва Бухоро ўртасига 
с о в у к д и к ту ш и р и ш и м у м к и н б ўл ган ҳолатга т у ш г а н л и г и н и , 
и к к и н ч и с и эс а зу к к о л и ги т у ф а й л и б ундай м уш кул аҳволд ан 
жуда устали к б илан ч и қ и б к етган л и ги н и ҳикоя қилади. “ С ай й и д
А м и р Н аср у л л о п о д ш о б ў л га н и д а н к е й и н , - д е б ё за д и у, - 
у зо қ ва я қ и н п о д ш о \л а р га эл ч и л ар ю бориб, ў зи н и н г салтан ат 
тахтига ўти рган и н и хабар қи л д и . Ш у ж ум ладан, Қ обулбек Б ий 
Қ и р қ Э рон подш оси М уҳам м адш оҳ Қ ож орга, ўн кундан сўнг 
Б олтақулб ек Ч и ғатой б еги Қ и р қ Т у р к и я султони А бдулм аж ид 
халиф ага элчи қи л и б т а й и н л а н д и ” 1. Қ обулбек Бий Э рон ш оҳи 
б и л а н у ч р а ш д и . А м м о ш о ҳ Б у х о р о э л ч и с и н и я х ш и қ аб у л
қ и л м а й д и , у н и н г м а м л а к а т и г а н и с б а т а н б ў л ган а д о в а т и н и
тўкиб солади.
Ю қори д аги м ан б ад а з и к р э т и л и ш и ч а , М уҳам м адш оҳ Қ ож ор 
эл ч и га : “ Б у хоро х а л қ и Э р о н ф у қ а р о л а р и н и ў ғи р л а б с о т и б
т и р и к ч и л и к ў тк азад и л ар - у, б у н и н г устига ш ар м -ҳ аё қ и л м а с - 
д а н , под ш оқл арга э л ч и л а р ҳам ю б о р а д и л ар ", д ей д и . Қ об ул б ек 
Б ий э с а бунга ж авоб то п о л м а с д а н сукут қ и л а д и .2 Бу ерд а ra n
ўш а даврд а Т у р к и с то н д а м авж уд бўлган қуллар ва қул савд оси
х ақида боради . Қ у л л а р н и н г а с о с и й қ и с м и Э р о н н и н г ш и м о л и - 
ш а р қ и й с а р ҳ а д л а р и га у ю ш т и р и л г а н “ о л о м о н л а р ” ч о п қ и н и
н а т и ж а с и д а а с и р с и ф а т и д а к е л т и р и л г а н ш и а л а р д а н и б о р а т
бўлган. Бу м асала ўз вақти д а Э р о н б и л ан Т у р к и сто н х о н л и к - 
л а р и д и п л о м а т и к а л о қ а л а р и д а г и м у з о к а р а л а р н и н г а с о с и н и
та ш к и л этган. Бу п арчад а Э р о н ш о ҳ и н и н г ан а ш у ҳолга ш ам а 
қ и л и б , Б у х о р о э л ч и с и н и м у л з а м э т г а н л и г и к ў р с а т и л г а н . 
А ф су ски , Бухоро эл ч и с и бунга қ а р ш и б и р о р сўз дея о л м ай д и , 
тў ғр и р о ғи , у н и н г а к д -ф а р о с а т и кам л и ги ан а ш ундай қал ти с 
вази ятд ан ч и қи б к ети ш га и м к о н б ерм ай д и . А м м о о р ад ан б и р
ҳаф та ўтгач, Б ол тақул б ек Ч и ға то й б е ги Т у р к и яга Э р о н о р қал и
саф ар га ч и қ и б , қабул қ и л и н га н та о м и л га кўра, бу м ам л ак ат 
п одш оҳига \а м (гарчи унга м ахсус элчи ю б ори л ган бўлса-да) 
ўз ҳ у к м д о р и н и н г ҳ у р м ат -эъ ти б о р и н и изҳор қи л ган и Т еқрон д а 
тўхтаб, с о в ға -са л о м л а р б и л ан Н а с р и д д и н ш о ҳ ҳузурига к и р ган и
/. 

Download 11,99 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   184




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish