А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев



Download 11,73 Mb.
Pdf ko'rish
bet179/232
Sana01.07.2022
Hajmi11,73 Mb.
#721816
1   ...   175   176   177   178   179   180   181   182   ...   232
Bog'liq
Qurulish Konstruksiyalari A.A. Ashrabov 1988


х у ж ж а т л а р и ва график тасвирларнинг услубини с о д д а л а ш т и -
ришдир; шу нд а й цилинганда уларни б аж а р иш у ч у н керакли. 
мех;нат нисбатан к а м сарф б ул ад и ; боищаришнинг а в т о ма т и к 
системаси ( А С У — ав т о ма т и че ск а я система у п р а в л е н и я ) да фой- 
д аланиладиг аи лойи^а х ;ужжатла рнни машина ё р д ам и да ориен- 
тирлаб б а ж а р и ш г а имкон т уг нл ад и .
Темир-бетон к он с т р ук ц и я ла рн ин г
и ш ч и з м а л а р и н и т у -
зиш системаси монолит темир-бетон к онс тру к иия ла рн и к у та р иш-
д а х а м , з а в о д д а т а йё рла б олиш, кейин т е м и р - б е ю н мах,сулотларни 
монтаж ¡-;илишда х а м ишлаб чика ришнинг )$ар кайси те х но ло гик
ч е г а ра с и д а чизмалардан фойдаланиш цулай булишини т а ъ м ин ла -
ши лозим. Лойи^а т у з и ш д а иш чизмаларинкнг айрим листлари- 
ни к у ш и м ч а иш ^илмага н, ка йт а да н чизмаган ё к и к у ш и м ч а зс- 
ки зла р т у з м а г а н ^ ол да тех н о ло ги к ж и ^ а т д а н кайта ишла шга у з а -
тилиши м у м к и н л иг и таъминланган булиши к е р а к . Темир-бетон 
к о н с т р ук ци я ла р н и н г иш чизмалари у м у м и й м а ъ л у м о т л а р ( т у -
шунтириш хати) д а к у рс а т и л га н бош листдан бошланади, Т емир-
бетон конс тру к ция ла рн инг иш чизмаларида ёк и т у ш у н т и р и ш
х а т и д а к у й и д а ке лтирилг ан у м у м и й т а л аб ла р к у рс а т и л га н б у л и ­
ши к е р а к :
а) бетоннинг пишицлик буйича си^илишга б елгиланган лойи- 
хавий маркас и, айрим л о л л а р д а эса, ш у н и н г д е к , бетоннинг совук; 
бардошлиги ва нам у т к а з м а с л и к марк-аси;
б) ар ма т у р ан ин г хили, профили ва кл ас с и ; з а р у р б ул га н хол- 
л а р д а ( млсалан, паст т е м п е р а т у р а л а р д а б ул а ди г а н ёки чидамли- 
л и к к а ^исобланадиган к о нс т р у к ц и я ла р у ч у н ) пулатнинг ма р к ас и
з?ам к урс ат и л ад и ; ГОСТнинг номери, у б у л м а г а н х о л д а —п у л а т ­
нинг у ш б у х ил иг а белгиланган т е х ни к шартларнинг н ом ер ла ри ,
Г ОСТл ар ё к и а р м ат у р ал ар ни н г товар ма ^ су л от ла р и ( т у р л а р ё к и 
к а р к а с л а р ) га те х ни к шартлар, па й в а ндла нг ан м а ^ с у л о т л а р би- 
р ик у вл ар ин и н г иш шароитлари (паст т е м п е р а т у р а л а р ёки у з г а -
23 6


р у в ч а н н а г р у з к а л а р ) ; п а й в а нд л ашг а тегишли норматив ж у ж ж а т -
лар; м у р а к к а б д ол ла рд а ишлатиладиган ке нг сат^ли а р м а т у р а
ка рк а с л ар ин и тайё рлаш м етодлари ва уни йигиш тартиби;
в) к оррозияга ^арши ва юкори т е м п е р а т у р а т а ъс ирида н х;и- 
моя килиш буйича ( з ар ур б у л г а н л о л л ар д а ) чоралар;
г) иш а рм ат у р ас и учуй, бетон ^имоя ^атламининг ^иймати, 
шу н и н г д ек , а рматуран инг л о й и^ а д а к у рс ат и л га н ^олатини т а ъ - 
минлайдиган ч ек ла г ичла р;
д ) ^исоблаш йули билан б ел г и л а на д иг а н с х е м а л а р , н а г р у з к а ­
лар ва у з и г а х о с таъсир э ту в ч и л а р; б у н д а имкони борича асосий 
к е с и м л а р д а ги норматив ва дисоблаб ани^лана дигаи з урицишлар 
к у рс ат и л га н б ул ад и ,
Йигма к о нс т р у кц и я л ар э леме нтла рининг иш ч из ма л ар и да ёки 
у л а р г а илова цилинадиган т у шу нт ир иш х ат и д а , б ун д а н таищари,
К у й и д а г и ла р к у рс а т и л г а н булиши к е р а к :
а) т а я н ч у ч а с т к а л а р н и н г энг кичик у л ча м ла р и ;
б) з а р у р б у л г а н д а юзага бериладиган пардоз д а р а ж а с и (сифа* 
ти);
в) эл еме нт ла рн и к у т а р ищ ва м он т а ж цилишда илиб олиш 
жойлари, у л ар н и та ши шд а ва т а х л а ш д а тиралиш жойлари;
г ) конс тру кция ла рн и йириклаштирилган ^олатда сифатли йиги- 
лишини т аъмин ла ш у ч у н з а р у р б ул а д и г а н т а м г а (белги) лар кон-
с т р у к ци я л ар ни тайё рлайдиган з а в о д томонидан цуйилган б у л и ­
ши х у с у с и д а г и талаблар;
д ) у с т томонидан ёки цисца ён томонидан цийин таниладиган 
э л еме н т ла р у ч у н уларни к у т а р и ш ва т а ш и шд а ж о йи г а ц у й и шд а 
у рни туг рилигин и т а ъ м ин ла й ди г ан (ясовчи з а в о д томонидан ь£у- 
йилган) ё з у в л а р ( б е л г и л а р ) х у с у с и д а г и т алаблар;
е) н а м ун а ла р и норматив ^ у ж ж а т л а р т а ля бл ар иг а биноан к ж -
л аш й у л и билан синаладиган э ле ме нт ла р у ч у н синаи: с х е ма с и,
н а г р у з к а л а р
ми^дсри ва контрол цилинаётган бошца мицяор- 
лар;
ж ) йигма к о нс т р у к ци я ла р элеме нтининг массаси к у рс а т и л иш и 
к е р а к .
Бетон ва темир-бе тон к о н с т ру кц и я л ар н и н г й и г м а с пе ц и ф и -
к а ц и я с и г а у ч т а асосий бу лим кира ди: йигма к о н с т р у к ц и я л а р ,
монолит к он с т ру кц и я ла р, йигма темир-бе тон 
к о нс т р у кц и я л ар
у ч у н п у л а т м а^ с у л от ла р . Хар кайси б у л и мд а пойдев орлар, колон- 
н а л а р , кра н ости тусинлари, ёпма ла р, цопламалар ва ш. у . г р у п -
п а л а р н а з а р г а олинган. Ма сса к а м и д а 0, 5 т да н кичик б у л г а н д а
с пецифика циянинг иловалар г рафасида битга элеме нтнинг то ни а - 
л а р д а ифодаланган массаси к у рс а т и л ад и .
М а р к а л а ш ( белги цуйиш с х е м а л ар и ) к онс тру к ция ла рн инг г ру и- ■
п а л а р и г а т е г и ш л и ишл ар ( пой де в о рл ар ва боища ер ости конст- 
р у к ц и я л а р и ; колонналар, кол он н а л ар богланишлари, кран ости 
т ус и н л ар ; фермалар, т у с ин л ар ва ё п м а л ар богланишлари, ёпма 
плиталари в а ш. у . ) килиш шароитларини ^исобга олган ^олда 
т у з и ла д и . Б у с х е м а л а р д а к о нс т ру кц и я ла рн ин г . элеме нтла ри ва 
б и р ик ти р ув ч и б уюм ла р сОддалаштирилган к у р и н иш д а тасвирлч-
237



Download 11,73 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   175   176   177   178   179   180   181   182   ...   232




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish