- у и нсон га кураш иш ва ғалаба қозон и ш учун
ёр да м беради ган м устақкам таян ч бўлиш и за-
рур... И нсон ф ақ ат и н со н и я т ов озн деч қачон
ўчмасАнги учун эм ас, балки инсон ў з характери,
қалби бўйича қайғуриш, қурбонликка тайёрлиги
ва м атонатлиги уч ун м ангу барқаётднр».
У. Фолкнерга Нобель мукофотининг берилиши ҳусу-
снда зндциятли ф икрлар билднрилган. «Уни реакци
онер деб аташ ади, - деди ўз нутқида Ш веция акаде-
миясининг аъзоси Густаф Хельетрём У.Фолкнернинг
Америка Жанубидаги н аф р ат в а зўравонлик мавзу-
ларига ҳаддан таш қари қизиқиш ини н азарда тутган
ҳолда. - Агар шундай бўлган ҳолда ҳам У.Фолкнернинг
наф рати айбдорлик ҳисси билан мутаноеиблашади.
Унингдек адолат ва инсонпарварлик қиссига эга
бўлган ёзувчи учун нафрат ётдир. Ш унинг учун
қам унинг Йокнапатофаси уннверсалдир».
У.Фолкнер узок, в а қ т д аво м и д а адаби ётда «Аме
р и к а орзуси»ни тасви рлар экан, руҳ оқсуяклари-
нинг қатор авлодлари - С арторислар, Компсонлар,
М аккалемларни гавдалантирди. Кейинчалик ёзувчи
бундай зодагон уруғлар в а
оилаларнинг туш кун-
лигини кўрсатган. Улар ўрнини принцип сиз Флем
Сноупс эгаллаган. Сноупслар оиласи тўғрисидаги
трилогиянинг биринчиси -
«Қишлоқча» 1940 йилда
пайдо бўлган, кей и н
«Шаҳар» («The Town», 1957),
«Иморат» («The Mansion», 1959) ёзилган.
Ғурурсиз в а виж донсиз, принципсиз в а эьтиқод-
сиз, инсоний ҳиссиётларсиз в а
ож изликни билмай-
диган, айёр, удцабурон, ўзини ўраб турган дунё д а
пулдан бош қа ҳеч н ар са қадрланмаслигини ан и қ
туш унадиган Флем Сноупс У.Фолкнернинг бош қа
қаҳрам он ларидан ф арқли рави ш да, инсоний қад-
риятлар ўрнини чайқовчилик в а совуқ ҳисоб-китоб
алмаш тирган замонавий Америка ж ам ияти уч)ш энг
18
мослаш ган ш ахе бўлиб чиқади. Ш унга қарам асдан ,
Ф .Сноупснинг ж ам и ятд а м авқеи
ортиб бориш ига
ан ъ ан ави й қадри ятларн и ҳимоя қиладиган маҳал-
лий кексаларнинг авлодлари бўлган ўртаҳол бур-
ж уйлар ғалабаеи чек кўяди.
У. Фолкнер Пулитцер м укоф отига сазовор бўлган
сўнгги
«Ўғрилар» («The Reivers», 1962) ром ани наш р
этилгандан бироз кейин отда сайр қилиб ю рганда
йиқилиб туш ади. Ш ундан уч ҳ а ф т а ўтгач, 1962 йил
б ию лда у М иссисипи ш тати н и н г Б ай хели адаги
сан атори яси да в аф о т қилган.
У. Фолкнер сал бўлмаса, модернчи адабиётчилар
қ атори дан ўрин оларди, лекин унинг иж оди да анъ-
ан ави й ли к устун турган.
Бу ёзувчига А мерика адабий зам и н и га Европа-
нинг Ўрта аерлар сагасини
олиб ки рган иж одкор
с и ф а т и д а баҳо бериш ади. Унинг и ж о д и га буюк
ам ерикаликлар -
Эдгар По ўзининг даҳш атли ман-
зараларини м оҳирона тасвирлаш и в а
Марк Твен
юмори билан к а тт а таъсир кўрсатган.
Do'stlaringiz bilan baham: