70
БОБУРНОМА
қ ў ш и л и ш и н и ғайб к ў м аги ҳисоблаб, эр-
талабоқ ғаним устига саф тортиб юрдик.
Улар Обихонда туриш бермай, юртидан
кўчди. Б а ъ з и чодир, гилам, сафар анжо-
ми — кур па-тў ш ак д ек нарсалар лаш ка-
рим из қ ў л и га тушди. Келиб унинг юрти-
да т ў х т ад и к . Ушбу оқш ом Танбал Жа-
ҳонгирни олиб, ўнг ёним издан
айланиб
ўтиб биз турган ж ойдан А ндиж он томон-
да уч йи ғо ч ли к масофадаги Хўбон деган
к ен тг а к елиб к и р д и . Эртасига биз ҳам
л а ш к а р н и ўнг қанот, чап қанот, м арк аз
ва ҳ у ж у м к о р қ и с м л а р г а тартиб қил и б,
отларга ҳим оя ёп ин ч и қл ар н и ёпиб, совут-
лар кийиб, ярогланиб, м унтазам сафла-
ниб, бўйи баравар қ ал қ о н кўтарган пиё-
д а л а р н и о л д и н г а солиб, ғ а н и м у с т и г а
ю рдик. Б и з н и н г ўнг қ ан о ти м и з — Али
Дўст тағойи
тобелари билан; чап қаноти-
миз Иброҳим сору на Вайс Логарий, Сай-
ди Қ а р о , М у ҳ а м м а д А л и М у б а ш ш и р ,
Х о ж а Калонбекнинг оғаси К ичикбек, яна
баъзи ич к и л ар ; Султон А ҳм ад қаровул-
ни ва Қўчбекни оға-инилари билан чап
қанотга қў йи л ди . Қосимбек м арказда —
менинг қош им д а эди. Ҳ у ж у м к о р қисм да
Қанбар Али ва я н а баъзи и ч к и л ар эди.
Х ў б о н д а н уч ш а р ъ и й м а с о ф а д а г и
Х ў б о н н и н г ш а р қ и - ж а н у б и т о м о н и д а г и
Сақо номли кентга етиш иб эд ик ки , ғаним
к и ш и л а р и Хўбон кентидан сафланиб чиқ-
ди. Б и з ҳам илдамлаб юравердик. Ҳушё-
р л и к ва э ҳ т и ё т и м и з н и қ и л и б , ў қ ч и л а р
ҳим ояси учун махсус й и р и к тўра-қалқон-
ларгача тайёрланган эди, т ў қ н аш у в бўла-
диган пайтда у л ар к е й и н р о қ қ ол и ш д и .
Т ангрининг инояти билан уларга эҳ тиёж
бўлмади. Етган заҳоти бизнинг чап қанот-
даги к и ш и л а р и м и з билан унинг ўнг қано-
ти олиш иб кетди. Х ож а К алоннинг огаси
К ич ик б ек унда я х ш и қи л и ч л аш д и . Му-
ҳам м ад А л и М убаш ш ир ҳам К ичикбек-
дан қол иш м ад и. Ёв шу т ў қ н аш у вга ҳам
тоб
кел ти р о л м ай , қочди. Ўнг қанот би-
лан ҳ у ж у м к о р қисм ҳатто уруш га кириш-
га улгурмади. Кўп йи гитларни тутиб кел-
ти р д и л ар . У лар нин г бо ш лар ини кесиш-
ни буюрдик. Б изни нг бекл ар им и з — Қо-
с и м б е к на А л и Д ў с т б е к ( к ў п р о қ А л и
Дўст) ҳ у ш ё р л и к ва с а р д о р л и к к а р и о я
қ и л и б , қ у в г и н ч и л а р и м и з н и й и р о қ юбо-
ри ш н и м аслаҳат к ў рм адилар. Бу жиҳат-
дан ёвнинг кў п к иш иси қўлга туш м ади.
