Халцаро бобур фонди



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet137/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   ...   133   134   135   136   137   138   139   140   ...   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

Н агзаки мо нагзкуни бўстон,
Нагзтарин меваи Ҳиндустон.*
*
Н а г з а к и м и з бўстон безаги ва Ҳ и н д и с т о н н и н г э н г гўзал м евасид ир.
www.ziyouz.com kutubxonasi


212
ШБУРНОМЛ
А нбани нг я х ш и с и ж уд а я х ш и бўла- 
ди, куп ейиш м ум кин , лек и н я х п ш си кам
у ч р а й д и . К у п и н ч а у н и хом у з а д и л а р , 
уйда пи ш ад и. Х омини ош га қ ў ш и б еса 
бўлади, ош га қ а т и қ д е к бўлади. Ғўраси- 
нинг мураббоси ҳам ж у д а я х ш и . Ҳ ақи- 
қ ат ан , Ҳ индустон нин г энг я х ш и мевяси 
ш у д и р . Д а р а х т и ж у д а б ал ан д б ў л ад и . 
Б а ъ з и л а р анбяни м ақтаб , қовундан ботп- 
қа ҳам м а м ев ал ар д а н устун қ ў я д и л я р . 
Аммо у м ақ т аган л ар и д ек я х ш и эмас. Ан- 
ба кордий ш аф то л иси га ўхш аб к етади. 
Ёмгир мавсумида пи ш ад и. Уни и к к и хил 
усулда ейдилар: бири — си қиб, эзиб юм- 
ш ат ад и л ар , пўстини тешиб, сўриб суви- 
ни и ч ад и л ар , и к к и н ч и с и — кордий шаф- 
т о л и с и д е к п ў с т и н и а ж р а т и б е й д и л а р . 
Б а р г и ш а ф т о л и б а р г и г а б и р о з ў х ш а б
кетад и, танаси х у н у к ва кўрим сиз. Бан- 
гола ва Г у ж арятда я х ш и е т и л ар к а н .
Я на Ҳиндустон м евалари дан кейла- 
дир(банандир). А раблар уни „ м а в з “ деб 
аташ ад и . Д ар а х ти унча баланд эмас, бал- 
к и уни д ар ах т деб ҳам бўлм айди. Ўсим- 
л и к билан д ар ах т уртаси даги бир нар- 
са. Б ар ги ам о н қ о р ан и н г б арги га ўхш ай- 
ди, аммо к е й л а баргининг узунли ги и к к и
қ а р и бўлади, зни бир қ ар и га я қ и н , бар- 
ги нин г ўртасидан ю р ак д ек бир шох чи- 
қ ад и , ғунчаси ш у ш охда бўлади ва кат- 
та ғунчаси қ ў й юраги ш а к л и д а д и р , ғун- 
ч асин ин г ҳар бир барги оч илган да, барг 
тубида қатор олти-етти дона гул кўри- 
нади, бу қ атор гуллар к ей лага ай лана- 
ди. Ушбу ю рак д ек ш ох узай ган и сари 
ўш а к ат т а гу н чан инг б арглари очилиб, 
қатор к ей ла гуллари намоён бўлади. Ҳар 
бир к ей ла дар ах ти бир марта ҳосил бе- 
рар эм иш . К ей л а н и н г и к к и я х ш и хусу- 
си яти бор: бири ш у к и , пусти осон арчи- 
лади: и к к и н ч и с и , унинг дан аги ва тола- 
си бўлм айди, б а қ л аж о н д а н бироз узун- 
р о қ ва и н г и ч к а р о қ д и р ,
у н ч а ш и р и н
э м а с . А м м о Б я н г о л а к е й л а л а р и ж у д а
ш и р и н б ў л арк ан . Ж у д а х у ш н ам о дарах- 
ти бор. К енг-кенг, х у ш р ан г я ш и л барг- 
л ар и чиройли кў р и н ад и .
Я на бир Ҳиндустон д арахти анбилий- 
дир. Ҳ инд и й хурм они ш у н д ай ном би- 
лан ат ай д и л а р . А н б и л и й н и н г б арглари 
м айда, ум у м ан, ж а в з и бўёнинг (Ҳиндис- 
тон ёнғоги; м ускат ёнғоги) баргига ўх- 
ш айд и , аммо унинг барги бўё баргидан
м айд ар о қ . Ж у д а чи ро й л и серсоя даряхт. 
Д ар а х ти ан ча баланд бўлади. Ёввойила- 
ри ҳам кўп учрайди.
Я на бири — м а ҳ в а д и р . Уни гулчи- 
кон ҳам д ей д и лар. М аҳва д ар ах т и ҳам 
ж у д а баланд булади. Ҳ индустон иморат- 
л а р и н и н г а к с а р қ и с м и м а ҳ в а д ар ах ти - 
данд и р. М аҳ ван и н г гу л ид ан ар ақ олади- 
л а р ва г у л и н и м а в з д е к (б а н а н д е к ё к и
м ай и зд ек ) қурити б, ундан ҳам арақ ола- 
д ил ар. У муман, к и ш м и ш г а ухтпаб кета- 
д и, ам м о б а д м а з а л и г и бор. Г у л и н и н г
я н гиси ёмон эмас, еса булади. У нин г ҳам 
ёввойи тури бор. Меваси бемаза булади. 
Донаси й и р и к , пусти ю пқа, д ан а ги н и н г 
м ағзи дан ёғ ҳам олад ил ар .
Яна к и р н и й д арах ти ўсади. Б у дарахт 
ж у д а баланд булмаса ҳам , ж у д а к и ч к и - 
на ҳам бўлм айди. Меваси сари қ рангда, 
ж и гд а д ан и н г и ч к а р о қ д и р , н о зи к р о қ д и р . 
М азаси, ум у м ан, узум га ухш аб кетяди , 
Еб бўлгандан к ей и н , оғи зда бироз ёқим- 
сиз т аъ м қо л ад и . А ммо ёмон эмас, еса 
булади. Д а н а ги н и н г пусти ю пқа.
Я н а 
бир д я р а х т ж а ъ м у н д у р . Барг- 
л а р и , ум у м ан, тол баргига у х ш аб кета- 
ди, ам м о д у м а л о қ р о қ ва я ш и л р о қ д и р . 
Д а р а х т и ё қ и м с и а э м а с . М е в а с и қ о р а
узум га ўхш ай д и , мазаси нордонроқ, унча 
я х ш и эмас.
Я на бир д арахт — к а м р а к д и р . Мева- 
си беш қ и р р а л и д и р . К ат т ал и ги олхури- 
ч а бор, у зу н л и ги турт э н л и к , сарғайиб 
п и ш ад и , д анаги ҳ ам йўқ. Х ом роқ узил- 
гани ж у д а а ч ч и қ булади. Я х ш и пиш га- 
ни нордон бўлса ҳам х у ш т а ъ м д и р , хуш- 
х ў р л и к д ан холи эмас.
Я на бири кад ҳ ал д и р . К у р и н и ш и ҳай- 
р а т л а н а р л и д а р а ж а д а х у н у к ва бемаза 
бир мена. К у р и н и ш и д а н худди қ ў й н и н г 
к еп ад ек қ о р н и н и н г и ч и н и си р ти га ағда- 
риб қ ў й г а н д е к . М азаси к у н г и л н и озди- 
р адиган д а р а ж а д а ш и р и н , ичида фундук- 
дек-ф ундукдек(ёнгоқдек-ёнғоқдек) данак- 
л а р и бор. У м уман, х урм ога у х ш аб кета- 
ди. Ф ақ а т бунинг д о н ал ар и ю м алоқ, уяун 
эмас. Бу доналарнинг хурмодан юмшоқ- 
роқ гушти бор. Уни ейдилар, жуда ёпи- 
ш қоқ. Ш у боис баъзилар қў л ин и, огзини 
ёғлаб еркан. Мевалари дарахтнинг шохи- 
да ҳам, танасида ҳам, илдизида ҳам уса- 
ди. Дарахтга худди кеп ал ар ни (қуйнинг 
сочиқ қорнини) осиб-осиб қўйгандек.
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУ РНОМЛ
213
Я н а б ад ҳ ал д и р , к а т т а л и г и о л м ад ек 
кел ад и . Х ом ли гид а ж у д а нордон ва бе- 
м а з а , п и ш г а н и ёмон эмас. П и ш г а н и д а
ю м ш а й д и , уни қ ў л б илан узиб еса була- 
ди. М азаси б еҳин ин г п и ш и б ўтиб кетга- 
ни га ў х ш а й д и , нордонгина, х у ш т а ъ м .
Я н а Ҳ и н д у с т о н м е в а л а р и д а н б и р и
бейрдир. Ф о р си й л ар уни „ к у н о р “ дейи- 
ш а р к а н . У нин г турли н а в л а р и булади. 
Олчадан бироз й и р и к р о қ . Ҳ усайн и узу- 
ми к ў р и н и ш и д а г и бир н ави бор, к у п и
у н ч а я х ш и б ў л м а й д и . Б а н д и й р д а бир 
бейрни к ў р д и к , ж у д а я х ш и эди. Унинг 
д ар ах т и ай ни савр ва ж ав зо д а барг ту- 
гиб, с а р а т о н ва а са д д а барг ч и қ а р и б ,
я ш н а й д и . Меваси далв ва ҳут ой лари да 
пи ш ади.
Я н а бир меваси кар у н д а д и р . Б и зн и н г 
ў л к а л а р д а г и ж и к а каби бута-бута бўлиб 
ўсади. Ж и к а тогларда ўсади. Б у эса дашт- 
л а р д а у ч р а й д и . М а з а с и м и р м и н х о н г а
ў х ш а й д и , м и р м и н х о н д а н ш и р и н р о қ ва 
су всизр о қд ир . Ундан қ а й л а л и ош пиши- 
р ад и л ар , м азал и ч и қ а д и . Қ ай л а си худ- 
ди равочга ў х ш ай д и .
Я на бири п а н и й ал ад и р . Б у мева ол- 
чадан й и р и к р о қ , қ и з и л о л м ан и н г ғўра- 
сига ў х ш а й д и , нордонгина м азаси бор, 
я х ш и г и н а д и р . Д арахти анор дарахтидан 
к аттар о қ, барги бодом баргига ўхш айди.
Я н а гу л ар д а р а х т и бор. Меваси да- 
р а х т н и н г т а н а с и д а н ч и қ а д и , а н ж и р г а
ўх ш ай д и . Гулар ҳаддан т аш қ ар и бемаза.
Я на бири а ъ м л а д и р . У ҳам беш қир- 
рал и, гў зан и н г к ў сагига ў х ш ай д и . Та- 
х и р ва бемаза бир нарса. Мураббоси ёмон 
эм ас. Ф о й д ас и к ў п м евад и р . Д а р а х т и - 
ни нг к ў р и н и ш и ч ир о йл и , б арглари ж уда 
м айда.
Я н а бу ерда ч и р ў н ж и й ўсади. У тоғ 
д а р а х т и э кан . Б и з н и н г боғларда уч-тўрт 
тупи бор э к ан , буни кей и н билиб қол- 
дим, Меваси м аҳвага ж у д а ў х ш ай д и , мағ- 
зи ёмон эмас, м ағзи ёнғоқ м ағзи билан 
бодом м а ғ з и ў р т а с и д а г и к а т т а л и к д а ,
писта м ағзи д а н к и ч и к р о қ д и р . М ағзи ду- 
м а л о қ . Ч и р ў н ж и й н и , п о л у д а г а (о в қ а т
но м и ) ва т у р л и ш и р и н л и к л а р г а сола- 
д и л а р .
Ҳ индустонда хурм о ҳам бор. Гарчи 
х у р м о ф а қ а т Ҳ и н д у ст о н д а у ч р а й д и г а н
д а р а х т б ў л м аса-д а, б и з н и н г ў л к а л а р д а
б ў л м аг ан л и г и сабабли уни эсга олдим.
Х урмо д ар ах ти Л ам ғонда ҳам бор. Шох- 
лари ф а қ а т д ар а х т н и н г бошида (учида) 
бир ерда тўп бўлиб ўсади. Б ар гл ар и шох- 
л ар и н и н г тубидан у ч и гач а и к к и томони- 
ни қоплаб олган. Танаси нотекис ва бад- 
р ан г. У зу м н и н г б ош и д ек мева солади. 
Ф а қ а т ундан бироз й и р и к р о қ .
А й т и ш а д и к и , ў си м л и кла р ичида хур- 
мо д ар ах ти и к к и ж и ҳ а т и билан ҳайвон- 
л ар г а ў х ш а й д и . Б и р и ш у к и , агар ҳай- 
воннинг бош ини кессалар, уни нг ҳаёти 
тўхтайд и. Х урмо д ар ах т и н и н г ҳам боши 
кесилса, д ар ах ти қу р и й д и . И к к и н ч и с и , 
н а р и ( э р к а г и ) б ў л м а с а , ҳ а й в о н л а р д а н
зурёд олиб бўлм айди. Х урмо дар ах тига 
ҳам нар (эркак) х урм они нг ш о х ини кел- 
тириб теги зм а сал ар , я х ш и ҳосил бермай- 
ди. Бу 
сўзлар тў ғр и м и -й ў қ м и — маъ- 
лум эмас.
Х урм онин г бош и, ю қорида з и к р эт- 
ган и м и зд ек , п и ш л о қд ан иборатдир. Хур- 
мо п и ш л о ғ и ш у н д а й н а р с а к и , ш ох ва 
б ар ги ч и қ а д и г а н ж о й п и ш л о қ д е к
оқ 
бўлади. Б у оқ п и ш л о қ қ а ў х ш аган жой- 
дан шох ва барг ўсиб ч и қ а д и . Шох ва 
барг у зай ган и сари барги я ш и л л а н и б бо- 
ради. Бу оқ нарсани хурм они нг пиш лоғи 
деб ай та д и л а р . Б у ёмон нарса эмас. У 
ён ғо қн и н г унча п и ш м а ган м ағзи га жуда 
ў х ш ай д и . Ушбу п и ш л о қ ҳосил бўлади- 
ган ж о йн и кесиб, у ерга хурмо баргини 
ш у н д ай ж о й л а ш т и р а д и л а р к и , агар ке- 
силган ж о йд ан сув оқса, ушбу барг ус- 
ти д ан о қ а д и . Б а р г н и к ў з а н и н г о ғзи га 
қўйиб, к ў зан и дарахтга боглаб қ ў я д и л ар , 
кесик ж ойда қан ча сув ҳосил бўлса, кўза- 
да й и ғи л ад и . Агар у бирдан ичилса, ши- 
рин сувдек, уч-тўрт ку н ўтказиб ичилса, 
бир оз маст қ и л а д и , д ейди лар. Мен бир 
саф ар Б а р и й н и сайр қ и л г а н и м д а , Чан- 
бал дарёси ёқасид аги қ и ш л о қ л а р н и ай- 
л ан ган д и м . И ўлда менга уш бу нав хур- 
мо сувини о л ад и га н л ар учраб қолди. Бу 
сувдан уни нг к а й ф и н и ҳис қ и л и ш учун 
бироз ич д и м , к а й ф и сез и л м а д и . Эҳти- 
мол, к а й ф қ и л и ш и учун кўп ич иш ке- 
р а к д и р .
