I. ЮК ТАШИШ МАРШРУТЛАРИНИ ТУЗИШ
1. Шахмат жадвалини тузиш
Топшириқ асосида шахмат жадвали тузилади. У юк оқимларини ўрганиш ва автосаройни қайси пунктга жойлаштиришни аниқлаш учун хизмат қилади. Шахмат жадвалининг қаторларида юк жўнатиш пунктлари ва худди шу тартибда устунларда юк қабул қилиш пунктлари жойлаштирилади. Ҳар бир жўнатувчи ва қабул қилувчи бўйича жами жўнатилган ва қабул қилинган юклар аниқланади. Шахмат жадвалини тузишда ҳар хил синфли юклар биринчи синфга келтирилади. Бунинг учун юк ташиш ҳажми шу юкнинг автомобиль юк кўтарувчанлигидан фойдаланиш коэффициентига бўлинади:
ст1=1,0 ст2=0,8 ст3=0,6 ст4=0,5
Юк жўнатиш пунктлари
|
Юк қабул қилиш пунктлари ва юк миқдори, минг т.
|
Жами минг т
|
|
Алимкент
|
Бука
|
Пскент
|
Олмалик
|
|
Алимкент
|
|
|
|
350\1,0
|
350
|
Бука
|
|
|
320\1,0
|
230\1,0
|
550
|
Пскент
|
300\0,8
|
|
|
|
300
|
Олмалик
|
|
325\0,8
|
450\0,6
|
|
775
|
Жами
|
300
|
325
|
770
|
580
|
1975
|
2. Юк оқими схемаси (эпюраси)
Юк оқимлари схема ёки эпюра кўринишида тасвирланиши мумкин. Агар юкларни йиғувчи ва тарқатувчи пунктлар бир чизиқ устида ётса "юк-масофа" координаталарида эпюра қурилади, бунда Qйил ордината ўқида, l абцисса ўқида кўрсатилади.
Агар юк жўнатувчи ва қабул қилувчи пунктлар бир чизиқда ётмаса, у ҳолда йўл тармоғи чизмаси устига юк оқими схемаси чизилади.
Эпюра ва схема масштаб асосида қурилади. Эпюра ёки схемадаги ҳар бир тўғри тўртбурчакнинг юзаси шу участкадаги тонна-километр ҳисобидаги юк оборотини кўрсатади. Унинг ҳамма юзаси эса ташиш амалга оширилаётган бутун линиянинг юк оборотини кўрсатади.
Юк оқими эпюраси
Qйил
минг т
450000 т
-Ёгоч тахта
- Канд-Шакар
- Оёк кийим
- Контейнер
-Кийим-кечак
-Алюмин махсулотлари
3. Автокорхона жойлашув пунктини танлаш
Автокорхонани шундай жойлаштириш керакки, бунда нолинчи қатнов узунлиги, яъни автокорхонадан биринчи юк ортиш пунктигача ва охирги юк қабул қилиш пунктидан автокорхонагача бўлган масофа қисқа бўлиб, масофадан фойдаланиш коэффициентини ошириш имкониятига эга бўлинсин.
Автокорхона жойлашув пункти шахмат жадвалини таҳлил қилиш натижасида аниқланади. Бунда ҳар бир пункт бўйича юк жўнатиш ва қабул қилиш йиллик юк ташиш ҳажмлари қўшиб чиқилади. Юк ташиш ҳажми катта бўлган пунктда автосаройни жойлаштириш лозим.
Нолинчи қатнов масофаси 2…4 км масофа оралиғида танланади.
Т/
Р
|
Жўнатувчи
|
Жўнатувчи
|
Кабулкилувчи
|
Жами
|
1
|
Алимкент
|
350
|
300
|
650
|
2
|
Бука
|
550
|
325
|
875
|
3
|
Пскент
|
300
|
770
|
1070
|
4
|
Олмалик
|
775
|
580
|
1355 АТК
|
АТК корхонаси Наманган щахрида жойлашган.
4. Рационал маршрутлар тузиш
Рационал маршрут деганда иш унумдорлиги юқори, ташиш таннархи паст ва масофадан фойдаланиш коэффициенти 0,5дан катта (>0,5) маршрут тушунилади.
Ҳаракат маршрутларини танлашда ташиш масофаси, транспорт воситаси тури ва автомобилларнинг ҳар икки томонга иложи борича юк ташишини таъминлаш эътиборга олинади.
Ҳар бир маршрутнинг схемаси чизилиб, унда юкнинг номи ва ҳажми, пунктлар орасидаги масофалар кўрсатилади.
1-маршрут чизмаси
=38 км
=1.0
γст = =0.9
Qй =414000 т
2-маршрут чизмаси
=24 км
=0.5
γст = =0.6
Qй = 270000т
3-маршрут чизмаси
=58 км
=0,5
γст = =1
Qй = 350000 т
4-маршрут чизмаси
= 24км
=0,7
γст = =0.9
Qй = 540000 т
5-маршрут чизмаси
=38 км
=0,5
γст = =1
Qй = 95000 т
6-маршрут
=14 км
=0,5
γст = =1
Qй = 20000 т
Qum=1975
ТРАНСПОРТ ВОСИТАСИНИ ТАНЛАШ
Ташишни ташкил этишнинг муҳим масалаларидан бири ташиш шароитларига тўлиқ жавоб берувчи самарали транспорт воситасини танлашдан иборат.
Транспорт воситаси биринчи навбатда ташиладиган юклар турига мос келиши керак. Транспорт воситасини танлаш учтадан кам бўлмаган автомобиллар (автопоездлар) иш унуми ва ташиш таннархини солиштириш орқали амалга оширилади.
Автомобилларнинг бир соатли иш унуми қуйидаги формула орқали аниқланади:
т/соат
бу ерда: qн - автомобилнинг юк кўтариш қобилияти, т;
ст- юк кўтариш қобилиятидан статик фойдаланиш коэффициенти;
Vт- автомобилнинг ўртача техник тезлиги (шаҳар ичида qн7т бўлганда 24 км/соат, qн7т бўлганда 23 км/соат, шаҳар ташқарисида qн7т бўлганда 42 км/соат, qн7т бўлганда 38 км/соат);
- босиб ўтилган масофадан фойдаланиш коэффициенти;
lюк- ўртача юкли қатнов узунлиги, км;
tо-т- ортиш-тушириш учун сарфланган вақт, соат.
Транспорт воситаси турини танлаш
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Кўрсаткичлар
|
Шартли белгиси
|
Ўлчов бирлиги
|
ТВ тури
|
|
|
|
|
DAF XF95 6x2
|
KRONE Pritschenanhänger
|
MAN TGS 26.400 6х4 BLS
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Автомобилнинг юк кўтариш қобилияти
|
qн
|
т
|
20
|
18
|
39
|
|
|
|
|
Ўзгарувчан харажатлар
|
Сўзг
|
сўм/км
|
4700
|
7300
|
13500
|
|
|
|
|
Доимий харажатлар
|
Сдоим
|
сўм/соат
|
8900
|
13600
|
24500
|
|
|
|
|
Юк ортиш-тушириш вақти
|
t о-т
|
соат
|
1
|
1
|
1
|
|
|
|
|
Ўртача техник тезлик
|
Vт
|
км/соат
|
38
|
38
|
38
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Кўрсаткичлар
|
Шартли белгиси
|
Ўлчов бирлиги
|
Маршрутлар
|
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
|
Ўртача юкли қатнов масофаси
|
lюқ
|
км
|
38
|
24
|
58
|
24
|
38
|
14
|
|
Юк кўтарувчанликдан статик фойд. коэфф.
|
CT
|
-
|
0,9
|
0,6
|
1
|
0,9
|
1
|
1
|
|
Масофадан фойдаланиш коэффициенти
|
β
|
-
|
1
|
0,5
|
0,5
|
0,7
|
0,5
|
0,5
|
|
Соатли иш унуми матрицаси (WQ)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Транспорт воситаси тури
|
Маршрутлар
|
|
|
|
|
|
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
DAF XF95 6x2
|
9,0
|
5,3
|
4,9
|
9,5
|
6,7
|
11,5
|
|
KRONE Pritschenanhänger
|
8,1
|
4,8
|
4,4
|
8,5
|
6,0
|
10,4
|
|
MAN TGS 26.400 6х4 BLS
|
17,6
|
10,3
|
9,6
|
18,5
|
13,0
|
22,5
|
|
max
|
17,6
|
10,3
|
9,6
|
18,5
|
13,0
|
22,5
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Do'stlaringiz bilan baham: |