Датчиклар

Ротаметр.

Р

1.49. Расм. Ротаметр схематик кўриниши. 1- шиша трубка, 2- харакатланувчи жисм.
отатметрни камчилиги шундан иборатки, уни фақат трубани вертикал қисмига қўйилади, кўрсаткичини масофага узатиш ва регистрация қилиш имкрнияти йўқ, юқори босимли ва юқори ҳароратли муҳитларни сарфини ўлчашда қўллаб бўлмайди. Ишлаш принципи содда, Жисм жойлашган шиша трубка конус симон, жисмни пастки қисми учлик,бўлиб, юқори қисмига спирал симон арикчалар қилинган. Суюқлик ёки газ юқорига қараб окади, Суюқлик ёки газни жисм юқори қисмидаги спирал симин арикчаларидан ўтишида жисм ўз уки бўйлаб айлана бошлайди, Бу ҳаракат туфайли жисм трубкани ўртасига жойлашиб, трубка деворларига тегмайди. Сарф ортиши билан жисм юқорига кутарила бошлайди. Агар жорий сарф камайса у пастга тушади. Бу сарфга мос холда трубкада жойлашиш баландлигини градуировкалаб қўлланилади.


Тахометрик хисоблагич ва сарф ўлчагичлар.
Бу турдаги сарф ўлчагичларда ҳажмий сарф ўлчаниб, трубадан ўтаётган суюқлик ёки газни оқими тезлигига қараб сарф ўлчагични асосий қурилмаси айланади. Асосий қурилмасини шаклига қараб, сарф ўлчагичла ппарракли, трубинали, шарикли, ҳалқали ва бошқача бўлиши мумкин.
Тахометрик айлантирувчи қурилмалар миқдор хисоблагич ёки жорий сарф ўлчагич сифатида қўлланиши мумкин. Уларда фойдаланувчи қисмига хисоблагич механизми уланган. У айланишларни йиғади. Жорий сарфни кўрсатувчи тахометрларда айланувчи механизм енига айланиш частотасини электр сигналига айлантирувчи қурилма қўйилади. Бу қурилма сарфга мос электр сигналини чиқаради. Сигналлни градуировкалаб, жорий сарфни ўлчашда фойдаланиш мумкин.
Массавий сарфни ўлчаш учун тахометрик ўлчагичга жорий ҳароратни ва босимни ўлчаш тизимларини ҳам қўшилади.
Тахометрик сарф ўлчагичлар индивидуал ҳолат учун градуировкаланиши ҳисобига аниқлиги юқори, ўлчаш диапазони катта, ўлчаш натижаларини олиш ва масофага узатиш осон. Камчилиги ўлчанаётган муҳитни босимини маълум миқдорга камайтириши, қўйилиш жойига тўғири участка талаб қилиниши(10D қўйилиш жойини олди томанида, 3D қўйилган жой давомида.), айланувчи қисмини кичрайиши ва подшипникини ишдан чиқиши.
Парркли ва трубинали сарф ўлчагичлар сувклик ва газларни сарфини ўлчашда кенг қўлланилади. Сюкликларни япишкоклик коэффициенти юқори бўлмаслиги керак. Трубинали Сарф ўлчагичлар катта газ сарфларини ўлчашда қўлланилади. Паст сарфларда Трубина айланаслиги мумкин.


1.50. Расм. Трубинали сарф ўлчагичлар.
а- тўрт варақли трубинали сарф ўлчагич, б)- бир оқимли, трубинали сарф ўлчагич. 2,3- оқим тўғирлагич, 4- трубина, 5- айлантирувчи қурилма.

15дан 40 мм диаметрли трубаларда парракли, 50 дан 250 мм диаметрли трубаларда трубинали сарф ўлчагичлар қўлланилади. Трубинали сарф ўтказгичларда 5 айлантириш қурилмаси айланишлар частотасини имьпулсга айлантириб беради. Электр имьпулсларини иккиламчи ўлчаш қурилмасида ифодаланиб, миқдорий сарф аниқланади.

1.51. Расм. Трубинали сарф ўлчагичлар айлантириш қурилмалари.
а) бир ўрамли, б) трансформаторли. 1- ўрам, 2- металл ўзак, 3- неметалл труба, 4- ферромагнит трубина парраги.

Расмда айлантирувчи қурилмани схематик кўриниши ифодаланган. Бу айлантириш қурилмаси трубинани айланишини тебранувчан электр сигналига айлантиради.

1.52. Расм. Камерали трубинали сарф ўлчагич.

Ёпишқоқлиги катта бўлган (55 10^-6 дан 3 10^-4 м²/с) суюқликларни сарфи камерали Трубин сарф ўлчагичлар ёрдамида ўлчанилади. Уларни айланувчи қисмлари овал кўринишида бўлади.