Ҳиндустонда яна наргил дар ах ти бор. 
А раблар арабчасига уни „ н о р ж и л “ дей- 
ди, ҳ и н д у ст о н л и к л ар эса „ н а л и й а р “ деб 
айтади. Э ҳтим ол, бу кен г т а р қ а л г а н ха- 
тодир. Н а р г и л н и н г бир т у р и ж а в з и й и
ҳиндий — ҳинд ёнғоғидир. Қ ора қо ш иқ-
www.ziyouz.com kutubxonasi


214
БОБУРМОМ Д
л а р н и у ндан я с а й д и л а р . К ат т а р о ги д а н
г и ж ж а к к а коса қ и л ад и л а р . Д ар а х ти хур- 
мо д а р а х т и н и н г худди ў зи, ф а қ а т нар- 
ги л н и н г ш охи сербаргроқдир. Б ар ги н и н г 
ранги ҳам оч иқр о қ. Ё н гоқни нг сирти к ў к
пўст билан ў р ал ган и каби, н а р ги л н и н г
сиртида ҳам к ў к пўсти бор, ф а қ а т нар- 
ги л н и н г пўсти тола-тола бўлади. Дарё- 
даги ке м а л а р н и н г ж и ҳ о з ва ар қ о н лар и - 
ни ш у н а р г и л п ў с т л о ғ и д а н т а й ё р л а р
эк ан л ар . К ем ал арн и н г дарз к етган жой- 
л ар и н и ҳам ш у ип билан т и к а р к а н л а р . 
Н ар ги л н и н г пўсти ар ч и л гач , бир учида 
учбурчак бўлиб ж о й л а ш г а н учта теш ик- 
нинг ўрни к ў ри н ад и . Ундан и к к и т а с и — 
қ а т т и қ , биттаси — ю м ш о қди р . Уни се- 
кин босиб т еш ад и л ар . Мағзга кирм аси- 
дан авв ал н а р ги л н и н г ичи сув бўлади. 
Ш у т е ш и к н и очиб, у сувни и ч ад и л ар . 
Мазаси ёмон эмас, худди хурмо пишло- 
ғини сувга а й л а н т и р и л г а н д ек .
Я на Ҳ индустон д ар ах т л ар и д ан бири 
таард ир. Т аар нин г ш о х лар и ҳам ф ақ а т
т е п а с и д а ў сад и . Т а а р г а ҳ ам х у р м о д е к
к у за боғлаб, сувини олиб ич ад ил ар . Бу 
сувни т а а р и й д е й д и л а р . Б у сув хурм о 
с у в и д ан к у ч л и р о қ к а й ф б ер ад и . Т а а р
ш о х лар и д а бир-бир я р и м қ ари ж ойи га- 
ча б ирорта барги б ў л м ай д и , ундан ке- 
йин ш о х н и н г у ч и д а ў т т и з - қ и р қ т а барг 
бир ерн инг ўзида тўда бўлиб й и р и к пан- 
ж а д е к бўлиб ёйилади. 
Б у б аргл ар н инг 
узунли ги бир қ ар и га я қ и н р о қ . Ҳиндус- 
тонлик хатни худди дафтарга ёзгани каби 
ш у баргларга битади. Я на ҳиндустонлик- 
л а р қ у л о қ л а р и н и н г к е н г т е ш и к л а р и д а
ҳ а л қ а с и бўлмаса, ш у таар баргидан ҳал- 
қ а ясаб, осиб о л адилар. Қ у л о қ қ а т ақ и ш - 
л а р и у ч у н у ш б у т а а р б а р г и д а н ҳ а л қ а
ясаб бозорларда сотадилар. Танаси хур- 
мо д а р а х т и т а н а си д ан я х ш и р о қ ва те- 
к и с р о қ д и р .
