А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев



Download 11,73 Mb.
Pdf ko'rish
bet183/232
Sana01.07.2022
Hajmi11,73 Mb.
#721816
1   ...   179   180   181   182   183   184   185   186   ...   232
Bog'liq
Qurulish Konstruksiyalari A.A. Ashrabov 1988


§
Г-
|
1
1
Он
ч
§
си
0
I
9
К*!
о
§
<
<
о
«
ч
и
со
0
1
3,
7
1
2
,9
»>
X
Л
и
с
т
5-
16
1
1
V
I
с
из
ч
к
•в*
Л
и
с
т
6- 

I
1
1
1
си
Е
00
С'Г
1
!
00
ка
2
ХГ
444,0
45
8,
7
18
0,

_
1
8
0
,3
К’
2
й
41
2,
8
425,2
1
6
0
,2
1
6
0
,2
к
о.
ч
2
2
1 ^ 
о
А
р
м
ат
ур
а 
п
у
л
а
т
и
II 
к
л
а
с
с
ю
см
0
4
07
,6
4
20
,0
1
1
л
сх
н
§
Си
<

0
5,2
5,
2
1
6
0
,2
1
6
0
,2
1 ■
Ж
а
м
и
3
1
,2
-
33
,5
сГ

о '
см


к
л
а
с
с
СО
-0
СМ
СО
3
3
,5
1
1
<5
СО
0
I
1

2
0
,1
ю в н б ш хнэмэхге
Ф
М
1
Ф
М
2
Ф
М
З
Ф
М
З
а
ч
о
ч
с
н
к
из
$


Э ле­
мент
марка-
си
Поз.
Э ски з ёки кесим
А
р
м
а
т
у
р
а
д
и
а
м
е
т
р
и
ва
к
л
а
с
с
и
У
зу
н
л
и
ги
,
м
м
Сони
КМ
12
8
9
1290
3 5 0

8 9 0
6
7
0
22А-1II
3480
3
1 3 6 0
Жойиг.а 
\
к,ара6 
1810

у 
букилсин
8А-1
3610
84
10
11
10 50
70
8А-1
1160
6
/
8А-1
580
20
-
10.54- раем. С тер ж ен л ар ведомостини т у з и ш г а мисол
КР1;.КР2
3

Ф6А.Г
К -
т
I
\ и
Р
|
%
1
3-
ЗОО [
;д д о

Щ
ш ш . Т :
7*<60 <5150
2180.\
к -
.1-1
КР1у'Н!Н № 2у< щ н
Г
фуяш
ч
£ 5 * " V- 
АЙ'
V .?
Ф'гвлт
/ГП1-
10 55- раем. А р м а т ур а каркасининг чизмасини расмийлаштириш 
246


Н а р е з к а  
2 5 0
М НГ
<р20А1
1_ 
-500x8
•а
I
5
Т'О
790
150
80 у 160

300
60
\ г г 
\ ±
М№ Гайка
МН2
т р . 4 0 x 3 ,5\
_ 6
__х
<р12АШ
.
=т1
в0\ 
2 4 0
\80\
400

1 0 .5 6 -раем. Буюмнинг таркибий кисмлари буйича йигма чизмасида у л ч а м л а р
в а бошща, маълумотларни тасви рлаш га мисоллар
нинг к ласслари ва ма рка ла ри, а р м а т у р а э ле ме нт ла ри билан 
1
^уйма 
д е т а л л а р г а тегишли к онс труктив муло.^азалар х,исобга олинади. 
А р м а т у р а лойидасида ( а р ма т у р а н и о р т щ ч а сарф ^илмаган ^олда 
энг к у п ^ у л ла н и л а аи г ан профиллари м а в ж у д б у л м а г а н и д а у л а н ­
ки ^анда йла ри билан алмаштириш туррисида к у р с а т м а л а р ке лт и-
риш к е р а к .
10.7-§. ТЕ М И Р -Б Е ТО Н К О Н С Т Р У К Ц И Я Л А Р РИВОЖИНИНГ
И С Т Щ Б О Л И
Бетон билан темир-бетон бизнинг м ам л а к а т и м и з д а асосий 
^ урилиш материали ^исоэланади. С С С Р Ма рказ ий статистика 
бошцармаси м а ъ л у мо т ла р и г а к у р а м амла ка т и ми з д а йирма темир-
2 4 ?


'бетон ишлаб ч щ а р и ш билан э н д и л и кд а 6000 г а яь;ин к ор хо на
ва саноа т тармоь;лари банд.
Й и г м а темир- бе тон саноати у т т и з йил р и в о ж л а н и ш и д а и н д у с ­
трия нинг т е х н и к а ж и ^ а т д а н энг юк с а к д а р а ж а д а т аъмин ла н га н 
т а р м о г и г а айланди. У сони, х од и м ла рй , асосий ишлаб чи^ариш 
фондларининг ба^оси ва т ай ё рл а на д и г а н ма ^ су л от ла р н и н г х а ж м и
ж и ^ а г д а н к у р и л и ш м ат е р иа л ла р и в а к о н с т р у к ц и я л а р и ишлаб чи- 
^ а р а д и г а н боцща т а р м о ^л а рг а нисбатан у с т у н т у р а д и . Йигма т е ­
м ир - б е т о н саноатининг ри в о ж т опишида к у п л а б ишлаб чиь;ариш- 
нинг ил ми й - т е х ни к а асосларини барпо этиш, йигма т емир- бе тон 
к о н с т р у к ц и я л а р ишл ат и ш ва олимларимиз нинг бетон ва т е м и р - б е ­
тон к о нс тр у к ци я ла р н и ч е г а ра ^ола т ла рга дисоблаш со^асида эриш- 
ган ю т у к л а р и м у ^ и м роль у йиа ди. Йи гм а темир-бетон к о р х е н а -
лари м а ^ с у л о т л а р и н и н г н о м е нк л а т у р а с и т у р а р - ж о й , г р а ж д а н ва 
цишло^ х у ж а л и г и ишлаб чи^ариши ^ у р ил ишла ри у ч у н т емир-
бетон к о нс т р у кц и я л а р и н и типла рг а а ж р а т и ш ва ун и ф и к а ц и яла ш-
г а асосланган- Бу к о р х о н а л а р э н д и л и кд а ц у р и л и шл а р у ч у н фа- 
Кат у н и ф и к а ц и яла шт ир илг ан к о н с т р у к ц и я л а р ишлаб ч и ^ а р м о^ д а .
Б уюм ла р ни н г ч е к л а н г а н н о м е нк л а т у р а с и у ла р ни к у п л а б и ш ­
л а б чицаришни т а ш к и л этиш, иш у н у м и кщори б у л г а н асбоб- 
у с к у н а л а р д а н фойда ла нг ан ^ ол да м е ха н и з а ц и я н и к е н г ми к ё с да
ж о р и й килиш, к о рх о н а ла р , ц е х л а р ва айрим т е х н о л о г и к линия- 
л а р н и и х т и с ос ла шт и ри шг а имкон беради.
Са ма р а л и те м ир -б ет он к о н с т р у к ц и я л а р ишлаб чи^ариш цемент,
м е т а л л у р г и я саноати ва н о ру д а цурилиш материаллари саноа т- 
л а р и г а ж у д а бог ли^ б у л ад и . 1950 йи/дчн 1986 йилг ача б у л г а н
д а в р ичида ц е м е нт ишлаб чи^ариш 10 млн. т д а н 147 млн. т г ача 
к у п а й д и , б у н д а ишлаб чицарилган цеме нт н инг к а тта у л у ш и 500 
м а р к а л и п о р тл а нд ц е м ен т га т у г р и к е лг ан , цементнинг у р т а ч а мар- 
к а с и эса 400 г а ч а к у т а р и л г а н .
Бу йиллар моба йнида м е т а л л у р -
г ия нинг я нг и т а р мо ги —а р м а т у р а п у л а т л ар и ишлаб чикзриш б а р ­
по этилган эди. 
Б у н д а ишлаб чицариладиган а р м а т у р а пу ла т -
лари п у л а т п р ок а т у м у м и й ^ а ж ми ни н г 12% г а яцинини т а шк и л
э тди.
Олдиндан з у р и ^ к з н йигма к о н с т р у к ц и я л а р ва б у ю м ла р ишлаб 
чика риш к а т та с у р ъ а т л а р д а р ив ож ла н д и. Б у н д ай м а ^ с у л о т л а р
чикариш ^ а ж м и у р т а ч а з^ар 4 —5 йилда икки ба ра в а р ошга н ва 
дозирг и в а к т д а ч и^ арил аё г га н йигма т емир- бе тон м а ^ с у л о т л а р
^ а м м а х;ажмининг чораг идан ортигнни т а ш к и л эт а ди. ^ о з и р к у -
р у в ч и л а р о л д и г а к у р и л и ш д а ишл ат ил ад иг ан бетон ва т е м и р - б е -
тоннинг сифати д а м д а с амарад орлигини я н а д а ошнриш ма с а л ал а-
ри, х у с у с а н , к у р и ли ш п р ак ти к а с иг а з а в о д л а р д а юкори д а р а ж а
пишик, енгнл ва с е р г о в а к б ет о нл ар да н т а л а о ча н л и к билан т а й ё р-
.ланган юкори д а р а ж а с ам ар ад ор к о н с т р у к ц и я л а р ва бу юмла р,
ишлаб чика риш к о н с т р ук т и в э л еме нтла рнинг огирлигини анча- 
мунча пасайтириш, курилишни, и нду ст рия ла шт иришни ошириш, 
у н и н г ба.^осини пасайтириш, бино ва иншоотларни к у р и ш д а ме>;- 
нат сарфларини ^ а мд а курилиш м уд д а т и н и кисцартиришни к у п ­
л а б . жорий эт ишг а у т иш ма с а ла ла ри к у й и л г а н .
248


Копламаларнинг материал сигими к о н с т р у к ц и я л а р н и н г массас и 
г о я т а к т у а л м у а м м о ( проблема) ^исобланади. Ёпмаларнинг пли- 
т алари 
э н д и л ик да
куп 
к о р х о н а л а р д а ралвирак т у л д и р г и ч л а р
к у ш и л г а н
е н г ил бетонлардан 
т а й ё рл ан а д и;
н а т и ж а д а у л а р -
нинг массас и ■ 30% г ач а к а м а я д и ; юцори 
д а р а ж а с а м а р а д о р
иситкич к у шиб тайёрланиши билан цоплама тусиб т у р у в ч и кон- 
с т р у к ци я с и н ин г орирлиги та х ми н а н и к к и Оаравар к а м а я д и . М а ^ а л -
лий йул билан ишлаб чи к а ри лг ан сифатли ралвирак т у л д и р г и ч л а р
к у ш и б с е р г о в а к ва енгил б ет о нл ар да н тайё рла нг ан ташци д е в о р
панелларининг к о нс т р у кц и я л ар и ^ам ж у д а с а м ар ал и к о н с т р у к -
ция ла рди р.
А г а р цаттик ж и нс л а р д а н ишлаб чика рилг ан т у л д и р г и ч л а р
^ у ш и лг а н юцори д а р а ж а пиши^ бетон ишлатилса, н а г р у з к а к^~ 
т а р у в ч и конс тр ук ц и я ла р ни н г с а ма ра д ор ли г и я н а д а ошиши м у м -
кин. Бетонни класси В40 — В50 д а н В60— В70 гача о ш г а н д а бир 
к а в а т л и ва к у п ка ватли биноларнинг к у ч л и юк л ан г а н к о л он н а л а-
ри, олдиндан юкланг ан к а тта оралицли плиталар, т у с и н л а р , фер- 
м а л а р каби к о н с т р у к ц и я л а р г а бетон 30% г ач а к а м сарф булади, . 
к о н с т р у к ц и я л а р н и н г нархи се з и ла рли д а р а ж а к а м а я д и .
Юцори ма р к ал и пор тл ан д ц е ме н т ишлаб чика рилиши кщори 
д а р а ж а пишик бетонлар и ш л а ти ш га имкон т у г д и р а д и . Олдинда н 
з у р и к к а н т е мир- бе тон к о н с т р у к ц и я л а р ишлаб чи^ариш р ив о жи
юцОри д а р а ж а п и ш ик п у л а т л а р ишлаб ч и к а ри шг а, а р м а т у р а л а р -
нинг с а м а р а д о р хиллари, х у с у с а н , дав ри й профилли юкори д а р а ­
ж а пишик сим, етти симли ва бопща хил п у л а т а р к о н л ар ва 
юкорида эслатиб у т и л г а н юкори д а р а ж а пишик бе т о нл ар ишлаб 
чикаришнинг ривожи билан борланган. Олдинда н з у р и к к а н т е ­
мир-бетон б ор ас и д а ку п c o l a r a м у л ж а л л а н а д и г а н б у ю м л а р —ё п ­
маларнинг ичи б уш килиб и шл ан а д и г ан ва ясси плиталари, буйи
6 м ли к о в у рг а си м он плиталар, ишлаб чицариш к о р х он а ла р и
биноларининг к о п ла м ал ар иг а к е т а д и г а н оралиги 6 ва 9 м ли с т р о­
пило т у с ин ла ри ишлаб ч ик а р и шг а у т и л а д и . Улча мл ари 3 X 1 8 ва 
3 x 2 4 м ли ора лик плиталар ( К Ж С типд а ги ва П симон ке симли) , 
бир к а в а т л и ишлаб чика риш биноларининг колонналари, к у п
к ав а т л и биноларнинг ( 3 —5 ц а в ат ла р и г а к е т а д и г а н ) к ирк имс из
колонналари каби олдиндан з у р и к к а н к о н с т р у к ц и я л а р ишлаб 
чика риш ва к у р и л и ш г а жорий килиш ишлари к е нга йт и р ил ад и .
1^урилаётган бино ва иншоотларнинг к о н с тр у к т и в ш ак л л а ри
с ез и ла рл и д а р а ж а ривож топиши к е ра к . Са ноа т корхон а ла ри 
Курилишида бинонинг. ички р е ж и м и г а ^ у й и л а ди г а н т а л аб ла р
а н ч аг ин а к уча йг и ри ла д и . Б у асосан ишчилар м е ^ н а т циладиг ан 
ша роитларни я х ш и л а ш , к у п д о л л а р д а эса т е х но л о г и к процесс лар 
т а л аб
циладиган з а р у р и й
п араметрларни 
т а ъ м и н л а ш г а х,ам 
борли^дир. 
Ш у н и н г у ч у н
с у н ъ ий в е н т иля ц и я
в а биноларда 
^ а в он инг ^а рора т и билан намлигини бир 
х и л д а с ак ла шн ин г
роли ке ск ин ошиб бормоцда, и н ж ен е р л ик у с к у н а л а р билан етар- 
ли д а р а ж а т а ъ м ин ла н г ан бинолар к улл анил иши к е н г а йт ир ил мо к - 
д а ; б у н д а й , б и н о л а р д а йирик ¡ аб ар ит л и вентиляцион к у ти ла р ва 
к о п л ам ал ар ни н г фе рма ла ра ро б у ш л и г и г а ж о й ла н г а н боища ком-
249


м ун и к ац и я л ар ни н г т а рмо^ланга н шохобчаси булади. Б у х и л д аг и
тенденцияни к ейинча лик цопламаларнинг 
н а г р у з к а к у т а р у в ч к
унификацияла шт ирилган к онс тру к ция ла ри ни т ак оми л ла шт и р ишд а
дис о бг а олиш з а р у р .
Куп ^аватли ишлаб чицариш биноларининг йигма темир-бетон 
конс тр ук ц и я ла р ин и т а к омилла шги ри ш д а в о м этмок;да. Тадкиь^от- 
лар натижалари шуни к у рс ат а д и к и. замонав ий к у п ^ава тли ишлаб 
чицариш биноларининг к упчилиг ида ё п м а л а р г а т у ш а д и г а н наг- 
р уз к а л а р 10 к П а да н ошмаслиги м а ъ л у м
б у л д и . Шу н га к у р а
бу нд а й бинолар баландлигиии 8 —10 ^ а в а т г а ч а к уп а й т и р са булар 
э ка н .
Кейинги в а к т л а р д а саноатнинг турли т ар мо ^л ар ид а ца в а т -
лараро ё п м а г а 60 — 80 к Па г а ч а ва^тли н а г р у з к а т у ш и рс а б у л а д и -
ган,
ю к о р и
ц а в ат и г а тармоги йириклашгирилган колонналар у р -
натиладиган ик ки цав агли бинолар ц у р и л м о в д а .
Бундай бинолар у ч у н ^ у р ил ишд а ц у л ла нил аё т г ан т ипов ой 
к о нс т р у к ци я ла р д а н мумкин цада р к у про^ фойдаланган ^ ол да
йигма темир-бетон к онс т рукция ла рн и ишлаб чиь;иш ж а д а л л а ш -
тирилади.
Юкори д з р а ж а д а пиши^, огир ва енгил бетонлардан (ю^ори 
д а р а ж а м у с т а х к а м п у л а т ишлатиб) т айё рл анг ан н а г р у з к а к у т а -
рувчи темир-бетон конструкцияларни, енгил ва с е р го ва к б е т о н ­
л ар да н енгилла штириб тайёрланган т у с и б т у р у в ч и к о н с т р у к ц и я -
лар, ш у ж у м л а д а н б ир . ца в а т л и бинолар у ч у н м у л ж а л л а н г а н
кесимлари т у г р и б у р ч а к ва дал^асимон ш а к л л а р д аг и колонналар- 
ни; к у п ь;аватли бинолар у ч у н т у г р и б у р ч а к ш ак л д а г и ке симли 
т у т а ши ш жойларисиз колонналар ( 3 —5 ^ а в а г л а р д а ) , ш у н и н г д е к
т у т а ш иш ж о й л а р иг а пайванд ванна ишлатиб бириктирилгаи ко- 
лонналарни; бир к ав а т л и бинолар у ч у н у з у н л и г и 12 м ли тапщи 
д е в о рл ар панелларини; биринчи н ав ба т д а агрессив м у д нт таъс ири-
д а б у л а ди г ан бинолар у ч у н ва таищи паст т е м п е р а т у р а шароит-
л а р и да т у р а д и г а н ку ри лишл ар у ч у н самарали иеиткич ва э л а с т и к
богламлари б у л г а н , у з у н л и г и 6 м ли (олдинда н з у р и к м а г а н ) у ч 
ка тламли панелларни; у з у н ст е н д ла р да о па лу бк а си з т е х н о л о г и я
буйича т а йё рл ан а д и г а н серговак плиталарни; к у н д а л а н г и г а ар- 
м ат у р а ла н м аг а н у з у н л и г и 12 м га ча б ул га н устункоз! Щлар, у з у н ­
лиги 12 м д а н орти^ б ул га н у л а м а у с г у н к о з и ^ л а р даль;асимон 
к е симли усгу н ^ оз и ^ла р ни кенг к у л а м д а жорий ^илиш т а в с и я
этилади.
Т у р а р - ж о й ,
г р а ж д а н
цурилишларида н а г р у з к а
к у т а р у в ч и
к у н д а л а н г д е в ор и б ул га н йирик панелли к а рк а с с и з к о н с тр у к ци я - 
лар самарали эка н лиг и ма ълу м бу лд и. Б у системами к у н д а л а н г
д е во р л а р ^адамини ошириш йули билан я н а д а ривожла нтириш 
на з арг а олинган, Ш у н да п килинганда биноларнинг а р х и т е к т у р а — 
планлаштириш ж и ^ а т д а н
яхп
1
иланиши таъмин лан ади. Х а ж м л и
б локла р ишлаб чиь;арадиган у йс оз лик к ом би н а т а к орхон а ла ри ,
^ у р ил и ш- мо н т а ж ташкилотлари т ажрибаси уйларни з^ажмли бл ок -
л ардан к у р и ш г а я н а д а м к е н г к у л а м д а утиши м у м к и н л иг и ни
к у рс а т д и . Ж а м о а г биноларига, у м у м и й ^оида буйича, ^ оз ирг и
250


в а к т д а к е н г фойдаланилаётган унификаци яла шт ирилг ан йиг ма-
к а р к а с - п а н е л л и к о н с т р у к ци я ла р б ун д а н кейи'н х;ам и шл а ти л ав ер а - 
ди. Ш у билан бирга баландлиг и 2 5 —30 к ав а т л и биноларда бикр- 
лик у з а к л а р и монолитли к;илиб комби н а ци я л ашт и р ил га н с и с т е м а
Куллаш яна д а м м а ц с а д г а м у в о ф щ к е л а д и . Б у н д а й с и с т е м а д а
бинолар сирпанма о п а л уб к а бетон к у й иб ва йирма к а р к а с билан 
к у та р и л а д и .
Й и р м а т е м и р - б е т о н с а н о а т и д а к у п м а с а л а л а р —ишл аб
ч ика ришнинг с ер ме д на тлиг и ва к у п м е т а л л т алаб килишлигини ка- 
майтириш, з а в о д д а т а й ё рл аш д а р а ж а с и х;амда йирма к о н с т р у к ц и я »
лар сифатини к у т а р и ш дозирча д а л килинмаган. Шу н инг у ч у н
к у п ла б к о н с т р у к ци я ла р т а й ё р л а ш д а п о т о к —а г ре г а т д а н процесс- 
ларни имкони борича м а к с и ма л д а р а ж а д а ав т о ма т л ашт и р га н в а
кон в ей е р ла р ишини ж а д а л л а ш т и р г а н р ит м га ку чи ри ш б ел г и л а н-
ган. Б у н г а э ри ш ил г а н д а м е д н а т у н у м д о р л и г и ж и д д и й к у хари-
л а д и , иш.лаб чика риш ма йд онид ан олинадиган бу юмла р к у п а я д и ,
формалар айланиб т у р иши оша ди.
Ко нв ей е р ла р ишининг ритмини т е з л ашт и р иш ишлаб чи^ариш 
м ад а н и ят и ва м а^ с у л от ла р н и н г сифатини оьчириш, бетон а р а л аш -
маларини ё т к из иш ва шиббалашнинг анча т а к о м и л л аш г а н у с у л -
ларини барпо этиш м у д и м вазифальр дисо5лана ди.
Бетонлашнинг янги у с у л л а р и д а у з л у к с и з д а р а к а т л а н а д и г а н
к о нв ей е р ла р т е х но л о г и к линияларнинг асосий типи б ул ад и . Бе- 
рилган п ро г р ам ма буйича ишла йдиг ан ва турли т ранспорт one- 
ра ция ла р б а ж а р а д и г а н к р а н —м и н и п у л я т о р л а р к е н г ишлатилади.
Кон в ей е р да н тайёр м а ^ с у л о т чикариш процессини кискартириш 
у ч у н иссиклик .билан ишлов беришни ку ча йтириш керак- б у л а д и .
Ь у н г а эришиш ма цс а д ид а , ж у м л а д а н , иссиклик таъсир э тт ирма г ан 
д о л д а к и с к а в ацт ичида м у с т а ^ к а м л а н а д и г а н ц е м ен т яр ат и ш у с -
т ид а ишлар олиб борилмок да . Кейинги беш йи л ли к л ар да иссик- 
лик т а р к ат у в ч и н и н г асосий хили бур з ма с , балки э л е к т р э не р гия -
си б улиши м у л ж а л л а н м о в д а . Шу н д а й булиши ма м ла ка т н и э л е к т р -
лаштириш ривожланишининг у м у м и й йу на лишига мос к е л а д и ,
котиш процессларини бошкаришни а в томатлаштиришни осонлаш-
тиради, буюмла рни иссиклик билан ишлашни ж а д а л л а ш т и р а д и ,
м е д н а т шароити яхшиланишини таъминлайди.
Э л е к т р энергияси билан иссиклик бериб и ш л а ш г а у т и ш д а,
ш у б д а с и з , бошк а м а к с а д л а р ( х о н а ла р н и иситиш, т ул ди р ги ч ла р ни
илитиш ва ш . у . ) у ч у н д а м бур ишла т ишда н воз к е ч и ш г а турри 
к е л а д и ,
Ту с инл ар, фермалар, вазмин к олонна ла р каби у з у н у л ча м л и
к о н с тр у к ци я ла р н и с тенд у с у л и д а ишлаб чикариш к у л л а н и л а д и .
С т е н д л а р д а я н а бир с о ^ а —т у т а ш лентани о п а л уб к а с и з в у ж у д г а
ке лтириш со^аси пайдо б у л м о ц д а . Б у н д ай лента к о тг а нд а н кейин 
к е р а к л и у з у н л и к д а б у ю м л а р га кирк иб чики ла ди . К^олиплар б ул -
ма с л иг и, бетон а р ал ашм ан и ё т к из иш в а юзаларни п а р д о з л а ш
процессини а вт ома т ла шт ириш, мех,нат сарфлари 1 , 5 —2 баробар 
ка ма йиши бу методни к е нг ми д ё с д а к у л л а ш имкониятини беради.
251


КПСС XXVII с ъ е з д и д а к а б у л ^илинган „СССРни социал ва 
и^тисодий ривожла нтиришнинг 1986— 1990 йилларга ,хамда 2000 
йилгача б у л га н д а в р г а м у л ж а л л а н г а н асосий й у н а л иш л ар и “ да
л о й ид а - с ме т а ишлари, планлаштириш, а р х и т е к т у р а ва дурили ш- 
га оид фикрларни я х ш и л а ш ма с а л ал ар и к у йи лг а н. Курс атилган 
топширид л ойид а ишларининг д а ж м и н и доимо ошира боришнн 
та к оз о э та ди. Буни да л ^илишнинг энг я х ш и воситаси — лойида- 
л а ш ишларини автома т л ашт и р ишд и р . Лойидалашни а в т о ма т л аш - 
тирйшнинг р и в о ж л а н и ш и с е р ме д н а тли айрим дисобларни авто- 
матла шт иришда н бошла б то дозирг и босцичгача — а в т о м а г л а ш -
тирилган л ойид а л аш с исте ма лари ( С А П Р —сис т е ма а втомати зация 
п р ое к ти р ов а н и я ) я р а т и ш г а ч а к а т т а дав рн и у з ичига олади. Сано- 
ат биноларининг к он с тр ук ц и я ла р ин и л о й и д а л о вч и программа ли 
с и с т е ма г а Ц Н И П И А С С д а ишлаб чицилган „ К о м п л е к с —1“ мисол 
бу ла д и. С ис т ем а б ер ил га н д а ж м планировк а топшириги ва наг- 
р у з к а л а р асосида пойдев орларн инг белги ц у я д и г а н ( м а р к а л а й -
д и г ан ) планлари, бир ка ватли с аноа т биноси барча к о н с т р у к ц и я -
ларининг м он т а ж пла нла ри, спецификация ва т е х ни к- ик ти с р д ий
к у р с ат к и ч л а рн и а в т о м а т и к р а в и ш д а чицариб беради. Система 
юзта п р о г р а м м а д а н к у п к о мп л ек с ни , ш у н и н г д е к , „ М и н с к “ типи- 
д а г и Э ВМ у ч у н лойидасини, информациянинг к о дл анг ан к у т у б х о н а -
си ( Б П И — Б иб л ио т е к а проектной информации) ни у з ичига олади. 
Лойидалашни автома тла штириш XIII б е ш йи л ли к д а я н а д а м ке нг
мицёсда рив ож ла нт ирила ди.

Download 11,73 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   179   180   181   182   183   184   185   186   ...   232




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish