- -
АМАЛИЙ МАШҒУЛОТЛАРИ
АМАЛИЙ МАШҒУЛОТ -1.
ФАЗОВИЙ КОНСТРУКЦИЯЛАРДА ИШЛАТИЛАДИГАН МАТЕРИАЛЛАРНИНГ(ТЕМИРБЕТОН) ФИЗИК-МЕХАНИК ХОССАЛАРИ.
Бугунги ҳаётимиздаги ўзгаришлар, олий ўқув юртлари профессор-ўқитувчилар олдига хамда бугунги талаба-эртанги мутахассислар олдига масъулиятли вазифалар юклайди. Жумладан қурилиш соҳасининг мураккаб масалаларини еча оладиган муҳандислар, лойиҳачилар архитекторлар олдида бозор иктисоди талаблари асосида арзон, мустаҳкам, замонавий талабаларга мос бино ва иншоотлар лойиҳаларини яратиш масалаларини қўяди.
Юртимизда узоқ ўтмишда ҳам меъморчилик жуда тараққий этган. Меъморий ёдорликлари билан дунёга машҳур юртимизда гумбазларнинг жуда кўп турлари яратилган.
Гумбаз-кобик ёпмалар фазовий темир-бетон конструкциялар ичида энг самаралиси хисобланади. Уларнинг хилма-хил конструктив ечимлари катта ораликларини ёпишга мулжалланиши билан бир каторда чиройли меъморий куринишга хам эга.
Гумбазлар айлана, эллиптик ва полигонал тархдаги хар хил бинолар ва турли иншоотлар ёпмалари учун, (спорт мажмуалари, кургазма заллари, театрлар, бозорлар, лабораториялар, саноат бинолари, резервуарлар ва бошкаларда) кулланилади.
Конструктив ечимига кура гумбазлар бир неча турга булинади: юпка, силлик гумбаз-кобиклар, меридиан, меридиан ва халка йуналиши ковургали гумбазлар.
Гумбаз ёпмаларни куллашда меъморий, технологик талаблар хамда техник-иктисодий курсаткичларга алоҳида эътибор берилади. Жумладан материалларнинг кам сарфланиши, ёпмани бир хил элементлардан тайёрлаш ва монтаж килиш, узок муддатга чидамлилик, конструкцияни куллашда кам харажат талаб килиниши хамда танланган конструктив ечимнинг таъсир этадиган юклар характерига мос келиши имкониятларини топишдан иборат.
Юкорида келтирилганларни хисобга олган холда муаллифлар олдида турган максад ҳам бугунги талаба ва магистр эртанги мутахассисларга гумбазларни ҳисоблаш ва лойиҳалаш ишларида услубий кўмаклашишдан иборатдир.
Гумбаз-қобиқларнинг зурикиш кучлари
1-Илова
Юкланиш схемаси
|
|
N1
С ф е р и к
|
|
|
|
|
|
Қобиқнинг ўзгармас қалинликдаги хусусий оғирлигидан. g, кН/м2
|
|
|
|
Шунингдек, қобиқ қалинлиги қ 1 қ
қ (0 - 1) қонуният билан ўзгарса
|
|
|
|
Горизонтал текис тақсимланган юкдан
р, кН/м2
|
|
|
|
Ўзгармас босимдан
р, кН/м2
|
|
|
|
Гидростатик босимдан, зичлиги , кН/м3
|
|
|
|
|
N2
|
Nк
|
V
|
Эслатма
|
|
ё п и қ қ о б и қ
|
|
|
|
|
|
|
|
Ўтиш чоки
= 51049'' бўлса
(N2=0)
|
|
|
|
|
Қобиқ бирлик юзасининг оғирлиги:
g1–юқорисида;
g0–пастида
|
|
|
|
|
Ўтиш чоки
= 450 бўлса
(N2=0)
|
|
|
|
|
Юқориги белги – ички, пасткиси – ташқи босимга тегишли
|
|
|
|
|
=0 бўлганда
N1=N2=
=
| 1-илова давоми
1-илова давоми
Юкланиш схемаси
|
|
N1
|
|
|
|
С ф е р и к
|
|
Қобиқнинг ўзгармас қалинликдаги хусусий оғирлигидан. g, кН/м2
|
|
|
|
Горизонтал текис тақсимланган юкдан
р, кН/м2
|
|
|
|
Фонар ҳалқадаги юк
Рф, кН/м
|
|
|
|
|
|
К о н у с с и м о н
|
|
Қобиқнинг ўзгармас қалинликдаги хусусий оғирлигидан. g, кН/м2
|
|
|
|
Горизонтал текис тақсимланган юкдан
р, кН/м2
|
|
|
|
Гидростатик босимдан, зичлиги , кН/м3
|
|
|
|
|
|
|
|
= (const),
r1 = ,
r2 = a ctg,
r20 = A ctg
|
|
|
|
|
|
Чегаравий ҳолатларнинг биринчи Rs Rsw, Rsc ва иккинчи
Rs,ser қ Rsn МПа гуруҳлари учун стерженли арматуранинг ҳисобий қаршиликлари
аршилик кўрсаткичлари
|
Арматура синфи
|
А-I
|
А-П
|
А-Ш диаметри, мм
|
А-IIIв назоратли
|
A-IV
|
A-V
|
A-VI
|
6...8
|
10...40
|
фақат узайиш
|
узайиш ва кучланиш
|
Бўйлама арматуранинг чўзилишга қаршилиги, Rs
|
225
|
280
|
335
|
365
|
490
|
450
|
510
|
680
|
815
|
Кўндаланг арматуранинг чўзилишга қаршилиги, Rsw = Rs,inc
|
175
|
225
|
285
|
295
|
390
|
360
|
405
|
545
|
650
|
Қисилиш қаршилиги, Rc
|
225
|
280
|
355
|
365
|
200
|
200
|
400
|
400
|
400
|
Чўзилиш қаршилиги, Rs,ser = Rsn
|
235
|
293
|
390
|
390
|
540
|
540
|
590
|
785
|
980
|
Чегаравий ҳолатларнинг биринчи Rs Rsw, Rsc ва иккинчи
Rs,ser = Rsn МПа гуруҳлари учун сим арматуранинг
ҳисобнй қаршиликлари
Арматура синфи
|
Армату-ра диаметри, мм
|
Чўзилиш қаршилиги
|
Қисилиш қаршилиги, Rc
|
Чўзилиш қаршилиги, Rs,ser = Rsn
|
бўйлама
арматура, Rs
|
кўндаланг арматура, Rs,w = Rs,inc
|
Вр-I
|
3
4
5
|
375
365
360
|
270/300
265/295
260/290
|
375
365
360
|
410
405
395
|
B-II
|
3
|
1240
|
990
|
400
|
1490
|
4
|
1180
|
940
|
400
|
1410
|
5
|
1110
|
890
|
400
|
1335
|
6
|
1050
|
835
|
400
|
1255
|
7
|
980
|
785
|
400
|
1175
|
8
|
915
|
730
|
400
|
1100
|
Вр-II
|
3
|
1215
|
970
|
400
|
1460
|
4
|
1145
|
915
|
400
|
1370
|
5
|
1045
|
835
|
400
|
1255
|
6
|
980
|
785
|
400
|
1175
|
7
|
915
|
730
|
400
|
1100
|
8
|
850
|
680
|
400
|
1020
|
К-7
|
6
|
1210
|
965
|
400
|
1450
|
9
|
1145
|
915
|
400
|
1370
|
12
|
1110
|
890
|
400
|
1335
|
15
|
1080
|
865
|
400
|
1295
|
К-19
|
14
|
1175
|
940
|
400
|
1410
|
Арматура арқонларининг(канат)турлари
Арқон
синфи
|
Диаметри, мм
|
Кўндаланг кесимнинг ҳисобий юзаси, см2
|
Арқоннинг назарий массаси, кг
|
арқон
|
алоҳида сим
|
К-7
|
6
|
2
|
0,227
|
0,173
|
9
|
3
|
0,510
|
0,402
|
12
|
4
|
0,906
|
0,714
|
15
|
5
|
1,416
|
1,116
|
К-19
|
14
|
2,8
|
1.287
|
1,020
|
К2х7
|
18 *
|
3
|
1,019
|
0,801
|
13
|
2
|
0,678
|
0,583
|
К3х7
|
20
|
3
|
1,527
|
1,209
|
16,5
|
1,5
|
1,031
|
0,795
|
|
|
|
1,419
|
К3х19
|
22
|
2
|
1,809
|
|
Темирбетон конструкцияларнинг ёриқбардошлигига қўйиладиган талаблар тоифаси
ҳамда арматурани сақлай оладиган ёриқлар кенгайишининг
чегаравий қийматлари аcrc1 ва асгс2 мм
Конструкциянинг ишлаш шароити
|
Арматура синфлари
|
А-I, А-II, А-III, А-IIIв ва А-IV синфли стерженли; В-I ва Вр-I синфли сим арматура
|
А-V вa A-VI синфли стерженли В-II, Вр-II, К-7 ва К-19 синфлисим арматура, диаметри 3,5 мм ва ундан ортиқ
|
В-II, Вр-II ва К-7 синфли сим арматура, диаметри 3 мм ва ундан кам
|
1. Ёпиқ бинода
|
3-тоифа
|
Do'stlaringiz bilan baham: |