Я на норанж (ап елсин ) ва лим уга(ли- 
м о н г а ) ў х ш а ш м е в а л а р бор. Н о р а н ж
Л а м ғ о н о т д а , Б а ж а в р ва С а в о д д а к ў п
ўсиб я х ш и етилади . Л ам ғонот но р а н ж и
к и ч и к ва к и н д и к л и бўлади, ж у д а латиф 
ва нозик ҳамда серсув бўлади. Хуросон 
а т р о ф и д а г и н о р а н ж г а т е н г л а ш т и р и б
б ў л м ай д и . Н о з и к л и г и д а н Л а м ғ о н о т д ан
Кобулга келтиргунча, ўн уч-ўн тўрт йи- 
ғочлик йўлда бузилади. Астробод норан- 
ж и н и С ам ар қ а н д га — и к к и юз етмиш -
и к к и юз саксон йигоч олисга олиб бора- 
дилар, терисининг қ ал и н л и ги ва камсув- 
лигидан унча эзилмайди. Б аж авр норанж- 
л ари н и н г к аттал и ги беҳича келади, суви 
кўп, бош қа но р анж л ар сувидан нордон- 
р о қ д и р . Х о ж а К а л о н : „ Б а ж а в р д а ан а 
ш ундай бир нор анж дарахтидан мевала- 
рини олиб с а н аг ан и м и з д а, етти м ин гта 
норанж ч и қ д и “ , — деб айтди. Мен доим 
„ н о р а н ж “ а р а б ч а с ў з, деб ў й л а р д и м ,
ш ундай эк ан Б а ж а в р ва Савод х ал қ и но- 
р ан ж н и „н ор аан г“ дейдилар.
Яна бир меваси лим удир. Ҳиндустон- 
да ж у д а кўп бўлади. К атталиги тухум- 
д ек, к ў р и н и ш и ҳам т у х у м га ў х ш а й д и . 
З а ҳ а р л а н г а н к и ш и и л д и з и н и қ а й н а т и б
ичса, зиёнин и даф қ и л ар к а н .
Яна н оранж га ў х ш аш бир мева — ту- 
р у н ж (ап ел си н м о н ан д мева) ўсади. Ба- 
ж а в р ва Савод х а л қ и уни „б ал ан г“ деб 
а т а й д и л а р . Ш у боис т у р у н ж п ў с ти д ан
т а й ё р л а н ган мураббони „мураббойи ба- 
л а н г “ д ей и ш ар к ан . Ҳиндустонда турунж- 
ни „б аж авр и й " дейдилар. Т урун ж и к к и
хил бўлади: бири — ш ирин , мазасиз ва 
кўнгилни беҳузур қил ад и ган. Ш ир и нин и 
еб б ў л м а й д и , ф а қ а т п ў с ти д ан мураббо 
қ и л и ш м ум кин . Л ам гонотни нг турунж и 
ш унақа: к ў н ги л н и айнитадиган дараж а- 
да ш ирин . Яна Б а ж а в р ва Ҳиндустон ту- 
ру н ж л ар и нордон. Унинг нордонлиги хуш
ёқади. Ш арбати м азали ва х у ш таъм бўла- 
д и . Т у р у н ж н и н г к а т т а л и г и х и с р а в и й
қ о ву н ч а к е л а д и . П ўсти ғади р-буди р ва 
д ағал . У чи и н г и ч к а ва т у м ш у ғ и узун. 
Т у р у н ж ни нг ранги норанж рангидан са- 
р и қ р о қ б ў л а д и . Д а р а х т и н и н г т а н а с и
ҳ а қ и қ и й д ар ах тл ар га ў хш ам ай д и , майда 
бўлади. Бута-бута бўлиб ўсади, барги но- 
р ан ж баргидан каттар о қ.
Н о р а н ж г а ў х ш а ш м е в а л а р д а н я н а
бири сангтарадир. Ранги ва ш акли турунж- 
дек, ф а қ а т териси с и л л и қ , дағал эмас, 
ту р у нж д ан сал ги н а к и ч и к . У нинг дарах- 
ти б аланд, ў р и к д ар а х т и ч а к ел ад и , бар- 
ги н о р а н ж баргига ў х ш а ш , ўзи нордон. 
Ш а р б а т и ж у д а л а з з а т л и ва х у ш т а ъ м
бўлади. У лим он каби м еъ д ага куч-қув- 
ват беради, у н о р а н ж д е к к у ч си зл ан ти р - 
м айди.
Н о р а н ж г а ў х ш а ш м е в а л а р д а н я н а
бири — к а т т а л и м у . Ҳ и н д и с т о н д а у ни 
„га лга л л и м у “ дейд и лар . Т у з и л и ш и ғоз
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМЛ
215
т у х у м и г а у х ш а й д и , л е к и н и к к и бош и 
т у х у м н и к и д е к и н г и ч к а э м а с . Б у н и н г
пўсти ҳам с а н г т а р а п у с т и д е к с и л л и қ , 
ж у д а серсув булади.
Я на ч и н б и р и й д и р , н о р а н ж га ухш ай- 
ди. К ў р и н и ш и н о р а н ж д е к , л ек и н ранги 
с ар и қ , н о р а н ж и й (т ў қ сар и қ) эмас. Ҳиди 
т у р у н ж ҳ и д и г а у х ш а й д и , м ев ас и ҳам
нордонгина.
Я н а н о р а н ж г а ў х ш а ш м е в а л а р д а н
садоф илдир. К у р и н и ш и н о к к а ў ш айд и , 
р а н г и беҳи р а н г и д е к . Ш и р и н б у л ад и , 
л е к и н ш и р и н л и г и н о р а н ж каби ку нгил - 
ни беҳузур қ и л м а й д и .
Я на бир н о р а н ж га ў х ш а ш мева ам- 
р ад п а л д и р .
Я на бир н о р а н ж га ў х ш а ш мева, бу
— к ар н а д и р . К ар н ан и н г к а т т а л и г и гал- 
гал л и м у ч а к ел ад и , у ҳам нордон.
Я на бир но р анж га ў хш аш мева амал- 
беддир. Уч йилдан буён унга энди кўзи- 
миз туш ди. А й т и ш л ар и ч а, унга нина сан- 
чиб қў йи л са, эриб кетар кан . Бу нордон- 
лиги д анм и ё бош қа х усуси яти данм икан . 
Н ордонлиги но р анж ва л и м у н и к и д ек ,
Ҳ индустон да аж о й и б гу л л а р ўсади. 
У лар д ан бири ж а а с у н д и р . А йрим ҳин- 
д у ст о н л и к л ар уни „ г а д ҳ а л “ деб ай ти ш а- 
ди. У гиёҳ эмас, по я л и д арахтдир. Тана 
си қ и з и л гулбун бутасидан бироз баланд- 
р о қ, ран ги анор гу л ид ан очроқ, катта- 
л и ги қ и з и л гу л ч а к ел ад и , аммо қ и з и л
гул гу н ч ал ага н и д а н сўнг о чилгач, ф ақ а т
бир м арта гу л л ай д и ; ж аа су н очилгани 
да эса, ун и н г гулкосаси ўртасидан яна 
бир э н л и к и н ги ч к а поя ўсиб чиқиб, уза- 
яди ва унда я н а ш у ж а а с у н н и н г г у л л ар и
оч и л ад и . Н а т и ж а д а ўзига хос д илтортар 
бир гул пайд о б ў л а д и . Д а р а х т у сти д а 
ж у д а х у ш р а н г ва ч и р о й л и к ў р и н а д и ,
узоқ т у р м айд и, бир к у н д аё қ сўлиб қола- 
ди. Тўрт ой — п а ш а к а а л д а ём гир мавсу- 
м ида ж у д а я х ш и ва кўп о чилади, бал- 
к и , а к с а р й и л оч ил ар . Ш у нч а кў п бўлса 
ҳам ҳ и д и йўқ.
Я н а бир Ҳ индустон гули к ан ей р д и р . 
Оқ ва қ и з и л р ан гл ар д аги к а н е й р л а р бор. 
Ш аф то л и гули каби ш а к л д а — бешбарг- 
л и бўлади. Қ и зи л к а н е й р н и н г ш аф то л и 
гу л и г а ў х ш а ш л и г и бор. Б и р о қ к а н е й р
гу л и д а н ўн т ў р т -ў н б е ш т а с и бир ерд а 
оч и л ад и , узо қд ан к ат т а гулд ек кўрин а- 
ди. У нин г бутаси гулбундан (гул дарах-
тидан) кат т ар о қ д и р . Қ и з и л к ан ей р н и н г 
ж у д а я х ш и ҳиди бор, ўзи ж у д а ёқ и м л и
гул. У ҳ ам п а ш а к а а л д а кўп ва хўб очи- 
л ади. У д еяр ли йил бўйи топилади.
Ҳиндустонда я н а ж у д а нозик ҳидли 
к евра гули ўсади. У нинг олдида муш к- 
ни нг айби ш у к и , у қ у р у қ , буни м у ш ки
тар — „ ҳў л м у ш к “ деса бўлади. Ж у д а
ё қ и м л и ҳиди бор. Гарчи ў зин инг ажо- 
йиб к ў р и н и ш и бўлса-да, гу л и н и н г узун- 
л и ги бир я р и м - и к к и қ ар и ч к ел ад и. Қа- 
м и ш н и к и д е к у з у н , т и к а н л и б а р г л а р и
бор. Г у н ч а д е к т и қ и л и б қ о л г а н т а ш қ и
б ар гл ар и я ш и л р о қ ва т и к а н л и р о қ , ич- 
к ар и ги барглари ю м ш о қ ро қ бўлади. Ич- 
к а р и г и б аргл ар и н и н г ўртасида гу л ни нг 
ўр таси дагид ек бир н и м ал ар и бўлади, ях- 
ши ҳид уш андан келади. Я нги чиқиб, ҳа- 
ли тана пайдо қ и л м а га н и э р к а к қам и ш
бутасига ў х ш аб к ет ад и . Ф а қ а т бунинг 
барги яссир о қ ва т и к а н л и , танаси жуда 
к ўр и м с и з, и л д и зл ар и к ў р и н и б туради.
Я на бир Ҳиндустон гули ёсумандир 
(ёсмин, ж ас м и н ). Гули оқ, уни „ ч а м п а “ 
дейдилар. Б и з н и н г ў л к а ёсум анларидан 
й и р и к р о қ ва ҳиди ў т к и р р о қ булади.
Б и з н и н г ў л к а л а р д а тўрт ф асл бор. 
Ҳ индустонда эса уч фасл бўлади: тўрт 
ойи ёз, турт ойи п а ш а к а а л (ёмғир мав- 
суми), тўрт ойи қ и ш . Ҳ ар бир ой ҳилол 
(янги ой) к ў р и н ган и д а бош ланади. Ҳар 
уч йилда бир ойни п а ш а к а а л ойларига 
қў ш а д и л а р . Яна уч йилдан кей ин қи ш
о й л ар и га қ ў ш ад и л ар . Яна уч йил ўтгач, 
ёз ойлари га бир ой қ ў ш ад и л ар . У ларнинг 
кабисаси шудир.
Ёз о й л а р и — ч а й т , б а й с а к , ж е т ,
асаър; унга ҳут, ҳам ал , савр, ж авзо му- 
вофиқ к елади.
П а ш а к а а л (ёмғир мавсуми) ойлари — 
сааван, баъдўн, кувар, каъ т и к ; унга са- 
ратон, асад, сунбула ва мезон мувофиқ 
келади.
Қ иш ойлари — агҳан, пус, маҳ, паъ- 
гун; унга ақраб, қавс, ж ад и й ва далв му- 
вофиқ келади.
Ҳиндустон х а л қ и ҳар ф аслн и 
тўрт 
ойдан қ и л и б б ел ги л а г а н . Ҳ ар ф аслд ан 
икки (тадан) ойни ж уда иссиқ, серёғин ва 
совуқ ойлар деб ҳисоблайдилар. Ёзнинг 
сўнгги и к к и ойи — ж ет ва асъар энг ис- 
сиқ ойлар ҳисобланади. П а ш а к а а л ойла- 
рининг дастлабки и к к и ойи — сааван ва
www.ziyouz.com kutubxonasi


216
БОБУРНОМА
баъдўн эса энг ку ч ли ём гирлар ёғадиган 
о йлар ҳ и с обл ан ад и . Қ и ш м ав су м и н и н г 
у ртасидаги и к к и — пус ва м аҳ ойлари 
энг совуқ ойлардир. Бундай ҳисобда улар- 
да йил ф асллари олтита булади.
Ҳ индустон ли клар к унларга ҳам ном 
қ ў й г ан л ар : шанба — саничар; я к ш а н б а
— ай твар, душ анба — сумвар; сешанба
— мангалвар; чоршанба — будвар; пай- 
ш анба — брипаствар; ж у м а — сукрвар.
Б и з н и н г ў л к а л а р д а
к е ч а -к у н д у з н и
й и гирм а турт қ исм га аж рати б , ҳар бир 
қ и с м и н и соат д ей и ш ад и ва ҳ ар соатни 
олтмиш қисм га бўлиб, ҳар бирини д ақ и қ а 
деб атайдилар. Б ир кеча-кундуз минг тўрт 
юз д ақ и қ а (минут) булади. Бир дақиқа- 
н и н г ( м и н у т н и н г ) м и қ д о р и т а х м и н а н
о лти м арта „ ф о т и ҳ а“ ни („ ф о т и ҳ а “ сура- 
сини) „б и с м и л л о “ билан ў қ и ш вақт и га 
тенг кел ад и, бир к еч а-к ун д у з эса „фоти 
ҳ а “ ни „ б и с м и л л о “ б и л ан с а к к и з м ин г 
олти юз қ и р қ м арта ў қ и ш в ақ т и га тенг 
к елади.
Ҳиндустон эли кеча-кундузни олтмиш 
қисмга (булакка) бўлиб, ҳар бир қисм ни 
„га р и “ деб атайдилар. Бундан т а ш қ а р и , 
кечани тўрт, кундузни ҳам тўрт қисмга 
а ж р а тга н л ар . Ҳар бир қисм ни бир „па- 
ҳ а р “ деб аташ ади, форсийда „пос“ була- 
ди. Б и зн и н г тар аф л ар д а „пос“ ва „пос- 
бон“ сўаларини эш итганм ан, аммо улар- 
нинг бу хусусиятлари м аълум эмас эди.
У ш б у и ш г а ( я ъ н и с о а т л а р н и бонг 
урд ири ш га) Ҳ индустоннинг барча эъти- 
б о р л и ш а ҳ а р л а р и д а м у а й я н к и ш и л а р
б елгилаб қ ў й и л г а н , у л ар н и г а р и й а л и й
деб а т а ш а д и . Б и р и н ж д а н ( б р о н з а д а н ) 
я са л га н , к а т т а л и ги товоқд ек, қ ал и н л и - 
ги и к к и эн ли к бир ясси нарсаси бор. Бу 
б и р и н ж н и „ г а р и й а л “ д ейи ш ад и. Бу ги- 
р и й ал н и баланд бир ж о й га осиб қўяди - 
лар. Я н а у л ар н и н г ости (қ у й и тарафи) 
т е ш и к ж ом соатга ў х ш а ш тослари (жом- 
лари) бор. Ҳар бир гарийда бу иди ш тўла- 
ди. Г а р и й а л и й л а р навб ат б ил ан тосни 
сув остига қуйиб, т ў л и ш и н и ку т ад и л ар . 
М асалан, к у н ч и қ а р чоғи бу тосни сувга 
қ ў я д и л а р , тос б и р м а р т а т ў л г а н и д а ,
т ў қ м о қ л а р и билан гар и й ал га бир м арта 
у р а д и л а р , и к к и н ч и м а р т а т ў л г а н и д а ,
и к к и бора ур адилар. Б уту н п а ҳ ар туга- 
гунча, ш унд ай давом этадилар. Ҳ ар па-
ҳар ту гаган ид а, т ў к м о қ н и г ар и й ал га тез- 
тез ва узоқ в ақт уриб т у р ад и л ар . А гар 
к у н д у з д а н а в в а л г и ( к у н н и н г б и р и н ч и
я р м и д аги ) п а ҳ ар тугаган булса, ж о м га 
тез-тез у рган ларидан кей и н бироз тўхтаб, 
к ей и н бир м арта бонг урад ил ар . И к к и н - 
чи п а ҳ ар тугаган бўлса, тез-тез урганла- 
р и д ан к е й и н б ир о з т ў х т а б и к к и бора 
бонг у р а д и л а р . Ш у с и н г ар и уч инч иси- 
дан кей ин уч, тў р т и н ч и с и д ан кей и н тўрт 
бора бонг у р ад и л ар . К унд узги тўрт па- 
ҳар т у г а г а н и д а н к е й и н ана ш у тар зд а 
т у н н и н г тўрт п а ҳ ар и давом этади.
А ввал л ар и г а р и й а л и й л а р паҳар бел- 
гисини п а ҳ ар т у гаш и билан у рар д ил ар . 
К еч аси лар и у й қ у д ан уйғонган к и ш и л а р
га уч гар и й ёк и тўрт г а р и й н и н г бонги 
эш итилса, бу и к к и н ч и п аҳарм и ёки учин- 
чи п а ҳ ар м и , бил о л м ай қ о л ар д и л ар . Мен 
тунги г а р и й л а р н и ва булутли к у н л ар д а 
ги г а р и й л а р н и қ о қ қ а н д а н сўнг п аҳ ар - 
нинг белгисини қ о қ и ш л а р и н и буюрдим. 
У нга к ў р а, м а с а л а н , к е ч а н и н г авв ал ги
п аҳ ар и д ан уч гари й бонги у р и л гач, бир-
оз тўхтаб, п а ҳ а р н и н г б елгисини я н а бир 
бор урад ил ар , я ъ н и бундан бу уч гари й 
авв ал ги паҳар д ан э к а н л и г и м аъ л у м бў- 
лади. К еч ан и н г у ч инч и п а ҳ ар и д ан тўрт 
гари й бонги у р и л га ч , яна бироз тўхтаб, 
п а ҳ а р н и н г ал ом ати н и уч бор урад ил ар , 
я ъ н и м аъ л у м б у л ад и к и , бу тўрт гари й 
у ч инч и п а ҳ ар д ан д и р . Ж у д а я х ш и бўлди. 
К ечаси ҳар в а қ т у й ғ о н ган и н г д а , гари й 
бонги о во зин и ад оси ни эш и т и б , қ а й с и
паҳардан неча гари й ў тган и н и биласан.
Ҳ ар бир гари й ўз навбатида олтм иш - 
га б ўлинади , ҳар бирини пал деб атай- 
д илар. Б и р к еч а-ку н д у з уч м и н г олти юз 
пал бўлади. Ҳ ар бир п а л н и н г м иқдори 
к ўзн и о л т м и ш м ар та ю м иб-очиш га тенг, 
деб а й т а д и л а р к и , бир к еч а-ку н д у з к ў зн и
и к к и юз ўн олти м инг м ар та юмиб-очиш- 
га тенг кел ад и. Мен т а ж р и б а қ и л и б , бир 
пал ич ид а „ қ у л ҳ у в а л л о “ ни „ б и с м и л л о “ 
б илан с а к к и з м арта ў қ и ш м у м к и н л и ги - 
ни ан и қ л а д и м . Ш унда бир кеча-кундуз- 
да „ қ у л ҳ у в а л л о “ ни „ б и с м и л л о “ б и л а н
й и ги р м а с а к к и з м и н г с а к к и з юз м арта 
ў қ и с а бўлади.
Ҳ индустон эли о ғ и р л и к ў л чо в лари - 
ни я х ш и белгилаб о л и ш ган . С а к к и з рат- 
т и й б и р м а ъ ш а г а т ў ғ р и к е л а д и . Т урт
www.ziyouz.com kutubxonasi



Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   133   134   135   136   137   138   139   140   ...   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish