Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

1 1 - 6 0 8

---

д а м н д а
ме . \ р-ша фцат ва с а хинлик курсатиб д у ш м а н - 
кинг ишонч и ни 
козоииб, у билан 
д у с т л а ш с а булади,
деган фмкрни илгари суради.
М у т а ф а к к и р уруш ва ж а н ж а л л а р г а к а р ши
щ л
ва 
до 
нолик 
б ил ан уй л а б иш тутншии к а р а м а - ц а р ш н цуя- 
ди. У к и ши л а рн и хар к а нд ай ж а н ж а л ч и^ишига пул 
ма сликка, токи тинчлик туррисида сулх тузпш нм- 
конияти 
бор экан, урушни б о шл а м а с л и к к а чацирадн,
Хусайн Воиз Кошифий д у н ё ц а р а ш и д а ахлоцшунос- 
л и к м у а м м о л а р и мухим уриннн э га л ла а д и .
К ошифий 
«Ахлоцк Мучении й» а с ар и да ахлоцшунос- 
лик нк махсус фан тармори с и фа т и да тан олиб, унинг 
в а з и ф а л а р и н и б ел гил а б беради. Унингча, ахлоцшуное- 
лкк. куирок а мад ин
ф а й л а р
туркумнг а 
кириб, унинг 
асосий вазпфнсн яхши ф а з и л а т л а р и п
касб 
ц нл ишд ан 
ибо par. Кошифий ахлоцнн ки ши ла р ур тас нд аг н муно- 
с а ба т л а р ва ул арн и нг к уи да л ик тур му шп д ан ^ ндкради.
К ошифий уз з а м о н д о шл а р и
сингарн, 
а хл оц а ^ л г а
буйсуииши лозим, деб хисоблаб,
щ л
ва унинг объектив 
дунёни бил и шд аги ролнга к а т т а б а^ о берди. У асар- 
л а р и д а ахлокий м у а м м о л ар н и ^ а л к ил иш да инсоннинг 
а^лий ф а з и л а т л а р и н и ц у лл а ш г а нитилди.
К ошифий илм-фаннннг а ф з а л л и к л а р н , \а^нда гапи- 
риб, уни ж а м и я т т а р а ^ н ё т и учун фондасн к а тт а экан- 
л и п ш н т а ъ кн дл ай дк . У барч ан и нлмнн э га л л а ш г а , та- 
б иа т снрларини ур ганишг а ча^иради. Кошифий фа н л а р-
ни к а з а р и н ва а м а л н й г а б у ла р
экан, 
куиро^ амал нн 
ф а н л а р г а эътибор беради. Умумаи, Хусайн Воиз Коши- 
фий ф а н л а р и и уч цисмга булади. Биринчиси касб-х.у- 
н а р д а н пайдо 
б ула ди г ан фан булиб, 
уни расмий ёки 
касб - хун ар илми дейилади. Иккинчи фан к у за т нш б и л а к
борли^, исбот ва д а л и л г а мухдож эмас. Учинчн фан эса 
б илим э г а л л а ш билан боглш-; эмас, уни илохин ф а н деб 
ат айд и л ар . Л е к н н у фа н л а р н и нг
^а р
бир 
т уркумнг а 
цайси ф а н л а р киришини ани^ айтнб бермаган.
Унинг 
а й ти ши г а ^ а р а г а н д а , и лм- фан бойлик т у п л а ш восигаси 
б улмаслиги, б ал ки к и ши ла рн и охиратга, яъ ни у дунё г а 
т а й ё р л а ш г а ё рд ам бериши лозим. .
У « а м а л д а ^ у л л а н м ай д иг а н билим жони йущ т а н а г а
ухшайди. Б и л и м д а р а х т д ир , а м а л эса — унинг меваси- 
д и р . . .
Хосил б ерма нд и г ан шох 
н о с о р л о м
б ула ди» д е б
т а ъ к нд л а йд и. Ал б ат та, боища Шарь; м у т а ф а к к н р л а р и
сингари Кошифий хам билим ва иш, х ар ак а т н ин г ^ з а р о
а л о^а си ни тор ма ънод а тушунади. У а м а л нё т д е г ан д а
162

---

■jiii аввало,
к иши л ар н ин г таъ ли м- тарб ия еи , ул ар н и нг
х а т ги- ;< а р ак а т и ни ту шу н а д и.
Коши фи й кун й и л л а р Xpipor м а д р а с а л а р » д а т а л а б а -
л ап га д а р е
берди. Шунинг учун х ам унинг рпсола- 
л а р и д а
т а ъ ли м - т а р б ия г а
оид 
ф и крл а рн и
к у п л аб
уч ратами з. Б о л а л а р н ц т а р б и я л а ш д а ма кт а б ва муал- 
лнмиииг роли ка ттад нр, Кошифий, гарчп ул арн и нг бо­
ла т арб н я с и д а г и ролига 
Ю1\ори 
бахо берг ан булсада,
унинг б ол а л а р н и уки ти ш ва т а р би я к и л иш услуби На -
вонй -эа Д а в о ни й д у нё к а р а ш и д а н бирмунча фар к i^n- 
лади.
Кошифий б ол а л а р н и
ёшли кд ан
б о шл аб ул арн и нг
ко б н ли я тиг а 
цараб
муа йя н ка с б -^ у на р г а ургатиш л о ­
зим, деб ^исоблайди. Агар бола бирор к а сб г а ^ из н к и ш 
бплдиреа, унга 
к е ра к л и 
ш а р т - ш а р о и т л а р н и
я ра тнб
бериш керак.
Кошифий шахенннг ахлокий к а мо л а т н д а яхши фа- 
:>нла гларнн э г а л л а ш и лозимлиги 
м а еа л а с иг а кенг тух- 
талади.
Ма ъ лу м ки , энг му.хнм ахлокий т у шу н ч а л а р д а н бири 
адоладдир. Кошифий адолатни кенг м а ънод а тушуиа- 
дн, у н и л и с о н ш ш г ахлокий м а л а к а л а р и н и ю кс ак ша кл и
си фа т н д а талцин килади. Аг ар а д о л ат м у т л а к ф а з и л а т
булса, лшеоннннг б ош^а ху сус ия тл ар и унинг хизматко- 
ри хисобла нади. Унингча, « а д о л ат — энг яхши ф а з и л а т
булса, а до ла т е из л ик эса энг тубан ва я р а м а с иллатдир».
Кош-ифиннинг т а ъ к и д л а ш и ч а , а д о ла т — бу ки ши ла р
уртас ид аг и тенгликни и а з о ра т килишдир. Б и р тоифа 
иккинчи тонфа устида тазиик; у г ка з мае ли г и, зуравон- 
л и к цилмаелнги лозим. Ад олатнинг
^уку^нн 
томони 
Куръон ва ш а р и а т
1
^онун-цоидаларига 
еузеиз 
а м а л
хи ли шд аи иборат. У а д о л ат тушунчасини ф а к а т ахло- 
]\\т,
-^уцуцнй талцин ки ли ш б илан чекланиб кол м а е - 
дан,- : унинг сиёсий томонига .\ам эътибор беради. Ад о л ат
сиёсий 
тушунч а 
с и фа т н да
д а в л а т н и
оцилона бош- 
к а ри ш и и билднриб, д а в л а т б о шл и^ ла ри н нн г фаолия- 
т и г а бахо б ер и шд а асосий мезон булиб х из ма т - ци л а д и.
Коши фц й а д ол атн и м а м л а к а т фаровонлиги, хазиианинг
маъмурлиги, бонлнкнинг купайиши, ша.^ар ва кншл о ^- 
л а р н и г у л л а б - я ш н а ш и б илан боглайди. ^ а е р д а ад ол ат-
с и з л и к д у к м сурса м а м л а к а т т а н а з з у л г а учрайди, ха л ^ -
нинр.: а^воли ё мо нл ашад и. У и одшо хла р ни н г д ав л а т н и
б о ш ^ а р и ш й ул л ар иг а т у х т ал а р экан, уни табибга, фу- 
^ а р о д а р н и эса беморга ух ша тад и.
163

---

К о ши фи й я х ш и л и к ва ёмонлик хацида ^ а м уз фик- 
рини билдирган. Унинг т у шу нч ал ар и ж у д а кенг маъно- 
ни ан г л атад и , Ill api \ м у т а ф а к к н р л а р и у л а р о р ц а л и ки- 
ши л арн ин г хул^-одоби, юриш туриши ва хатти - ^ ара-
катини б а х ол аг а н ла р.
На вои й сингари Коши фи й к и ши л а р н и яхши ва ёмон- 
га а ж р а т а д и . У к иши л а рн и беш г уру^г а булади.
Биринчи гуру^ к и ши ла ри шундай ки ши л ар к н , у л а р
т а би ат и ва келиб ч и^ишига ку ра яхши ки ши ла р б у ­
либ, доимо х ай р л и и ш л а р б ил ан ш у г у л л аи а д и ла р . Ш у ­
нинг учун у л а р н и ц ул л а б - ц у в в а т л аш зарур.
Иккинчи 
гуру.^дагилар узига я хшил икни раво курнб, б ош ц а л а р г а 
на фи тегмайди. Бу нд а й о д а м л а р н и :\ам к а др л а б , у л а р ­
ни хайрли ишл ар цилишг а у н д а ш керак.
Учинчи гурухга кирувчи о д а м л а р ж а м и я т г а на фой- 
да, на зиён к е лт и р а ди ла р, яъни у л ар та б и а т иг а кура на 
яхши ва на ёмонд ирла р. Ула р ни ^а м яхши и шл а р
1
^и- 
лишга, ё монл и к д а н кочишга ч орл а ш лозим. Д е к и н тур- 
тинчи гурухга кирувчилар, гарчи у л а р ёмонл ик цилма- 
са-да, т а н б е ^ б ери шг а 
лойи(\ о д а м л а р
^исобланади.
Ула рни ёмо нл и кд ан тийилишга д а ъ в а т [^илиш зарур. Бе- 
шинчи гу р у ^д аг ил ар ёмон ва ах л о^с из о д а м л а р булиб, 
ж а м и я т г а ф а ц а т зиён к е лт и р а ди ла р. У л а р г а нисбатан 
ж а з о ч о рал ари ни
1
^уллаш ва ул арн и нг т ар б н я с и б ил ан
шу р у лл ан и ш лозим. Кошифийнинг ю^орида г и муло^а- 
з а л а р и С а ъ д ий
Ше ро з и й
ва 
На воийнинг 
рояларига 
у хш а б кетади. Б у м у т а ф а к к и р л а р ки ши ла р ни ижти мои й
белгиси ва и ш л а б ч и ^ а ри ш г а булган мун о са ба т иг а i^a- 
р а б эмас, б а л ки ахлокий ф а з и л а т и г а ц а р а б т у р к у м ла р -
га б ула ди л а р .
Коши фи йн и нг «Анвари Сухай л и» а с ар и да т а ъ к и д л а -
нишича, киши ^ а н ч а бойлик т ^п л ама си н, у л и м ид ан кейин 
^олиб кетади. Киши
ц ан ча 
б ойликка 
^ирс ^уйса, у* 
шунча т а м а г и р ва очкуз булади. Шу ни н г учун Коши фи й
к и ши л а р н и к а м б а г а л ва б ев а- б е ч о р а л а р г а ра мкурлик 
цилишга, у л а р г а ё рд ам беришг а чациради. «Агар,— деб 
т а ъ к и д л а й д и К оши фи й, — эдфмат ва обруг а эга бу"ла- 
ман деса нг олтинни а рз им а с и а р с а деб бил, чунки ол- 
тинни а р з и м а с н а р са деб 
^исобловчи 
кишиии ^ а м м а
з^урмаг ^и л ад и, э ъз о зл ай д и . Олтинни яхши курган ки- 
шини эса ^ а м м а ^а ц ир ва тубан деб .\исоблайди».
У му ма н олганда, Коши фи йн и нг
ахлокий тушунча- 
| 
л а р и т^ррисидаги роялари уз мо^ият эътибори б ил ан
умуминсоний х а р а к т е р г а 
эга эди. 
К оши фи й
узининг
164

---

«Фу тув в атномайи султоний» номли 
рисоласнда 
Урта 
а с р да Яцин ва У рта Шарк; м а м л а к а т л а р и ^ун арма нд -
л а р и о ра с ид а кенг т а р ц а л г а н ижтимонй-сиёснн, ахло- 
цнн-динин ва м а ф к у р а в и й oiyiM футувватга т у хт а л а р 
экан, бу оцнм т а р а ф д о р л а р и ме^нат ахли ва коснблар- 
нп узар о ёрдам, ме.^р-шаф^ат, 
тенглик, 
фаровонлик,
у з а р о ,\урмат, тугрилик, софдиллик, са докат, инсоний- 
лик, эзгулнк, яхшилик, мехмондустлик, сахийлнк, кам- 
т арл и к, м е ^н а тс е в ар л ик ва б ош^а ахлокий ф аз н л а т л а р -
1
IH э г а л л а ш г а ч а^ и рг ан л н к л а р ин и таъ ки дл ай ди . Коши- 
фийнинг т а ъ ки дл аш ич а , футувват аъзоси ^ а л о л касбни 
э г а л л а г а н
булиши лозим, чунки у 3 ме^нати э ва з ига 
я ш а г а н киши О л л охг а якин туради.
Хулоса килнб айтганда,
Кошифийнинг 
бой илмий 
мероси, айницса, «Ахлоци Мухсиний» ас ари а с р ла р мо- 
б ай ни да асосий к у л л а н м а си фа т н д а ма к т а б ва м а дра -
с а л а р д а фо нд а л а н и б келинди, з и ёл ил а р 
ора с ид а кенг 
т арц ал д и , эскн узбек тил иг а т а р ж и м а ^илинди, ^аттот- 
л а р томонидан куп н ус ха ла рд а кучнрилди, тошбосма- 
л а р д а чоп этплдн. Бул армииг
ха м ма с и
^ у с а й н Воиз 
Кошифийни улкаи ва з а б а р д ас т м ут а фа к к ир эканлиги- 
д а н г уво^лик беради.