Халцаро бобур фонди

БИСМИЛЛАҲИР РОҲМАНИРРОҲИЙМ
Саккиз юз тўқсон тўццизинчи (1494) йил воқеалари
Т ангри таолонинг и н о ят и ва коинот 
сар в ар и бўлган ҳ азрат Р асу л и ак р ам н и н г 
ш а ф о а т и , п о к к ў н г и л ч а ҳ о р ё р л а р н и н г
ҳ и м м ат и б илан сеш анба к у н и , рамазон 
о й и н и н г б еш ин чи сида, с а к к и з юз туқсон 
т ў қ қ и з и н ч и й и л и Ф аргон а в и л о я т и г а ўн 
и к к и ёш да подш оҳ бўлдим.
Ф а р ғ о н а в и л о я т и б е ш и н ч и и қ л и м -
дадир. Ш ар қ и Кош ғар, ғарби С амарқанд, 
жануби Бадахш оннинг чегараси — тоғлар, 
ш и м о л и д а и л га р и л а р О лм о л и қ, Олмоту 
ва Янги сингари ш аҳ арл ар бўлган экан, 
уни китобларда Ўтрор деб бзадилар, мўғул 
ва ў збаклар ю риш лари туф айли ҳозирги 
пайтда бузилиб кетган , асло ободонлик 
асари қолмаган.
К и ч и к в и л о я т д и р , ғ а л л а ва м еваси 
ф аровон. Т ев ар ак-атр о ф и то ғл ар билан 
ўралган. Ғарбий тараф ида, я ъ н и Самар- 
қанд ва Х ў ж ан д томонида тоғ йўқ. Ушбу 
ёқ д ан б о ш қ а ҳеч бир том онд ан қ и ш д а
душ ман к ел а олмас. Сайҳун дарёси Хў- 
ж а н д с у в и н о м и д а м а ш ҳ у р , у ш а р қ у
ш им ол тарафдан келиб, ви ло ятнин г ичи 
билан ўтиб, ғарб сари оқади; Х ўж ан д н и н г 
ш и м о л и ва Ф а н о к а т н и н г ( ҳ о з и р Ш оҳ- 
р у х и я сифатида маш ҳур) ж ан убий тара- 
фидан ўтиб, я н а ш им о л га бурилиб, Тур- 
кистон сари боради. Туркистондан анча 
қ у й и р о қ д а бу дарё бутунлай қу м га син- 
гиб кетад и, биронта дарёга қ ў ш и л м ай д и .
Етти қасабаси (ш аҳарчаси) бор: беши 
Сайҳун (Сирдарё) сувининг ж ануб тара- 
фида, и к к и т аси ш имол томонида. Ж а н у
бий т а р а ф и д а г и
ш а ҳ а р л а р д а н бири — 
А н д и ж он , ўртада ж о й л а ш г а н , Ф арғона 
ви лояти н и н г пойтахтидир. Ғалласи мўл, 
меваси кўп, қовун ва узуми я х ш и бўлади. 
Қовун п и ш и ғ и д а полиз бош ида 
қовун 
сотм оқ расм эм ас. А н д и ж о н н и н г нош- 
вотисидан я х ш и р о қ ношвоти(нок) бўлмас.
М овароунн аҳрда С ам ар қ анд ва Кеш
(Ш аҳр и саб з) қ ў р ғо н и д а н к е й и н бундан 
к ат т ар о қ қўрғон й ў қ . Уч дарвозаси бор. 
А р к и (подш оҳ саройи) ж ан у б тараф и да
ж о й л аш г а н . Ш аҳ ар га т ў қ қ и з тарнов сув 
к и р а д и . А ж а б к и , бирор ердан т а ш қ а р и г а
ч и қ м а й д и .
Қ а л ъ а н и н г теварак-атрофи — хан дақ. 
У нинг т аш қ ар и с и — тош т ў к и л га н катта 
кўчад ир. Қ а л ъ а н и н г атроф-айланаси та- 
моман м а ҳ а л л а л а р билан қ у р ш ал ган . Бу 
м а ҳ а л л а л а р билан қ а л ъ а оралиги хан д а қ 
ёқасид аги к ат т а кўч ад ир .
Ов қ у ш л а р и ҳ ам к ў п бўлади. Қир- 
ғовули беҳад семиз булади. Ш ундай ри- 
воят қ и л а д и л а р к и , бир қ и р ғ о в у л гўш- 
тини тўрт к и ш и еб тугатолм аган.
Эли туркдир(ўзбекдир). Ш аҳ ар аҳо- 
лиси ва бозорга кел у вч ил ар д ан ту р ки й н и
б и л м ай ди ган к и ш и йўқ. Элининг т и л и
адабий тилга мувофиқ. Ш унинг учун ҳам 
М и р А л и ш е р Н а в о и й н и н г а с а р л а р и ,
гарчанд Ҳ и р и й (Ҳирот)да ш уҳрат қозон- 
ган бўлса-да, бу тил билан ёзилган.
Э лининг орасида сан ъ а тк о р л ар и кўп. 
М у си қ а д а м а ш ҳ у р Х о ж а Ю суф 
анди- 
ж о н л и к д и р .
Ҳ авосининг рутубати бор. Куз пайт- 
лари х а л қ кў п б езгак к а чалинади .
Я н а бири Ўш ш аҳ ар ч аси ди р . Анди- 
ж о н н и н г ш а р қ қ а м ойи лроқ ш а р қ и жану- 
б ий т а р а ф и д а . А н д и ж о н д а н т ў р т йи- 
ғочлик йўлдир. Ҳавоси я х ш и , о қ ар суви 
мўл. Б аҳ ор и ж у д а я х ш и бўлади.
Ў ш н и н г ф а з и л а т и ҳ а қ и д а к ў п ово- 
залар бор. Қ ўрғонининг ш а р қ и ж ан убида 
бир к ў р к а м тоғ қад ростлаган, Б ар о кў ҳ
деб н о м л ан ад и . Б у т о ғн и н г ч ў қ қ и с и д а
Султон М аҳмудхон бир ҳ у ж р а солган. У 
ҳ у ж р а д а н қ у й и р о қ д а , у ш б у т о ғ н и н г
т у м ш у ғ и д а т ў қ қ и з юз и к к и н ч и й и л и
( 1 4 9 7 ) м ен б и р а й в о н л и ҳ у ж р а сол- 
д и р д и м . Г а р ч и у ҳ у ж р а ю к с а к р о қ д а
бўлса-да, бу ҳ у ж р а ҳам кўп я х ш и жойда 
қ а д к ў т а р г а н : бутун ш а ҳ а р ва м а ҳ а л - 
л ал ар ш ун д ай ги н а к ўриниб туради.
А нд иж о н сойи Ўш м а ҳ а л л а л а р и ичи- 
дан ўтиб, А н д и ж он га кириб боради. Бу 
сойнинг и к к а л а томони ҳам боғлар билан
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

30
БОБУРНОМ А
обод. Б огл ар ш у н д ай ги н а сойга туташ иб 
кетган. Б и н а ф ш а си беҳад нафис бўлади. 
О қар с у в л а р и бор, баҳори ж у д а я х ш и
бўлади. Куп лола ва ч еч а к л а р очилади. 
Б а р о к ў ҳ т о ғ и н и н г э т а г и д а — ш а ҳ а р
билан тоғ орасида бир м асж ид қад кўтар- 
ган, м а с ж и д и Ж а в з о н о м л и . Тоғ тара- 
фидан бир катта ар и қ оқади. Ушбу мас- 
ж и д н и н г т а ш қ а р и с а ҳ н и н и ш а б р о қ ,
себаргалик, серсоя, сафолик майдондир. 
Ҳар мусофир ва ўткинчи ўша ерда исти- 
роҳат қилади. Ўш бебошларининг қалтис 
ҳ ази лл ар и буки: к и м к и у ерда ухласа, ш у 
катта ариқдан унга сув сочадилар.
У м ар ш айх мирзо сал тан атини нг сўнг- 
ги п а й т л а р и уш бу тоғдан қ и з и л ва оқ 
товланади ган тош топилди: пичоқ дас- 
таси, такбанд ва баъзи нарсалар қилади- 
лар, анча я х ш и тошдир. Фарғона вилоя- 
тида ҳавоси тозаликда Ўш сингари ш аҳар 
йўҚ.
Я н а б ири М ар ғ и н о н д и р . А н д и ж о н - 
ни н г ғарбида. А н д и ж о н д ан етти йиғоч- 
л и к йўлда.
Я х ш и ш а ҳ а р ч а , н е ъ м а т л а р г а бой: 
анори ва ўриги жуда кўп ва я х ш и . Бир 
нав анори булади: йирикдона, дейдилар, 
ч учуклигидан бироз ўрик ш ир ин л иги ча 
таъ м и бор. Самнон анорларидан юқори 
қ ў й с а бўлади. Я на бир нав ў р и к бўла- 
дики , данагини олиб, ичига магиз солиб 
қ у р и т а д и л а р , буни субҳоний дейд и лар , 
кўп лазиздир.
Ов қ у ш л ар и я х ш и , оқ к и й и к ш аҳарга 
я қ и н ж ойда топилади. Эли сорт(тожик)- 
д ир, м у ш ти ю гу р у к ва с е р ж а н ж а л эл. 
Ж а н г а р и л и к М овар о у нн аҳ р д а одатдир. 
С ам ар қан д ва Б ухо ро даги номдор жан- 
гари ларнин г аксари м аргинонликдирлар.
„ Ҳ и д о я “ а с а р и м у а л л и ф и М ар ги - 
ноннинг Р уш дон номли к ентидандир.
