Ф. М. Аюпова, Ю. К. Жабборова г и н е к о л о г и я

Катта вестибуляр безларнинг яллигланиши.
К а с а л л и к вульвага, уретра- 
га бачадон б ўйни дан й и р и н гт у ш и ш и оқи бати д а ривож ланади. Бу чиқарув 
й ўллари н и н г ял л и ғл ан и ш и ш и л л и қ қ ават ю засида қи зи л доғ кў р и н и ш и д а 
бўлади. Ч иқарув й ў л л ар и н и н г кириш қи см и ёп и ли б қолади ва й и р и н г йи- 
ғилиб сохта абсцесс ҳосил бўлади. К атта ж и н си й лабларн и н г п астки 1/3 
қи см ида ф лю ктуац и я ан и қ л ан ад и . С ўзак да б арто л и н и т кўп и н ч а и к к и то- 
м онлама бўлади, абсцесс йирингли ҳосила бўлиб, без паренхим аси капсула 
қисм и илвираб туради ва б ирикти рувчи тў қ и м а билан ўралади. Регионар 
лим ф а тугунлари о ғр и қ л и , ял ли ғлан ган ж ойда тери ги п ерем и ял ан ган , без 
яқи н д аги тў қи м а б илан бирикади. Ўсма бирдан о ғр и қ ли , ҳаракатсиз ва 
а н и қ чегарали бўлиб қолади.
Я лли ғлан и ш ж араёни сурункали б о сқ и ч и га ўтган ида чиқарув н ай ла- 
ри ёпилиб б артолин б ези н и н г кистаси ҳосил бўлиш и м ум ки н . Бунда ял- 
лиғлан и ш белгилари бўлмайди.
С ўзакли 
вагинит
жуда кам учрайди.
25 — Расм.
И к к и томонлама
сактосальпинкс.
73

---

Юқорига кўтарилувчи сўзак
Эндометрит
60% сўзакли касалларда бачадон ш и л л и қ қавати д а ял л и ғ- 
лан и ш келиб ч и қад и . К асал л и к пайдо бўлгандан сўнг йи ри н гли аж ралм а- 
лар оқади. И к к ал а қўл билан текш и р и л ган д а бачадон оғр и қ ли , катталаш - 
ган, ю м ш оқ к о н си стен ц и ял и . Н авбатдаги ҳайзда эп ители й регенерацияси 
тез юзага ч и қ а д и , баъзан ҳайз орасида қон аж рал и ш и (12-14 кун) кузати- 
лади ва бу о ғр и қ л и бўлади.
Сальпингоофорит.
Кўтарилувчи и н ф ек и и я бачадондан бачадон найига, 
тухумдонга, қорин пардага тарқалади. С ўзакли ж ароҳатланиш найда асосан 
и к к и том онлам а бўлади. Бош ланғич даврида най ш и л л и қ қавати ш иш ган, 
қизарган, қал и н л аш ган . Бурмалар стромасида инфильтратлар, лейкоцит, 
плазм атик ҳуж айралар, лим ф оцитлар кузатилади. Э пителий нин г ҳар хил 
қисмларида жароҳатланиш кузатилади, бурмалар ёпишади. Бўш лиқда экс- 
судат йиғилади. Ф имбриялар ёпиш ади ва н ай нин г ампуляр қисми ёпилади. 
Й ирингли ж араёнда н ай нин г ампуляр ва истм ик қисми ёпилади. Най 20 см 
га катталаш ади, ретортасимон ш аклга киради ва ичида йиринг йиғилади.
С ўзакли ооф ори т сал ьп и н ги тдан кей и н ривож ланади, қорин пардани 
ж ароҳатлантиради ва кейин тухум донга тарқалади . К ири ш эш и ги бўлиб 
ф олли кул ва с а р и қ т а н а ҳисобланади. Й ири н гл и ф олли кулда сохта абсцесс 
бўлиб, у тухум дон паренхим асига тарқал ади ва чин абсцессли адн екситга 
(пиовар) ай лан ад и . С урункали сал ьп и н ги тда н ай н и н г м уш ак қаватида ха- 
рактерли д и стр о ф и к ўзгариш лар ва тубоовариал ўсма бўлади.
Й ири н гли сальп и н го о ф о р и т (п и о сал ьп и н к с) к л и н и к к ў р и н и ш и д а ял- 
ли ғлан и ш ж а р аён и н и н г қўзғалиш и ва ҳайз ц и к л и н и н г бузилиш и бўлади. 
Кўп беморларда каса л л и к натиж аси да ум ум ий ҳолатнинг п асай и ш и , \ а -
рорат кў тар и л и ш и (39° ва ундан ош и ш и ), қонда л ей к оц и тларн и н г ош иш и 
(40-60 м инг) кузатилади. И к к и қўллаб гинекологик текш и ри ш да и к к и то - 
монлама қ ал и н л аш ган , ш иш ган ва пай паслаганд а оғриқли орти қл ар ани - 
қлан ад и (25-расм). Тўлғоқсимон оғри қ лар ва қалтираш юз беради. П ио- 
сальп и н кс ҳосиласида беморлар аҳволи оғирлаш ади (оғри қ м езогастрал 
соҳада куч аяди , кўн ги л ай н и ш и , метеоризм, ахлат тутилиш и).
Эрта б ош лан ган д а най ф у н к ц и я си н и ти кл аш м ақсадида ял ли ғлан и ш га 
қарш и м аҳал ли й р еакц и ял ар к уч аяди , й и р и н г тарқалм асли ги учун най 
ф и м бри ялари ёп и ш и б қолади. Й ири н гли сал ьп и н го о ф о р и т ва пи осаль- 
пи нкс бир неча ой даврий қўзғалиш ли кечади ва сурункали характерга эга 
бўлади. Л еки н и н ф е к ц и я н и н г вирулентлиги кучли бўлса, й и р и н г қи см ан 
қорин б ўш лиғига туш ади, ўтки р к а сал л и к кўри н и ш и юзага ч и қад и . Қ ин 
орқали текш и р и ш д а бачадон ёнбош ида ялли ғлан и ш ўсмаси ан и қ л ан ад и . 
Тухумдонда ял л и ғл ан и ш ҳайз ф у н к ц и я си б узилиш ини юзага чикарад и .
В.С.Колипер (1976) ф олли кул ети л и ш и қ и сқар и ш и н и ва ҳайз ц и к л и ўэга- 
риш и н и ай ти б ўтган. С ари қ тана ж ароҳатланиш и узоқ вақт ҳайз оралиғи 
даврида қон кетиш ига олиб келади. Й ири н гли салъпин ги т репрод укги в 
ф у н к ц и я с и н и н г б узилиш ига, яъни б еп уш тликга олиб келади. Ў ткир сў- 
закда эрта даволаш оқибати иж обий, сурункали да аъзо ф у н к ц и я с и н и н г
ти к л а н и ш и кам учрайди.