Хўбон кен ти ни нг ўзига т уш д и к. Ме-
нинг биринчи саф тортиб ж а н г қ и л и ш и м
ш у эди. Тангри таолонинг фазл ва кара-
ми б ил ан ғал аб а ва з а ф а р насиб этди.
Б уни хай р ли истиқбол ниш онаси деб бил-
дик.
Эртасига отам нинг онаси — м ени нг
улуг онам Шоҳ Султонбегим А ндижондан
келди. Ж аҳон гир агар қўлга тушган бўлса,
тилаб олиш хаёли билан о ш и қ қ ан экан.
Қ иш я қ и н л аш ган и
учун дала-даштда дон-
дун қолмаган эди; Ўзганд устига бориш-
ни маслаҳат кўрм ай, А ндижонга қайтиб
келинди. Б ир неча кундан сўнг кенгашиб,
шундай қарорга кел д и к к и , бизнинг Анди-
жонда қиш лам оғи м и здан ғаним кишиси-
га ҳеч зарар ва халал етмас, балки улар-
нинг ўғи рли к ва аскар йи гиш билан ку-
чайиб олиш эҳтимоли бордир.
Б ир ерда
қ и ш л а м о қ к е р а к к и , токи л а ш к а р озиқ-
си зли кд ан о ж и з бўлмасин ва ганим ки-
ш исига ҳам таҳдид солиб туриш эҳтимо-
ли
бўлсин. Бу м а с л аҳ а т учун Р аботак
ўрчинидаги, бу Работак тум анини И к к и
сув о р а с и ҳ а м д е й д и л а р , А р м и ё н ва
Н ў ш о б а т р о ф л а р и д а қ и ш л а м о қ х а ё л и
билан А н д и ж о н д ан кўчиб, м а з к у р кент-
ларга келиб қ и ш л а ш г а қ арор бердик.
Б у ж о й л а р я х ш и ов қ и л и н а д и г а н ер-
лард ир . И лам ига дарёси н и н г я қ и н и д а г и
қ а л и н т ў қ а й л а р д а буғу, м арал ва т ў нғи з
кўп бўлади. Паст-паст ч а н г а л л а р и д а қир-
ғовул ва ёввойи қуён кўп бўлади. Тепа-
л и к л ар и д а рангдор, товланиб турадиган
чиройли т у л к и кўп бўлади. Т улкиси ўзга
ер т у л к и л а р и г а қар аган д а ю гурук бўла-
ди. Бу қ и ш л о қ д а э кан и м и зд а ҳар
икки-
уч к ун д а овга отл ан ар д и м . Т ў қ а й л а р г а
ўт қўйиб, буғу-марал овлардик. Пастак-
пастак ч ан га л л ар н и ўраб олиб, қ у ш учи-
риб қирғовул овлардик. Б у ернинг қирғо-
вуллари беҳад семиз бўлади, у қи ш л о қ д а
я ш а га н п ай тл ар и м и зд а қирговул эти мўл
эди. Ушбу қ и ш л о қ д ал и г и м д а мен риоят
қилиб бек қи л ган к и ш и м — Худойберди
туғчи икки-уч марта Танбалнинг дайди-
ган й и ги т л а р и н и босиб, б о ш лар и н и ке-
сиб келтирд и. А нд иж он ва Ўш атрофла-
рида ҳам ҳ у ж у м к о р й и ги т л ар и м и з ҳара-
катда бўлиб, й и л қ и л а р н и ҳайдаб, ғаним
к и ш и л а р и н и ўлдириб, уларни о ж и з қил-
дилар. А гар қ и ш н и ш у қ и ш л о қ д а ўтка-
зил са эди, ға н и м н и н г ёзга етм аёқ тум-
т а р а қ а й б ў л и ш и эҳ т и м о л д ан холи эмас
www.ziyouz.com kutubxonasi