А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

1 1 . 1 - § . М Е Т А Л Л К О Н С Т Р У К Ц И Я Л А Р Х А Л И Д А УМУМИЙ 
М А Ъ Л У М О Т Л А Р . М Е Т А Л Л К О Н С Т Р У К Ц И Я Л А Р Г А И Ш Л А Т И Л А Д И Г А Н  
М А Т Е Р И А Л Л А Р
П у л а т ё к и алюминий к от и шм ал ар да н т айё рл анг ан 
м е та л л
к о н с т р у к ц и я л а р т ем ир -б его н к о н с т р у к ц и я л а р г а Караганда нисба- 
тан кичик м а сс а г а , та йё рла ш ва м о н т а ж килиниши етарли дара* 
ж а д а оддий, бирок к о р р о з и я г а те з чалиниши туфайли оширил» 
ган э кс п лу а т а ци о н ч ик и мл ар га э г а б у л а д и . Б у у ла рни ^ и м о я 
килиш у ч у н в а к ти билан б у я ш , р у х билан цоплаш, эма л, п л а с т ­
масса ё к и соф алюминийдан з$имоя ^ оп л а ма ла р цоплаш каби т а л -
бирлар к ури шн и та ^ оз о этади. К о н с т ру кц и я л ар н и н г шакли к о р ­
розия содир б ул и ши г а имкон т у г д и р а д и г а н с у в ва кир т у п я ан и -
шига йул к у й ма с ли г и к е р а к .
П у л а т к о н с т р у к ц и я л ар орали^ла ри к ат т а (иситиладиган бино- 
л а р д а 30 м ва у н д а н ортиц), баландлиги у л к а н ва куп юк 
к у т а р а д и г а н к у п р и к крани б у л а ди г ан саноат бинолари к у р и ш г а
ишлатилади. П у л а т к о нс т р у к ци я ла р ораликлари к а тт а ж а м о а т
бинолари ( к у р г а з м а п а в иль онла ри) , ос монупар иморатлар, мино- 
рали иншоотларга, листланган к о н с т р у к ц и я л а р эса р е з е р в у а р л а р ,
г а з г о л ь д е р л а р , б у н к ер л а р , тр уб оп р ов о дл ар в а ш. у . л а р г а ^ам 
ишлатилади. Типик б у л м а г а н ку ри лишни нг а л о д и д а о бъ е к тла ри - 
ни к у т а р и ш д а , т е х ни к у с к у н а л а ш у ч у н иш майдончаси цилишда,
м а в ж у д биноларни р е к о н с т р у к ц и я л а ш д а п у л а т к о н с т р у к ци я ла р
ишлатиш м а ц с а д г а м у в о ф и к бу л ад и.
1982 йил 
1 я нв а рд а н 
СНиП И - 2 3 - 8 1 г а „ П ул ат к о н с т р у к ­
ц и я л а р “ д е б киритилган янги боб а м а л д а ж орий килинган. Б у
бобни киритишдан асосий ма цс а д пулатни т е ж а ш , ш у н и н г д е к ,
п у л а т к о н с т р у кц и я л ар н и тайё рлашнинг сермедна тлилигини к а - 
майтиришг а ца рат илган металл к о н с т р у кц и я л а р лойи^алаш в а
м а т е р и а л л а р г а к у й и л а д и г а и т а ла бла р, дис о бл ашл ар ва к онс т-
р у к ц и я л а ш н и н г я н г и коидаларини а м а л д а жорий ки лишдан ибо- 
ратдир. СНиП I I - 23 - 81 га янги боб киритилиши билан к у р и л и ш -
д а п у л а т к онс тру к ция ла рн инг металл сигимини та хмина н 
9%
га 
к а ма й т ир иш га имкон т у г и л ди .
СНиП нинг янги бобида пулатнинг оширилган пишиц-лик х а-
р ак те р ис т ик а ла р ининг га ра нт ия ли сифати я х ш и л а нг а н п у л а т про- 
к а т д а н с а м ар ал и фойдаланиш на з а рг а олинган. С С С Р Госстройи- 
нинг 
К у ч е р е н к о
номидаг и 
Ц Н И И С К д а т е г ишли т а ла бла рни 
асослаш ва ишлаб чи^иш м а к с а д и д а к у р и л й ш г а б ерила д иг ан 
прок а т хоссаларини в а унин г п у л а т к о н с т р у к ц и я л а р д а б а ж а р и -
л ад и г ан х;акиь;ий ишининг у з и г а хос х у с у си я т л ар и ни с исте ма ли 
р а в и шд а у рг аниш буйича назарий ва э к с п е р им ен т а л ишлар у т * 
ка зилган.
Ме т а лл ни т е ж а ш м а к с а д и д а статик м а ъ л у м о т л а р г а асосан 
прокатнинг м е х а н и к хоссалари пу латнинг ма рк а с и, хили ( ли с т а ,
254

---

фасони) ва ка лин лиг и, ш у н и н г д е к , пиши^лик группалари буйи- 
ча дифференцияланган эди.
Иктисодий ж и д а т ид а н фойдали, т е р м ик у с у л билан я н а д а пи- 
шиь;ланган пу л ат л арни, ш у ж у м л а д а н т а рк ибида ле ги рловчи т а н ­
ине э леме нтла р б улма йд иг ан ва ок у в ча н л иги 2 9 5 3 0 0 М П а б у - 
ладиганларини к у ри л и ш д а жорий цилиш буйича к а тт а иш б а ж а -
рилга к. СИиП II -2 3 - 81 нинг я нг и бобида т е р м ик у с у л билан 
я н а д а пишикланган прока тдан к он с т р ук ц и я ла рн ин г барча асосий 
г р уп п а л ар и ва т у б налимий 
районлар у ч у н 'самарали фо йд а л а-
ниш м ум к и н л и г и м у л ж а л л а н г а н . Хозирги в а ц т д а т е р ми к у с у л
билан я н а д а пишицланган п рок а тга б у л г а н э ^ т и ё ж 1,5 млн. т 
ни т ашки л этади. Бун дай д а ж м д а п р о ка т ишла т илга н да 100 —
— 150 млн. т пишикланган пу ла т т е ж а л а д и . С та нд а р тл а рн и та- 
комиллаштириш н а т и ж а с и д а п рока тлан ган пу ла т нин г дисоблаб 
аницланадиган царшиликларини м ат е р иа л га ишончлилик коэффи- 
циентларининг ^ийматларини ка ма йтириш йули билан у р т а ч а