А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

М
= 0, 5 
рг • с2,
бу
ерда:
с
— консолнинг к у лочи. Та г ни н г к элинлиги к у н д а л а н г
а рматуран и к;Уймаг ан >^олда 
С1 = рг - с
к у н д а л а н г к у ч г а ^исоб- 
лашдан топилади. Иш а р м ат у р ас и а л о^ и д а т у р г а н пойдеворники- 
д а г и каби т у р т а р зи д а ёстик т а г иг а жо йла н г аи .
1 0 .6 - § . ТЕМИР-БЕТОН КО НСТРУКЦИ ЯН ИН Г ИШ ЧИЗМАЛАРИНИ 
Т У З И Ш
Хозирги замон а р х и т е к т у р а - к у р и л и ш л ойида с ида фан, т е х н и ­
к а ва ватанимиз ^ а м д а хорижий м а м л а к а т л а р д а эришилган илгор 
т а ж р и б а ла р х;исобга олинган булиши к е р а к .
У юцори д а р а ж а
у н у м л и у с к у н а л а р ишлаб чи^ариш процессларини м ех а н й з а ц и я -
лаш ва а втоматлаштириш, ку ри лиш ко нс тр ук ц и я ла р и ва б у ю м л а -
рини з а в о д д а та й ё рл аш да ра ж а с и н и ошириш, курилишнинг ин­
д у с т р и а л методларини к у лл а ш, бино ва иншоотларнинг х;ажмий 
планировкаланиши в а конс тру к т ив ^ал килинишини та к омилла шт и-
ришни жорий килиш ^исобига ка питал маблагларнин г юкори д а ­
р а ж а самарадорлигини таъмин лаши к е р а к . Б у н д а н т а шк а ри , ло- 
йи^а ша^ар к у р и ш ва а р х и т е к т у р а т а л а бл а ри га мос ке лиши КУ" 
рилиш у ч у н а ж р а ти л га н ердан рационал фойдаланиш, ат роф- му - 
дитни м у д о ф а з а килиш объектла рнинг зилзила бардошлиги, порт-, 
лаш ва ёнгин хавфеизлиги масалаларини юкори д а р а ж а д а т а ъ м и н ­
лаши к е р а к (КПСС МК ва С СС Р Министрлар Советининг 
1981
234

---

пил 30 м ар т д а „Лойи^а—с м е т а ишларини бундан б уё н я х ш и л а ш г а
оид чоралар ^ а ц и д а “ ги царори).
Л о й и ^ а л а ш д а х аж м и й планировк алаш, к о нс т р у кт и в ва т е х н о ­
логик х у л о с а л а р , у з е л л а р , к о н с т р у к ц и я л а р в а б у ю м л а р н и унифи- 
к а ци я л а ш ас ос и д а лойи^авий фикрларни ти п л ар га а ж р а г и ш энг 
му^им й у н а ли шл ар булиши лозим. Бир типдаги Лойи^алар бу йи-
ча т е х н о л о г и ял а ри бир неча йилларга барцарорланган ишлаб 
чикариш бинолари ва иншоотлари, шу ни н г де к , т у р а р - ж о й л а р ,
ж а м о а т бинолари в а иншоотлари, кишлок х у ж а л и г и объек тла ри 
Курилади. А г а р т е х нолог ия с и т е з - т е з уз г арт ирилиб т у р и л а д и -
ган к о рх о на ла р к у р и л и ш иг а м у л ж а л л а б лойи^а т у з и л а ё т г а н б у л -
са, у н д а бино в а иншоотларни янги т е х н о л о г и я г а к у ш и м ч а
сарфсиз мо сла шт и р ишга имкон берадиган ^ а ж м и й -п л ан и р о в к а-
лаш ж и ^ а т д а н у нификацияла шт ирилган фикрлар ку лл ан и л иши
к е р а к .
Л о й и ^ а л а ш босцичлари. Корхона лар, бино ва иншоотлар бир 
ёки икки бос ки чда лойи^аланади.
Б и р б о с к и ч д а бир т ипда ги ва к а йт а к у л л а н и л а д и г а н лойи- 
к ала рг а асосан к у р и ла д и га н , ш у н и н г д ек , т е х н и к ж и ^ а г д а н унча 
м у р а к к а б б у л м а г а н о бъе к тла р к у р и л а д и . Б у н д а бир й у л а объ- 
ек тнинг с м е т а буйича белгиланган нархининг ж а м л а н г а н з^исоби 
билан бирга иш лойи^аси х а м ишлаб чикилади.
1981 йилдан бошлаб бир типда ги к у ри л и ш к о н с т р у к ц и я л а р и ,
к у ри л иш б уюмла ри ва у з ел л а р и иш ч'измаларининг а льбомла ри 
м у н т а з а м нашр ки линмок да . Бу н да й а ль бомла р лойиха ла р к у р и ­
лиш к и с ми нинг тузилишини асосан бино в а иншоотлар планла- 
ри, к е с и мл ар и ^ам мо нт а ж с х е м а л а ри ( а ль бом ла р ид а ке лт и р ил - 
ган ч и з м а л а р г а т а я н г а н х;олда) нинг чизмалари билан бирг а иш­
лаб ч ик и шг а имкон беради.
Ик к и бо ск и чд а
КУрилишнинг 
колган объектлари,
шу 
ж у м л а д а н
йириклари ва м у р а к к а б л а р и ^ам лойик а ла на ди. Биринчи боски ч­
да лойиха с м е т а буйича белгила нг ан нархнинг ж а м л ан г ан дисо- 
би билан, иккинчи боскичда эса с ме т а билан бирга иш ж у ж ж а т -
лари ишлаб чикилади.
Лойихалар тегишли ма т ериа лла р ( зарурий хисоблар билан 
бирга) г а асосан ишлаб чикилади. Бу материаллар х а л к х у ж а ­
лиги т армоклари ва саноат тармокларининг ривожла ниш ва жой- 
лашиш с х е ма л ар и, ш у н и н г де к , иктисодий районлар ва иттифок- 
дош р ес п у б л и к а ла р буйича ишлаб чикариш к у чларининг р и в о ж л а ­
ниш ва жой лашиш с х е м а ла р и асосида б аж ар ила ди . Л ойи^а ла рда
лойиха к и д и р у в вариантларини дисобга олган х о л д а объектнинг 
жой лашиш урни, л ойих ад а к у рс ат и л га н к у вв а т и, курилишнинг 
нархи ва айтиб у ти л г а н р ив о жла ниш с х е м а л а р и д а к елт ирилг ан 
б ошк а т е хник- иктисодий к у рс а т к и ч ла р аницланади. И к к и бос- 
кичли л о й и д а л а ш д а иш х у ж ж а т л а р и н и т у з и ш процессида лойида 
материалларини аникловчи к у р с а т м а л а р ишлаб чикилиши м у м -
кин. Ха лк х у ж а л и г и а ^ а м и я т и г а молик булган м у ^ и м о бъе к тла р 
( шу н и н г д е к м у р а к к а б о бъек тла р) г а т у з и л ад и га н типовой лойи- 
^аларни ишлаб чики шда айрим к о нс т р у кт и в , а р х и т е к т у р а г а оид
235

---

ва боища фикрлар к о н к у р с йули билан бир неча в а ри а нт ла рд а
ишлаб чицилган булиши м у мк ин .
Навбат билан к у ри л ад и га н кор хо на ла р ва иншоотларни лойи- 
ха ла ш ишлари г е не р а л планнинг сх е ма с и ва навбат буйича олиб 
борилади ва у ж а ъ м и цурилишнинг ба^осини ^исоблаш у ч у н : 
з а р у р булга н асрсий л о й щ а в и й фикрларни и шл а б- чи ц и т д а н бош- 
ланади.
Л о й и ^ а з ^ уж жа т л а ри н и с т а н д а р т л а ш . Лойи^а ла ш процесси- 
нинг узини с т а н д а р тл а ма г ан д о л да к у рилишни к е н г к у л а м д а ин- 
д у с т р и я л а ш т и р к ш ва типларга а ж р а т к ш , цурилиш м ах с у ло тл ар и 
в а де т а лла рини стандартла ш м у м ки н б у л м а с эди. С С С Р д а цури- 
лиш у ч у н лойи^авий х у ж ж а т л а р системаси ( С П Д С — Система 
проектной д о к у м е н т а ц и и д л я с троительс тва) нинг д а в л а т стан- 
да р тл ар и ва к о нс т р у кт о р л ик х у ж ж а т л а р н и н г яг она системаси 
( Е С К Д — Единая сис т е ма конс тр ук т о рс к ой д о к у ме н т а ц и и ) ишлаб 
ч икилган. С П Д С стандартла рининг асосий хизмати — лойи^авий 
^ у ж ж а т л а р н и н г таркиби ва уни т у зишни унификациялаш (бир 
х илла штириш) , уларнинг т а к рорланишига йул к у йм а с л и к , лойи-