Я н а б и р и тоғ э т а г и д а ж о й л а ш г а н
И сфарадир. Оқар сувлари, саф олик бог 
б о г ч а л а р и бор. М а р ғ и н о н н и н г ғарби- 
ж а н у б и д а д и р . М а р ғ и н о н в а И с ф а р а
ораси т ў қ қ и з й и ғо ч л и к йўлдир. Мевали 
д ар ах тл ар и кўп, бироқ богларида аксар 
бод о м д а р а х т и э к и л а д и . Х а л қ и н и н г
барчаси с о р т ,ф о р с и й с ў зл аш ад и . Исфа- 
р а д а н б и р ш а р ъ и й м а с о ф а д а ж а н у б
томонида т еп а л и к л а р орасида бир й и р и к
тош бор, уни „Санги о й и н а“(кўзгу тош) 
д ей д и л а р . У зунлиги т а х м и н а н ўн қ ар и
к ел ад и, баландлиги баъ зи ери одам бўйи, 
баъ зи ери пастли ги к и ш и белигача бў- 
либ, ойнадек ҳар ним а акс этади.
И сф ар а ви л о я т и тоғ этаги даги тўрт 
б ў л у к д а н и б о р а т : б ири И с ф а р а , б и р и
Ворух, яна бири Сўх, я н а бири Ҳушёр.
М у ҳ а м м а д Ш а й б о н и й х о н С у л т о н
М аҳ м у д х о н б ил ан О л а ч а х о н г а ш и к а с т
бериб, Т о ш к ан д ва Ш о ҳ р у х и я н и олган 
п а й т д а у ш б у С ўх б и л а н Ҳ у ш ё р т о г
этакл ар и га келиб, бир йилга я қ и н муддат- 
ни қ и й и н ч и л и к д а ўтказиб, Кобулга томон 
йўлга тушдим.
Я на бири Х ў ж ан д д и р , А н д и ж о н д а н
ғарб т о м о н г а й и г и р м а беш й и ғ о ч л и к
йўлда. Х ўж анддан С ам арқандга ҳам йи- 
г и р м а б еш й и ғ о ч л и к й ў л . Қ а д и м и й
ш а ҳ а р л а р д а н . Ш а й х М у с л и ҳ и д д и н ва 
Х ож а Камол Х ў ж ан д д ан д и р л ар .
Меваси мўл 
ва ж уда я х ш и бўлади. 
А нори м а ш ҳ у р д и р . Ч у н к и „ С а м а р қ а н д
о л м а с и “ ва „ Х ў ж а н д а н о р и “ дейд и лар . 
Б ироқ бу тарихий санада М аргинон анори 
янада афзалдир.
Қ ў р г о н и б а л а н д е р д а ж о й л а ш г а н .
С айҳун суви ш и м о л т о м о н и д ан о қ ад и . 
Д а р ё қ у р ғ о н д а н б и р ў қ о т и м и масо- 
фададир. Қўрғон билан дарёнинг шимол 
тарафида бир тоғ туш ган, Мевағул номли. 
Бу тоғда феруза кони ва бош қа маъданли 
к о н л а р т о п и л а д и , д е й и ш а д и . Б у тогда 
илон кўп бўлади.
Х ў ж а н д н и н г ҳ а й в о н ва қ у ш овла- 
надиган ж о й л ар и ж уда қулай. Оқ к и й и к , 
буғу-марал, қирғовул ва ёввойи қуён кўп 
б ў л а д и . Ҳ а в о с и ж у д а р у т у б а т л и : к у з
пайтлари безгак кўп тарқалади. Ш ундай 
р и в оят қ и л д и л а р к и , ҳатто ч у м ч у қ ҳам 
б е з г а к к а ч а л и н г а н э к а н . Ҳ а в о с и н и н г
н о х у ш л и г и ш и м о л д а г и т о г т у ф а й л и
эмиш.
Б у н г а тобе м а в з е л а р д а н б и р и Кан- 
д и б о д о м д и р . Ш а ҳ а р деб б ў л м а й д и - ю , 
ам м о я х ш и г и н а ш а ҳ а р ч а д и р . Б о д о м и
я х ш и бўлади. Бу ж иҳ атд ан ш у исм билан 
н о м л а н г а н . Ҳ у р м у з в а Ҳ и н д и с т о н г а
к ў п р о қ ш у е р н и н г бодоми боради. Хў- 
ж анддан беш-олти йигоч ш ар қ и й тараф- 
дадир. Х ў ж ан д ва Кандибодом орасида 
Ҳ о д а р в е ш
н о м л и б и р д агат бор. Б у
д а ш т д а ҳ а м и ш а ш а м о л э са д и . Б у н д а н
ш ар қ томонда бўлган М арғинонга ҳам ш у 
ернинг ш ам оли боради. Х ў ж а н д бунинг
www.ziyouz.com kutubxonasi

---