л и й н и эса 1,5—2,0 марта камроқ тутади. Қ орам ол ва
чўчқа гўнглари м уҳит (рН)и билан ҳам ўзаро ф ар қ қила-
д и ва бу кўрсаткич м ос равиш да, 7,8 ва 6,8 га тенгдир
(50-ж адвал).
50-жадвал.
Қорамол ва чўчқа
гўнгларинннг
центрифугада ажратилган таркибий
қиснларининг кимёвий таркиби, ҳўл массага нисбатан %
( В. А. Дёмин, 1990)
Кўрсаткичлар
Қорамол гўнги
Чўчқа гўнги
ажра-
тилма-
ган
ҳолда
қаттиқ
фрак
ция
суюқ
фрак
ция
ажра-
тилма-
ган
ҳолда
қаттиқ
фрак
ция
суюқ
фрак
ция
Сув
93,2
78,7
96,7
92,3
71,0
95,3
Қуруқ модда
6,8
21,3
3,3
7,7
29,0
4,7
Органик модда
4,6
14,2
2,4
4,5
19,9
3,2
pH
7,4
8,5
7,7
7,2
8,5
7,5
Ялпи азот
0,27
0,35
0,24
0,54
0,78
0,50
Фосфор
0,05
0,14
0,03
0,23
0,46
0,06
Калий
0,25
0,23
0,24
0,30
0,28
0,32
Кальций
0,22
0,57
0,14
0,24
0,77
0,18
Магний
0,05
0,11
0,04
0,06
0,29
0,02
Тўш ам асиз гўнг таркибидаги углероднинг азотга н и с
бати 8— 10:1га тенг, қайсики тупрокдаги гумус микдо^
р и н и н г ўзгариш ига ўзига х ос таъсир кўрсатади.
Органик м ассаси эквивалент микдорда олинган тўша-
м аси з гўнг тўш амали гўнг ҳосил қиладиган гум уснинг
60% ини беради.
Тўшамасиз гўнг миқдорини ҳисоблаб топиш. Тўш ам а-
си з гўнг м ик дори н и қуйидаги формулалар ёрдам ида
ҳ и собл аб топ и ш мумкин:
i
n/~,r
_ қаттиқ модда+сийдик ■
К- М
L я с г
1000
;
қаггиқ модда+сийдик+сув К М ,
Бу ерда:
қатгиқ модда + си йдик (1) ва қатгиқ модаа +сийдик+сув
(II) — бир кеча-кундузда бир бош чорва молидан олинадиган
ахлат ва ювишда ишлатиладиган сув микдори,
кг
(51-жадвал-
дан олинади);
К — оғилда боқиладиган давр,
кун;
М — подадаги моллар сони,
дона;
1000 -
м
3га айлантириш коэффициенти.
51-жадвал.
Турли жинс ва ёшдаги битта чорва молидан бир кеча-кундузда
олинадиган тўшамасиз гўнг микдори, кг
(В. А. Дёмин, 1990)
Қорамол
Чўчқа
Мол
Нам
Гўнг
Мол
Нам
Гўнг
гуруҳи
лик,
микдо
гуруҳи
лик,
микдо
%
ри,
кг
%
ри,
кг
Наслдор
90
40
Эркак чўчқа
89
11
буқалар
Сигирлар
90
55
Она чўчқа
91
9
Ғунажин ва
90
27
Чўчқачалар
86
2,4
таначалар
4 ойлик бузоқдар
90
8
40—80 кг ли
бўрдоқилар
87
5,1
Бўрдоқилар
90
35
80 кг дан зиёд
бўрдоқилар
87
6,6
М еъ ёри й кўрсаткичлар асоси д а бал ан с ҳ и со б и н и
қўллаш йўли би лан ҳам 1 йил давом и да олинадиган
тўш ам аси з гўнг м икдори аникданади:
Т Г = [ (Қ — Й ) ■
+ й ] - 1 0
Бу ерда:
Т. Г — 90% намликдаги тўшамасиз гўнгнинг йиллик м ик
дори,1
т;
К. — йиллик рациондаги қуруқ модца,
т;
Й — озиқлантириш даврида исроф бўладиган қуруқ мод
да (белгиланган озуқанинг тахминан 5—10%и),
т;
К — озуҳанинг ҳазм бўлиш коэф ф ициенти, % (қора мол
лар учун — 60, чўчқалар учун 70);
10 — ҳайвон ахлатлари таркибидаги қуруқ модда, %.
Тўшамасиз гунгни сақлаш. М уайян ш ароитлардан ке
л и б чиққан ҳолда тўш ам асиз гўнгни 2 ой дан 6 ойгача
сакдаш м ум кин. Бу мақсадда ф ерм а ол ди ва дала гўнг -
сакдагичлари қурилади. Ф ерм а олди гўнг сакдагичлари-
н и н г си ғи м и 500—5000 м3?а тен г бўлса, дала гўнг сақ -
лагичларининг си ғи м и гўнгланиш и керак бўлган м ай-
дон лар ю заси ва гўнг меъёрига боғл и қ равиш да танла
нади. Бир б о ш м олдан 6 о й м обай н и да тўпланадиган
тўш ам асиз гўнг учун 12 м
3
ҳажмли гўнг сакдагич талаб
этилади.
Ф ерм а олди гўнг сакдагичлари қувурлар ёрдам ида
дала гўнг сакдагичлари билан бирлаш ти ри либ, м айда
лаш ва аралаш тириш мосламалари билан таъм инланса,
улардан оли нади ган сам арадорлик ю қори бўлади.
Т ўш ам аси з гўнг сакдаш ҳовузларини нг туби ва ён
деворлари бетон лан и ш и л ози м , акс қолда о зи қ м одда
ларн и нг ш и м и л и ш и , си зот сувларининг кўтарилиш и ва
ёғи н -соч и н л ар таъсирида сую кданиш дар аж аси н и н г о р
тиш и кузатилади.
Т ўш ам аси з гўнг таркибидаги о зи қ м оддаларн ин г
й ўқолиш и (6 — 15% азот, 6—26% органик м одда) тўш а-
мали гўнгдагидан сезиларли дараж ада камдир.
Тўшамасиз гунгни қўллаш. Т ўш ам асиз гўнгни иш ла-
тиш да би р неча хил техника ва м ослам адан ф ой дал ан и
Do'stlaringiz bilan baham: |