Бердянського державного педагогічного університету

Анна Пономаренко,
4 курс Інституту філології та соціальних комунікацій.
Наук. керівник: ст. викл. О. Б. Червенко
сватбената обредност на приазовските българи в контекста на традиционния български сватбен ритуал
Изследванията на съвременните български обредни символи са популярни в наше време. Българските традиции свързани с българската сватбата са най-популярните сред младежта и са интересни, актуални за много изследвания. Народните обичаи и празници в бита на българския народ са неотменна част от неговата култура. Те предават историческия опит на поколенията. Носят своята богата символика, която кара човека от дете да заживее с техните достойнства, да бъде носител и продължител на народните традиции, да прибавя нови образци за обогатяването на народното изкуство. Целта на нашето изследване е да отрази съвременното състояние на българските обичаи и обредни символи в българскта културата на територията на приазовска Украйна. Методи на изследването са: описателен и сравнително-исторически.
Сватбата в българската традиция е един от празниците, обвързани с много специфични обреди по годежа, подготовката за сватбата, самата венчавка и времето след нея. В цяла България подготовката и празнуването на сватбата протича по сходен начин, но се повлиява и от обредността на дадения регион. Сватбата винаги е в празничен, обикновено в неделен ден. Двете семейства се приготвят за него, калесват се на гости. В събота преди сватбата и в самия ден на сватбата се приготвя основния сватбен реквизит: сватбените хлябове, сватбеното знаме, кумовото дръвче, сватбените венци. Важен момент е сплитането на косите на невестата, което се извършва от моми винаги в бащиния й дом и символизира преминаването й от моминство към положение на омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни. За тях свободната коса е била символ на свободен човек. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката.
На сплитането на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано преди да се вземе невестата от дома й. То символизира края на ергенството. Под брадата на младоженеца държат бяла кърпа (подарена на момъка от годеницата му), за да съберат всички косми и да се опазят от магия. По време на бръсненето музиката свири, тъпаните бият до скъсване, което е знак, че сватбарите са вече готови за тръгване. Интересни изводи могат да се направят, ако се сравнят сватбените обреди, съхранени в с. Гюновка (Приморски район) с характеристики те на традиционната сватба в България и нейните съвременни трансформации. Съвременната сватба се побира в рамките на няколко часа, като се спазват някои от най-устойчивите елементи на сватбената традиция. В духа на тази традиция, през първата седмица новата семейна двойка трябва да направи посещения на кумовете, и на родителите на булката. Така съвременната сватба е вече само пъстра смесица от традиционни обредни действия и иновации, стари и нови вярвания и много спомени, живи в съзнанието на по-възрастните поколения.
Литература
1. Българско народно творчество : в 12 т. / М. Арнаудов, Хр. Вакарелски. – София : Български писатели, 1962. – Т. 5. – 663 с.
2. Динеков П. Български фолклор / Петър Динеков. – София : Български писател, 1972. – 584 с.