Халцаро бобур фонди



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet134/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   ...   130   131   132   133   134   135   136   137   ...   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

26 — Бобурномп
www.ziyouz.com kutubxonasi


202
Б0БУРН0МЛ
боис Ҳ индустонга ю риш га эриш олм аган- 
дим. 
Н и ҳ о я т, бундай т ў си қл ар қолма- 
д и . Б е к ва а м а л д о р л а р и м д а н ҳеч к и м
м ен и н г м а қ с а д и м га қ а р ш и бир сўз ай 
т о л м а д и .
Т ў қ қ и з юз йи гирм а беш инчи (1519) 
йи л и л а ш к а р тортиб, Б аж авр н и куч би- 
лан икки-уч гарида — бир соатга ҳам кол 
май олиб, элини қатлиом қилиб, Бҳира- 
га кел д и к . Бу ерни талон-торож қилма- 
дик. Элига моли омон солиб (мол берга- 
ни э в а з и г а х а в ф с и з л и г и н и т а ъ м и н л а б ) 
тўрт юз м и н г ш о ҳ р у х и й н и пул ва мол 
ҳолида олиб, аскар ва баъаи н а вк ар л ар
со н ига қ ар аб у л аш и б , Кобулга қ а й т и б
келдик.
Ў ша йилдан то т ў қ қ и з юз ўттиз ик 
к ин чи (1526) йи лгача Ҳиндустонни эгал- 
л а ш г а аст о й д и л к и р и ш и б , е т т и -с а к к и з
йи л ичида беш м арта қ ў ш и н тортди к. 
Б е ш и н ч и саф ар Тангри таоло ўз ф азлу 
к ар а м и билан Султон И броҳим дек душ- 
м анн и қ а ҳ р у ғазаби га олиб яксон этди, 
Ҳ и н д у сто н дек к а т т а м а м л а к а т н и бизга 
м уяссар қ и л д и ва бўйсундирди.
Ҳ а з р а т и Р и с о л а т ( п а й ғ а м б а р и м и з
ҳ а з р а т М уҳам м ад с.а.в .) зам он и д ан ш у 
к у н г а ч а Ҳ индустонга биз томондан фа- 
қ ат уч к и ш и ҳ о к и м бўлиб, ўэ салтанати- 
ни ўр натган. У лардан биринчиси Султон 
М аҳмуд Ғозий бўлиб, у ва у н и н г авлоди 
Ҳ и н д у сто н м а м л а к а т и с а л т а н а т тахти- 
да узоқ м уддат ў т и р д и л ар . И к к и н ч и с и
Султон Ш иҳобидди н Ғурий бўлиб, уни нг 
ўзи, қ у л л а р и ва унга тобе бўлган киш и- 
лар бу м а м л а к а т д а кўп й и л л а р подшоҳ- 
л и к қи л д и л а р . У чинчиси менман, лек и н
м ени нг и ш и м у п о д ш о ҳ л ар н и н г и ш и г а
ў х ш а м а й д и . Ч у н к и Султон М аҳмуд Ҳин- 
дустонни ф атҳ этган чоғида Хуросон тах- 
ти ҳам уни нг қ ў л и д а эди, Х оразм ва До- 
рулм урз сал т ан ат л а р и унга бўйсунарди. 
С а м а р қ а н д подш оҳи у н и н г қ ў л остида 
эди. У нинг қ ў ш и н и и к к и юз м ин г бўлма- 
са ҳам , юз м ин гча бор эди. Б у н и н г усти- 
га унинг д у ш м а н л ар и р о ж а л а р эди. Бу- 
тун Ҳиндустон битта под ш о ҳ ни нг қўли- 
да э м асд и . Ҳ ар р о ж а бир в и л о я т д а ўз 
ерини м у стақ и л б о ш қарарди.
Султон ТИиҳобиддин Ғурий Хуросон 
сал тан ати га эгал и к қ и л м ага н бўлса ҳам, 
у ер акас и Султон Ғиёсиддин Ғ урийнинг 
қ ў л и д а эди, „Табақоти Н о си р и й “да кел-
т и р и л и ш и ч а , бир саф ар бир юз йигир- 
ма м и н г ҳ а р б и й б и л а н Ҳ и н д у с т о н г а
қ ў ш и н тортган э кан . У нин г д у ш м анла- 
ри ҳ ам рой ва р о ж а л а р бўлиб, у пайтла- 
ри бутун Ҳ индустон бир к и ш и н и н г ҳукм- 
ронли ги остида эмасди.
Б и з б и р и н ч и м ар т а Б ҳ и р а г а келга- 
н и м и зд а бир м и н г беш юа, кў п и билан 
и к к и м ин г к и ш и эд ик. Б е ш и н ч и бор кел- 
ган им да Султон И б р о ҳ и м н и енгиб, Ҳин- 
дустон м а м л а к а т и н и ф атҳ қ и л д и м . Ҳин- 
дустонга ю р иш д а ҳеч қ ач о н бунча лаш- 
к а р билан к е л и н м а г а н д и . Н а в к а р на хиз- 
м а т к о р л а р , бутун қ ў ш и н б и л а н б и р га 
б ў л ган л ар н и н г сони ўн и к к и м и н г к и ш и
деб р ў й х а тга олинди. Менга Бадахш он
Қундуз, Кобул ва Қ андаҳор ви ло ятлар и 
буйсунарди, аммо бу вилоятларга суяниш- 
дан фойда й ў қ эди, акси н ч а, баъзи вило- 
я т л а р д у ш м анга я қ и н ерда ж о й л аш ган - 
л иги боис уларга ж у д а кў п ёрдам бериш 
лоаим эди. Бундан т а ш қ а р и , Мовароун- 
наҳр вило ятлар и ўабек хон ва султонла- 
рининг тасарруфида булиб, уларнинг лаш- 
к а р и юз м и н гт а га етарди; улар аз а л и й
д у ш м а н и м и з эди. Ҳиндустон м ам л ак ат и
эса Б ҳ и р ад ан Б и ҳ ар га ч а афғонлар тасар- 
р уф ида бўлиб, у л ар га Султон И броҳим 
п о д ш о ҳ л и к қ и л а р д и . Ҳ о к и м и я т и н и н г
к а т т а л и г и г а қ а р а г а н д а , л а ш к а р и н и н г
ҳисоби беш юз м ингта бўлиш и к ер ак эди. 
Ў ша пайтда унинг баъзи ам и р л ар и унга 
м ухолиф атда эдилар. Т ан илган лапткари- 
нинг сони юз м ин г к и ш и г а етарди. Ай- 
т и ш л а р и ч а , ў з и н и н г ва а м и р л а р и н и н г
мингга я қ и н фили бор эди. Ш у ҳолим из 
ва к у ч и м и з билан т а в а к к а л қили б, ўзбак- 
дек д у ш м а н н и юз м ин г қ а р и ортда қол- 
дириб, к а т т а қ ў ш и н ва м у л к эгаси Сул- 
тон И б роҳим д ек подш оҳ билан юзма-юз 
к е л д и к . Т а в а к к а л и м и з г а я р а ш а Тангри 
таоло ч е к к а н р а н ж ва м а ш а қ қ а т и м и а н и
бекор қ и л м а й , бундай к у ч л и д у ш м а н н и
мағлуб қ ил и б, Ҳ инд устон дек кат т а мам- 
л а к а т н и очиб берди. Б у н д а й д а в л а т н и
ў з и м и з н и н г к у ч ва қ у в в а т и м и з д а н деб 
б и л м ай м и з, б ал к и бу ф а қ а т Т ан гр и н и н г 
лутф и ва м а р ҳ а м а т и д а н д и р . Б у н д ай са- 
о д атни 
ҳ а р а к а т ва и н т и л и ш л а р и м и з
т у ф а й л и деб эм ас, б а л к и Т а н г р и н и н г
к а р а м ва и н о ят и д а н д и р , деб б ил ам и з.
Ҳиндустон м а м л ак ат и — ҳудуди кенг, 
аҳолиси к ў п , ер л ар и серҳосил ў л к ад и р .
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМА
203
Ш а р қ и ва ж ан у б и , ҳатто ғарби ҳам ум- 
м онга т у т аш и б к ет га н . Ш и м о л и д а бир 
тоғ бор. Ҳ и н д у к у ш , Кофиристон ва Каш- 
м ир тоғл ар и билан т у таш . Ш имоли-ғар- 
бида Кобул, Ғазна ва Қ ан д аҳ ор ж о й л аш - 
ган. Б уту н Ҳиндустон в и л о я т и н и н г пой- 
тах т и Д еҳ л и эк ан . Султон Ш аҳобиддин 
Ғурийдан кей ин — Султон Ф ерузш оҳни нг 
ҳ у к м д о р л и г и сў н ги гач а Ҳ инд устон нин г 
к ат т а қ и см и Д еҳ л и су л то н л ар и қ ў л ос- 
тида бўлган экан.
Мен Ҳ и н д у с т о н н и қ ў л г а к и р и т г а н
й и л и Ҳ индустонда бешта м усулм он, ик- 
к и т а к о ф и р подш оҳ ҳ у к м д о р л и к қилар- 
ди. Г а р ч и тоғ ва т ў қ а й л а р д а к ў п г и н а
к а т т а - к и ч и к рой ва р о ж а л а р ҳу км рон- 
л и к қ и л а ё тг а н бўлса-да, бироқ уш булар 
м ў ъ т а б а р ва м у с т а қ и л э д и л а р . Б и р и н - 
ч и с и , аф г о н л а р э д и к и , п о й т а х т Д еҳ л и
у л а р н и н г қ ў л и остида эди. У лар Бҳира- 
дан Б и ҳ а р г а ч а бўлган ҳудудни эгалла- 
ган д и л ар . Б ҳ и р ад ан Б и ҳ а р г а ч а у л ар н и н г 
қ ў л и д а эди. Ж ў н п у р аф го н л ар д ан бурун 
Султон Ҳ усайн Ш а р қ и й н и н г қ ў л и д а эди. 
Б у ж а м о а н и ҳ и н д у с т о н л и к л а р „ п у р и й “ 
деб а т ай д и л ар . Б у л а р н и н г о тал ар и Сул- 
т о н Ф е р у з ш о ҳ ва у н и н г с у л т о н л а р и
қ о ш и д а с о қ и й л и к қ и л и ш г а н . Ферузшоҳ- 
дан к ей и н Ж ў н п у р м а м л а к а т и г а ҳукм- 
д о р л и к қ и л г а н л а р .
Д еҳ л и у п а й т л ар Султон Аловуддин- 
н и нг 
қ ў л и д а эди. Б у т аб ақ а саййидлар- 
дандир. Темурбек Д еҳ л и н и олганида Деҳ- 
л и ҳ у к у м а т и н и б у л ар н и н г о тал ар и қўли- 
га б е р и б к е т г а н э д и . С у л т о н Б а ҳ л у л
Л ў д и й афғон ва у н и н г ўгли Султон Се- 
к а н д а р (И скандар) пой тах т ш а ҳ а р Деҳ- 
л и ва пой тахт ш а ҳ а р Ж ў н п у р н и қу л га 
к и р и т а д и л а р . Ҳар и к к и п о й тахт бир под- 
ш о ҳ л и к к а т еги ш л и бўлиб қолди.
И к к и н ч и с и Г у ж а р ат д аги Султон Му- 
з а ф ф а р эд и. С ултон И б р о ҳ и м у ст и д ан
галаба қ и л и ш и м и з д а н бир неча кун бу- 
р у н о л а м д а н ў тд и . Ш а р и а т г а
қ а т т и қ
а м ал қ и л а д и г а н подш оҳ эди. И лм га то- 
л и б л и ги бор эди, ҳадис м утолаа қилар- 
д и , ҳ а м и ш а Қ у р ъ о н н и к ў ч и р а р д и . Б у 
т а б а қ а н и т а ъ н к л а р деб а т а ш а р д и л а р .
Б у л а р н и н г о т а л а р и ҳам Султон Феруз- 
ш оҳ ва у н и н г с у л т о н л а р и г а с о қ и й л и к
қ и л и ш г а н . Ф ер у зш о ҳ д ан сўнг Г у ж а р а т
в и л о я т и н и б о ш қ а р га н л а р .
У ч и н ч и с и Д а к а н д а г и б а ҳ м а н и й л а р
эди. Б и р о қ ш у к у н л ар д а Д ака н султон- 
л ар ид а на куч, на эътибор қолганди. Бар- 
ча в и л о я т л а р и н и кат т а беклар ўз қўлла- 
р ига олганди. Ҳ у к м д о р л ар га бирор нар- 
са к е р а к бўлиб қолса, беклардан сўраб 
о л и ш ар д и .
Т ў р тин чи си — Султон М аҳмуд Мал- 
ва ви ло я ти д а, бу ви л о я т н и М андав ҳам 
деб атай д и л ар , ҳ у км д о р эди. Б у табақа- 
ни х и л ж и й л а р д ейи ш ад и. Р аан а Сангаа 
коф ир буларни босиб, в и л о я т и н и н г кат- 
та қ и с м и н и қ ў л га к и р и т д и . У лар анча 
эаи ф л аш и б к о л ган д и л ар . Б у л а р н и н г ота- 
л а р и ҳ ам Ф е р у з ш о ҳ қ ў л и д а ў с г а н . У 
ў тган и д ан сўнг М алва ви л о я т и н и эгал- 
л а г а н д и л а р .
Б е ш и н ч и с и Б а н г о л а в и л о я т и д а г и
Н усратш оҳ эди. Отаси Б ан го л ад а подшоҳ 
бўлган эди, саййид эди ва Султон Ало- 
вуддин л а қ а б и н и олганди. Н усратш оҳга 
с а л т ан ат мерос бўлиб т е к к а н эди. Бан- 
голада қ и з и қ бир одат бор эди: салтан ат 
кам д ан к ам ҳ о л л ар д а мерос бўлиб ўтар- 
ди. П одш оҳининг м у ай ян бир тахти бўла- 
ди. Ҳ ар бир ам ир, вази р ва мансаб эга- 
л а р и у ч у н ҳам а н и к ер-ж ой б е л ги л а б
қ ў й и л га н . Б ангол х а л қ и учун ў ш а тахт 
ва ж о й л а р м ў ътаб ар ҳисобланади. Ҳ ар 
бир ерга бўйсунувчи, итоат этадиган ас- 
к ар ва х и з м а т к о р л а р ҳам м аси белгилаб 
қ ў й и л г а н . П о д ш о ҳ н и н г к ў н г л и тиласа, 
у х о ҳ л аган к и ш и с и н и бировнинг ерига 
ў т к а з и ш и , у ер д аги н а в к а р ва хизмат- 
к о р л а р ҳам подш оҳ и стаган ў ш а одам- 
ни нг и х т и ёр и га ўтиш и м у м ки н . Б у ҳатто 
п о д ш о ҳ н и н г т а х т и г а ҳам т е г и ш л и д и р . 
К и м к и амалдаги подшоҳни ўлдириб, тахт- 
га ч и қ и ш г а и м к о н топса, ўш а подш оҳ 
бўлади. А м ир , вази р , барча аск а р л а р ва 
х а л қ унга итоатда бўлиб, бўйсунадилар. 
Уни аввал ги п о д ш оҳ л ар и д ек ҳ у км дор ва 
фарм он берувчи деб б и ладилар. Б ангол 
х а л қ и : „ Б и з т а х т н и н г ҳ а л о л х ў р и м и з
(тахтга бўйсунамиз). Т ахтга к и м ч иқ са, 
биз ў ш ан га бўйсунам из ва фармонлари- 
ни б а ж а р а м и з “ , — дейди. Ч у н к и Нусрат- 
ш о ҳ н и н г о т а с и С ултон А л о в у д д и н д а н
ил гар и бир ҳаб аш и й подш оҳини ўлди- 
риб т ах тга ч и қ д и ва бир муддат ҳукм- 
р о н л и к қ и л д и . С у л то н А л о в у д д и н д а н
к ей и н т а х т мерос й ўли билан уни нг ўғли 
(қўли)га ўтади ва у подш оҳ бўлди.
www.ziyouz.com kutubxonasi


204
БОБУРНОМЛ
Б ан го л ад а я н а бир одат бор: к и м к и
тах тга ч и қ са, аввалги подш оҳнинг бой 
л иги ни сарф ва х а р ж қи л и ш н и м утлақо 
айб, уят ҳисоблаган. Х азина ту пл аш ни 
х а л қ и н и н г олдидаги ф ахр ва мақтовга 
сазовор иш , деб билиш ган. Яна шундай 
одат б о р к и , х а з и н а , о тх о на, м а м л а к а т
подиюҳининг ж ам и кўч-кўрони (лаш-луш- 
лари) учун кетадиган х а р а ж а т л а р қадим- 
дан белгилаб қўй и л ган м уайян вилоят ва 
туманлардан туш адиган даромадлар ҳисо- 
бидан қопланади; бу даромадлар бош қа 
мақсадлар учун сарф этилм айди.
Улуғ, мўътабар, катта л а ш к а р ва ви- 
лоятл ар га эга бўлган мусулмон подшоҳ- 
лар м ана шу эсга олганим иэ беш подшоҳ 
бўлди.
Кофирлардан вилоят ва л а ш к а р и н и н г 
к уп л и ги га к у р а, энг к ат т а подшоҳ бу Би- 
ж а н а г а р р о ж ас и д у р . Я н а Р а а н а Сангаа 
булиб, у ў зи н и н г ж а с о р а т и ва қ и л и ч и
билан я қ и н г и н а д а ш у ҳ р ат топди. У нинг 
асосий ҳ у к м д о р л и к қ и л ад и ган ери Читўр 
булиб, М андав султони сал т ан ат и заи ф
л аш ган пайтда Р аан а Сангаа унга тегиш- 
ли Р а н т а н б ў р , С а р а н гп ў р , Б ҳ и л с а н ва 
Ч а н д е р и й к а б и в и л о я т л а р н и э г а л л а б
олди.
Т ў қ қ и з ю ўттиз тўр тинч и йили Танг- 
ри т а о л о н и н г м е ҳ р и б о н ч и л и г и
б и л ан
мен беш-олти м ин г л а ш к а р и бўлган Ра- 
ана С ан гани нг улуғ ва обрўли к и ш и с и
М е д а н и й н и н г қ у л и д а н бир н е ч а г ар и
( д а қ и қ а ) и ч и д а
у з о қ й и л л а р д а н буён 
у р у ш
м а м л а к а т и ( у р у ш қ о қ д а в л а т )
б ў л г а н Ч а н д е р и й н и к у ч б и л а н о л и б
қў йд и м . К о ф и р лар ни қ атл и о м қ и л и б , бу 
е р н и и с л о м д а в л а т и г а а й л а н т и р д и м .
У нин г ш ар ҳ и к е й и н р о қ баён қ и л и н а д и .
Я н а Ҳ и н д у с т о н н и н г ё н - а т р о ф и д а
к у п г и н а рой ва р о ж а л а р бўлиб, у л ар н и н г 
б а ъ з и л а р и и с л о м г а т о б е , б а ъ з и л а р и
уэо қр о қд а ж о й л а ш г а н и д а н ёки мустаҳ- 
к ам ҳ и м о я л а н га н л и ги д а н ислом ий ҳукм- 
д о р л ар га бўйсун м айд и лар.
Ҳ и н д у с т о н б и р и н ч и , и к к и н ч и ва 
у ч и н ч и и қ л и м д а ж о й л а ш г а н д и р .
У 
т ў р т и н ч и и қ л и м г а к и р м а й д и . Ж у д а
аж о й и б м а м л а к а т д и р . Б и з н и н г ерларга 
со л и ш ти рга н д а м у тлақо ўзга бир олам. 
Тоғ ва д а р ё л а р и , ўрм он ва са ҳ р о л а р и , 
ш а ҳ а р ва в и л о я т л а р и , ҳайвон ва усим-
л и к л а р и , одам л ари ва ти л и , ём ғи р и ва 
ш ам о л и — ҳ ам м аси б о ш қ ач а , б изники- 
га ў х ш а м а й д и . Кобул т ар аф и д а ги иссик 
в и л о я т л а р қ а й с и д и р ж и ҳ а т л а р и б илан 
Ҳ индистонга ў х ш аб кетса-да, баъзи жи- 
ҳ а т л а р и м у т л а қ о ф а р қ қ и л а д и . С инд 
дарёсидан ў т и л и ш и б илан еру сувлар, да- 
р а х т у т о ш л а р , о д а м л а р , й ў л л а р , одат- 
л ар — ҳам м а-ҳам м аси ф а қ а т Ҳиндустон- 
нинг ўэига хосдир. Ҳ индустон итимоли- 
даги тоғ ҳ а қ и д а аввал эслатиб ўтилган- 
ди. Синд д ар ёси н и н г у т а р а ф и д а Каш- 
м ирга тобе в и л о я т л а р ж о й л а ш г а н . Гар- 
чи ҳ о зи р ги п а й тд а бу то гд аги П а к л и й
ва Ш а ҳ м а н г к а б и к ў п г и н а в и л о я т л а р
К а ш м и р га бўйсунмасалар-да, авв ал л а р и
К аш м и р н и н г бир қ и с м и н и т а ш к и л этган. 
К а ш м и р д а н к е й и н к е л а д и г а н бу тоғда 
н и ҳ о я т д а кўп қ аб и л а ва х а л қ л а р , туман 
ва в и л о я т л а р бор. Б у тоғ аҳолиси Бан- 
го л агач а, ҳатто М уҳит д ен ги зи қирғоқ- 
л а р и г а ч а зи ч ж о й л а ш г а н . Ҳ и н д у ст о н - 
ни нг бу қи с м и ҳ а қ и д а кў п сур и ш ти р и б
б и л и ш га ҳ а р а к а т қ и л д и к , бироқ ҳеч ким
у л а р ҳ а қ и д а т ў ғр и м а ъ л у м о т беролма- 
ди. А й т и ш л а р и ч а , бу тоғ х а л қ и н и „ к а с “ 
деб а т а ш а р к а н . М енинг х а ё л и м г а шун- 
дай ф и к р келди: ҳ ин д у сто нл ик л ар „ ш и н “ 
(ҳ ар ф и )н и „ с и н “ деб т ал аф ф у з қилади- 
л ар . Б у тоғда эъ ти б о р га м о л и к ш а ҳ а р
К а ш м и р б ў л и б , у н д а н б о ш қ а ш а ҳ а р
ҳ а қ и д а ҳеч гап й ў қ . Ш у сабабли Каш- 
м и р н и „ К а с м и р “ деб ат аган л ар .
Б у тоғ э л и н и н г моли — м у ш к , ден- 
гиз қўтоси, заъ ф аро н * , қу р ғо ш и н , мис- 
дир. Ҳ инд х а л қ и бу тоғни С ава л а к Пар- 
бат деб ат а й д и . Ҳ и н д т и л и д а „ а в а “ — 
ч о р а к , „ л а к “ — юз м и н г, „ п ар б ат “ — тоғ, 
я ъ н и „чорак ва юз м и н г т о ғ“ — бир юз 
й и ги р м а беш м ин г тоғ кел и б ч и қ а д и . Бу 
то ғл ар д а қор э р и м а й д и . Ҳ инд устон нин г 
Л а ҳ ў р , С аҳ р и н д ва Санбал каби б аъ зи
ви л о я т л а р и д а н бу то ғлардаги қор оқариб 
к ў р и н ад и . Ушбу тоғни Кобулда Ҳинду- 
к у ш деб атай д и л ар . Б у тоғлар Кобулдан 
ш а р қ томонга қараб ч ў зи л и б бориб, бир
оз ж ан у б га б урилган. У нин г жанубида- 
ги е р л а р н и н г ҳ а м м а с и Ҳ и н д у с т о н д и р . 
„ К а с “ деб атал ган ном аъ л у м х а л қ жой- 
л а ш г а н бу т о гни нг ш и м о л и Тибат (Ти- 
бет) ви л о я т и д и р .
* З а ъ ф а р о в — с а р г и ш тус берувчи х у ш б ў й у с и м л и к ( р у с . ш а ф р а н ).
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМЛ
205
Ж у д а кўп д ар ёл ар ш у тогдан бошла- 
ниб, Ҳ и н д у с т о н н и о р ал аб о қ и б ў тад и . 
Ушбу тогдан ч и қ қ а н олти дарё: Синд, 
Б а ҳ а т , Чаноб, Р ави й , Б и й а ҳ ва С атл аж
С аҳ р и нд д ан ш им ол тар аф га қараб оқиб 
б о р ад и . М ултон а т р о ф и г а б о р ган д а бу 
су вл ар қ ў ш и л и б , бир ерга қ у й и л а д и ва 
уни энди Синд деб атай д и л ар . Синд гарб 
том о нга оқиб Т атта в и л о я т и д а н ўтгач, 
б о р и б У м м о н д а р ё с и г а қ у й и л а д и . Б у
олти дарёдан бош қа яна: Ж у у н , Р ап а т, 
Гўм тий, Гагар, Сарў, Г андак ва яна кўп 
д ар ёл ар бўлиб, у л а р н и н г ҳ ам м аси Ганг 
дарёсига қ у й и л а д и ва у л ар ҳам Ганг деб 
а т а л а д и . Б у д ар ё ш а р қ қ а қ а р а б о қи б , 
Б а н г о л а в и л о я т и и ч и д а н ўтиб , М у ҳ и т 
у м м о н и га қ у й и л а д и . У ш бу барча дарё- 
л а р н и н г м анбаи С ава л а к П арбат тогла- 
рида ж о й л а ш г а н . 
Я на Ҳ инд у сто н н и н г 
ҳеч қачон қор б ўл м айд иган тоғларид ан 
ч и қ а д и г а н Ч анб ал, Б ан ас, Б ет ви й ва Сўн 
каби д арёлари борки, улар ҳам Ганг "чрё- 
сига қ ў ш и л а д и .
Ҳ индустонда б ош қа тоғлар ҳам бор. 
Шу ж у м л а д а н , бир тоғ ту ш ган булиб, у 
ш и м ол д ан ж ан уб га қараб ч ў зи л ган . Бу 
т о г Д е ҳ л и в и л о я т и д а Ф е р у з ш о ҳ н и н г
Ж а ҳ о н н а м о н о м л и и м о р а т и д а н бошла- 
нади. Б у им орат бир бў л ак унча баланд 
б ўлм аган тоғ устида қ у р и л га н . Б у ердан 
ў т г а ч , Д е ҳ л и а т р о ф и д а у ер-бу е р д а
бўлак-бўлак, т о ш қ о я л и к и ч и к -к и ч и к тог- 
л а р к ў р и н ад и . 
М еват в и л о я т и г а етган- 
да бу т о г л а р к а т т а л а ш а д и . М е в а т д а н
ўтиб Б а й а н а в и л о я т и гач а ч ў зи л ад и . Сек- 
р и й , Б ар и й ва Д ў л п у р т о ғл ар и ҳам ушбу 
т о қ қ а туташ и б к е т м аг ан бўлса-да, мана 
ш у тоғ т и зм аси га ки р а д и . Г а ли й у р деб 
ат а ш а д и га н Г в ал и й а р тоглари ҳам ушбу 
тоғ ш ох о б чал ар и д ан . Р ан т ан б ў р , Ч и тўр, 
М андав ва Ч а н д ер и й тоғлари ҳ ам ш у тоғ 
ти зм аси га т е ги ш л и . Б а ъ з и ж о й л ар д а тоғ 
тизм аси ет ти -сак ки з к у р ў ҳ м асоф агача 
бир-биридан узили б қ о л ган . 
Б у тоғлар 
паст, ери қ а т т и қ , то ш л и ва чангалзор- 
л и тоғлардир. Б у тоғларда ҳеч қачон қор 
ёғм ай ди.
Ҳ и н д у с т о н д а г и а й р и м д а р ё л а р н и н г
манбаи ш у то ғл ар д и р . Ҳ индустон вило- 
я т л а р и н и н г
к а т т а қ и с м и т е к и с л и к д а
ж о й л а ш г а н . Гарчи Ҳ индустонда ш у н ч а 
к ў п ш а ҳ а р ва в и л о я т л а р булса ҳам , ҳеч 
ер и да о қ а р с у в л ар (а н ҳ о р л а р ) й ў қ д и р .
О қар суви д арёлардир, ай рим ж о й л ар д а 
к ў л м а к сувлар тупл ан ад и.
А й р и м ш а ҳ а р л а р д а а р и қ қази б, сув 
ч и қ а р и ш и м к о н и я т и ҳам бор, аммо сув 
ч и қ а р м а й д и л а р . Б у н и н г сабаблари кўп: 
бир и н ч и д ан , эки н д ал ал ар и ва боғлари- 
ни су ғо р и ш га ҳ о ж ат йўқ. Кузги ҳосил 
п а ш а к а а л ёмғири билан етилади. Шуни- 
си қ и з и қ к и , баҳорги эк и н л ар ёмғир бўл- 
маса ҳам ҳосил беради. Ёш ниҳолларни 
бир-икки йилгача чарх ёрдамида ёки че- 
л ак д а сув таш иб п а р вар и ш қ и л ад и л а р , 
ундан кей ин суғоришга ҳож ат бўлмайди. 
Б а ъ з и саб зав о тл ар су ғо р и л ад и . Л а ҳ ў р , 
Д и п а л п у р ва С аҳ р и н д , ўш а атр о ф д аги
ерлар чарх билан суғорилади.
Қ у д уқни нг ч у қ у р л и ги ч а узунл и кдаги 
и к к и т а ар қ о н н и ҳ а л қ а қ и л и б ўрай ди лар, 
и к к и а р қ о н ораси га т а ё қ л а р боғлаб, у 
т а ё қ л а р г а к ў з а л а р н и м а ҳ к а м л а й д и л а р . 
Б у к ў эал ар м аҳ к ам л ан ган арқонни қу д у қ
у с т и г а ў р н а т и л г а н ч а р х г а к и й д и р а д и - 
лар. Ч ар х ў қ и н и н г бир томонига икки н- 
чи ч ар х н и б о ғлайди лар, и к к и н ч и чарх- 
нинг ёнига ўқини ти к қилиб учинчи чарх- 
ни ў р н а та ди л ар . Ҳ ў к и з ана ш у чархни 
ай л а н т и р га н и д а , унинг п ар рак л ар и ик- 
к и н ч и ч а р х н и н г п а р р а к л а р и г а к и р и б , 
учинчи — к ў з а л ь чархни ай лантир а бош- 
л айди. Сув туш адиган ерга нов ўрнати- 
шиб, ундан сувни турли томонга оқиза- 
дилар. Яна Огра, Чандвар, Б ай ан а ва шу 
атроф даги ж о й л а р д а ерни ч е л а к билан 
суғорадилар. Бу м аш а қ қ а т л и иш, нопок- 
лиги ҳам бор. Қудуқ ёнига ёгоч айрилар- 
ни м а ҳ к а м ў р н а ти б , а й р и н и н г орасига 
галтак ўрнатадилар. Узун арқонга катта 
ч ел ак н и боғлаб, уни ғ а л т а к к а кийдира- 
дилар. А р қо нни нг и к к и н ч и учини ҳўкиз- 
га боғлайдилар. Б и р к и ш и ҳ ў к и зн и ҳай- 
даш и, и к к и н ч и с и челакдаги сувни тўки- 
ш и керак. Ҳар сафар ҳ ў к и з ч ел акн и сув- 
дан то р ти б , я н а қ а й т а ё т г а н и д а ар қ о н
унинг сийдиги ва ах л ат и билан булған- 
г а н й ў л д а н с у д р а л и б б о р а д и ва я н а
қ у д у қ қ а туш ади. Б а ъ з а н э к и н л ар н и су- 
ғоришга э ҳти ёж бўлса, эр-аёллар кўзада 
сув таш иб, уни суғорадилар.
Ҳ ин д у сто н н и н г ш а ҳ а р ва вилоятла- 
ри ж у д а бесафодир. Ҳ ам м а ш а ҳ ар л ар и , 
ҳ ам м а т у р а р ж о й л а р и бир хи л қ у р и л г а н , 
боглари девор билан ў рал м ай д и . Ерла- 
р и н и н г а к са р қ и с м и
теп-текис. Б а ъ з и
www.ziyouz.com kutubxonasi


206
БОБУРНОМА
дарё ва ан ҳ о р л а р н и н г қ и р ғ о қ л а р и баҳор 
ё м ғи рлар и т у ф ай л и ю вилиб к е т г а н к и , у 
ерл ар д ан юриб ў ти ш ҳам қ и й и н . Дала- 
л а р и н и н г б аъ зи е р л а р и д а ч ан га л зо р л а- 
ри бор. Б у ерл ар н и н г о дам лари ана ш у 
ч а н га л з о р л а р г а я ш и р и н и б олиб, со л и қ
т ў л а ш д а н бош т о р т ад и л ар . Ҳиндустон- 
да д ар ёл ар д ан б о ш қа оқ ар сувлар йўқ- 
дир. Б а ъ з и ерларда к ў л м а к сувлар бор. 
Ш унча кў п ш аҳ ар ва ви л о я т л а р кудуқ- 
л ар ёки п а ш а к а а л (баҳорги) ём ғиридан 
й и ғ и л а д и г а н ҳовуз су в л ар и б ил ан к у н
к еч и р ад и .
Ҳ и н д у сто н д а бирор м авзе на к а т т а
қ и ш л о қ н и н г , ҳатто ш а ҳ а р л а р н и н г бузи- 
л и ш и ёки қ у р и л и ш и бир зум да к ечади. 
А гар к ат т а ш а ҳ а р л а р д а узоқ в ақ т яша- 
ган л ар га у ерни таш л а б к е т и ш зарура- 
ти туғилса, бир-бир я р и м кунда у ерда 
ҳеч нарсадан асар-аломат қ о л д и р м ай қо- 
чиб қо л ад и л ар . А гар у лар ш а ҳ а р қуриш - 
ни ў й л ас ал ар , ул ар га ар и қ қ а з и ш , тўгон- 
га ҳ о ж а т й ў қ . Э к и н л а р и н и н г ҳ ам м аси
л ал м и д и р . Э лининг ҳисоби йў қд и р . Б и р
тўдаси й и ғи л са — битта ҳовуз ё битта 
қ у д у қ қ азад и . Уй қ у р и ш ёки девор кўта- 
риш деган гап нин г ўзи йўқ. Хас ва да- 
р а х т л а р сан о қ си з. Ч а й л а л а р қу рдилар- 
м и , д а р ҳ о л ш а ҳ а р ё к и қ и ш л о қ т а й ё р
бўлди, деяверинг.
Ҳ индустонда ф а қ а т ў ш а ерга хос ҳай- 
вонлар т ар қ а л га н . Ёввойи ҳ ай вонлардан 
б и р и ф и л д и р . Ҳ и н д у с т о н л и к л а р у н и
„ ҳ а а т и й “ деб ат ай ди л ар , у К ал п и й вило- 
я т и н и н г ч е г а р а л а р и д а б ў л а д и . У н д ан
ю қ о р и — Ш а р қ том о нга қ ар аб борган 
са р и ёвн ойи ф и л л а р к ў п р о қ у ч р а й д и . 
Ў ш а ерлардан фил тутиб к е л т и р ад и л а р . 
К у р а р а ва М а н и к п у р н и н г ў т т и з - қ и р қ
ж о й и д а ги аҳоли ф ил о влаш б илан шу- 
ғул л ан ади . У е р л и к л а р ҳ у к у м ат м аҳка- 
маси олдида ҳ ар бир ф ил учун жавоб- 
гардир. Ф и л у л к а н ва з и й р а к ж онивор. 
Н им а десалар, туш у н ад и ва н и м ан и бу- 
ю р и ш са, б а ж а р а д и . Б а ҳ о с и к а т т а л и г и - 
га қар аб бел гил ан ад и, уни бўйига қараб 
сотад ил ар . Ф и л қ а н ч а к а т т а бўлса, ба- 
ҳоси ш у н ч а баланд бўлади. Р и в о я т қила- 
д и л а р к и , б аъ зи оролларда бўйи ўн қ ар и
к ел ад и г ан ф и л л а р ҳам бор экан . Б у ер- 
л ар д а турт-беш қар и д а н баланд филлар- 
ни у ч р ат м а д и к . Ф и л ф а қ а т хартум и би- 
лан еб-ичади. Х ар ту м и бўлм аса, у яшол-
м айди. Х ар т у м и н и н г и к к и ёнида юқори- 
ги ж а ғ и д а и к к и т а кат т а т и ш и бор. Ш у 
т и ш л а р и к у ч и б и л а н девор ва д ар ах т- 
л ар н и й и қ и т и ш и м у м к и н . У р у ш и ш ва 
к у ч и ш л а т и л а д и г а н ҳар қ ан д а й иш н и ш у 
т и ш л а р и билан б а ж а р а д и . Б у ти ш л ар - 
ни о ж д е й д и л а р . Ҳ и н д у с т о н л и к л а р бу 
т и ш л а р н и ж у д а қ а д р л а й д и л а р . Ф и л н и н г
ту ки бўлм айди. Ҳиндустон х а л қ и учун 
ф и л н и н г а ҳ а м и я т и к а т т а . Л а ш к а р д а г и
ҳар бир гу р у ҳга (бўлинм а, қ и с м , отряд- 
га) албатта бир неча ф и л ҳ ам р о ҳ була- 
ди. Ф и л н и н г баъзи я х ш и х у су си ят л ар и
бор: у к а т т а ва тезоқар сувлардан огир 
ю к н и о с о н л и к б ил ан к ў т а р и б ўта ола- 
ди. Т ўрт юз-беш ю з к и ш и т о р т а д и г а н
қозон ар ав аси н и (тўп о ртилган аравани ) 
уч-тўртта фил бем алол тортади. Б и р о қ
ф и л га ж у д а кўп ем иш к е р а к . Б и т т а фил 
и к к и т у я н и н г ем и ш и н и ейди.
Я на Ҳ индустонда к а р к (к ар ки до н ) та- 
р қ а л га н . У ҳам ж у д а у л к а н ж о ни во р д ир . 
К а т т а л и г и у чта ҳ ў к и з г а тенг кел ад и . Бу 
ер ларда к а р к ф и л н и ш о х и билан кўта- 
р а р м и ш , деб т а р қ а л г а н г а п л а р т ў ғ р и
бўлмаса к е р а к . Б у р н и н и н г устида битта 
ш о х и бор, бир қ а р и ч д ан у зу н р о қ, и к к и
қ а р и ч г а е т а д и г а н и н и у ч р а т м а д и к . Б и р
к а т т а ш о х ид ан к ем а ш а к л и д а г и сувдон- 
ва битта нардн ин г со ққ ач аси
ясалди. 
Я на уч-тўрт э н ли к ортибди. Териси ж уда 
қ а л и н б ўлади. Т ар а н г ёй б ил ан и п и н и
қ ў л т и қ қ а ч а т о р т и б ( қ у л о ч к а ш л а б ) ва 
я х ш и м ў л ж а л л а б о т сал ар , ж у д а я х ш и
к ирса, тўрт э н ли к к и р и ш и м ум кин. Би- 
р о қ а й т и ш л а р и ч а , т е р и с и н и н г а й р и м
ж о й л ар и д ан ў қ ж у д а осон ўтаркан . И к к и
қ ў л и (олдинги оёқлари) олдида ва и к к и
бути (о р қ а оёғи) о л дида қ ат -қ ат бурма 
туш ган. Узоқдан ёпиғ (жул) ёпиб қўйган- 
дек кў рин ад и. Б о ш қ а ҳ айвонлардан кўра 
отга ў х ш а ш т о м о н л ар и к ў п р о қ . Ч у н к и
отнинг катта қорни бўлм айди, бунда ҳам 
к ат т а қорин йўқ, ч у н к и отда о ш и қ ўрни- 
да бир п а рча с у я к б ўлгани каби бунда 
ҳам о ш и қ ўр ни га бир бў л ак с у я к жой- 
л аш ган ; ч у н к и отни нг и л и г и д а к ў м и ги
бор, бунинг и л и ги д а ҳам к ў м и к бор. У 
ф и л д ан к ў р а й и р т қ и ч р о қ . Б и р о қ ф и л д ек
и т о ат к о р ва бўйсунувчан эмас. П арш о- 
вар ва Ҳ а ш н а ғ а р ч а н г а л з о р л а р и д а (ўр- 
мон, т ў қ а й л а р и д а ) ж у д а к ў п у ч р а й д и . 
Я на Синд дарёси б илан Б ҳ и р а ви л о я т и
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМА
207
орасидаги ч ан га л зо р л ар д а ҳам кў п бўла- 
ди. Я н а Ҳ индустондаги Сару дарёси қ и р
ғ о қ л а р и д а ҳ а м б и с ё р . Ҳ и н д у с т о н г а
юрити ч о ғ и д а П а р ш а в а р ва Ҳ а ш н а ғ а р
ч а н г а л з о р л а р и д а к ў п к а р к ў л д и р д и к .
Я х ш и ш о х т а ш л а й д и . Ов п а й т и д а кўп 
к иптиларни ва отни тттохи б илан сузган- 
м и ш . Б и р саф ар овда к а р к М ақсуд де- 
ган хос с о қ ч и н и н г отини гаохи б илан бир 
н а й з а бўйи у л о қ т и р д и . Ш у сабабли унга 
М ақсуди к а р к деб л ақ аб қ у й д и ла р .
Ҳ и н д у с т о н д а т а р қ а л г а н ҳ ай во н л ар - 
дан я н а бири ёвнойи ҳ ў к и з д и р . У биз- 
н и нг ҳ ў к и з д а н анча кат т а бўлади. Унинг 
ш о х л а р и б у н и к и д ек о р қ а г а қараб кетган- 
мас. У ж у д а ёмон ва й и р т қ и ч жонивор- 
д и р . Ҳ и н д у с т о н н и н г Сару д ар ёси қир- 
ғ о қ л ар и д а ж у д а кўп у ч р а й д и .я
Ҳ индустонда я н а нилагов тар қ ал ган . 
Б ў й и отча к ел ад и . Б и р о қ отдан бир оз 
и н г и ч к а р о қ д и р , эр к а ги к ў к рангда була- 
д и . ТИу с а б а б л и у н и „ н и л а г о в “ ( к ў к
ҳ ў к и з ) деб а т ай д и л ар . У нин г и к к и т а ки- 
ч и к р о қ ш о х и бор. Б ў ғ з и д а бир қари ч- 
дан узу н р о қ ю нги бор. Ш униси б илан у 
денгиз қў то си га ух ш аб к етад и . Т уёқ ла 
р и о д д и й ҳ ў к и з н и к и д е к а й р и л г а н — 
қ ў ш т у ё қ д и р . У р ғо чи си н и н г ран ги буғу
— м а р а л н и н г р ан ги д ек . Ш охи й ўқ . Бўғ- 
зида ҳам юнги йўқ. Э р кагига қараган- 
да, буниси ч а қ қ о н р о қ бўлади.
Я н а Ҳ и н д у с т о н д а г и ҳ а й в о н л а р д а н
бири — к ў т аҳ п о й (к ал тао ёқ ) бўлиб, кат 
т а л и г и о қ к и й и к ч а . У нин г о л д и н ги ва 
о р қ а о ё қ л а р и к а л т а , ттту с а б а б л и у н и
к ў т а ҳ п о й — к а л т а о ё қ дейд и лар . Мугуаи 
буғу м у гу зи д ек ш о х ч а л и , бироқ к и ч и к
р оқдир. Ҳ ар й и л и у ҳам бўғудек мугуз 
т а ш л а й д и . Я х ш и ю гуролм айди. Ш у боис 
ч ан га л зо р д ан ч и қ м а й д и .
Ҳ инд у сто н да я н а ж а й р о н н и н г эрка- 
ги — ҳ у н а га ў х ш а ш к и й и к бор. Орқаси 
(усти) қора, қорин қ и с м и оқ т у к л и , ҳуна- 
н и н г ш о х и д ан буни нг тнохлари узунроқ 
ва ёйилиб к етган д и р . Ҳ и н д у ст о н л и к л ар
уни „ к а л а ҳ р а “ деб а т а й д и л а р . А сл ид а 
„ к а л а ҳ и р а н " , я ъ н и „ қ о р а к и й и к “ деб 
н о м л ан ган , к е й и н ч а л и к осонроқ қил и б
„ к а л а ҳ р а “ деб а й т и ш г а н . У рғочи си оқ 
р а н г д а б ў л а д и . 
У ш б у к а л а ҳ р а б и л а н
к и й и к о вл ай ди л ар : бу к а л а ҳ р а н и н г шо- 
х и г а т у з о қ н и н г ҳ а л қ а с и н и м а ҳ к а м л а й - 
д и л а р . К и й и к т у з о қ қ а т у ш г а ч , у з о қ қ а
қ о ч и б к е т м а с л и г и у ч у н к а л а ҳ р а н и н г
оегига т ў п и қ д а н к а т т а р о қ тош осиб боғ- 
л а й д и л а р . Ш ундан сўнг чўл (ёввойи) ки- 
йи ги н и топиб, к а л а ҳ р а н и уни нг рўпара- 
с и г а қ ў я д и л а р . Б у к и й и к у р у ш и ш н и
ж у д а я х ш и к ў р а д и , д ар ҳ о л у р у ш и ш г а
к и р и ш а д и , к и й и к л а р ш о х и б илан ури- 
ш иб, сузи ш и б олдинга-орқага бориб-ке- 
л ад и л ар . Б у к и й и к н и н г ш охи у кийик- 
н и нг ш о х и га м а ҳ к а м л а н г а н т у з о қ қ а или- 
н а д и . У қ о ч и ш г а у р и н с а , ў р г а т и л г а н
к и й и к қ о ч м ай д и , аф ти д ан , унга уни нг 
оеғига боғланган тош м о н ел и к қил ад и . 
Ш у й ў л б и л а н к ў п к и й и к т у т а д и л а р . 
Т у т ган д ан сў н г б о ш қ а к и й и к л а р н и ту- 
т и ш у ч у н у л а р н и қ ў л г а у р г а т а д и л а р . 
Қ ў л га ў р гати л га н к и й и к л а р н и уйда ҳам 
у р у ш ти р а д и л а р . У лар я х ш и у руш ад и.
Ҳ и н д у с т о н н и н г тоғ э т а к л а р и д а ки- 
ч и к р о қ к и й и к л а р ҳ ам т а р қ а л г а н . Кат- 
т ал и ги тоғ ар х а р и н и н г бир й и л л и к тўқ 
л иси ча келади. ,
Я на бири чи н и й ҳ ў к и зд и р . К и ч и к к и
на ҳ ў к и з . К ат т ал и г и б изн инг қ ўч қ о р ч а 
бор. Гўш ти ж у д а ю м ш о қ ва ш и р и н д и р.
Ҳ и н д у с т о н д а я н а м а й м у н л а р ҳ а м
бор. Ҳ и н д у с т о н л и к л а р м а й м у н н и „бан- 
д а р “ дейд и лар . У лар нин г турлари жуда 
кўп. Б ир турдаги м ай м у н л ар н и бизнинг 
ерл ар га олиб бориб, л ў л и л а р ў йи н урга- 
т ад и л ар . Бу м ай м у н л ар Д ар а й и Нур тоғ- 
л а р и д а , К ў ҳ и С аф и д нин г Х айбар атро- 
ф и д аги э т а к л а р и д а ва ундан пастроқда 
бутун Ҳиндустон бўйлаб т ар қ ал ган . Бу 
ерлардан юқорида бўлмайди. Туки сариқ, 
юэи о қ, думи у н ч а л и к узун эмас.
Я н а бир нав м а й м у н б ўлиб, у Ба- 
ж а в р , Савод ва ў ш а ат р о ф л а р д а учра- 
м ай д и . У лар б и зн и н г то м о н л ар га олиб 
б ориладиган м ай м у н л ар д ан ан ча катта- 
роқдир. Дум и ҳам ж у д а узун. Т у к и — 
о қр о қ , юзи қора. Б у хил м айм ун Ҳиндус- 
т о н н и н г тоғ ва ч а н г а л з о р л а р и д а я ш а й
ди. Б у в и л о я т л а р д а уч р ам айд и .
Я на бир м айм ун тури т а р қ а л г а н к и , 
уни нг юзи, ту к и ва барча аъ зо л ар и қоп- 
қ о р ад и р .
Я н а бир ҳай вон нувлдир. Қундуздан 
бир оз к и ч и к р о қ . У д а р а х т л а р г а чиқа- 
ди. Б а ъ з и л а р уни „м у ш и х у р м о “ ҳам деб 
а т ай д и л ар . Уни бахт к ел т и р ад и , деб му- 
борак сан ай д и л а р .
Ҳ индустонда „ г и л а ҳ р и й “ деб номлан-
www.ziyouz.com kutubxonasi


208
БОБУ РНОМ Л
ган си ч қ о н л а р ҳам бор. Ф а қ а т дар ах тд а 
я ш а й д и . Д ар а х т устида баланддан паст 
га ҳ а й р а т л а н а р л и д а р а ж а д а тез ва чақ- 
қон ю гуради.
Қ у ш л а р д а н Д и н д у ст о н д а товус тар- 
қ а л г а н . Б ўёқдор (пурранг) ва ж у д а чи- 
р ойли ж они во р д ир . Танаси ран ги ва бе- 
з а к л а р и ч а эмас. 
Гавдаси ту р н ад ек ке- 
л ади, бироқ бўйи тур над ек баланд эмас. 
Н ар и н и н г ҳам , у р го ч иси нин г ҳам боши- 
да й и ги р м а-ў тти зтад ан
икк и -у ч э н л и к
б ал ан д л и к д а ги пари бор. М одасининг бе- 
заги ва бўёғи йу қд и р . Н ар товуснинг бо- 
ш и д а г у л саф с ар р а н г и д а г и ҳ а л қ а бор, 
буйни ч и р о й л и кўкитп рангда. Орқаси- 
нинг бўйнидан пастроқ қисм и сари қ, зан- 
гор (сабза), к ў к ва с и ё ҳ р а н г н а қ ш л а р
б ил ан б езал ган . У сти д аги г у л л а р и ки- 
ч и к р о қ -к и ч и к р о қ гул л ар д и р . О рқасидан 
пастроги то д у м и н и н г у ч игач а ш у ранг- 
л ар д аг и й и р и к -й и р и к гу л л а р б ил ан бе- 
з а л га н . А й р и м т о в у сл ар н и н г дум и бир 
қ улоч ке л а д и ва у л ар н и н г г у л л и к пар- 
лари остида к ал т а, б о ш қ а қ у ш л а р н и к и - 
га ў х ш а г а н я н а битта думи бўлади. Бу 
р асм и й — оддий қ у й р у ғи . У нинг қанот- 
л ар и қ и з и л д и р .
Товуслар Б а ж а в р ва Саводда ва ун- 
дан пастроқда бўлади. У ердан ю қорида
— К у н а р , Л а м ғ а н о т ва б о ш қ а ер л а р д а
у ч р а м а й д и . У ч и ш д а қ и р ғ о в у л д а н ҳам
о ж и з р о қ д и р .
У бир-икки м ар тад ан ор тиқ кўтари- 
л о л м а й д и . У ч и ш г а о ж и з б ў л г а н л и г и
учун ё тоғда, ё ч ангалзор д а я ш а й д и . Яна 
қ и з и ғ и ш у н д а к и , т о в у сл ар я ш а й д и г а н
ч ан га лзо р д а ч и я б у р и л ар ж у д а кўп бўла- 
ди. Товуслар бир қ улоч думи билан чан- 
гал д ан -чан гал га ўтиб ю раверад и. Н им а 
учун у лар ч и я б ў р и л ар д ан зиён к ў р м ай
ди? Ҳ инд устон ли кл ар товусни „ м у р “ дей- 
д и л а р . И м о м А бу Ҳ а н и ф а м а з ҳ а б и д а
ун и н г гўш ти ҳал о л ҳисобланади. Гўшти- 
ни м а з а с и з деб б ў л м айд и, д у р р о ж н и н г 
гў ш т и га у х ш ай д и , аммо т у я н и н г гўш ти 
каби ис та м а й р о қ ей ди л ар .
Я на бу ерда тўти т ар қ а л га н . У ҳам 
Б а ж а в р ва ундан п а с т р о қ д а ги е р л ар д а 
у чрайди. Ёзда тут п и ш и ғ и чоғида Нинг- 
н а ҳ о р ва Л а м ғ а н о т г а учиб к е л а д и . Бо-
ш қ а п а й т л а р и бу ерда у ч р ам ай д и . Тўти- 
лар бу ерда хил м а-х и лд и р. Б и з н и н г ви- 
л о я т л а р г а ол иб б о р и л а д и г а н бир ту ри 
бор, уни га п и р и ш г а ў р г атад и лар.
Я н а бир тури бу тўтид ан к и ч и к р о қ
булиб, уни ҳам г а п и р и ш га ў р г ат ад и л а р . 
Б у т ў т и л а р н и „ ж а н г а л и й “ — ч ан га л зо р
т ў ти си деб а т а й д и л а р . Б у т ў т и л а р Ба- 
ж а в р ва Савод ва ў ш а ер л ар га я қ и н жой- 
ларда кўп. Беш -олти м и н г тў ти бир гала 
бўлиб учади. Б у тў т и л ар билан аввалги- 
л а р и н и н г ў р т аси д а ф а қ а т к ат т а -к и ч и к - 
л и ги д а ф ар қ бор, р ан гл ар и бир хил.
Я н а бир нав тўти бор. У ч ан галзо р 
т ў т и с и д а н ҳ а м к и ч и к р о қ . Б о ш и қ и п
қ и з и л , қ ан о тл ар и ҳам қ и з и л . Д ум ининг 
учи и к к и эн л и к ч а оқ бўлади. Бу турдаги 
ту тил ар ни нг боши сафсар рангидадир. Бу 
тоифа тў тилар гапиритпни билм айдилар. 
У ларни К аш м и р тўтиси деб атайдилар.
Я н а бир т ў т и б о р к и , у ч а н г а л з о р
(ўрмон) тўтиси дек к и ч к и н а бўлади. Тум- 
ш уғи қо р а, бўйнида к а т т а ҳ а л қ а с и бор, 
қ а н о т л а р и н и н г усти қ и з и л , гапиритпни 
я х ш и ўрган ад и. Тўти ва м а й н а г а нима- 
ни ўргатсанг, ш у ни т а к р о р л а й д и , ўзла- 
ри бирор нарсани ўйлаб ай тол м ай д и , деб 
ю рардик. Я қин да м улозимларимдан Абул- 
қ о с и м Ж а л о й и р қ и з и қ н а р с а н и ай ти б
берди. М ана ш у х и л д а г и бир т ў ти н и н г 
қ аф аси ёп иқ экан , тўти: „ Р ў й и маро во 
к у н к и , д ам ги р ш у д а м “ * , деб гапириб- 
ди. Б о ш қ а сафар бир неча гап и р ад и ган
тў т и н и олиб кетаётган к и ш и л а р бир оз 
дам о л и ш учун ў т и р ад и л а р . Й ўловчилар- 
н и н г ўтиб к е т а ё т г а н и н и к ў р г а н тў т и : 
„ М а р д у м р а ф т а а н д , ш у м о ё н н а м е р а -
вед“ **, дебди. Б у р и в о я т л а р н и н г туғри- 
л и г и г а ж авоб бериш р о в и й н и н г зимма- 
сида. Ш ундай бўлса-да, к и ш и ўз қу л о ғи 
билан эш и т м а г у н и ч а , иш они б бўлмас.
У ерда я н а бир нав тўти я ш а й д и . Ран- 
ги ж у д а ч и р о й л и — қ и п -қ и з и л . Ботттқа 
р а н гд а г и л а р и ҳам уч р ай д и . А н и қ эслаб 
қ о л м а г а н л и г и м боис уни ш ар ҳ л аб ўтир- 
м айм ан. Б у қ и з и л т у т и л а р н и н г ранги на 
ш а к л и ж у д а ё қ и м л и , у л а р г а п и р и ш н и
ҳам б и л и ш ар эм и ш . Айби ш у к и , овози 
худди чи н н и с и н и ги н и мис и д и ш га ур- 
ган д ек ёқ и м си з ва баланд ч и қ а д и .
* „М енинг ю аи м н и о ч г и н , д и м и қ д и м "
** „ У к етд и , сиз бор м я й с и а “ .
www.ziyouz.com kutubxonasi



Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   130   131   132   133   134   135   136   137   ...   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish